Колекцията от славянски ръкописи е най-голямата в България и съдържа около 1500 ръкописи и фрагменти, датиращи от ХІ до ХІХ в. Обект на дигитализиране са преди всичко онези паметници, за чието опазване електронният достъп е особено подходящо средство, фрагментите с оглед издирването на други части от същите ръкописи, както и ръкописите, към които има постоянен изследователски интерес. Сред по-важните дигитализирани ръкописи са Енинският апостол от ХІ в., Добрейшовото евангелие от ХІІІ в., Банишкото евангелие от ХІІІ в., Пирдопският апостол от ХІІІ в., Скопският миней от ХІІІ в.
Брой дигитализирани заглавия - 50.

Документите в този кабинет са представени в рамките на Проект BG0046 "Дигитализиране и запазване на писменото наследство на България"

Четиринадесетото столетие илюстрира най-добре високите постижения на българската писмена култура от Средновековието. Не случайно то е известно като вторият "Златен век" на българската книжнина. В тази колекция са събрани ръкописи, които илюстрират тази констатация и показват различните "лица" на българската ръкописна книга.

Националната библиотека съхранява 150 гръцки ръкописа с хронологичен обхват ІХ-ХІХ в. Повечето от тях са с богослужебно съдържание. Дигитализирани са по-ранните паметници, както и тези, към които читателите проявяват особен интерес. Като ценни притежания на сбирката могат да бъдат посочени украсените фрагменти от изборни евангелия от ІХ в., Профетологионът от ХІІ в., Типикът от ХІVв., Лекарственикът от ХVІІІ в., псалтикийните сборници от ХІХ в.
Брой дигитализирани заглавия - 19.

Сбирката „Други чуждоезикови ръкописи” включва 25 ръкописни паметника на латински, румънски, немски, италиански, арменски и грузински езици. Дигитализирани са особено ценният за българската история Устав на Бачковския манастир (препис от 1702 г.), а също и преведената на латински Кратка граматика на българския език от 1856 г.
Брой дигитализирани заглавия - 2.

Колекцията от славянски кирилски печатни книги включва издания от ХV-ХХ в. Сред тях има издания, които бележат началото на южнославянското, а в частност и на българското книгопечатане. Изключително ценни са екземплярите от книги, печатани в първите славянски печатници в Цетина и Търговище (Румъния), както и венецианските издания от ХVI в. и особено тези, които са дело на първия български печатар Яков Крайков. Сред дигитализираните са: „Часословец” (Венеция, 1566), „Ламент” (Острог, 1603 ), „Евангелион” (Лвов, 1644), „Акатисты с каноны” (Киев, 1765) и др.
Брой дигитализирани заглавия - 8.

Колекцията от чужди старопечатни, редки и ценни книги включва издания от ХV-ХХІ в., обособени по езици. Много от изданията са библиографска рядкост и представляват ценност за всяка световна библиотека. До момента са дигитализирани следните книги: „Dla dziatek nauka czytania pisma polskie” (Краков, 1611), „Nauka ku czytniu pisma polskiego z figurmi przyіozone so nabozne modlitwy y psalmy” (Лвов, 1599), „Elementaria institutio Latini sermonis & pietatis Christianae” (Краков, 1575), „Photii Myriobiblon sive Bibliotheca” (Руан, 1653).
Брой дигитализирани заглавия - 4.

БИА съхранява близо 1 млн. разнообразни по вид документи, свързани с живота и  дейността на изтъкнати български възрожденци, културни дейци, общественици и държавници от 18 – 21 в. От тях в дигиталната библиотека присъстват:Георги С. Раковски. Привременен закон за народните горски чети – ян. 1867 г., Васил Левски. Нареда на работниците за освобождението на българския народ – септ. 1871 г., Личният бележник на Васил Левски – 1871-1872 г., Тефтерчето на Христо Ботев – 1875- май 1876 г., Документи на БРЦК, Личните бележници на П. К. Яворов -1889-1914  .
Брой дигитализирани документи - 28.

Кореспонденцията като вид документ заема значителен дял във всеки  личен архивен фонд. От хилядите писма, съхранявани в БИА, до момента са дигитализирани: Писма на Христо Ботев, Ботю Петков, Тодор Александров, Захари Стоянов, Боян Пенев, Владимир Василев, Пею Яворов, Дора Габе, Лора Каравелова, д-р Петър Берон и др.
Брой дигитализирани документи - 76.

