Колекцията от славянски ръкописи е най-голямата в България и съдържа около 1500 ръкописи и фрагменти от ХІ до ХІХ в. Обект на дигитализиране са преди всичко паметници, за чието опазване е от съществено значение да бъдат достъпни в електронен формат. След тях идват ръкописите, към които има силен изследователски интерес, както и фрагментите, информацията за които би улеснила идентифицирането им като части от ръкописи в други библиотеки и сбирки. Сред по-важните дигитализирани ръкописи са Енинският апостол от ХІ в., Добрейшовото евангелие от ХІІІ в., Банишкото евангелие от ХІІІ в., Пирдопският апостол от ХІІІ в., Скопският миней от ХІІІ в. По-голямата част от представените тук ръкописи са достъпни и чрез портала Европеана.

Документите в този кабинет са представени в рамките на Проект BG0046 "Дигитализиране и запазване на писменото наследство на България"

Четиринадесетото столетие илюстрира най-добре високите постижения на българската писмена култура от Средновековието. Не случайно то е известно като „Вторият Златен век" на българската книжнина. В колекцията са събрани ръкописи, които илюстрират тази констатация и показват различните лица на българската ръкописна книга. Чрез двуезичните си метаданни дигитализираните документи могат да бъдат търсени и в портала Европеана.

Националната библиотека съхранява 150 гръцки ръкописа с хронологичен обхват ІХ-ХІХ в. Повечето от тях са с богослужебно съдържание. Дигитализирани са по-ранните паметници, както и тези, към които читателите проявяват особен интерес. Като ценни притежания на сбирката могат да бъдат посочени украсените фрагменти от изборни евангелия от ІХ в., Профетологионът от ХІІ в., Типикът от ХІVв., Лекарственикът от ХVІІІ в., псалтикийните сборници от ХІХ в.

Сбирката „Други чуждоезикови ръкописи” включва 25 ръкописни паметника на латински, румънски, немски, италиански, арменски и грузински езици. Дигитализирани са особено ценният за българската история Устав на Бачковския манастир (препис от 1702 г.), а също и преведената на латински Кратка граматика на българския език от 1856 г.

Колекцията от славянски кирилски печатни книги включва издания от ХV-ХХ в. Сред тях има издания, които бележат началото на южнославянското, а в частност и на българското книгопечатане. Изключително ценни са екземплярите от книги, печатани в първите славянски печатници в Цетина и Търговище (Румъния), както и венецианските издания от ХVI в. и особено тези, които са дело на първия български печатар Яков Крайков. Сред дигитализираните са: „Часословец” (Венеция, 1566), „Ламент” (Острог, 1603 ), „Евангелион” (Лвов, 1644), „Акатисты с каноны” (Киев, 1765) и др.

Колекцията от български старопечатни книги (1806-1878 г.) включва  ок. 1700 загл. в близо 10 хил. тома. Тя представя печатната продукция на българските книжовници от епохата на Възраждането. Богослужебна и учебна книжнина, както преводна и оригинална художествена литература е преобладаващата част от колекцията. Интерес представляват първите издания на съчиненията на най-изтъкнатите български възрожденски просветители и писатели: Софроний Врачански, Неофит Рилски, д-р П. Берон, П. Р. Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев, Ив. Вазов и др.
Дигитализацията на сбирката ще се извършва в хронологичен ред. Сред дигитализираните до този момент са: “Кириакодромион сиреч Неделник “ (1806) на Софроний Врачански, „Повест ради страшнаго и втараго пришествия” (1814), „Книга сия зовомая огледало” (1816), „Чудеса Пресв. Богородици” (1817), “Рибен буквар”(1824) и др. За улеснение на потребителите, в описанието на книгите е посочен и номерът, под който са описани в репертоара на д-р М. Стоянов „Българска възрожденска книжнина”.

вж. Българска възрожденска книжнина:Аналитичен репертоар, т. 1

Колекцията от чужди старопечатни, редки и ценни книги включва издания от ХV-ХХІ в., обособени по езици. Много от изданията са библиографска рядкост и представляват ценност за всяка световна библиотека. До момента са дигитализирани следните книги: „Dla dziatek nauka czytania pisma polskie” (Краков, 1611), „Nauka ku czytniu pisma polskiego z figurmi przyіozone so nabozne modlitwy y psalmy” (Лвов, 1599), „Elementaria institutio Latini sermonis & pietatis Christianae” (Краков, 1575), „Photii Myriobiblon sive Bibliotheca” (Руан, 1653).

