About yo2

Този автор все още не е попълнил своите детайли.
So far yo2 has created 896 blog entries.

ДЕСЕТКИ РОДОЛЮБЦИ СЕ ПОКЛОНИХА ПРЕД „ЗАВЕЩАНИЕТО” НА ВАСИЛ АПРИЛОВ
Представители на габровски културни институции присъстваха на откриването на Деня на отворените врати в НБКМ по повод 230 г. от рождението на видния просветител

Десетки родолюбиви българи посетиха днес Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, която организира Ден на отворените врати по повод 230-годишнината от рождението на Васил Априлов. В специална витрина за пръв път пред широка публика бе показан оригиналът на „Духовное завещанiе Василiя Евстатьева сына Априлова”, писано от възрожденеца през 1844 г. в Одеса. Ръкописът е част от колекцията „Български исторически архив” (БИА) на Националната библиотека. Подобно на други ценни документи като личните бележници на Левски, Ботев и Раковски, той се съхранява в трезор на БНБ и се изважда оттам само по значими поводи.

Благодарение именно на хора като родения в Габрово предприемач, просветител и дарител Васил Априлов днес имаме национално образование, библиотеки, култура, църква и държава… всичко, което ни прави нация от достойни хора със собствена история и проекция за бъдещето”, подчерта в словото си директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, и припомни неговите думи: „Тези, които не правят благодеяния, не трябва да бъдат извеждани на сцената, тяхната участ е забравата.

За делото и живота на Васил Априлов разказа д-р Руслан Иванов, главен архивист в БИА. А Иван Петров, главен редактор на издателство „Абагар”, представи фототипното издание „Заветът”, отпечатано специално за 230-годишнината от рождението на възрожденеца.

Гости на НБКМ в Деня на отворените врати бяха представители на културни институции в Габрово, сред които Снежана Рачевиц – директор на Националната Априловска гимназия, Савина Цонева – директор на Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов”, експерти от Националния музей на образованието и Регионалния исторически музей, както и д-р Елена Сербинова, правнучка на един от изпълнителите на „Завещанието”.

Доц. Александрова връчи на г-жа Рачевиц почетна грамота за Националната Априловска гимназия по повод дарените от учениците средства по програма „Осинови книга” за реставрация на ценни документи от фонда на НБКМ. А Веселин Лазаров, уредник от Националния музей на образованието, получи почетната грамота „Дарител през 2018” за безвъзмездно предоставените от музея експонати за Зала „История на книгата”, открита на 140-ия рожден ден на Националната библиотека.

Текст: Виолета Цветкова

Фотогалерия

Фотограф: Стефан Рангелов

 

2019-07-19T17:25:46+03:0019.07.2019|Събития|

„ИЗКУСТВОТО НА КНИГАТА В ХЪРВАТИЯ” ГОСТУВА В СОФИЯ
Пътуващата изложба на Националната и университетска библиотека в Загреб бе открита днес в Централното фоайе на НБКМ

Експозицията „Изкуството на книгата в Хърватия”, подготвена от екип на Националната и университетска библиотека в Загреб, от днес може да се разгледа в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Специално за откриването й пристигнаха директорът Татяна Петрич и авторът на изложбата д-р Милан Пелц. Това бе и последното културно събитие, организирано с личното съдействие на посланика на Хърватия в София, Н.Пр. Лйерка Алайбег, преди окончателното й отпътуване от България.

В поздравителното си слово към гостите, сред които бяха и представители на Дипломатическия корпус, директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, подчерта 78-годишните приятелски връзки между България и Хърватия и успешното партньорство на националните библиотеки, благодарение на което хърватската и българската общественост се запознават с културното и книжовно наследство на двете държави. „Доказателство за това сътрудничество е подготвената от експерти от отдел „Ръкописи и старопечатни книги” на НБКМ съпътстваща експозиция в Зала „История на книгата”, която представя хърватски старопечатни книги и един ръкописен молитвеник от нашите фондове – допълни доц. Александрова. – Показаните материали са носители на най-старата азбука в славянския свят, глаголицата, която чрез хърватската ръкописна и старопечатна книга се превръща в своеобразен посредник между Изтока и Запада.

