Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Новини
За нас
Каталози и ресурси
Контакти
Начало  
Новини  
Каталози и ресурси  
Услуги  
Партньори. Дарители. Медии  
Професионална информация  
Научноизследователска дейност  
 

  Дигитална  
  Библиотека  
   
Търсене  
 
Електронен каталог COBISS/OPAC  
Своден каталог COBIB.BG  
Бази данни по абонамент  
Дигитална библиотека  
Полезни адреси в Интернет  
Национален регистър на издаваните книги в България  
 

 

image

image

image

 

 
   
 
Славяноезични и чуждоезични ръкописи
Славяноезични и чуждоезични ръкописи

Обем. Съдържание
     Фондът от славяноезични и чуждоезични средновековни и късни ръкописи включва общо около 1700 ръкописа, по-голямата част от които са описани в съответни каталози. Това са главно книги с църковно-догматическо съдържание, предвидени за богослужебна употреба и за всекидневните нужди на монашеския живот: евангелия, псалтири, апостоли, служебници, требници, сборници с разнообразен състав - календарни, с нравствено-поучителни слова, със съчинения от християнската догматика, патерици, сборници със смесено съдържание, включващи често и различни съчинения с апокрифен характер, кодекси с химнографски състав; номоканони, типици и поменици на манастири и др. Застъпени са светската и учебната литература - преводна и оригинална, включваща съчинения от Античността, Средновековието, европейската научна мисъл, Българското Възраждане (Александрията, Троянската притча, исторически съчинения, писмовници, учебници, речници, христоматии, различни трактати и др.)
     Славянската ръкописна колекция, съдържаща български, сръбски, влашки, молдавски и руски книжовни паметници, представя пълна картина на историята на нашата писмена култура през късното Средновековие, епохата на османското владичество и Възраждането чрез запазените свидетелства за историята на българската литература и българския език, за развитието на южнославянското кирилско писмо, както и различни сведения за общата и културната история не само по българските, но и по балканските земи. Тя дава представа за продукцията, както на най-големите български културни центрове през вековете - Търново с околните манастири през ХІІІ и ХІV в., книжовната школа в Рилския манастир през ХІV, ХV в. и до края на ръкописната традиция през ХVІІІ в., София и софийските манастири, Ловеч и Ловчанския манастир, някои от манастирите на Света гора (Атон), Бачковския манастир, книжовните средища в Етрополе и с. Аджар, Пловдив, Кукленския манастир, Котел и др., така и на малки преписвачески работилници, изготвяли ръкописни книги за конкретни случаи по цялата българска територия. Сред подписаните ръкописи срещаме имената на редица книжовници като поп Добрейшо, поп Йоан, поп Герасим, Мардарий Рилски, монах Спиридон, Висарион Дебърски, Петър Граматик, Даниил Етрополски, Аврам Димитриевич, даскал Недялко и синът му даскал Филип, поп Тодор Врачански (Теофан Рилски), Йосиф Брадати, Никифор Рилски, йеромонах Памво Калоферски, Петър Царски, поп Пунчо, Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) и др.
     Сбирката от гръцки ръкописи, по-голямата част от които са създадени за нуждите на богослужението, отразява връзката на българите с Цариградската гръцка патриаршия, под чиято църковна власт и културна опека нашият народ живее през вековете на османското владичество. Тези книги, макар и в твърде скромни размери, продължават културните традиции на Византия.
     Данните за произхода на гръцките ръкописи в Библиотеката са доста оскъдни. По-голямата част от тях са постъпили (чрез дарение или откупуване) от различни райони на България (Арбанаси, Бачковския манастир, Варна, Поморие, Созопол и др.) и са изписани от българи. Има и няколко ръкописа, които произхождат от Светогорските манастири - Ватопед, Хилендар, Зограф и др., където са живели монаси-българи.
     Ценна част от колекцията са псалтикийните сборници (18-19 в.). Те са 34 на брой - възкресници, катавасийници, ирмологии и др. Повечето от тях са писани в България за нуждите на богослужението в българските църкви и съдържат литургически текстове, придружени от красиво изписани невмени знаци.

