About yo2

Този автор все още не е попълнил своите детайли.
So far yo2 has created 913 blog entries.

„Несебър в картографски архиви и колекции II – XXI век“
Изложба на стари карти, атласи и гравюри

В навечерието на светлия християнски празник Успение на св. Богородица община Несебър и Международният  търговски и културен център «Геопан», Бургас откриха изложба „Несебър в картографски архиви и колекции II – XXI век.“.

Изложбата обедини усилията на най-големите културни и научни институти в България като  Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Българската академия на науките,  Научен архив, Националния музей „Земята и хората“, Военногеографската служба на Министерството на отбраната и музея на Лесотехническия университет.

Обединените усилия на културните и научните среди от България и Европа бяха уважени с присъствие от кмета на града Николай Димитров, д-р Стефан Пейков, председател на „Геопан“ и член-учредител на Българската картографска асоциация. Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов изпрати поздравителен адрес. Специално за откриването на изложбата пристигнаха президентът на Международната картографска асоциация Милан Конечни, проф. д-р инж. Теменужка Бандрова, председател на управителния съвет на Българска картографска асоциация, доц. д-р Антоанета Тотоманова, заместник-директор на националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Мариян Марков от Военно-географския център в Троян, акад.проф. д-р арх. Николай Тулешков, много граждани, общественици и гости.

Бяха показани и 45 изображения на стари карти и гравюри, които се съхраняват в Британската библиотека в Лондон, Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург, Библиотеката на гражданския музей „Корер”, Венеция, Библиотека „Томазо Корсини“, Флоренция, Военнния архив, Виена, Държавната библиотека на Прускотото културно наследство в Берлин, Държавния архив на Венеция, Националната библиотека “Марчиана”, Венеция, Саксонската библиотека, Дрезден, Френската национална библиотека,  Париж и още седем български архива, библиотеки и частни колекции.

За Националната библиотека, която притежава над 10 700 библиографски единици географски карти и атласи, тази изложба бе своеобразно продължение на изложбите „Европа в старите карти” и „Созопол – град в спиралата на вечността”.

Изложбата в Несебър представя част от миналото и величието на хилядолетния град съхранено в световните библиотеки, научни архиви и частни колекции. Уникалните експонати могат да бъдат видяни до 14 септември 2019 г.

2019-08-21T17:29:24+03:0021.08.2019|Събития|

ДЕСЕТКИ РОДОЛЮБЦИ СЕ ПОКЛОНИХА ПРЕД „ЗАВЕЩАНИЕТО” НА ВАСИЛ АПРИЛОВ
Представители на габровски културни институции присъстваха на откриването на Деня на отворените врати в НБКМ по повод 230 г. от рождението на видния просветител

Десетки родолюбиви българи посетиха днес Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, която организира Ден на отворените врати по повод 230-годишнината от рождението на Васил Априлов. В специална витрина за пръв път пред широка публика бе показан оригиналът на „Духовное завещанiе Василiя Евстатьева сына Априлова”, писано от възрожденеца през 1844 г. в Одеса. Ръкописът е част от колекцията „Български исторически архив” (БИА) на Националната библиотека. Подобно на други ценни документи като личните бележници на Левски, Ботев и Раковски, той се съхранява в трезор на БНБ и се изважда оттам само по значими поводи.

Благодарение именно на хора като родения в Габрово предприемач, просветител и дарител Васил Априлов днес имаме национално образование, библиотеки, култура, църква и държава… всичко, което ни прави нация от достойни хора със собствена история и проекция за бъдещето”, подчерта в словото си директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, и припомни неговите думи: „Тези, които не правят благодеяния, не трябва да бъдат извеждани на сцената, тяхната участ е забравата.

За делото и живота на Васил Априлов разказа д-р Руслан Иванов, главен архивист в БИА. А Иван Петров, главен редактор на издателство „Абагар”, представи фототипното издание „Заветът”, отпечатано специално за 230-годишнината от рождението на възрожденеца.

Гости на НБКМ в Деня на отворените врати бяха представители на културни институции в Габрово, сред които Снежана Рачевиц – директор на Националната Априловска гимназия, Савина Цонева – директор на Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов”, експерти от Националния музей на образованието и Регионалния исторически музей, както и д-р Елена Сербинова, правнучка на един от изпълнителите на „Завещанието”.

Доц. Александрова връчи на г-жа Рачевиц почетна грамота за Националната Априловска гимназия по повод дарените от учениците средства по програма „Осинови книга” за реставрация на ценни документи от фонда на НБКМ. А Веселин Лазаров, уредник от Националния музей на образованието, получи почетната грамота „Дарител през 2018” за безвъзмездно предоставените от музея експонати за Зала „История на книгата”, открита на 140-ия рожден ден на Националната библиотека.