БИА съхранява близо 1 млн. разнообразни по вид документи, свързани с живота и  дейността на изтъкнати български възрожденци, културни дейци, общественици и държавници от 18 – 21 в. От тях в дигиталната библиотека присъстват:  документи на БРЦК, на Георги С. Раковски- Привременен закон за народните горски чети (1867 г.), Васил Левски -Нареда на работниците за освобождението на българския народ (1871 г.), Личните  бележници на  Васил Левски (1871-1872 г.),  на Христо Ботев (1875- 1876 г.) , на П. К. Яворов (1889-1914 г.),  както и на основателя на Духовно общество "Бяло братство" Петър Дънов (1899 г.) Дигитализиран е също целият архивен фонд на българския поет с международна известност Гео Милев, в който се съхраняват неговите оригинални документи.

Кореспонденцията като вид документ заема значителен дял във всеки  личен архивен фонд. От хилядите писма, съхранявани в БИА, до момента са дигитализирани: Писма на Христо Ботев, Ботю Петков,  д-р Петър Берон, Захари Стоянов, Боян Пенев, Владимир Василев, Тодор Александров, Пею Яворов, Дора Габе, Лора Каравелова,  Константин Константинов, Николай Лилиев, Гео Милев, Людмил Стоянов и др.

Кондиките са книги, водени от църковни и училищни общини, занаятчийски еснафи (сдружения) и отделни богати търговци. Те  съдържат ценни сведения за стопанската история, за църковната борба и въобще за развитието на българското общество през Възраждането. БИА съхранява повече от 300 кондики,  предимно от 19 век,  от които дигитализирани са следните: Кондика на източноправославната община в гр. Ески Джумая (Търговище) ( 1818-1882 г.), Кондика на българската община в гр. Самоков (1875-1877), Кондика на шивашкия и абаджийския еснаф в гр. Добрич (1857-1878 ).

В настоящия момент Дигиталната библиотека представя част от фонда на „Портрети и снимки” и портретната колекция на направление „Специални колекции”. Сред дигитализираните документи са портрети на български и чуждестранни политически, стопански, културни и църковни дейци, включително фотографии на техните семейства, близки и съратници ; снимки свързани с българската възрожденска, нова и най-нова история ; изгледи от български градове, села, исторически месности, паметни места, свързани с определени лица и събития, водещи институции; изгледи от градове и селища в Европа и САЩ.
вж. "Опис на Сбирката "Портрети и снимки" в НБКМ", Съставител Дора Попсавова, Ч. I, С., 1975, 504 с.
вж. Опис на сбирката "Портрети и снимки" в Народната библиотека "Кирил и Методий" Ч.ІІ. С., 1983, 672 с.
вж. Опис на сбирката "Портрети и снимки" в Народната библиотека "Кирил и Методий" Ч.ІІІ. С., 1989, 274 с.

Сбирката съдържа около 3200 ръкописа. Поради големия им брой, дигитализацията ще продължи доста дълго. Като начало са подбрани по-ранни и по-рядко срещани съчинения, които засягат различни теми: „Китаб ал-Йамини” (ОР К1) на ал-Утби (ХІ в.) и „аш-Шакаик ан-нуманийа” (ОР 3367) – история, „Сахих ал-Бухари” – препис от нач. ХІ в. (ОР 801) - хадиси, „Шарх ал-лума” по граматика (ОР 1863), „Диуан ал-Мутанабби” (ОР 2491) и „Диуан Ибн Сабит” (ОР 2488) – поезия, „Аудах ал-масалик” (ОР 2643) – география, Сборник от съчинения с религиозна тематика (ОР 492).

Сбирката включва около 490 ръкописа. Дигитализирани са интересни заглавия: българо-турски речник, съставен в Скопие - „Люгат-и булгари” (ОР 900), биографии на светии „Бахр ел-веляе”, съставен в Кюстендил (ОР 893) и „Гюлшен-и инша” на ал-Касталани (ХV в.) от областта на епистолографията.

