About yo2

Този автор все още не е попълнил своите детайли.
So far yo2 has created 832 blog entries.

Уважаеми читатели,
информираме ви, че 24 и 25 май 2019 г. са неработни дни за Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. На 27 май 2019 г. институцията няма да работи с читатели, поради обичайната месечна проверка на фондовете.

2019-05-20T17:17:07+00:00 20.05.2019|Новини|

МАНИФЕСТ НА БИБЛИОТЕКИТЕ ЗА ЕВРОПА
БИБЛИОТЕКИТЕ СА ВАЖНИ ЗА ЕВРОПА И ЕВРОПА Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА БИБЛИОТЕКИТЕ

Политиките на европейско ниво и решенията взети в Брюксел и Страсбург, имат значително въздействие върху библиотеките. За да се подготвят за предстоящия мандат на Европейския парламент, ИФЛА в партньорство с EBLIDA, Public Libraries 2030, LIBER и SPARC Europe разработиха Манифест на библиотеките за Европа (A Library Manifesto for Europe).

Манифестът подчертава необходимостта от установяване на приоритетите на библиотеките и техните потребители и търсенето на гаранции за успех, както и стимулирането на дейностите, свързани с подкрепата на образованието и уменията, изследванията и иновациите. Европа има ключова роля в подкрепата си към библиотеките в световен мащаб както чрез програмите си за развитие, така и чрез позициите си относно въпросите, свързани с авторското право.

Пълен текст на превода на документа на български език, можете да видите тук.

Пълен текст на оригиналния документ можете да видите тук.

2019-05-17T20:34:43+00:00 17.05.2019|Новини|

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
ПОРАДИ НЕОТЛОЖНИ РЕМОНТНИ ДЕЙНОСТИ ТАЗИ ГОДИНА НА 24 МАЙ - ПРАЗНИКА НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА,
В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" НЕ СЕ ПРЕДВИЖДА ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ.

ОТ РЪКОВОДСТВОТО

2019-05-17T16:31:38+00:00 17.05.2019|Новини|

АРТУР ШЕЛЕКЕНС НА ГОСТИ В НБКМ
Директорът на Асоциацията на обществените библиотеки на Кралство Нидерландия е в София по повод “Националната библиотечна седмица”

Артур Шелекенс, директор на Асоциацията на обществените библиотеки на Кралство Нидерландия, посети днес Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Той бе посрещнат от директора на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, и библиотечни експерти.

В месеца, белязан със светли дати, посветени на просветата, културата и почит към паметта на светите братя Кирил и Методий, г-н Шелекенс се запозна с историята и развитието на глаголическото и кирилското писмо, с делото на първоучителите и значимостта му в световната история. Специалистите от отдел “Ръкописи и старопечатни книги” доц. д-р Елена Узунова и Камелия Христова-Йорданова представиха старобългарски писмени паметници от фонда на Библиотеката, както и изложбата “Гласът на словото”, посветена на 1150-годишнината от Успението на св. Кирил. А доц. Александрова подари на госта луксозния албум “Съкровищница: 140 г. Национална бибилотека “Св. св. Кирил и Методий” и броеве на сп. “Бибилотека” от 2018-а и 2019 г.

Артур Шелекенс е в София като специален гост в 14-ото издание на кампанията “Национална библиотечна седмица”, която се провежда от 13 до 17 май под наслов “Книгите са само началото”. Неин организатор е Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) в партньорство с Фондация “Глобални библиотеки – България” и с подкрепата на Фондация “Америка за България”. Посещението в НБКМ беше осъществено с любезното съдействие на г-жа Спаска Тарандова, изпълнителен директор на Фондация “Глобални библиотеки – България”.

Снимки: Георги Бобев

 

2019-05-14T18:00:00+00:00 14.05.2019|Събития|

УЧЕНИЦИ ОТ 125 СУ ОСИНОВИХА „АРАПСКО БАСНОСЛОВИЕ ЗА 1001 НОЩ” ОТ ФОНДА НА НБКМ
Възпитаници на Априловската гимназия в Габрово също се включват в кампанията, подпомагаща реставрацията на ценни ръкописи, старопечатни книги и архивни документи в Националната библиотека

Първият превод на „Арапско баснословие за 1001 нощ” от 1863 г., дело на Симеон С. Арнаудов, бе осиновен днес от 125 СУ „Боян Пенев”. На кратката церемония присъстваха библиотечни експерти и ученици от хуманитарните паралелки на осми и девети клас в столичното училище. Договорът бе подписан от неговия директор Венелина Николова и зам.-директора на Националната библиотека доц. Антоанета Тотоманова.