Директорът на Националната и университетска библиотека в Загреб, д-р Татяна Петрич, също говори за добрите контакти между двете институции: „Бих искала да благодаря на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – нашия първи чуждестранен партньор, който дигитализира тези материали, за да се публикуват в сайта. Благодарение на съвместната ни работа по повод гостуването на изложбата „Книги, посоки, публики” на НБКМ в библиотеката ни в Загреб през 2018-а, хърватската публика се запозна със забележителни документи от колекциите „Ръкописи и старопечатни книги”, „Ориенталски сбирки” и „Български исторически архив” на Националната библиотека на България.”

Откритата днес експозиция „Изкуството на книгата в Хърватия” се състои от 21 цветни информационни табла. „Върху тях се открояват изображенията на писмени паметници, украсени с миниатюри – средновековни кондики (богослужебни сборници) и ръкописни книги от епохата на Барока – разказа авторът на изложбата, д-р Милан Пелц. – Има и материали, насочващи към необичайността на хърватската култура, наричана триезична или „три-писмена”. Векове наред хърватите използват паралелно латински, староцърковнославянски и хърватски език. По същия начин, в допълнение към латинския, те са пишели текстове на глаголица и на кирилица… В изложбата представяме и печатни книги – от т.нар. инкунабули до по-модерни издания. Повечето са украсени с илюстрации, изпълнени с различни техники: дърворезба, медни гравюри, литография, сериграфия… Много от представените материали, напр. първата хърватска глаголическа печатна книга от 1483 г., предизвикват възхита с хармонията и благородната простота на техните страници. А представените издания след XIX век показват различните възможности на модерния графичен дизайн.

Д-р Пелц допълни:

Огромният фонд от писмени паметници на хърватската култура се натрупва от Ранното Средновековие до наши дни. А ние трябваше да подберем твърде ограничен брой експонати, за да представим пред международна публика тази забележителна област от духовния и културен живот на нашия народ. Фокусът ни е върху книги, които бихме могли да наречем „носители на естетическа наслада”. Защото в процеса на създаване на всяка национална книжнина, включително на хърватската, има голям брой значими произведения, но само някои от тях притежават онази добавена стойност, която ги превръща в символи на майсторството да се прави книгаИзкуството на книгата е отражение на духовния живот на всяка нация. Излагането на самите книги би било сложна и скъпа процедура. Затова в София можете да видите визуализирани части от уникалните материали, съхранявани в различни колекции и библиотечни фондове в Хърватия и по света.

Изложбата „Изкуството на книгата в Хърватия” бе официално открита на Н.Пр. Лйерка Алайбег. „За мен е чест да служа на страната си в атмосферата на вашата прекрасна, приятелска и богата на културно наследство България. Сърдечно благодаря на всички, които взеха участие в организирането на тази ценна експозиция”, каза в заключение посланикът на Хърватия.

За доброто настроение на присъстващите на събитието се погрижиха певиците от хор „Зорница” при читалище „Отец Паисий – 1936” в Нови Искър. Те изпълниха български и хърватски народни песни заедно с посланик Алайбег. Гостите посетиха Зала „История на книгата” в НБКМ, Боянската църква и други забележителности в София.

 

Текст: Виолета Цветкова

 

Фотогалерия

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-07-10T11:00:27+03:0010.07.2019|Изложби, Събития|

ХЪРВАТСКАТА ГЛАГОЛИЦА – МОСТ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА
Новото издание на поредицата “Книжовен калейдоскоп” на НБКМ е в Зала “История на книгата” до 31 юли

През месец юли експозиционната поредица “Книжовен калейдоскоп” е посветена на хърватската глаголица. Посетителите на Зала “История на книгата” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” имат възможността да разгледат един ръкопис и две старопечатни книги, носители на най-древната азбука в славянския свят.

Букварът на словенския печатар Примож Трубар – “Табла за дицу”, отпечатан през 1561 г., е най-ранната хърватска глаголическа книга в колекциите на НБКМ. Това е и най-ранният славянски буквар, отпечатан на разговорен език – хърватски.