Сбирката съдържа около 120 ръкописа. Подбраните за дигитализация преписи са от областта на художествената литература: „Тимур-нама” (ОР 994), „Ибтида-нама” (ОР 188), „Бахаристан” (ОР 1127) и „Сунбулистан” (ОР 1868), и едно съчинение по астрономия – „Зидж-и Йамини” (ОР 1750).

Сбирката включва около 720 дефтера (регистри) на османотурски език. Това са тимарски регистри, джизие регистри, ведомости за изплащане издръжката на военни подразделения, подробни и съкратени данъчни регистри, приходно-разходни книги, общи описи на населението, описи на отделни категории население със специален статут в Османската империя (джелепкешани, соколари, войнугани) и др. Една част от тези регистри са публикувани в превод в поредицата „Турски извори за българската история” (ТИБИ) на БАН, както и в „Архивите говорят” на ГУА.

Документите в този кабинет са представени в рамките на Проект BG0046 "Дигитализиране и запазване на писменото наследство на България"

Видински сиджили (Обзор)
Сиджилите на Софийския шериатски съд (Кратък обзор)
Русенски сиджили (Кратък обзор) 

Сбирката сиджили в Ориенталския отдел при Националната библиотка включва общо 185 тела, малка част от които съдържат по няколко листа, а други над 300 листа. Най-голям е броят на сиджилите от Видин – общо 73; следват тези от София – 55, Русе – 42, Добрич – 9, Силистра – 5 и Търговище – 1.
 Сиджилът представлява входящ-изходящ дневник, воден от кадията или неговия заместник в дадено селище. В него се преписват всички заповеди, получени на място от по-горни инстанции (включително и от султанската канцелария). Освен това сиджилът включва и преписи на документи, които изхождат от кадията и са предназначени до по-висши органи на властта. Поради това сиджилът представлява изключително ценен и интересен исторически извор. Документите, които се съдържат в него, отразяват политическите отношения с други държави и въпроси, отнасящи се до цялата Османска империя. Ценни са също така сведенията, които могат да се извлекат за конкретните селища: описи на наследства на покойници, даващи представа за имущественото състояние на населението; листи с цените на стоки и продукти в съответното място; спорни дела за имущество; строежи и ремонти по места; вакъфски имоти и други въпроси. Метаданните за дигитализираните сиджили са посочени на български и на английски език, а именно чрез тях колекцията е достъпна и в Европеана.

Една немалка част от единичните документи на османотурски език отразяват главно политическите и стопанските отношения между Османската империя и европейските страни. Те са отнесени към фондове, които носят името на съответната страна: Австрия, Германия, Италия, Полша, Русия и др. Документи за европейските страни са класирани и в колекция ОАК, а така също и във фонд 1 (Истанбул).

Сбирката от старопечатни книги на арабско писмо обхваща около 2000 тома. Тя включва почти всички издания на първата печатница на османотурски език, започнала да функционира в Истанбул около 250 години след откритието на Гуненберг. Тук се причисляват и доста книги, издадени от „Булак” (в Египет), книги и вестници, печатани в България до около 1940 г., а така също и издания от ХVІІІ и ХІХ век, свързани с Изтока и издадени в Европа.

Това е колекция от около 12.000 оригинални рисунки, щампи, гравюри, литографии и екслибриси. Повечето от тях са изключително ценни, някои са ръчно оцветени.
Дигитализирани са щампите на Анастас и Владимир Карастоянови, някои Рило-манастирски щампи и такива от Самоковската художествена школа,  също и оригинали на Райко Алексиев и Александър Божинов.

Колекцията съдържа почти цялата съвременна българска печатна графика, както и много чуждестранни репродукции, публикувани в ограничен тираж. За дигитализиране сме предвидили репродукции от произведения на утвърдени художници като Антон Митов, Ярослав Вешин, Харалампи Тачев, Хенрих Дембицки.

Колекцията от албуми и каталози на музеи и изложби надхвърля 12 700 броя български и чужди богато илюстрирани издания. Някои от тях са с висока антикварна стойност. Дигитализирани са албуми на Александър Божинов, Иван Мърквичка, Никола Михайлов, Петър Морозов.

