Обем
     Към 1 януари 2009 г. фондът на Националната библиотека наброява 1 682 501 т. книги /вкл. за Архива на българската книжнина/, 1 293 561 продължаващи издания /вкл. за Архива на българската книжнина / и пр. Формирането на фондовете и колекциите на библиотеката е свързано с професионален подбор и комплектуване както на документи на български език, така и на чуждестранни документи.

История
      Историята на тази дейност може  условно да се раздели на три периода.

      Първи период: от създаването на Библиотеката до края на Втората световна война.
      През 1883 г. в Княжество България се приема „Закона за печата”. Чл. 43 гласи: „Издателите на периодическите и непериодическите списания и каквито и да било печатни книги длъжни са да изпровождат в Народната библиотека в София по два екземпляра даром.”
През 1897 г. се приема „Закон за депозиране на печатни издания в народните библиотеки”. Този закон е свързан с името на Константин Величков, който по това време е министър на народното просвещение.
В основата на набавянето на чуждестранна литература са даренията, предоставени на новосъздадената национална библиотека от частни лица и благотворителни дружества, университети и други организации. Във фондовете на Библиотеката се вливат издания на руски, френски, немски, сръбски, румънски, гръцки и други езици. Пръв опит за определяне на параметрите на колекциите от чужди книги на Библиотека прави К.Иречек в изработената от него "Инструкция за управлението на българската Народна библиотека" /1884/. В този документ се посочва какво трябва да се набавя за книжните фондове: Балканика и Булгарика, всички класически съчинения в областта на художествената литература и на науката, както и всички основни съчинения по всички науки и справочници.
     Този първоначален период на развитие се характеризира с непоследователност и спонтанност при набавянето на чуждестранните издания.
Втори период: от края на Втората световна война до 1989 година.

През 1945 г. се приема нов закон за депозитния екземпляр (Наредба-закон за депозиране на печатните и литографни произведения в народните библиотеки и институти). За Националната библиотека са предназначени 6 депозитни екземпляра. Съществена за този период е разработката на научно обосновани критерии за комплектуването на чуждестранни книги и продължаващи издания, резултат от продължителна дискусия за отрасловия характер на колекциите като цяло. Надделява становището за универсалния характер на книжния фонд. Стремежът е да се набавят в пълнота най-значимите и стойностни научни и справочни издания на европейските езици.
     Аналогичен е подходът и към комплектуването на чужди периодични издания. Техният обем нараства лавинообразно и достига над 10 000 заглавия като превес имат природните и технически науки. Този факт е следствие от бурното развитите на научно-техническия прогрес и ролята, която се отрежда на Библиотеката в този процес.
     През този период започва развитието на международния книгообмен като един от важните начини за набавяне на чуждестранна литература, особено за издания с ограничено разпространение. В края на 80-те години Библиотеката има около 1000 книгообменни партньори от цял свят.
   

 Трети период: след 1990 година.
 От 2001 г. влиза в сила новоприетия Закон за задължителното депозиране на печатни и други издания и депозитните екземпляри за Националната библиотека остават два.
Силно вляние върху развитието на колекциите от чуждестранни книги и периодика оказва преходът към пазарна икономика и съпътстващата го икономическа криза. Средствата, предвидени в бюджета за покупка намаляват драстично.
     На основата на внимателен вторичен подбор, чуждестранните книги и продължаващи издания се прочистват от ненужната многоекземплярна пропагандна литература на руски и други езици, детската литература и др.
     Финансовата стагнация от една страна и стабилизирането на централните научни библиотеки на територията на София от друга, изискват преосмисляне на универсалното развитие на колекциите от чужди книги и периодика. Библиотеката редуцира комплектуването на селскостопанска, техническа и медицинска научна литература. За читателите е осигурен достъп до електронни бази данни.
     Международният книгообмен се превръща в основен начин за набавяне на чужди книги и продължаващииздания. Сериозен дял в обогатяването на колекциите имат и даренията. Засилва се делът и на комплектуваните чрез участие в проекти български и чуждестранни документи.
    

Съдържание и структура
     Националната библиотека работи последователно, за да притежава в пълнота всички видове документи, издадени в България както на български, така и на чужди езици. Приоритетни издания на чужди езици са: класически произведеия в областта на науката, културата и литературата; произведения, отличени с авторитетни международни и национални награди; материали от научни конгреси и симпозиуми; Булгарика, Балканика и Славика, първи издания на художествени произведенията на класически и съвременни автори.
     Приоритетни отрасли, за комплектуване на чуждестранни книги и продължаващи издания, са: математика, философия, социални науки, право, икономика, политика, социология, международни отношения, история /предимно нова и най-нова/, култура, наука, библиотекознание, библиографознание и научна информация, книгознание, странознание, изкуствознание, езикознание, литературознание и художествена литература. Значително внимание се отделя на интердисциплинарни научни области, като: социолингвистика, когнитивни науки, антропология, политология и др.

Каталози, описи
българските и чуждестранните книги и периодика са отразени в:
- Традиционните фишови каталози на фондовете на библиотеката и сводните каталози на фондовете на големите научни библиотеки.
          - Автоматизиран каталог на чуждестранните книги /от 1992 г. насам/, достъпен чрез уебстраницата на библиотеката
          - Автоматизираните сводните каталози на чуждестранната периодика/от 1984 насам/ и на чуждите книги /от 1995 г. насам/ за големите научни библиотеки, достъпен чрез уебстраницата на библиотеката
           - "Чужди периодични издания в по-големите научни библиотеки в България" - печатен своден каталог на чуждестранната периодика, издаван от 1900 г. насам.
           - "Бюлетин за новонабавени книги на чужди езици"/от 1954 г.насам, 12 кн.годишно/ - печатно издание в две отраслови серии: Серия А. Обществени и хуманитарни науки; Серия Б. Естествени и приложни науки. Медицина. Техника. Селско стопанство.
          - Азбучен каталог на книгите на латиница, постъпили в Народната библиотека "Кирил и Методий" за периода 1878-1977 г.: A-C В 3 т. София, Нар. библ."Кирил и Методий", 1981-1983.

Достъп
     Колекциите от чуждестранни книги и периодика се ползват от всички читатели на Библиотеката без ограничение само в читалните зали.
     За читатели извън София и страната ползването се извършва чрез системата за междубиблиотечно заемане.