Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Новини
За нас
Каталози и ресурси
Контакти
Начало  
Новини  
Каталози и ресурси  
Електронен каталог COBISS/OPAC  
Своден каталог COBIB.BG  
Традиционни каталози  
Бази данни по абонамент  
Дигитална библиотека  
Полезни адреси в Интернет  
Услуги  
Партньори. Дарители. Медии  
Професионална информация  
Научноизследователска дейност  
 

  Дигитална  
  Библиотека  
   
Търсене  
 
Електронен каталог COBISS/OPAC  
Своден каталог COBIB.BG  
Бази данни по абонамент  
Дигитална библиотека  
Полезни адреси в Интернет  
Национален регистър на издаваните книги в България  
 

 

image

image

image

 

 
   
 
Дигитална библиотека

 

 

  Дигитализацията на книжовното наследство, съхранявано в Националната библиотека започва през 2006 г., а през есента на 2007 г. сканираните изображения стават достъпни за ползване чрез сайта на Библиотеката. До началото на 2014 г. са сканирани и са включени в Дигиталната библиотека общо около 330 000 файла – ръкописи, старопечатни книги, непубликувани документи от Българския исторически архив и от Ориенталския отдел, портрети и снимки, графични и картографски издания, български вестници и списания от периода 1844-1944 г. – изображения и техните метаданни. Търсенето се осъществява чрез специализиран софтуер DocuWare. Дигиталните копия в пълния им обем се предоставят на свободен достъп.

  Дигиталната библиотека е структурирана в зависимост от вида и хронологичния обхват на документите в няколко колекции, които са подразделени в отделни кабинети.


вж. Азбучен списък на заглавията на дигитализираните български продължаващи издания – 1844-1944 г. в Националната библиотека към 04.06.2014  г.

вж. Списък на сканирани продължаващи издания в Дигиталната библиотека според местонахождението им към 04. 06. 2014 г.

вж. Списък на предстоящи за сканиране продължаващи издания в Националната библиотека 


ПОМОЩНА ИНФОРМАЦИЯ Съвети за търсене и ползване на Дигиталната библиотека 

ВАЖНО! Препоръка на ЕК за цифровизация и цифрово съхранение на културното наследство 
виж още >>>

 
 
Славянски ръкописи
Славянски ръкописи
 

Колекцията от славянски ръкописи е най-голямата в България и съдържа около 1500 ръкописи и фрагменти от ХІ до ХІХ в. Обект на дигитализиране са преди всичко паметници, за чието опазване е от съществено значение да бъдат достъпни в електронен формат. След тях идват ръкописите, към които има силен изследователски интерес, както и фрагментите, информацията за които би улеснила идентифицирането им като части от ръкописи в други библиотеки и сбирки. Сред по-важните дигитализирани ръкописи са Енинският апостол от ХІ в., Добрейшовото евангелие от ХІІІ в., Банишкото евангелие от ХІІІ в., Пирдопският апостол от ХІІІ в., Скопският миней от ХІІІ в. По-голямата част от представените тук ръкописи са достъпни и чрез портала Европеана.

   
Българският ХІV век / The Bulgarian Fourteenth Century
Българският ХІV век / The Bulgarian Fourteenth Century
 

Документите в този кабинет са представени в рамките на Проект BG0046 "Дигитализиране и запазване на писменото наследство на България"

Четиринадесетото столетие илюстрира най-добре високите постижения на българската писмена култура от Средновековието. Не случайно то е известно като „Вторият Златен век" на българската книжнина. В колекцията са събрани ръкописи, които илюстрират тази констатация и показват различните лица на българската ръкописна книга. Чрез двуезичните си метаданни дигитализираните документи могат да бъдат търсени и в портала Европеана.

