Националната библиотека на Република България е най - голямата библиотека в страната и най - старият културен институт в следосвобожденска България.

1878-1953

1878, 04.04. - Софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов предлага да се учреди "публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение".

1878, 28.11. - Избрана е временна библиотечна комисия, която би се наела да уреди и отвори библиотеката "според съществующий нейн Устав". Тази дата (по нов стил 10.12.1878) се приема за рождена дата на Народната библиотека.

1879, 05.06. - По предложение на Марин Дринов, председател на библиотечната комисия и управляващ отдел Просвещение, Софийската публична библиотека получава статут на държавно учреждение под названието Бълагарска народна библиотека.

1897, 22.02. - Приет е внесеният от Константин Величков Закон за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки.

1900 - Българската народна библиотека получава собствено здание - откупения за целта Граждански клуб на ул. "Г. С. Раковски" 131.

1924 - Открива се Архивен отдел към Народната библиотека, в който се влива основаният през 1904 Архив на Възраждането.

1939 - Започва строеж на нова сграда на Народната библиотека на мястото на царския манеж.

1944 - По време на бомбардировките са разрушени старата и новата сграда на библиотеката.

1946, 26.04. - В Държавен вестник е публикуван Закон за сключване на заем за доизграждането на Народната библиотека в София.

1953, 16.12. - Тържествено се открива новата сграда на Народната библиотека.