Картографската колекция е най-добре комплектованата в страната с над 10 500 издания. Съхраняват се стари репродукции и оригинали на карти, изработени от световноизвестни имена в картографирането като Себастиян Мюнстер, Герхард Меркатор, Абрахам Ортелиус. Предвидени са за дигитализация  най-ценните български и чужди картографски издания. Сред дигитализираните са : България при цар Симеона и сега. 927 – 1927; Turcicum imperium, XVIII в.; Walachia, Servia, Bulgaria et Romania. 1634.

Колекцията „Българска възрожденска периодика (1844-1878 г)” включва 77 заглавия периодични издания, които са отпечатани в посочената хронологична рамка. Съдържанието им е разнообразно и същевременно отразява различни тенденции в българския обществен и политически живот през втората половина на ХІХ в. В дигиталната библиотека могат да бъдат разгледани почти всички от тях, сред които вестниците: „Цариградски вестник”, „България”, „Свобода”, „Независимост”, „Народност”, „Дунав”, „Съветник” и др., както и списанията: „Любословие”, „Смесна китка”, „Периодическо списание на Българското книжовно дружество”, „Училище” и др.  От изданията, излизали в по-дълъг период от време и с по-голям обем, тук не са представени само вестниците „Македония”, „Турция” и списание „Български книжици”, които вече са дигитализирани от други библиотеки.

вж. Българска възрожденска книжнина:Аналитичен репертоар, т. 1
вж. Българска възрожденска книжнина:Аналитичен репертоар, т. 2
вж. Списък на сканирани продължаващи издания в този кабинет към 15.05.2013 г.  

Колекцията от български продължаващи издания от основния фонд на Националната библиотека съдържа вестници и списания, излизали на територията на България през периода 1878-1944 г. Публикуваните материали в тези издания са важен източник за проучване историята на страната ни, тъй като отразяват разнообразните проявления в обществено-политическия, стопанския и културния ни живот. С подбраните и дигитализирани издания се стремим да покажем как на фона на европейските и световните постижения и катаклизми, в периодичния печат се пресичат различни гледни точки за исторически събития и личности, за протичащи политически процеси и партийни борби. Наред с това, на техните страници са уловени модерните за своето време течения в литературата и изкуството. Дигитализарането на периодичните издания ще позволи да бъдат съхранени най-застрашените от многократно използване оригинали и ще отговори на нестихващия интерес на изследователи и широк кръг потребители към колекцията от български продължаващи издания.

вж. Списък на сканирани продължаващи издания в този кабинет към 15.05.2013 г.  

Документите в този кабинет са представени в рамките на Проект BG0046 "Дигитализиране и запазване на писменото наследство на България"

В тази колекция са групирани продължаващи издания, печатани между 1879 и 1940 г. в България и извън нейните граници. Това са гласовете на няколко поколения българи по темата за историческото, етническото, вероизповедното и културното право на политическо единение на областите Тракия, Македония, Мизия и Добруджа. Темата е сред доминиращите в периодичния печат през десетилетията, заключени между решенията на Берлинския конгрес и подписването на Крайовската спогодба. В кабинета може да видите дигитализирани следните издания: "Библиотека Свети Климент", "Вести" ("Новини"), "Дебър", "Денница", "Македония", "Македоно-Одрински куриер", "Родна Добруджа", "Свободна дума", "Целокупна България" и др. 

вж. Списък на сканирани продължаващи издания в този кабинет към 15.05.2013 г. 

 Списание „Сердика“ е издание на Софийската община като продължение на „Столичен общински вестник“. Дигитализирането му е осъществено през 2006 г. в рамките на съвместен проект между Столична библиотека и фирма НЕМЕЧЕК – България. Обхванати са всичките  99 броя на списанието за периода на издаването му (1937 – 1952). Представени са метаданни за 1167 статии. За всяка от статиите са дефинирани критерии за търсене, например "Автор", "Заглавие", "Тематика" и други, като съответните данни са извлечени от предварително направените библиографски описания. Дигиталният архив предоставя възможност на читателите да "прелистят" страниците му в Интернет и да се запознаят с развитието на София, живота на столичани, културните забележителности и събитията, фокусирали случващото се в града през първата половина на миналия век.
 Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” съдейства за по-широко популяризиране на дигиталния архив на списанието, като осигурява достъп до него чрез своята „Дигитална библиотека”.