Текст: Виолета Цветкова

Фотогалерия

Фотограф: Стефан Рангелов

 

2019-07-19T17:25:46+03:0019.07.2019|Събития|

„ИЗКУСТВОТО НА КНИГАТА В ХЪРВАТИЯ” ГОСТУВА В СОФИЯ
Пътуващата изложба на Националната и университетска библиотека в Загреб бе открита днес в Централното фоайе на НБКМ

Експозицията „Изкуството на книгата в Хърватия”, подготвена от екип на Националната и университетска библиотека в Загреб, от днес може да се разгледа в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Специално за откриването й пристигнаха директорът Татяна Петрич и авторът на изложбата д-р Милан Пелц. Това бе и последното културно събитие, организирано с личното съдействие на посланика на Хърватия в София, Н.Пр. Лйерка Алайбег, преди окончателното й отпътуване от България.

В поздравителното си слово към гостите, сред които бяха и представители на Дипломатическия корпус, директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, подчерта 78-годишните приятелски връзки между България и Хърватия и успешното партньорство на националните библиотеки, благодарение на което хърватската и българската общественост се запознават с културното и книжовно наследство на двете държави. „Доказателство за това сътрудничество е подготвената от експерти от отдел „Ръкописи и старопечатни книги” на НБКМ съпътстваща експозиция в Зала „История на книгата”, която представя хърватски старопечатни книги и един ръкописен молитвеник от нашите фондове – допълни доц. Александрова. – Показаните материали са носители на най-старата азбука в славянския свят, глаголицата, която чрез хърватската ръкописна и старопечатна книга се превръща в своеобразен посредник между Изтока и Запада.

Директорът на Националната и университетска библиотека в Загреб, д-р Татяна Петрич, също говори за добрите контакти между двете институции: „Бих искала да благодаря на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – нашия първи чуждестранен партньор, който дигитализира тези материали, за да се публикуват в сайта. Благодарение на съвместната ни работа по повод гостуването на изложбата „Книги, посоки, публики” на НБКМ в библиотеката ни в Загреб през 2018-а, хърватската публика се запозна със забележителни документи от колекциите „Ръкописи и старопечатни книги”, „Ориенталски сбирки” и „Български исторически архив” на Националната библиотека на България.”

Откритата днес експозиция „Изкуството на книгата в Хърватия” се състои от 21 цветни информационни табла. „Върху тях се открояват изображенията на писмени паметници, украсени с миниатюри – средновековни кондики (богослужебни сборници) и ръкописни книги от епохата на Барока – разказа авторът на изложбата, д-р Милан Пелц. – Има и материали, насочващи към необичайността на хърватската култура, наричана триезична или „три-писмена”. Векове наред хърватите използват паралелно латински, староцърковнославянски и хърватски език. По същия начин, в допълнение към латинския, те са пишели текстове на глаголица и на кирилица… В изложбата представяме и печатни книги – от т.нар. инкунабули до по-модерни издания. Повечето са украсени с илюстрации, изпълнени с различни техники: дърворезба, медни гравюри, литография, сериграфия… Много от представените материали, напр. първата хърватска глаголическа печатна книга от 1483 г., предизвикват възхита с хармонията и благородната простота на техните страници. А представените издания след XIX век показват различните възможности на модерния графичен дизайн.

Д-р Пелц допълни:

Огромният фонд от писмени паметници на хърватската култура се натрупва от Ранното Средновековие до наши дни. А ние трябваше да подберем твърде ограничен брой експонати, за да представим пред международна публика тази забележителна област от духовния и културен живот на нашия народ. Фокусът ни е върху книги, които бихме могли да наречем „носители на естетическа наслада”. Защото в процеса на създаване на всяка национална книжнина, включително на хърватската, има голям брой значими произведения, но само някои от тях притежават онази добавена стойност, която ги превръща в символи на майсторството да се прави книгаИзкуството на книгата е отражение на духовния живот на всяка нация. Излагането на самите книги би било сложна и скъпа процедура. Затова в София можете да видите визуализирани части от уникалните материали, съхранявани в различни колекции и библиотечни фондове в Хърватия и по света.

Изложбата „Изкуството на книгата в Хърватия” бе официално открита на Н.Пр. Лйерка Алайбег. „За мен е чест да служа на страната си в атмосферата на вашата прекрасна, приятелска и богата на културно наследство България. Сърдечно благодаря на всички, които взеха участие в организирането на тази ценна експозиция”, каза в заключение посланикът на Хърватия.