Кондиките са книги, водени от църковни и училищни общини, занаятчийски еснафи (сдружения) и отделни богати търговци, които съдържат ценни сведения за стопанската история, за църковната борба и въобще за развитието на българското общество през Възраждането. БИА съхранява повече от 300 кондики предимно от 19 век,  от които дигитализирани са следните: Кондика на източноправославната община в гр. Ески Джумая (Търговище), 1818-1882, Кондика на българската община в гр. Самоков, 1875-1877, Кондика на шивашкия и абаджийския еснаф в гр. Добрич, 1857-1878.
Брой дигитализирани документи - 3.

В настоящия момент Дигиталната библиотека представя част от фонда на „Портрети и снимки” и портретната колекция на направление „Специални колекции”. Сред дигитализираните документи са портрети на български и чуждестранни политически, стопански, културни и църковни дейци, включително фотографии на техните семейства, близки и съратници ; снимки свързани с българската възрожденска, нова и най-нова история ; изгледи от български градове, села, исторически месности, паметни места, свързани с определени лица и събития, водещи институции; изгледи от градове и селища в Европа и САЩ.
Брой дигитализирани документи - 562.

Сбирката съдържа около 3200 ръкописа. Поради големия им брой, дигитализацията ще продължи доста дълго. Като начало са подбрани по-ранни и по-рядко срещани съчинения, които засягат различни теми: „Китаб ал-Йамини” (ОР К1) на ал-Утби (ХІ в.) и „аш-Шакаик ан-нуманийа” (ОР 3367) – история, „Сахих ал-Бухари” – препис от нач. ХІ в. (ОР 801) - хадиси, „Шарх ал-лума” по граматика (ОР 1863), „Диуан ал-Мутанабби” (ОР 2491) и „Диуан Ибн Сабит” (ОР 2488) – поезия, „Аудах ал-масалик” (ОР 2643) – география, Сборник от съчинения с религиозна тематика (ОР 492).
Брой дигитализирани документи - 9.

Сбирката включва около 490 ръкописа. Дигитализирани са интересни заглавия: българо-турски речник, съставен в Скопие - „Люгат-и булгари” (ОР 900), биографии на светии „Бахр ел-веляе”, съставен в Кюстендил (ОР 893) и „Гюлшен-и инша” на ал-Касталани (ХV в.) от областта на епистолографията.
Брой дигитализирани документи - 3.

Сбирката съдържа около 120 ръкописа. Подбраните за дигитализация преписи са от областта на художествената литература: „Тимур-нама” (ОР 994), „Ибтида-нама” (ОР 188), „Бахаристан” (ОР 1127) и „Сунбулистан” (ОР 1868), и едно съчинение по астрономия – „Зидж-и Йамини” (ОР 1750).
Брой дигитализирани документи - 5.

Сбирката включва около 720 дефтера (регистри) на османотурски език. Това са тимарски регистри, джизие регистри, ведомости за изплащане издръжката на военни подразделения, подробни и съкратени данъчни регистри, приходно-разходни книги, общи описи на населението, описи на отделни категории население със специален статут в Османската империя (джелепкешани, соколари, войнугани) и др. Една част от тези регистри са публикувани в превод в поредицата „Турски извори за българската история” (ТИБИ) на БАН, както и в „Архивите говорят” на ГУА.
Брой дигитализирани документи - 10.

Документите в този кабинет са представени в рамките на Проект BG0046 "Дигитализиране и запазване на писменото наследство на България"

Сбирката сиджили в Ориенталския отдел при Националната библиотка включва общо 184 тела, малка част от които съдържат по няколко листа, а други над 300 листа. Най-голям е броят на сиджилите от Видин – общо 73; следват тези от София – 54, Русе – 42, Добрич – 9, Силистра – 5 и Търговище – 1.
 Сиджилът представлява входящ-изходящ дневник, воден от кадията или неговия заместник в дадено селище. В него се преписват всички заповеди, получени на място от по-горни инстанции (включително и от султанската канцелария). Освен това сиджилът включва и преписи на документи, които изхождат от кадията и са предназначени до по-висши органи на властта. Поради това сиджилът представлява изключително ценен и интересен исторически извор. Документите, които се съдържат в него, отразяват политическите отношения с други държави и въпроси, отнасящи се до цялата Османска империя. Ценни са също така сведенията, които могат да се извлекат за конкретните селища: описи на наследства на покойници, даващи представа за имущественото състояние на населението; листи с цените на стоки и продукти в съответното място; спорни дела за имущество; строежи и ремонти по места; вакъфски имоти и други въпроси.