   
Гръцки ръкописи
Гръцки ръкописи
 

Националната библиотека съхранява 150 гръцки ръкописа с хронологичен обхват ІХ-ХІХ в. Повечето от тях са с богослужебно съдържание. Дигитализирани са по-ранните паметници, както и тези, към които читателите проявяват особен интерес. Като ценни притежания на сбирката могат да бъдат посочени украсените фрагменти от изборни евангелия от ІХ в., Профетологионът от ХІІ в., Типикът от ХІVв., Лекарственикът от ХVІІІ в., псалтикийните сборници от ХІХ в.

   
Други чуждоезикови ръкописи
Други чуждоезикови ръкописи
 

Сбирката „Други чуждоезикови ръкописи” включва 25 ръкописни паметника на латински, румънски, немски, италиански, арменски и грузински езици. Дигитализирани са особено ценният за българската история Устав на Бачковския манастир (препис от 1702 г.), а също и преведената на латински Кратка граматика на българския език от 1856 г.

   
Славянски кирилски печатни книги ХV - ХX
Славянски кирилски печатни книги ХV - ХX
 

Колекцията от славянски кирилски печатни книги включва издания от ХV-ХХ в. Сред тях има издания, които бележат началото на южнославянското, а в частност и на българското книгопечатане. Изключително ценни са екземплярите от книги, печатани в първите славянски печатници в Цетина и Търговище (Румъния), както и венецианските издания от ХVI в. и особено тези, които са дело на първия български печатар Яков Крайков. Сред дигитализираните са: „Часословец” (Венеция, 1566), „Ламент” (Острог, 1603 ), „Евангелион” (Лвов, 1644), „Акатисты с каноны” (Киев, 1765) и др.

   
Български старопечатни книги (1806-1878 г.)
Български старопечатни книги (1806-1878 г.)
 

Колекцията от български старопечатни книги (1806-1878 г.) включва  ок. 1700 загл. в близо 10 хил. тома. Тя представя печатната продукция на българските книжовници от епохата на Възраждането. Богослужебна и учебна книжнина, както преводна и оригинална художествена литература е преобладаващата част от колекцията. Интерес представляват първите издания на съчиненията на най-изтъкнатите български възрожденски просветители и писатели: Софроний Врачански, Неофит Рилски, д-р П. Берон, П. Р. Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев, Ив. Вазов и др.
Дигитализацията на сбирката ще се извършва в хронологичен ред. Сред дигитализираните до този момент са: “Кириакодромион сиреч Неделник “ (1806) на Софроний Врачански, „Повест ради страшнаго и втараго пришествия” (1814), „Книга сия зовомая огледало” (1816), „Чудеса Пресв. Богородици” (1817), “Рибен буквар”(1824) и др. За улеснение на потребителите, в описанието на книгите е посочен и номерът, под който са описани в репертоара на д-р М. Стоянов „Българска възрожденска книжнина”.

вж. Българска възрожденска книжнина:Аналитичен репертоар, т. 1

   
Чуждоезикови старопечатни и редки книги ХV - ХХІ
Чуждоезикови старопечатни и редки книги ХV - ХХІ
 

Колекцията от чужди старопечатни, редки и ценни книги включва издания от ХV-ХХІ в., обособени по езици. Много от изданията са библиографска рядкост и представляват ценност за всяка световна библиотека. До момента са дигитализирани следните книги: „Dla dziatek nauka czytania pisma polskie” (Краков, 1611), „Nauka ku czytniu pisma polskiego z figurmi przyіozone so nabozne modlitwy y psalmy” (Лвов, 1599), „Elementaria institutio Latini sermonis & pietatis Christianae” (Краков, 1575), „Photii Myriobiblon sive Bibliotheca” (Руан, 1653).

   
Български исторически архив - Документи
Български исторически архив - Документи
 

БИА съхранява близо 1 млн. разнообразни по вид документи, свързани с живота и  дейността на изтъкнати български възрожденци, културни дейци, общественици и държавници от 18 – 21 в. От тях в дигиталната библиотека присъстват:  документи на БРЦК, на Георги С. Раковски- Привременен закон за народните горски чети (1867 г.), Васил Левски -Нареда на работниците за освобождението на българския народ (1871 г.), Личните  бележници на  Васил Левски (1871-1872 г.),  на Христо Ботев (1875- 1876 г.) , на П. К. Яворов (1889-1914 г.),  както и на основателя на Духовно общество "Бяло братство" Петър Дънов (1899 г.) Дигитализиран е също целият архивен фонд на българския поет с международна известност Гео Милев, в който се съхраняват неговите оригинални документи.