За доброто настроение на присъстващите на събитието се погрижиха певиците от хор „Зорница” при читалище „Отец Паисий – 1936” в Нови Искър. Те изпълниха български и хърватски народни песни заедно с посланик Алайбег. Гостите посетиха Зала „История на книгата” в НБКМ, Боянската църква и други забележителности в София.

 

Текст: Виолета Цветкова

 

Фотогалерия

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-07-10T11:00:27+03:0010.07.2019|Изложби, Събития|

„Инженеринг за извършване на неотложни ремонтни работи в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий – проектиране, строителство и авторски надзор“

2019-07-31T09:10:48+03:0005.07.2019|Профил на купувача|

„Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатацияна лабораторно оборудване за лаборатория по консервация и реставрация на документално наследство на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” по проект “Изграждане и развитие за върховни постижения „Наследство БГ”

  1. Дата на публикуване: 30.07.2019 17 MB
  2. Дата на публикуване: 30.07.2019 11.2 MB
  3. Дата на публикуване: 30.07.2019 27.8 MB
  4. Дата на публикуване: 30.07.2019 11.4 MB
2019-07-31T10:14:28+03:0003.07.2019|Профил на купувача|

ХЪРВАТСКАТА ГЛАГОЛИЦА – МОСТ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА
Новото издание на поредицата “Книжовен калейдоскоп” на НБКМ е в Зала “История на книгата” до 31 юли

През месец юли експозиционната поредица “Книжовен калейдоскоп” е посветена на хърватската глаголица. Посетителите на Зала “История на книгата” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” имат възможността да разгледат един ръкопис и две старопечатни книги, носители на най-древната азбука в славянския свят.

Букварът на словенския печатар Примож Трубар – “Табла за дицу”, отпечатан през 1561 г., е най-ранната хърватска глаголическа книга в колекциите на НБКМ. Това е и най-ранният славянски буквар, отпечатан на разговорен език – хърватски.

Бревиарият на Иван Паштрич, професор по догматика в колежа на Пропагандата в Рим, е литургична книга на католическата църква. Съдържа основния набор молитви от дневния, седмичния и годишния богослужебен кръг, както и жития на светците. Изданието е осъществено през 1688 г. в печатницата на Конгрегацията за проповядване на католическата вяра в Рим. Езикът на книгите, отпечатани там, е наричан често “илирийски”. Той е приеман от балканските славяни така, както латинския от западните католици.

Хърватският глаголически ръкопис от XVII век съдържа молитви за различни случаи. В края му са поместени в календарен ред паметите на светци, почитани предимно от Римокатолическата църква. Отбелязани са и датите на големи християнски празници като Благовещение, Рождество на Йоан Кръстител и др.

Хърватските глаголически ръкописи и старопечатни книги имат ролята на културен и духовен посредник между Изтока и Запада в предаването на модели, култура на оформянето на кодекса, както и своеобразната устойчивост в продължителното използване на глаголицата.

Експозицията е организирана във връзка с гостуващата изложба “Изкуството на книгата в Хърватия”, създадена от екип на Националната и университетска библиотека в Загреб, Хърватия. Откриването й е на 9 юли 2019 г. в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

 

Текст: Бояна Минчева

БЪЛГАРСКА ПЕРИОДИКА: 140 ГОДИНИ ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
Изложбата е достъпна за посетители в Западното крило на Националната библиотека до края на юли

Лятното издание на документалната поредица “Българска периодика” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” е посветено на 140-годишнината от създаването на Държавен вестник. Изложбата с архивни материали от библиотечния фонд е подредена в Западното крило на сградата и може да се разгледа до 30 юли.

В седемте експозиционни витрини са представени публикуваните в Държавен вестник първи актове на българските държавници в следосвобожденска България, подписани през лятото на 1879 г. с цел изграждане на държавно устройство и национално обединение. След приемането на Търновската конституция се създава българска администрация, структурират се държавни институции и има стремеж за успешно функциониране на централната власт в младата държава.

Изложбата показва оригинали или копия на Държавен вестник, съдържащи укази за неговото създаване, за структурирането на Министерския съвет и на отделните министерства. Любопитни са и първите учебни програми, подготвени и издадени от Министерството на просвещението през 1880 г.

През същата година, с приемането и обнародването на първия Закон за устройство на съдилищата, се поставя началото на формиране и развитие на национална правна система, последвано от приемане и пубикуване на граждански и наказателни закони. Част от показаните архивни материали отразяват Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. и обявяването на Независимостта на България през 1908 г.

Интересно и любопитно за посетителите е да видят първия държавен бюджет, първия валутен курс и др. Представени са нормативните актове, регламентиращи дейността на Националната библиотека, както и първият Закон за задължителния депозит, също публикувани в Държавен вестник.