Бревиарият на Иван Паштрич, професор по догматика в колежа на Пропагандата в Рим, е литургична книга на католическата църква. Съдържа основния набор молитви от дневния, седмичния и годишния богослужебен кръг, както и жития на светците. Изданието е осъществено през 1688 г. в печатницата на Конгрегацията за проповядване на католическата вяра в Рим. Езикът на книгите, отпечатани там, е наричан често “илирийски”. Той е приеман от балканските славяни така, както латинския от западните католици.

Хърватският глаголически ръкопис от XVII век съдържа молитви за различни случаи. В края му са поместени в календарен ред паметите на светци, почитани предимно от Римокатолическата църква. Отбелязани са и датите на големи християнски празници като Благовещение, Рождество на Йоан Кръстител и др.

Хърватските глаголически ръкописи и старопечатни книги имат ролята на културен и духовен посредник между Изтока и Запада в предаването на модели, култура на оформянето на кодекса, както и своеобразната устойчивост в продължителното използване на глаголицата.

Експозицията е организирана във връзка с гостуващата изложба “Изкуството на книгата в Хърватия”, създадена от екип на Националната и университетска библиотека в Загреб, Хърватия. Откриването й е на 9 юли 2019 г. в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

 

Текст: Бояна Минчева

БЪЛГАРСКА ПЕРИОДИКА: 140 ГОДИНИ ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
Изложбата е достъпна за посетители в Западното крило на Националната библиотека до края на юли

Лятното издание на документалната поредица “Българска периодика” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” е посветено на 140-годишнината от създаването на Държавен вестник. Изложбата с архивни материали от библиотечния фонд е подредена в Западното крило на сградата и може да се разгледа до 30 юли.

В седемте експозиционни витрини са представени публикуваните в Държавен вестник първи актове на българските държавници в следосвобожденска България, подписани през лятото на 1879 г. с цел изграждане на държавно устройство и национално обединение. След приемането на Търновската конституция се създава българска администрация, структурират се държавни институции и има стремеж за успешно функциониране на централната власт в младата държава.

Изложбата показва оригинали или копия на Държавен вестник, съдържащи укази за неговото създаване, за структурирането на Министерския съвет и на отделните министерства. Любопитни са и първите учебни програми, подготвени и издадени от Министерството на просвещението през 1880 г.

През същата година, с приемането и обнародването на първия Закон за устройство на съдилищата, се поставя началото на формиране и развитие на национална правна система, последвано от приемане и пубикуване на граждански и наказателни закони. Част от показаните архивни материали отразяват Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. и обявяването на Независимостта на България през 1908 г.

Интересно и любопитно за посетителите е да видят първия държавен бюджет, първия валутен курс и др. Представени са нормативните актове, регламентиращи дейността на Националната библиотека, както и първият Закон за задължителния депозит, също публикувани в Държавен вестник.

Държавен вестник е печатният орган, който единствен предоставя официална информация за дейността на българските държавни институции. Тя е достоверна, тъй като е основана на законови и подзаконови актове, имащи юридическо значение за правата и задълженията на гражданите на Република България (РБ).

Съществуването на Държавен вестник се базира на нормативно установени правила, съдържащи се в Конституцията на РБ, в Закона за Държавен вестник и други нормативни актове. В наши дни се издава от Народното събрание, а неговият председател назначава главния редактор. Споменатият по-горе Закон за Държавен вестник определя съдържанието и структурата на изданието:

В официалния раздел се обнародват актове, които са приети с национален референдум, Конституцията на РБ, кодекси, закони, подзаконови актове, укази на президента, международни договори, решения на върховните съдилища. Същността на този процес – обнародването, е особено важна и гарантира влизането в сила на нормативните актове, действието и задължителността за изпълнението им. Само публикуван в Държавен вестник нормативен акт, освен да влезе в сила, може и да породи правни последици.

В неофициалния раздел на Държавен вестник се обнародват официални известия като разпореждания, индивидуални административни актове, съобщения на различни институции и др. Така се постига официализиране на данни и факти, които трябва достигнат да големи групи хора. Гарантирани от държавата са публичността и юридическото значение на факти, които имат правна стойност и могат да породят юридически последици.

В наши дни, както е показано в изложбата “Българска периодика: 140 г. Държавен вестник”, официалният вестник на Република България се разпространява и ползва чрез печатно издание, чрез интернет сайта на Народното събрание или чрез други правни платформи.