„Арапско баснословие за 1001 нощ”, по-известна у нас като „Хиляда и една нощ”, съдържа целия превод на книгата, станала популярна сред българите по време на Възраждането. Преводът е по-ранен от двете й печатни издания от 1865–1867 (на Иван Мънзов) и от 1867 (на Георги Т. Ролев), които съдържат други версии”, разказа пред гостите Нона Петкова, експерт от отдел „Ръкописи и старопечатни книги”.

На много места в обемистия том Симеон С. Арнаудов е оставял името си и датата, на която е завършил преписването на определена част, например: „Габрово. 26 Септемврıя 1862 срэда”. Освен че е направил преписа на ръка, той вероятно е бил и преводачът на текста, но засега не е установено какво издание е ползвал. Името му също не е добре познато.

Книгата се нуждае от почистване, ръчна реставрация, реставрация на подвързията и кутия за съхранение. Благодарение на учениците и преподавателите от 125 СУ „Боян Пенев” общата сума от 2212 лв. ще бъде осигурена и съвсем скоро „Арапско баснословие за 1001 нощ” ще постъпи в Реставрационния център на Националната библиотека. Това не е първият случай, в който те стават осиновители на застрашени книги от фонда на НБКМ. За миналогодишния им жест към програма „Осинови книга” те бяха отличени с наградата „Млад будител”.

Примера на столичните ученици последваха и възпитаниците от Националната Априловска гимназия в Габрово. Те посетиха Библиотеката на 10 май, разгледаха Зала „История на книгата” и изложбата „Гласът на словото”, посветена на 1150 г. от Успението на св. Кирил, и се запознаха с документи, свързани с родния им град и нуждаещи се от спешна реставрация. Желанието им е да дарят средства за тяхното съхраняване.

Снимки: Мая Кисьова и Стефан Рангелов

2019-05-13T16:41:08+00:00 13.05.2019|Зала "История на книгата", Събития|

УЧЕНИЦИ ОТ 125 СУ ОСИНОВИХА „АРАПСКО БАСНОСЛОВИЕ ЗА 1001 НОЩ” ОТ ФОНДА НА НБКМ
Възпитаници на Априловската гимназия в Габрово също се включват в кампанията, подпомагаща реставрацията на ценни ръкописи, старопечатни книги и архивни документи в Националната библиотека

Снимки: Мая Кисьова и Стефан Рангелов

2019-05-14T15:14:50+00:00 13.05.2019|Фотогалерия|

ГЛАСЪТ НА СЛОВОТО: 1150 ГОДИНИ ОТ УСПЕНИЕТО НА СВ. КИРИЛ
Тематичната изложба с оригинали от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” може да се разгледа от 10 до 29 май в Централното фоайе на сградата

„Гласът на словото” – така е озаглавена експозицията, която Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” посвещава на 1150-годишнината от Успението на св. Константин-Кирил Философ. С откриването й днес, в навечерието на своя патронен празник, най-голямото книгохранилище в България се включва в поредицата от културни и научни прояви в чест на славянския първоучител.

Освен ден за прослава на паметта на светите просветители Кирил и Методий, 11 май е и Професионален празник на българските библиотечно-информационни работници. По традиция това е повод за експертите от отдел „Ръкописи и старопечатни книги” да представят изложба, разкриваща неизчерпаемото богатство на библиотечния фонд, свързан с делото на славянските първоучители. Обяснимо, през 2019-а на фокус е свети Кирил по повод 1150-годишнината от неговото Успение.

Предполага се, че култът към св. Кирил се е оформил още през IX век в Моравия, а общата почит към славянските първоучители е създадена по-късно – след идването на Кирило-Методиевите ученици в България. През вековете южните славяни на Балканите съхраняват тяхната памет чрез преписването на житията им и на текстовете на църковните служби за празничните им дни: 14 февруари – за Успение на св. Кирил славянобългарски първоучител, 6 април – за Успението на св. Методий, архиепископ Моравски, както и общата паметна дата в църковния календар за двамата учители на славянството – 11 май.

Основната част от оригиналните материали в изложбата „Гласът на словото” са от колекциите, съхранявани в специалните фондове на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” в Националната библиотека. Сред тях са някои от по-рядко експонираните паметници на южнославянските и руската ръкописна традиция, както и книжовни паметници, слабо познати досега за широката общественост. Посетителите ще могат да видят Тиквешкия сборник от втората половина на XV в., съдържащ и текста на Солунската легенда; Дриновския дамаскин и синодик от края на XVI в., изписан в Ловешкия книжовен център; служебния миней за м. февруари от 1608 г., изписан в манастира „Св. Троица” край Враца, както и единствения запазен в България руски хронограф, в който са поместени „Сказание за превода на книгите от гръцки език на славянски” и „Кратко сказание за раждането и живота на св. Кирил”.

