About yo2

Този автор все още не е попълнил своите детайли.
So far yo2 has created 592 blog entries.

„ДО ПОСЛЕДЕН ДУХ” С РАШКО МЛАДЕНОВ

„Добре дошли в света на музиканта, актьора, шофьора на такси, учителя, продавача на цигари, директора и министъра Рашко Младенов. Добре дошли. И блазе ви.”

 Димитър Стоянович

 

Датата е 25 септември – начало на третия творчески сезон 2018/2019 на Клуб „Писмена” на Националната библиотека. Поканихме за гост на Клуба актьора и музикант Рашко Младенов, този път в качеството му на писател, с наскоро появилата се и вече нашумяла книга „До последен дух”.

Творбата излезе от печат преди месец с логото на престижната Издателска къща „Жанет 45”, чиято работа винаги е била гаранция за качество в литературата и  графичния дизайн. Редактор на книгата е Димитър Стоянович – главен редактор на сп. „L’Europeo” и автор на повече от 50 документални и игрални филми, а предговорът е на Светлозар Желев – водещ на рубриката „Литературен гид” в предаването „Библиотеката” по БНТ.

Интересни и забавни случки изпълват книгата, поднесени са колоритно, с чувство за хумор.Това, което приятно ни изненадва, е, че Рашко Младенов има перото на добър разказвач, нищо че за пръв път попада в чужд за него свят – писателския.

Завладяващ е светът на един от любимите ни театрални и филмови актьори. На страниците на книгата оживяват изключителните преживявания на Рашко Младенов, споделени остроумно и оригинално от самия него.

И така… роля след роля, пътуване след пътуване, до… „последен дух”!

Текст: Стефка Рангелова

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-09-26T16:07:02+00:00 26.09.2018|Клуб "Писмена", Събития|

 

УВАЖАЕМИ  ЧИТАТЕЛИ,

ПОРАДИ  МЕСЕЧНА  ПРОВЕРКА НА  ФОНДОВЕТЕ

НА 1  ОКТОМВРИ  (ПОНЕДЕЛНИК)  НАЦИОНАЛНАТА  БИБЛИОТЕКА „СВ.  СВ.  КИРИЛ  И  МЕТОДИЙ“

НЯМА  ДА  РАБОТИ  С  ЧИТАТЕЛИ.

2018-09-26T10:59:06+00:00 26.09.2018|Новини|

ЧЕСТИТ ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА!

Националната библиотека отбелязва 110-годишнината от паметното събитие с документална експозиция

 

„...Цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България! 
Да живее българският народ!”

Из „Манифест към българския народ”

 

На 22 септември 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолната столица Търново княз Фердинанд I, в присъствието на членовете на правителството, прочита манифеста към българския народ.  В българската историческа памет този храм носи изключителен символичен и емоционален заряд. Обявяването на Независимостта, именно там, е и символичен акт на продължение на Второто българско царство. С оглед на историческата традиция българската държава е провъзгласена за царство, а княз Фердинанд получава титлата цар.

Според думите на тогавашния министър-председател Александър Малинов, българските политици проявяват „висок патриотизъм и истинска държавническа мъдрост”, използвайки назрялата политическа обстановка след Младотурската революция и конфликта около въпроса с Източните железници. Това е изключителен и рядък успех на българската дипломация, оценила и взела твърдото решение да отстоява правото на България да бъде свободна и суверенна държава.

С този акт българската държава отхвърля васалната зависимост на страната от Турция, несправедливо наложена от Берлинския конгрес, и „се завръща в семейството на независимите европейски държави”, както отбелязва акад. Георги Марков. Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически мисии. Независима България променя Конституцията си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и търговски.

Усилията, знанията и опита на българските дипломати и политици като Александър Малинов, Стефан Паприков, Иван Салабашев, Андрей Ляпчев, Страшимир Добрович, Димитър Станчов и много други  се увенчават с успех на 6 април 1909 г., когато “прогласената във Велико Търново независимост е получила най-после одобрението и признанието на Великите сили и нашите съседи” (Ал. Малинов).