Държавен вестник е печатният орган, който единствен предоставя официална информация за дейността на българските държавни институции. Тя е достоверна, тъй като е основана на законови и подзаконови актове, имащи юридическо значение за правата и задълженията на гражданите на Република България (РБ).

Съществуването на Държавен вестник се базира на нормативно установени правила, съдържащи се в Конституцията на РБ, в Закона за Държавен вестник и други нормативни актове. В наши дни се издава от Народното събрание, а неговият председател назначава главния редактор. Споменатият по-горе Закон за Държавен вестник определя съдържанието и структурата на изданието:

В официалния раздел се обнародват актове, които са приети с национален референдум, Конституцията на РБ, кодекси, закони, подзаконови актове, укази на президента, международни договори, решения на върховните съдилища. Същността на този процес – обнародването, е особено важна и гарантира влизането в сила на нормативните актове, действието и задължителността за изпълнението им. Само публикуван в Държавен вестник нормативен акт, освен да влезе в сила, може и да породи правни последици.

В неофициалния раздел на Държавен вестник се обнародват официални известия като разпореждания, индивидуални административни актове, съобщения на различни институции и др. Така се постига официализиране на данни и факти, които трябва достигнат да големи групи хора. Гарантирани от държавата са публичността и юридическото значение на факти, които имат правна стойност и могат да породят юридически последици.

В наши дни, както е показано в изложбата “Българска периодика: 140 г. Държавен вестник”, официалният вестник на Република България се разпространява и ползва чрез печатно издание, чрез интернет сайта на Народното събрание или чрез други правни платформи.

Текст: Анна Александрова

Фотограф: Стефан Рангелов

 

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ, ИНФОРМИРАМЕ ВИ, ЧЕ ОРГАНИЗИРАНИТЕ ПОСЕЩЕНИЯ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ С ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАЯВКА, КОЯТО МОЖЕТЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ТУК:

2019-08-13T14:33:47+03:0028.06.2019|Новини|

СПОМЕН ЗА ДИМИТЪР ДИМОВ В БИБЛИОТЕКАТА
Изложбата, подготвена от екип на Националния литературен музей, е отворена за посетители до 7 юли

Част от оригиналния ръкопис на романа „Тютюн”, пишещата машина, на която Димитър Димов е подготвил за печат „Поручик Бенц”, негови богато илюстрирани лекции по зоология, книги от домашната библиотека на писателя, очилата, любимата му чаша за кафе и още много негови лични вещи могат да се видят до 7 юли в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Експонатите са неразделна част от 16-те информационни пана на документалната изложба „Димитър Димов в писма и спомени”, подготвена от екип на Националния литературен музей.  Автори на експозицията, посветена на 110-годишнината от рождението на писателя, са д-р Милена Катошева, главен уредник на къщата музей „Димитър Димов”, и художничката Ивелина Велинова.

Сред гостите на събитието бяха дъщерите на Димитър Димов – Теодора и Сибила, писателят Захари Карабашлиев, режисьорът Сергей Комитски, литературни изследователи, университетски преподаватели, директори на библиотеки и др. Поздрав към всички, събрали се да почетат паметта на писателя, отправи директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова:

На 25 юни се навършиха 110 години от рождението на един от най-изтънчените български писатели през ХХ век. Това е само формален повод да открием изложбата „Димитър Димов в писма и спомени”, а истинската причина да бъдем заедно в Националната библиотека е преклонението и уважението ни към словото и личността на Димитър Димов. Събира ни желанието да не оставяме да избледнява споменът за него.

Откриването на тази експозиция е и поредното доказателство за доброто сътрудничество между Националната библиотека и Националния литературен музей. Само преди година, също тук, представихме експозицията „Хипократ и Пегас”, посветена на медиците писателите от Възраждането до наши дни, сред които е и Димитър Димов. Заедно издадохме и сборника „Непознатият Дамян Калфов” с материали от съвместната ни конференция с изложба „Винаги с папийонка. Непознатият Дамян Калфов” по повод 130 г. от рождението на писателя. Имахме честта да бъдем домакини и на представянето на „Приближаване до взрива” – най-новата поетична книга на директора на музея Атанас Капралов.

С убеждението, че съвместна ни работа в името на българското слово ще продължи, бих искала да пожелая на добър час на откриващата се днес изложба. И нека не забравяме едно от посланията в романа „Тютюн” на Димитър Димов: „Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам.”

За личността и литературното наследство на Димитър Димов говориха литературният критик доц. д-р Георги Цанков и д-р Милена Катошева. Гостите на събитието се насладиха на музикалните изпълнения на китара на доц. д-р Росен Балкански и на рецитацията на актьора Стоян Чобанов. Изложбата бе открита от поета Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей.

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-06-28T18:48:33+03:0028.06.2019|Изложби, Събития|