About yo2

Този автор все още не е попълнил своите детайли.
So far yo2 has created 767 blog entries.

НОВ РОМАН НА АКАД. ЛИХАНОВ БЕ ПРЕДСТАВЕН В БИБЛИОТЕКАТА

Най-новият роман на акад. Алберт Лиханов – “Огледай се назад, или хроника на забравеното време” (издателство “За буквите”), събра почитатели на известния руски писател в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Авторът и гостите, сред които акад. Антон Дончев, Гергина Тончева и др., бяха поздравени от директора доц. д-р Красимира Александрова. Тя прочете и думи на преводача на книгата Румен Шомов, който в момента е извън България:

В своя последен, надявам се само засега, роман Алберт Анатолиевич Лиханов изгражда картината на живота след края на Втората световна война и смъртта на Сталин. В книгата има всичко – брьогеловско описание на следвоенната гара с тълпите желаещи да заминат на Север, с призрачните банди, ограбващи нощем спящите като мъртви от преумора хора, с целия безпорядък, сред който плахо се прокрадва надежда за един нов, по-добър и справедлив живот, с човешката доброта, солидарност и взаимопомощ, съпътстваща тези усилия (…) Лиханов е великолепен литературен играч, който умее да смесва боите – тъга и радост, удовлетворение и неудовлетворение, любов и раздяла, болка, обич и страст, смях и плач…

Доц. Александрова подари на госта луксозния албум “Съкровищница: 140 г. Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, а акад. Лиханов върна жеста с 10-томно издание, включващо богатото му литературно наследство.

Писателят отдавна е свързан с България. Освен че десетки негови произведения са преведени на български език, той е и съучредител и член на УС на Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий”. За новия му роман говориха проф. Стоян Денчев, изпълнителният директор на МФ “Св. св. Кирил и Методий” Михаил Тачев, литературният критик Иван Гранитски, бившият министър на културата Георги Йорданов и др. Акад. Лиханов подари подписан от него екземпляр от “Огледай се назад, или хроника на забравеното време” на всички гости на литературната вечер.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-03-12T15:59:15+00:00 12.03.2019|Събития|

„БГ ПЕРИОДИКА”: 155 ГОДИНИ ОТ ПЪРВИЯ БРОЙ НА В. „БЪДУЩНОСТ”

Втората експозиция от новата поредица „Българска периодика” на Националната библиотека „Св. св.Кирил и Методий” вече може да се разгледа в Западното крило на сградата. След като отбелязахме 150 г. от излизането на първия брой на в. „Тъпан”, сега отделяме подобаващо място и внимание на в. „Бъдущност” и списващия го Г.С. Раковски.

Вестникът се появява на бял свят точно преди 155 г. и се превръща в трибуна за т.нар. Източен въпрос. В специално аранжирани витрини в Библиотеката са подредени архивни материали от колекцията на отдел „Български исторически архив” – първият и последният брой на „Бъдущност”, документални свидетелства за историята на вестника, както и фотоси на неговия вдъхновител и създател.

Името на Георги Стойков Раковски е свързано с различни области на културния и национално-революционния ни живот през епохата на Българското възраждане. Пламенен бунтар преди всичко, той реализира многопосочните си интереси чрез изследвания в историята, литературата, фолклора и др.

Публицистичната дейност на Г. С. Раковски е изцяло подчинена на повелите на времето – включително и със словото да се бори срещу потисниците на народа. Възгледите и позициите му по различни въпроси, свързани с политиката на Балканите и на европейските сили, намират ярко отражение особено по страниците на вестниците, създадени от него. След издаването на „Българска дневница” и „Дунавски лебед” в Сърбия, през 1863 г. той се установява в Букурещ и започва подготовката по отпечатването на първия българско-румънски вестник „Бъдущност-Viitorul”.

Раковски и неговата дейност се радват на одобрението на тогавашните управляващи кръгове в Румъния. Благодарение на това в съвсем кратък срок той получава Бревет (разрешение) за издаването на новия вестник. На 2 ноември 1863 г. публикува Обявление, в което посочва целта и задачите на „Бъдущност”: Уводните статии „щът обема истинний ход днешния европейски политики, особито же към тий два народа, българский и румънский… Той ще брани нихние права и интереси с най-големая възможности, любородности и искренности. Освен Уводни членове, в Обявлението се посочват още три части, които трябва да съдържа вестникът: Любословная част, Търговская част и За световния же новини и знаменития събития.