Изложбата в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” , посветена на събитието, представя документи и издания, свързани с обявяването и признаването на Независимостта. Акцентите са върху държавните символи, националния химн, дипломатическата кореспонденция, отзвука от събитието по страниците на българския и чуждия печат, отбелязването и възобновяване на честването на празника.

Честит празник!

2018-09-21T16:36:23+00:00 21.09.2018|Изложби, Събития|

ЖИВОТЪТ И ТВОРБИТЕ НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ, СЪБРАНИ В ИЗЛОЖБА НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Изложба, посветена на жизнения и творчески път на Христо Смирненски, е подредена в Западното крило на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” по повод 120 години от рождението на поета. Под мотото „Какво по-божествено щастие от бляна да бъдеш човек” са представени книги и архивни материали за автора на „Приказка за стълбата”, притежание на НБКМ.

Разнопосочната литературна дейност на Смирненски и неговата продуктивност като автор поставиха пред създателите на изложбата – Росица Яначкова и Иван Добромиров, нелеката задача в ограничен обем от няколко витрини да представят цяла творческа вселена. Подходът им при подреждане на експозицията е тематичен. Поетът Смирненски е представен с някои от най-емблематичните си творби – сбирката „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза” (1918), подписана с псевдонима Ведбал, „Волни песни” (1924), различни издания на стихосбирката „Да бъде ден!” (вкл. от 1963 г. по случай 65 г. от рождението и 40 г. от смъртта на поета, оформено като оригинала от 1922 г.).

Показани са и юбилейното издание на „Зимни вечери” (също от 1963 г.), оформено като първото от 1924 г. с илюстрации на Александър Жендов, и библиофилското издание на „Северно сияние” (1977) с графики от Петър Рашков. Сред авторите на илюстрациите към представените в изложбата произведения са именити художници като Илия Петров, Иван Кьосев, Димитър Киров, Евгений Босяцки, Георги Анастасов.

Друг акцент в експозицията е хумористично-сатиричното наследство на Смирненски – разкази, фейлетони, хуморески, сред които е и последната му творба, сатирата „Приказка за стълбата”. Място намира и творчеството на поета в превод на есперанто, руски, английски, френски и други езици. Могат да се видят интересни издания от 1931 до 1980 г.

Без претенции за изчерпателност е представена темата за мястото на Христо Смирненски в българската литературна критика. Във витрините са изложени библиографии, спомени, както и изключително интересното издание „До последен дъх: Предсмъртни бележници и кореспонденция на Христо Смирненски” (1995), в което документите са публикувани за първи път. А благодарение на показаните репродукции на снимки и плакати с илюстрации към произведенията на Христо Смирненски посетителите в Библиотеката могат да си припомнят основни моменти от живота на поета, както и да се потопят в неповторимата атмосфера на неговото творчество.

 

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-09-21T15:57:56+00:00 21.09.2018|Събития|

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ИЗДАДЕ “НЕПОЗНАТИЯТ ДАМЯН КАЛФОВ”

Сборникът “Непознатият Дамян Калфов”, съвместно издание на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) и Националния литературен музей, бе представен пред почитатели на позабравения български писател. Книгата се появи на бял свят със спомоществователството на неговия единствен внук, проф. Александър Георгиев, който повече от 30 години живее в чужбина.

В сборника са публикувани докладите на Стоян Райчевски, Славимир Генчев, Катя Зографова, Хюсеин Мевсим, Радка Пенчева, Чавдар Ангелов и Александър Георгиев, които бяха представени на конференцията за 130-годишнината от рождението на Дамян Калфов (25 октомври 2017 г.) в НБКМ. Текстовете проследяват житейския път и многоликото творчество на Дамян Калфов – за родното му село Булгаркьой, за пребиваването на писателя в българската легация в Турция, за творбите му, посветени на войните, за участието му в българския литературен живот през първата половина на ХХ век, за приятелството му с Димчо Дебелянов, Константин Петканов, Илия Бешков и други известни творци.