Текст: Анна Александрова

Фотограф: Стефан Рангелов

 

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ, ИНФОРМИРАМЕ ВИ, ЧЕ ОРГАНИЗИРАНИТЕ ПОСЕЩЕНИЯ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ С ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАЯВКА. ФОРМУЛЯРЪТ МОЖЕТЕ ДА ПОПЪЛНИТЕ ТУК:

2019-06-28T13:38:19+03:0028.06.2019|Новини|

СПОМЕН ЗА ДИМИТЪР ДИМОВ В БИБЛИОТЕКАТА
Изложбата, подготвена от екип на Националния литературен музей, е отворена за посетители до 7 юли

Част от оригиналния ръкопис на романа „Тютюн”, пишещата машина, на която Димитър Димов е подготвил за печат „Поручик Бенц”, негови богато илюстрирани лекции по зоология, книги от домашната библиотека на писателя, очилата, любимата му чаша за кафе и още много негови лични вещи могат да се видят до 7 юли в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Експонатите са неразделна част от 16-те информационни пана на документалната изложба „Димитър Димов в писма и спомени”, подготвена от екип на Националния литературен музей.  Автори на експозицията, посветена на 110-годишнината от рождението на писателя, са д-р Милена Катошева, главен уредник на къщата музей „Димитър Димов”, и художничката Ивелина Велинова.

Сред гостите на събитието бяха дъщерите на Димитър Димов – Теодора и Сибила, писателят Захари Карабашлиев, режисьорът Сергей Комитски, литературни изследователи, университетски преподаватели, директори на библиотеки и др. Поздрав към всички, събрали се да почетат паметта на писателя, отправи директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова:

На 25 юни се навършиха 110 години от рождението на един от най-изтънчените български писатели през ХХ век. Това е само формален повод да открием изложбата „Димитър Димов в писма и спомени”, а истинската причина да бъдем заедно в Националната библиотека е преклонението и уважението ни към словото и личността на Димитър Димов. Събира ни желанието да не оставяме да избледнява споменът за него.

Откриването на тази експозиция е и поредното доказателство за доброто сътрудничество между Националната библиотека и Националния литературен музей. Само преди година, също тук, представихме експозицията „Хипократ и Пегас”, посветена на медиците писателите от Възраждането до наши дни, сред които е и Димитър Димов. Заедно издадохме и сборника „Непознатият Дамян Калфов” с материали от съвместната ни конференция с изложба „Винаги с папийонка. Непознатият Дамян Калфов” по повод 130 г. от рождението на писателя. Имахме честта да бъдем домакини и на представянето на „Приближаване до взрива” – най-новата поетична книга на директора на музея Атанас Капралов.

С убеждението, че съвместна ни работа в името на българското слово ще продължи, бих искала да пожелая на добър час на откриващата се днес изложба. И нека не забравяме едно от посланията в романа „Тютюн” на Димитър Димов: „Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам.”

За личността и литературното наследство на Димитър Димов говориха литературният критик доц. д-р Георги Цанков и д-р Милена Катошева. Гостите на събитието се насладиха на музикалните изпълнения на китара на доц. д-р Росен Балкански и на рецитацията на актьора Стоян Чобанов. Изложбата бе открита от поета Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей.

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-06-28T18:48:33+03:0028.06.2019|Изложби, Събития|

БЛАГОРОДНИЯТ ГЕНИЙ ДА ВИНЧИ
Експозиция, посветена на 500 г. от смъртта на Леонардо, бе открита в Националната библиотека

„Леонардо: Благородният гений” е озаглавена изложбата, която бе открита днес в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Тя е подготвена по идея на посланика на Италия у нас, Н.Пр. Стефано Балди, в сътрудничество с Италианския културен институт в София. 15-те винилови платна представят най-значимите творения и мъдростта на легендарния представител на Флорентинската школа Леонардо да Винчи (1452–1519) в областна на живописта, скулптурата, архитектурата, дизайна, инженерните науки, зоологията, ботаниката и т.н. Представата за ренесансовата му личност, която не спира да вдъхновява и вълнува поколенията, се допълва от множество издания, подбрани от богатия фонд на Националната библиотека.