История
     С учредяването на Народната библиотека през 1878 г. се поставя началото на оформянето на фонд от славянски и чуждоезични ръкописи, отделен още със създаването си в специален шкаф в кабинета на Директора на Библиотеката. За организирането на ръкописните колекции специалисти от Министерството на народното просвещение или от самата Библиотека издирват, събират и откупуват за националното книгохранилище славянски, гръцки и други чуждоезични (неславянски) ръкописи, старопечатни книги и възрожденски вестници и списания. В комисията по оценяване на книжовните паметници и за първоначална обработка на ценните постъпления е привлечен за сътрудничество един от малцината тогавашни специалисти в областта на книгознанието, палеографията и историята на българския език проф. Беньо Цонев. Сред първите постъпления са подарената сбирка от ръкописи на софийския митрополит Мелетий Зографски, богатите библиотеки на проф. Марин Дринов, Петко Р. Славейков, Найден Геров, ръкописи от библиотеката на Българското книжовно дружество в Браила и др. Голям брой книжовни старини, открити и събрани от различни църкви и манастири по българската етническа територия постъпват в Библиотеката чрез посредничеството на Българската екзархия в Цариград, Министерството на народното просвещение, Народния (по-късно Археологически) музей в София и чрез съдействието на български учени и общественици като Васил Икономов, Димо Карадимов, търговеца Тома Зайков и др. Част от гръцките ръкописи във фонда са се намирали в Охрид, откъдето ги е донесъл в библиотеката просветният деец Ефтим Спространов.
     През 1995 г. във фонда от славянски ръкописи постъпиха като дар две поименни колекции - от Обединена българска банка (сбирка ОББ) и от Българска мултимедийна компания (сбирка БМК).
     Специален отдел "Ръкописи и старопечатни книги" се създава през 1948 г. За негов ръководител е назначен д-р Маньо Стоянов През м. януари 1978 г., със заповед на Директора на Библиотеката се обособяват два самостоятелни отдела "Ръкописи", към който е и възобновената през 1977 г. "Българска археографска комисия" и "Старопечатни, редки и ценни издания". Техните ръководители - проф. д-р Божидар Райков и н.с. Лидия Драголова, като възпитаници на д-р М. Стоянов, поддържат сътрудничеството между тези отдели през годините. От 1996 г. двата отдела отново са обединени.
     В ръкописния отдел са работили като негови сътрудници или ръководители видни специалисти в областта на кодикологията и палеографията: проф. Беньо Цонев, д-р Маньо Стоянов, проф. Христо Кодов, проф. Божидар Райков.

Структура
Цялостният фонд се състои от:

Колекция от славянски ръкописи
, с около 1500 единици, които могат да бъдат отграничени по географски и езиков признак: 
  - български кирилски ръкописи от ХІ до ХІХ в.; най-стар в сбирката е ЕНИНСКИЯТ АПОСТОЛ (НБКМ 1144) от ХІ в.; запазени са редица ръкописи от ХІІІ в., сред които могат да се посочат паметници като АРГИРОВИЯ ТРИОД (НБКМ 933) и ИЗБОРНО ЕВАНГЕЛИЕ (ВЕЛЕШКО ЕВАНГЕЛИЕ, НБКМ 18) ; в тази група един от най-интересните и ценни паметници е ДОБРЕЙШОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ (НБКМ 17) . Сред ръкописите от ХІV в. особена стойност имат онези, които са свързани с книжовната и реформаторската дейност на атонските и търновските манастири; представител на Търновската книжовна школа е СБОРНИК ОТ 16 СЛОВА НА ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ (НБКМ 674) ; от тази епоха е и още едно ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ (НБКМ 22) с миниатюри на евангелистите. Псалтирът, известен като ШОПОВ - КАРАДИМОВ ПСАЛТИР (НБКМ 454+1138), представя атонската редакция на славянския превод на тази книга. Сред паметниците с изключителна стойност за историята на българската книжовност и българската средновековна история е и ЕВТИМИЕВИЯТ СЛУЖЕБНИК (НБКМ 231). Краят на ръкописната традиция през ХVІІІ в. се бележи от не по-малко значими за историята на българската писмена култура паметници, сред които например ПЪРВИЯТ СОФРОНИЕВ (КОТЛЕНСКИ) ПРЕПИС НА ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБОЛГАРСКА на Паисий Хилендарски от 1765 г. (НБКМ 368);
  - южнославянски ръкописи (от днешните македонски и сръбски земи) от ХІІ до ХІХ в.; между многобройните екземпляри заслужава внимание един от редките илюстрирани ранни преписи на Александрията (Житието на Александър Македонски) - СОФИЙСКА ИЛЮСТРИРАНА АЛЕКСАНДРИЯ от ХV в. (НБКМ 771). В сбирката се пази и един ръкопис на хърватска глаголица;
   - влашки и молдавски ръкописи от ХV до ХVІІІ в., в голямата си част следващи традициите на Търновската книжовна школа; 
   - руски ръкописи, малко на брой, сред които заслужава да се отбележи БУСИНСКОТО ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ от XVI в. (НБКМ 52)
Колекцията съдържа голям брой фрагменти, включително единични листове от ръкописи; към нея се включват и няколко грамоти на влашки и молдавски воеводи от ХV-XVIІ в. Основната част от този фонд е собствено библиотечен и е сигниран "НБКМ", докато двете обособени "външни" колекции в общия славянски ръкописен фонд са сигнирани съответно "ОББ" и "БМК".

Колекция от чуждоезични ръкописи, които по географски и езиков признак обхващат:
    - гръцки ръкописи от периода Х-ХІХ в.; колекцията съдържа 149 описани гръцки ръкописи и около 10 неописани. Особен интерес от палеографска гледна точка представляват пергаментният фрагмент от ИЗБОРНО ЕВАНГЕЛИЕ (НБКМ Gr. 2) от Х в., ПАРИМИЙНИК от ХІ в., ТИПИК (Gr. 56) от ХІV в., СЛУЖЕБНИК (Gr. 41) от ХVІІ в.; 
    - латински ръкописи - колекцията съдържа осем ръкописа от ХІІІ до ХІХ в., най-старият от които е РИМСКИЯТ МИСАЛ от ХІІІ в. (НБКМ Lat. 1). Голяма ценност за сбирката е ЛАТИНСКИЯТ АНТИФОНАР, подарен на Народната библиотека от световноизвестния музикант Юрий Буков.;
    - румънски ръкописи - колекцията съдържа осем ръкописа от ХVІІ и ХVІІІ в.; 
    - немски ръкописи - колекцията съдържа четири ръкописа от ХVІІІ и ХІХ в.; 
     - италиански ръкописи - колекцията съдържа три ръкописа от ХVІІІ и ХІХ в.; тук трябва да споменем МОРСКИЯТ ПЪТЕВОДИТЕЛ от 1758 г. (НБКМ Lat. 2).
    Към колекцията от чуждоезикови ръкописи спадат също един арменски ръкопис, АРМЕНСКО ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ от 966 г. (НБКМ Arm. 1); един грузински ръкопис от ХVІІІ в., препис от Типика на Бачковския манастир (НБКМ Georg. 1); три еврейски свитъка от XV-XVII век.