вж. Списък на сканирани продължаващи издания в този кабинет към 04.06.2014 г.  

 





   
Български исторически архив - Кореспонденция
Български исторически архив - Кореспонденция
 

Кореспонденцията като вид документ заема значителен дял във всеки  личен архивен фонд. От хилядите писма, съхранявани в БИА, до момента са дигитализирани: Писма на Христо Ботев, Ботю Петков,  д-р Петър Берон, Захари Стоянов, Боян Пенев, Владимир Василев, Тодор Александров, Пею Яворов, Дора Габе, Лора Каравелова,  Константин Константинов, Николай Лилиев, Гео Милев, Людмил Стоянов и др.

   
Български исторически архив - Кондики
Български исторически архив - Кондики
 

Кондиките са книги, водени от църковни и училищни общини, занаятчийски еснафи (сдружения) и отделни богати търговци. Те  съдържат ценни сведения за стопанската история, за църковната борба и въобще за развитието на българското общество през Възраждането. БИА съхранява повече от 300 кондики,  предимно от 19 век,  от които дигитализирани са следните: Кондика на източноправославната община в гр. Ески Джумая (Търговище) ( 1818-1882 г.), Кондика на българската община в гр. Самоков (1875-1877), Кондика на шивашкия и абаджийския еснаф в гр. Добрич (1857-1878 ).

   
Фотографска колекция/ Портрети
Фотографска колекция/ Портрети
 

В настоящия момент Дигиталната библиотека представя част от фонда на „Портрети и снимки” и портретната колекция на направление „Специални колекции”. Сред дигитализираните документи са портрети на български и чуждестранни политически, стопански, културни и църковни дейци, включително фотографии на техните семейства, близки и съратници ; снимки свързани с българската възрожденска, нова и най-нова история ; изгледи от български градове, села, исторически месности, паметни места, свързани с определени лица и събития, водещи институции; изгледи от градове и селища в Европа и САЩ.
вж. "Опис на Сбирката "Портрети и снимки" в НБКМ", Съставител Дора Попсавова, Ч. I, С., 1975, 504 с.
вж. 
Опис на сбирката "Портрети и снимки" в Народната библиотека "Кирил и Методий" Ч.ІІ. С., 1983, 672 с.
вж. Опис на сбирката "Портрети и снимки" в Народната библиотека "Кирил и Методий" Ч.ІІІ. С., 1989, 274 с.

 


 

   
Арабски ръкописи
Арабски ръкописи
 

Сбирката съдържа около 3200 ръкописа. Поради големия им брой, дигитализацията ще продължи доста дълго. Като начало са подбрани по-ранни и по-рядко срещани съчинения, които засягат различни теми: „Китаб ал-Йамини” (ОР К1) на ал-Утби (ХІ в.) и „аш-Шакаик ан-нуманийа” (ОР 3367) – история, „Сахих ал-Бухари” – препис от нач. ХІ в. (ОР 801) - хадиси, „Шарх ал-лума” по граматика (ОР 1863), „Диуан ал-Мутанабби” (ОР 2491) и „Диуан Ибн Сабит” (ОР 2488) – поезия, „Аудах ал-масалик” (ОР 2643) – география, Сборник от съчинения с религиозна тематика (ОР 492).

   
Турски ръкописи
Турски ръкописи
 

Сбирката включва около 490 ръкописа. Дигитализирани са интересни заглавия: българо-турски речник, съставен в Скопие - „Люгат-и булгари” (ОР 900), биографии на светии „Бахр ел-веляе”, съставен в Кюстендил (ОР 893) и „Гюлшен-и инша” на ал-Касталани (ХV в.) от областта на епистолографията.