Особен интерес представлява неговата автобиография, която внася нови щрихи в известното досега за живота на майстора на краткия разказ. Специално за случая са разчетени и публикувани за първи път спомените на Дамян Калфов за детството му в Булгаркьой и за първите му години в София. За първи път се публикуват и снимки, факсимилета на автографите на Смирненски, Йовков, Елин Пелин и др. от малкото оцелели книги от личната библиотека на писателя, документи за пребиваването му в Турция като кореспондент на БТА (1924–1926) и др. Включена е и пълната библиография на неговото книжовно наследство, подготвена от експертите Илза Тодорова и Ефросина Ангелова-Пенкова от Националната библиотека.

Съставител на “Непознаният Дамян Калфов” е Румяна Пенчева, а редактор на сборника е Петър Величков. Националната библиотека ще предостави екземпляри от книгата на всички регионални депозитни библиотеки в страната.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-09-21T07:57:06+00:00 21.09.2018|Събития|

НАГРАДА ЗА ДИРЕКТОРА НА НБКМ ОТ МЕЖДУНАРОДЕН ФОРУМ В КАЗАХСТАН

Признание и награда за висок професионализъм и принос в развитието на библиотечното дело получиха ръководителите на седем национални библиотеки, които участваха в третия Международен конгрес “Култура на четенето в съвременния свят” (11–12 септември 2018) в град Астана, Република Казахстан. Сред отличените е и директорът на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова, която представи доклад на тема “Съвременната информационна среда и съхраненото знание: Щрихи от дейността на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” на Република България”.

Мащабното международно събитие бе част от празничната програма по повод 20-годишнината от обявяването на Астана за столица на казахската държава. Организира се от Националната академична библиотека и Министерството на културата и спорта на Република Казахстан с подкрепата на Съюза на казахстанските писатели, Библиотеката на първия президент на Република Казахстан и Научната библиотека към Университет “Назърбаев”, на областните библиотеки и държавната агенция “Централизирана библиотечна система в Астана”, както и на чуждестранни дипломатически мисии и представителства, акредитирани в Република Казахстан.

Форумът беше тържествено открит в Двореца на независимостта с приветствия към участниците. Сред тях бяха представители на дипломатическите мисии, ръководители на културни институции, писатели, поети, литературоведи, журналисти, маркетинг специалисти, редактори, преводачи, директори на национални библиотеки и библиотечни специалисти от Азербайджан, Армения, Беларус, Бразилия, България,  Грузия, Египет, Индия, Иран, Испания, Италия, Китай, Киргизстан, Латвия, Македония, Молдова, Пакистан, Русия, Таджикистан, Турция, Унгария, Узбекистан, Финландия, Франция и Южна Корея.

Проведоха се дебати в областта на насърчаване на читателските и културни компетенции и за подобряване на услугите в библиотеките в качеството им на социокултурни институции. Интерес предизвикаха майсторските класове и тематичните семинари за трансформацията на библиотеките в епохата на цифровизацията и за маркетинг подходите в библиотечната сфера. Многобройни бяха презентациите и докладите, представящи съвременното състояние и тенденциите в националните библиотеки, участващи в конгреса.

Огромен медиен интерес предизвика и кръглата маса на тема “Светът чете Айтматов” по повод 90-годишнината от рождението на народния писател на Киргизстан и Казахстан с участието на неговия син, дипломата Аскар Чингизович Айтматов. А срещите със световноизвестния полски писател Януш Вишневски и казахския писател, драматург и сценарист Аким Ашимов придадоха незабравима емоция на международния форум.

Снимки: Архив на конференцията

2018-09-19T09:55:41+00:00 19.09.2018|Събития|

Този сайт използва бисквитки, за да направят употребата му по-удобна, по-приятна и по-сигурна. Чрез посещението си, вие се съгласявате с използването на бисквитки.