Чрез слова, служби и други поетично-песенни произведения за св. Константин-Кирил Философ изложбата представя традицията в развитието на култа към славянския първоучител, отразена както в ръкописната книжнина от първите му векове, така и в старопечатната традиция през Възраждането и до наши дни.

Изложбата „Гласът на словото” бе открита от директора на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – доц. д-р Красимира Александрова, и представена от доц. Елена Узунова от отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в присъствието на гости, читатели и служители на институцията. В прослава на святото дело бяха и изпълненията на Камерния хор „Средец” с диригент проф. Александър Куюмджиев.

Текст: Елена Узунова

Фотогалерия

Снимки: Стефан Рангелов

2019-05-10T15:31:58+00:00 10.05.2019|Изложби|

БЕЗПЛАТНИ ЧИТАТЕЛСКИ КАРТИ В ДЕНЯ НА ПАТРОННИЯ ПРАЗНИК НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Екипът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” честити Професионалния празник на библиотечните и информационните работници и патронния празник на най-стария културен институт в България!

Пожелаваме на всички колеги библиотекари, читатели и радетели на българското слово здраве и успехи в благородното им дело!

По повод празника на 11 май, събота, Националната библиотека ще издава безплатни едногодишни читателски карти от 9:00 до 15:00 часа.

2019-05-09T12:26:57+00:00 09.05.2019|Новини|

1100 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ЗОГРАФСКИЯ МАНАСТИР
Експозиционната поредица “Книжовен калейдоскоп” представя ръкописи, старопечатни книги и архивни документи за светата обител от фонда на НБКМ

Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” отбелязва 1100-годишнината от основаването на българския манастир “Св. Великомъченик Георги Зограф” на Света гора (Атон) със специално подготвена изложба. Тя е част от новата експозиционна поредица “Книжовен калейдоскоп” в Зала “История на книгата” и може да се разгледа до 30 май.

Според преданието Зографският манастир е основан през 919 г. от трима братя от град Охрид – Моисей, Аарон и Йоан (Иван) Селима, които се оттеглят от светския живот и стават отшелници на полуостров Атон. Легендата разказва още, че светата обител получава посвещението си по чудодеен начин. След горещите молитви на монасите върху определената за храмова икона неизписана дъска неръкотворно се появява образът на св. Георги. Светецът сам рисува своя лик през нощта. Поради тази негова зографска способност манастирът е назован “Св. Георги Зограф” или Зограф, както обикновено го наричаме в България.

Зографският манастир се утвърждава във времето като първостепенно българско културно и книжовно средище, пазител на националния дух и история. Многобройните стенописни ансамбли, икони и църковна утвар, богатата сбирката от ръкописи, документи и старопечатни книги са само част от безценното културно наследство, което той съхранява за идните поколения.

През май – месеца на книжовността, Националната библиотека на България представя в специалната витрина с микроклимат в Зала “История на книгата” различни книжовни паметници, свързани със светата обител Зограф. Те са подбрани от колекциите “Славянски и чуждоезични ръкописи”, “Старопечатни, редки и ценни книги”, “Ориенталски сбирки”, както и “Портрети и снимки” към Българския исторически архив. Най-ранният експонат е Псалтир от средата на XVI в., донесен от Зографския манастир. Полетата на повечето листове от този ръкопис са изпълнени с множество кратки бележки за местонахождението на части от мощите на различни светци в манастирите и скитовете на Света гора. Вторият показан ръкопис е Писмовник от 1783 г., писан от йеродякон Серафим в Зограф. Той съдържа 48 образци за писма, предимно от името на духовници към духовници.

Сред експонатите са още книга, отпечатана в първата българска печатница в Солун – “Краткое описание двадесят монастирей обретающияся во Святой гору Атонской” от 1839 г., и османотурски документ от 1866 г., свързан със спор за границите между земите на сръбския манастир Хилендар и българския манастир Зограф на Света гора. Изложбата допълват разновременни, изключително интересни и ценни черно-бели и цветни оригинали, фотокопия и пощенски картички с изгледи от Зографския манастир.

 

Текст: Нона Петкова

Снимки: Стефан Рангелов

 

2019-05-13T13:32:56+00:00 08.05.2019|Изложби|