   
Персийски ръкописи
Персийски ръкописи
 

Сбирката съдържа около 120 ръкописа. Подбраните за дигитализация преписи са от областта на художествената литература: „Тимур-нама” (ОР 994), „Ибтида-нама” (ОР 188), „Бахаристан” (ОР 1127) и „Сунбулистан” (ОР 1868), и едно съчинение по астрономия – „Зидж-и Йамини” (ОР 1750).

   
Дефтери
Дефтери
 

Сбирката включва около 720 дефтера (регистри) на османотурски език. Това са тимарски регистри, джизие регистри, ведомости за изплащане издръжката на военни подразделения, подробни и съкратени данъчни регистри, приходно-разходни книги, общи описи на населението, описи на отделни категории население със специален статут в Османската империя (джелепкешани, соколари, войнугани) и др. Една част от тези регистри са публикувани в превод в поредицата „Турски извори за българската история” (ТИБИ) на БАН, както и в „Архивите говорят” на ГУА.

   
Сиджили/Sijills
Сиджили/Sijills
 

Документите в този кабинет са представени в рамките на Проект BG0046 "Дигитализиране и запазване на писменото наследство на България"

Видински сиджили (Обзор)
Сиджилите на Софийския шериатски съд (Кратък обзор)
Русенски сиджили (Кратък обзор) 

Сбирката сиджили в Ориенталския отдел при Националната библиотeка включва общо 185 тела, малка част от които съдържат по няколко листа, а други над 300 листа. Най-голям е броят на сиджилите от Видин – общо 73; следват тези от София – 55, Русе – 42, Добрич – 9, Силистра – 5 и Търговище – 1.
 Сиджилът представлява входящ-изходящ дневник, воден от кадията или неговия заместник в дадено селище. В него се преписват всички заповеди, получени на място от по-горни инстанции (включително и от султанската канцелария). Освен това сиджилът включва и преписи на документи, които изхождат от кадията и са предназначени до по-висши органи на властта. Поради това сиджилът представлява изключително ценен и интересен исторически извор. Документите, които се съдържат в него, отразяват политическите отношения с други държави и въпроси, отнасящи се до цялата Османска империя. Ценни са също така сведенията, които могат да се извлекат за конкретните селища: описи на наследства на покойници, даващи представа за имущественото състояние на населението; листи с цените на стоки и продукти в съответното място; спорни дела за имущество; строежи и ремонти по места; вакъфски имоти и други въпроси. Метаданните за дигитализираните сиджили са посочени на български и на английски език, а именно чрез тях колекцията е достъпна и в Европеана.

   
Ориенталски документи/ Европа
Ориенталски документи/ Европа
 

Една немалка част от единичните документи на османотурски език отразяват главно политическите и стопанските отношения между Османската империя и европейските страни. Те са отнесени към фондове, които носят името на съответната страна: Австрия, Германия, Италия, Полша, Русия и др. Документи за европейските страни са класирани и в колекция ОАК, а така също и във фонд 1 (Истанбул).

   
Ориенталски документи / Арабски страни и Иран
Ориенталски документи / Арабски страни и Иран
 

 

Наред с документи за България и другите балкански и европейски страни, във фонда на отдел „Ориенталски сбирки” се съхраняват и стотици хиляди архивни единици, които съдържат ценна информация за арабските страни през османския период от тяхната история. Политическите, военните и стопанските отношения на Османската империя с Иран обясняват присъствието и на архиви за тази страна. Документите са предимно на османотурски език, около 3000 - на арабски и около 35 документа - на персийски език. Обособени са във фондове, които носят имената на арабски и ирански градове, области и страни (Дамаск, Халеб, Бейрут, Сайда, Хиджаз, Кайро, Иран, Тебриз, Мосул, Багдад и др.). Информация за тези страни се открива и в сбирката ОАК (Ориенталска архивна колекция), във фонд 1 (Истанбул) и в някои други фондове.