В емоционалната си реч посланик Балди очерта най-значимите моменти от живота и делото на Леонардо. А доц. д-р Kрасимира Александрова, директор на Библиотеката, благодари на дипломата за доверието именно храмът на знанието в България да бъде домакин на изложбата за гения, който завещава на идващите след него: „Тези, които се влюбват в практика без наука, са като моряк, който влиза в кораб без кормило или компас и никога не може да бъде сигурен къде отива… Ако се запасиш с търпение и проявиш старание, то засетите семена на знанието непременно ще дадат добра реколта. Корените на учението са горчиви, но плодовете – сладки.”

Фотограф: Стефан Рангелов

 

2019-06-24T09:31:59+03:0021.06.2019|Изложби|

ШИМОН ПЕРЕС: „НЯМА МЯСТО ЗА МАЛКИ МЕЧТИ”
Автобиографичната книга на покойния президент на Държавата Израел бе представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

„Няма място за малки мечти” е част от житейската философия на Шимон Перес. Затова може би няма и по-подходящо заглавие за автобиографичната книга на вече покойния президент на Държавата Израел. Луксозното издание на КК „Труд” бе представено за пръв път пред публика в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Освен домакините на вечерта – издателят Венелина Гочева и доц. д-р Красимира Александрова, на премиерата присъстваха представители на изпълнителната власт, Н.Пр. посланик Ирит Лилиан, дипломати, бивши политици и общественици. Специално за събитието в България пристигна и синът на Шимон Перес – Хеми Перес. Сред официалните гости бяха зам.-министърът на външните работи Юрий Щерк, зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева, ексвъншният министър Соломон Паси, проф. Стоян Денчев, учени, журналисти и др.

Баща ми написа 20 книги, тази е последната – сподели Хеми Перес. – Той започна да я пише през 2016 г. и я завърши няколко седмици преди да почине. Чрез нея за пръв път написа и нещо за себе си, за своето пътуване, продължило 93 години. Това не са само мемоари или книга за миналото. Баща ми се опита да опише лидерството от гледна точка на своя опит (…) Първият съвет, който той отправи към бъдещите лидери на света, е, че ние сме толкова големи, колкото голяма е каузата, на която служим. Говорим за каузи, но това са и мечти, а първата от тях в живота на моя баща беше основаването на Държавата Израел. Втората му мечта и стремеж беше да се гарантира бъдещото съществуване на Израел. А третата – осигуряването на мир между нас и нашите съседи (…) Новите лидери трябва да оставят миналото зад гърба си и да се придвижат към една нова епоха. В новата епоха нашите сила и икономика няма да идват от Земята, а от силата на нашия интелект. За пръв път в историята на света имаме възможността да бъдем велики, но не за сметка на някой друг. Ако няма вода в земята ни, можем да вземаме вода от морето, да я обезсоляваме и да я използваме за пиене. Ако нямаме енергия, можем да я вземем от слънцето с помощта на новите технологии. Днес можем да бъдем силни, без да убиваме и без да са нужни кръвопролития (…) Книгата на моя баща е послание към млади и стари, към лидери и обикновени хора, затова ние я превеждаме на много езици.”

За личните и задочните си срещи с Шимон Перес говориха зам.-министърът Юрий Щерк, управителят на КК „Труд” и Медийна група „България” Венелина Гочева, посланик Ирит Лилиан, журналистът Георги Милков, политикът Соломон Паси. А на въпроса на проф. Денчев какъв баща беше Шимон Перес, синът Хеми Перес отвърна с множество примери и с обобщението: „Когато един баща е обществено значима фигура, това често може да хвърля сянка в отношенията между него и децата му. Баща ми обаче беше дърво, което пропускаше светлината през клоните си. Учеше ни да четем. И казваше: Ако се храниш три пъти на ден, няма да си гладен, но ако четеш три пъти на ден, ще бъдеш мъдър.

В краткото си поздравително слово доц. Александрова благодари на издателите и на организаторите от Посолството на Държавата Израел в София за избора да представят „Няма място за малки мечти” в Националната библиотека. Подчерта заслугите на един от най-влиятелните политици в света и пожела на добър час на книгата по пътя й към читателите.

2019-06-21T18:13:21+03:0021.06.2019|Събития|