Една немалка част от единичните документи на османотурски език отразяват главно политическите и стопанските отношения между Османската империя и европейските страни. Те са отнесени към фондове, които носят името на съответната страна: Австрия, Германия, Италия, Полша, Русия и др. Документи за европейските страни са класирани и в колекция ОАК, а така също и във фонд 1 (Истанбул).
Брой дигитализирани документи - 7.

Сбирката от старопечатни книги на арабско писмо обхваща около 2000 тома. Тя включва почти всички издания на първата печатница на османотурски език, започнала да функционира в Истанбул около 250 години след откритието на Гуненберг. Тук се причисляват и доста книги, издадени от „Булак” (в Египет), книги и вестници, печатани в България до около 1940 г., а така също и издания от ХVІІІ и ХІХ век, свързани с Изтока и издадени в Европа. 
Брой дигитализирани заглавия - 4.

Това е колекция от около 12.000 оригинални рисунки, щампи, гравюри, литографии и екслибриси. Повечето от тях са изключително ценни, някои са ръчно оцветени.
Дигитализирани са щампите на Анастас и Владимир Карастоянови, някои Рило-манастирски щампи и такива от Самоковската художествена школа,  също и оригинали на Райко Алексиев и Александър Божинов.
Брой дигитализирани документи - 22.

Колекцията съдържа почти цялата съвременна българска печатна графика, както и много чуждестранни репродукции, публикувани в ограничен тираж. За дигитализиране сме предвидили репродукции от произведения на утвърдени художници като Антон Митов, Ярослав Вешин, Харалампи Тачев, Хенрих Дембицки.
Брой дигитализирани документи - 9.

Колекцията от албуми и каталози на музеи и изложби надхвърля 12 700 броя български и чужди богато илюстрирани издания. Някои от тях са с висока антикварна стойност. Дигитализирани са албуми на Александър Божинов, Иван Мърквичка, Никола Михайлов, Петър Морозов.
Брой дигитализирани заглавия - 26.

Картографската колекция е най-добре комплектованата в страната с над 10 500 издания. Съхраняват се стари репродукции и оригинали на карти, изработени от световноизвестни имена в картографирането като Себастиян Мюнстер, Герхард Меркатор, Абрахам Ортелиус. Предвидени са за дигитализация  най-ценните български и чужди картографски издания. Сред дигитализираните са : България при цар Симеона и сега. 927 – 1927; Turcicum imperium, XVIII в.; Walachia, Servia, Bulgaria et Romania. 1634.
Брой дигитализирани документи - 18.

Колекцията „Българската възрожденската периодика (1806-1878 г)” включва почти всички периодични издания, които излизат през периода на Българското възраждане.Сред тях са „Цариградски вестник, „Македония”, „Свобода”, „Независимост”, „Народност”, „Дунав”, „Съветник” и др. Вече са дигитализирани първото българско списание „Любословие” (г. 1-2, Смирна, 1844-1846) и в. „Дунав”(г. 1-13, Русе, 1865-1877).
Брой дигитализирани заглавия - 7.

Колекцията от български продължаващи издания от основния фонд на Националната библиотека съдържа вестници и списания, излизали на територията на България през периода 1878-1944 г. Подбраните заглавия  отразяват историческия път в обществено-политическото и културно развитие на България. Дигитализирани са следните издания:  в. „Балканска зора” - първия по-голям всекидневник след Освобождението,  литературно-художественото списание „Златорог”, сп. „Литературен глас” -  утвърждаващо редица млади писатели, критици и културни дейци, ”Македония” – вестник за политика, културен живот и информация, илюстрованото списание „Съвременна илюстрация” , списанието за театър, музика и литература „Комедия”, хумористичните вестници „Папагал”и „Кукуригу”. Дигитализирани са също периодичните издания  „Братство”, „Женски глас”,  „Отечество”, „Пряпорец”, „Реч” и "Ahali".
Брой дигитализирани заглавия - 14.

Документите в този кабинет са представени в рамките на Проект BG0046 "Дигитализиране и запазване на писменото наследство на България"

В тази колекция са групирани продължаващи издания, печатани между 1879 и 1940 г. в България и извън нейните граници. Това са гласовете на няколко поколения българи по темата за историческото, етническото, вероизповедното и културното право на политическо единение на областите Тракия, Македония, Мизия и Добруджа. Темата е сред доминиращите в периодичния печат през десетилетията, заключени между решенията на Берлинския конгрес и подписването на Крайовската спогодба.

вж. Списък на предстоящи за сканиране продължаващи издания в Националната библиотека