 

 

   
Ориенталски старопечатни книги
Ориенталски старопечатни книги
 

Сбирката от старопечатни книги на арабско писмо обхваща около 2000 тома. Тя включва почти всички издания на първата печатница на османотурски език, започнала да функционира в Истанбул около 250 години след откритието на Гуненберг. Тук се причисляват и доста книги, издадени от „Булак” (в Египет), книги и вестници, печатани в България до около 1940 г., а така също и издания от ХVІІІ и ХІХ век, свързани с Изтока и издадени в Европа.

   
Оригинална графика
Оригинална графика
 

Това е колекция от около 12.000 оригинални рисунки, щампи, гравюри, литографии и екслибриси. Повечето от тях са изключително ценни, някои са ръчно оцветени.
Дигитализирани са щампите на Анастас и Владимир Карастоянови, някои Рило-манастирски щампи и такива от Самоковската художествена школа,  също и оригинали на Райко Алексиев и Александър Божинов.

   
Печатна графика
Печатна графика
 

Колекцията съдържа почти цялата съвременна българска печатна графика, както и много чуждестранни репродукции, публикувани в ограничен тираж. За дигитализиране сме предвидили репродукции от произведения на утвърдени художници като Антон Митов, Ярослав Вешин, Харалампи Тачев, Хенрих Дембицки.

   
Албуми и художествени каталози
Албуми и художествени каталози
 

Колекцията от албуми и каталози на музеи и изложби надхвърля 12 700 броя български и чужди богато илюстрирани издания. Някои от тях са с висока антикварна стойност. Дигитализирани са албуми на Александър Божинов, Иван Мърквичка, Никола Михайлов, Петър Морозов.

   
Картографски издания
Картографски издания
 

Картографската колекция е най-добре комплектованата в страната с над 10 500 издания. Съхраняват се стари репродукции и оригинали на карти, изработени от световноизвестни имена в картографирането като Себастиян Мюнстер, Герхард Меркатор, Абрахам Ортелиус. Предвидени са за дигитализация  най-ценните български и чужди картографски издания. Сред дигитализираните са : България при цар Симеона и сега. 927 – 1927; Turcicum imperium, XVIII в.; Walachia, Servia, Bulgaria et Romania. 1634.

   
Продължаващи издания 1844 - 1878
Продължаващи издания 1844 - 1878
 

Колекцията „Българска възрожденска периодика (1844-1878 г)” включва 77 заглавия периодични издания, които са отпечатани в посочената хронологична рамка. Съдържанието им е разнообразно и същевременно отразява различни тенденции в българския обществен и политически живот през втората половина на ХІХ в. В дигиталната библиотека могат да бъдат разгледани почти всички от тях, сред които вестниците: „Цариградски вестник”, „България”, „Свобода”, „Независимост”, „Народност”, „Дунав”, „Съветник” и др., както и списанията: „Любословие”, „Смесна китка”, „Периодическо списание на Българското книжовно дружество”, „Училище” и др.  От изданията, излизали в по-дълъг период от време и с по-голям обем, тук не са представени само вестниците „Македония”, „Турция” и списание „Български книжици”, които вече са дигитализирани от други библиотеки.

вж. Българска възрожденска книжнина:Аналитичен репертоар, т. 1
вж. Българска възрожденска книжнина:Аналитичен репертоар, т. 2
вж. Списък на сканирани продължаващи издания в този кабинет към 04.06.2014 г.  

 






   
Продължаващи издания 1878 - 1944
Продължаващи издания 1878 - 1944
 

Колекцията от български продължаващи издания от основния фонд на Националната библиотека съдържа вестници и списания, излизали на територията на България през периода 1878-1944 г. Публикуваните материали в тези издания са важен източник за проучване историята на страната ни, тъй като отразяват разнообразните проявления в обществено-политическия, стопанския и културния ни живот. С подбраните и дигитализирани издания се стремим да покажем как на фона на европейските и световните постижения и катаклизми, в периодичния печат се пресичат различни гледни точки за исторически събития и личности, за протичащи политически процеси и партийни борби. Наред с това, на техните страници са уловени модерните за своето време течения в литературата и изкуството. Дигитализарането на периодичните издания ще позволи да бъдат съхранени най-застрашените от многократно използване оригинали и ще отговори на нестихващия интерес на изследователи и широк кръг потребители към колекцията от български продължаващи издания.