Репроформи
     Освен основният фонд от ръкописи, към Отдел "Ръкописи и старопечатни книги" спада и сбирка от микрофилми и микрофиши на значителна част от славянските ръкописи в библиотеката, определени като български, както и на български ръкописи, пазени в наши (библиотеката на Рилския манастир, Пловдивската народна библиотека "Иван Вазов", сбирката към Шуменския исторически музей) и чуждестранни библиотеки (Ватиканската Апостолическа библиотека, Австрийската национална библиотека, Британската библиотека, библиотеките на атонските манастири Хилендар, Зограф, Ватопед, Френската национална библиотека, Варшавската национална библиотека и др.) Тези копия подлежат на дигитализиране, процес, който започна неотдавна. В поредица ксерокопия са представени отделни ръкописи от колекциите на Архива на БАН, Църковнoисторическия и архивен институт в София, на Пловдивската народна библиотека и на Рилския манастир.
     Едни от най-известните ръкописни паметници имат отделни монографични и фототипни издания.

Каталози, описи, публикации
     Съдържанието на основната част от колекцията, без новите постъпления, е разкрито в пет тома описи на славянските ръкописи, своден каталог на българските ръкописи в България и един опис на гръцките и чуждоезични ръкописи, екземпляри от които могат да се ползват в специализираната читалня "Марин Дринов" (читалня № 1). Предстои завършването на няколко описа: на фрагментите от славянски ръкописи, на новите постъпления, на том VІ от описа на славянските ръкописи (XVIII-XIX в.), както и на редактирания и допълнен опис на гръцките ръкописи (т. І) и опис на украсените славянски ръкописи в НБКМ. В каталози от изложби са представени тематично подбрани групи ръкописи от колекцията. Представителна част от славянските и гръцките ръкописи е включена в Дигиталната библиотека.
     Всички репроформи са отразени в съответни картотеки, разположени в специализираната читалня.

Достъп
     Сбирките се управляват от Отдел "Ръкописи и старопечатни книги". Сътрудниците на отдела извършват специализирани справки.
     С оглед опазването на фондовете достъпът до ръкописи, които са репродуцирани, се осъществява при добре обоснована необходимост от консултация с оригинала. Читателите могат да правят заявки за репродуциране на материали от фонда като попълнят съответен формуляр, съобразен с действащите в Библиотеката - Правила за обслужване на потребителите и Ценоразпис на услугите
     Работно време на отдела: понеделник-петък, 09,00-12,00  и от 12,30-17,30 ч.
     Ръкописите се ползват само в специализираната читалня № 1 с работно време: понеделник- петък, 8.30-18.00 ч., събота от 9.00 до 15.00 ч. Ръкописи и микрофилми се изпълняват всеки ден от 9.00 до 15.30 ч. В събота ръкописи не се ползват и не се изпълняват.
     Част от ръкописите в колекцията са достъпни и през Дигиталната библиотека.

 

 
 
 
 
 
     
бг / en
Колекции  
Фондове и колекции  
Славяноезични и чуждоезични ръкописи  
Старопечатни, редки и ценни книги  
Български исторически архив  
Колекции на Ориенталски отдел  
Картографски и графични издания  
Официални издания  
Музикални издания и звукозаписи  
Архив на българската книга  
Чуждестранна литература и периодика  
Справочни издания  
Специализирана сбирка по библиотекознание  
Славяноезични и чуждоезични ръкописи
  Резултати 1 - 1 от 1
1 
Събития
Представяне на книгата „Яворов и Македония“
Представяне на Алманах на българското общество „Достоевски“

Услуги  
 
За читатели  
За издатели  
За библиотеки  
Специализирани услуги  
Попитай библиотекаря  
Често задавани въпроси  
Архив на библиографските справки  
 
Полезна информация  
 
Депозитни списъци  
Новопостъпили чужди книги  
Статии за хора с увреждания  
Книги за хора с увреждания  
 
Полезни формуляри  
 
Библиографска справка  
Депозитен формуляр  
Талон за абонамент на списание "БИБЛИОТЕКА" за 2014 г.  
 
Карта на сайта  
 

 

image
Българската книга лети на крилете на България Ер!

София 1037, бул. "Васил Левски" 88
тел.: (+ 359 2) 91 83; факс: (+ 359 2) 843 54 95
Национална Библиотека на Република България 2009. Всички права запазени.

Created by Web Publishing House, powered by Face Control