За да осигури парични средства за изданието, Г. С. Раковски образува дружество, което да набави нужната субсидия, а в изработения Устав се посочват задачите, целта и начинът на управление. След Обявлението и Устава той публикува и Позив, насочен изключително към българите: „Ето время да покаже всякий благородните си чувствования към милата си народност и да принесе на жъртвеника общаго ни просвещения…

Първият брой на в. „Бъдущност. Вестник граждански, любословни и търговски” излиза на 8 март 1864 г. В издателското каре четем: главен редактор – Г. С. Раковски, издател – Ст. Расидеску, отговорен редактор – Таке Въсилеску. За редактирането на вестника на румънски език в качеството си на преводач е назначен Димитър Великсин. Периодичността на „Бъдущност” е седмична. Печата се на четири страници. На всяка от тях текстът е разпределен в шест колони – по три на български и румънски език. Последният, десети брой на вестника излиза на 10 май 1864 г.

Основните четири теми, които се разискват на страниците на „Бъдущност”, са Църковният и Източният въпрос, балканското братство (особено румънско-българското) и аграрната реформа в Румъния. Появяването на новото периодично издание е посрещнато с ентусиазъм сред местните журналистически кръгове, а по българските земи вестникът на Раковски е възприеман като позив за борба, разпалващ желанието за освобождение.

Макар с краткотраен живот, „Бъдущност” отбелязва нов етап в развитието на българската публицистика с обсъжданите на страниците му въпроси. Той е не само първият двуезичен вестник, но и първият българско-румънски вестник, който в еднаква степен разисква големите проблеми както на Румъния, така и на България.

В личния фонд на Георги С. Раковски, съхраняван в отдел „Български исторически архив” на Националната библиотека, се пазят Бреветът и Обявлението за издаването на вестник „Бъдущност”. Документите са сред най-значимите експонати във втората изложба от поредицата „Българска периодика” в Националната библиотека.

Фотограф: Иван Добромиров

„КНИЖОВЕН КАЛЕЙДОСКОП” – НОВАТА ПОРЕДИЦА В ЗАЛА „ИСТОРИЯ НА КНИГАТА”

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” поставя началото на най-новата си експозиционна поредица „Книжовен калейдоскоп”. Всеки месец в специално осигурената витрина с микроклимат в Зала „История на книгата” ще бъдат показвани документи (или композиции от архивни материали), разкриващи богатото разнообразие от теми, текстове и изображения на различните носители на информация, съхранявани в библиотечните колекции.

Тема на първата експозиция, която се открива на 8 март, е свитъкът в неговото многообразие от съдържание и начини на употреба. Като носител на писан текст или на поредица от изображения той се свързва с ранните векове от развитието на човешката цивилизация и е основна книжовна форма в културата на древните гърци, римляни, евреи, китайци и др. Във времето преобладават различни материали за изработка на свитъци – меки метали, папирус, пергамент и, разбира се, хартия. Във фонда на Библиотеката съществуват образци, изписани на няколко езика.

Всеки свитък се отличава от останалите по своя физически облик, по материала, от който е изработен, но най-вече по съдържание и предназначение. Многобройни и разнообразни са аспектите при употребата им в човешкия живот, бит и обществените отношения. Той намира място както в храма, така и извън него.

Свитъкът се употребява като средство за лечение на душевни и физически страдания. За тази цел понякога малки късчета от физическия носител се поглъщат с вода или с друга течност. Вярва се също, че свитъкът пази дома и населеното място от неприятелски набези. Залепен на градските порти или по стените, вграден в основата или в друга част от къщата, той осигурява здраве и спокойствие на семейството и общността.

През този месец Националната библиотека представя три свитъка с различно предназначение от колекциите „Славянски и чуждоезични ръкописи”, „Ориенталски сбирки” и „Карти и графика”. Първият от тях е изписан върху пергамент на иврит и е навит около дървена палка. Съдържа текста на старозаветната Книга Естир и е предназначен за четене по време на еврейския празник Пурим, който обикновено се отбелязва през март.

Във втория свитък откриваме родословие на благородник на висок пост в Османската империя и резидиращ в Египет, чийто произход е изведен от пророка Мохамед. Третият свитък е образуван от 12 гравирани върху метал и залепени последователно ръчно оцветени изображения на светци, популярни сред християнското население на Балканите. Неговото предназначение е на своеобразна филактерия – свещена реликва, която може да бъде придобита по време на поклонение в християнския храм.

През април експозицията „Книжовен калейдоскоп” в Зала „История на книгата” ще бъде посветена на Международния ден на хумора и сатирата – във витрината ще могат да се видят оригинални графични документи от колекцията „Карти и графика”. А през май третото издание на изложбена поредица ще отбележи 1100-годишнината от построяването на българския манастир „Св. Георги Зограф” в монашеската република Света Гора на полуостров Атон, Гърция.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-03-08T13:47:55+00:00 07.03.2019|Зала "История на книгата", Събития|