вж. Списък на сканирани продължаващи издания в този кабинет към 04.06.2014 г.  
вж Български периодичен печат. Анотиран библиографски указател. Част I
вж Български периодичен печат. Анотиран библиографски указател. Част II
вж Български периодичен печат. Анотиран библиографски указател. Част III

 



   
Целокупна България / United Bulgaria
Целокупна България / United Bulgaria
 

Документите в този кабинет са представени в рамките на Проект BG0046 "Дигитализиране и запазване на писменото наследство на България"

В тази колекция са групирани продължаващи издания, печатани между 1879 и 1940 г. в България и извън нейните граници. Това са гласовете на няколко поколения българи по темата за историческото, етническото, вероизповедното и културното право на политическо единение на областите Тракия, Македония, Мизия и Добруджа. Темата е сред доминиращите в периодичния печат през десетилетията, заключени между решенията на Берлинския конгрес и подписването на Крайовската спогодба. В кабинета може да видите дигитализирани следните издания: "Библиотека Свети Климент", "Вести" ("Новини"), "Дебър", "Денница", "Македония", "Македоно-Одрински куриер", "Родна Добруджа", "Свободна дума", "Целокупна България" и др. 

вж. Списък на сканирани продължаващи издания в този кабинет към 04.06.2013 г. 



   
Дигитален архив на СПИСАНИЕ СЕРДИКА  (1937 – 1952)
Дигитален архив на СПИСАНИЕ СЕРДИКА (1937 – 1952)
 

 Списание „Сердика“ е издание на Софийската община като продължение на „Столичен общински вестник“. Дигитализирането му е осъществено през 2006 г. в рамките на съвместен проект между Столична библиотека и фирма НЕМЕЧЕК – България. Обхванати са всичките  99 броя на списанието за периода на издаването му (1937 – 1952). Представени са метаданни за 1167 статии. За всяка от статиите са дефинирани критерии за търсене, например "Автор", "Заглавие", "Тематика" и други, като съответните данни са извлечени от предварително направените библиографски описания. Дигиталният архив предоставя възможност на читателите да "прелистят" страниците му в Интернет и да се запознаят с развитието на София, живота на столичани, културните забележителности и събитията, фокусирали случващото се в града през първата половина на миналия век.
 Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” съдейства за по-широко популяризиране на дигиталния архив на списанието, като осигурява достъп до него чрез своята „Дигитална библиотека”.

   
 
 
 
 
 
     
бг / en
Събития
Посещение на Н.П. Г-н Ксавие Лапер дьо Кабан – посланик на Франция в София и гости от Посолството в София
Договор за сътрудничество между Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и борда на Британската библиотека

Услуги  
 
За читатели  
За издатели  
За библиотеки  
Специализирани услуги  
Попитай библиотекаря  
Често задавани въпроси  
Архив на библиографските справки  
 
Полезна информация  
 
Депозитни списъци  
Новопостъпили чужди книги  
Статии за хора с увреждания  
Книги за хора с увреждания  
 
Полезни формуляри  
 
Библиографска справка  
Депозитен формуляр  
Талон за абонамент на списание "БИБЛИОТЕКА" за 2014 г.  
 
Карта на сайта  
 

 

image
Българската книга лети на крилете на България Ер!

София 1037, бул. "Васил Левски" 88
тел.: (+ 359 2) 91 83; факс: (+ 359 2) 843 54 95
Национална Библиотека на Република България 2009. Всички права запазени.

Created by Web Publishing House, powered by Face Control