„КНИЖОВЕН КАЛЕЙДОСКОП” – НОВАТА ПОРЕДИЦА В ЗАЛА „ИСТОРИЯ НА КНИГАТА”

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” поставя началото на най-новата си експозиционна поредица „Книжовен калейдоскоп”. Всеки месец в специално осигурената витрина с микроклимат в Зала „История на книгата” ще бъдат показвани документи (или композиции от архивни материали), разкриващи богатото разнообразие от теми, текстове и изображения на различните носители на информация, съхранявани в библиотечните колекции.

Тема на първата експозиция, която се открива на 8 март, е свитъкът в неговото многообразие от съдържание и начини на употреба. Като носител на писан текст или на поредица от изображения той се свързва с ранните векове от развитието на човешката цивилизация и е основна книжовна форма в културата на древните гърци, римляни, евреи, китайци и др. Във времето преобладават различни материали за изработка на свитъци – меки метали, папирус, пергамент и, разбира се, хартия. Във фонда на Библиотеката съществуват образци, изписани на няколко езика.

Всеки свитък се отличава от останалите по своя физически облик, по материала, от който е изработен, но най-вече по съдържание и предназначение. Многобройни и разнообразни са аспектите при употребата им в човешкия живот, бит и обществените отношения. Той намира място както в храма, така и извън него.

Свитъкът се употребява като средство за лечение на душевни и физически страдания. За тази цел понякога малки късчета от физическия носител се поглъщат с вода или с друга течност. Вярва се също, че свитъкът пази дома и населеното място от неприятелски набези. Залепен на градските порти или по стените, вграден в основата или в друга част от къщата, той осигурява здраве и спокойствие на семейството и общността.

През този месец Националната библиотека представя три свитъка с различно предназначение от колекциите „Славянски и чуждоезични ръкописи”, „Ориенталски сбирки” и „Карти и графика”. Първият от тях е изписан върху пергамент на иврит и е навит около дървена палка. Съдържа текста на старозаветната Книга Естир и е предназначен за четене по време на еврейския празник Пурим, който обикновено се отбелязва през март.

Във втория свитък откриваме родословие на благородник на висок пост в Османската империя и резидиращ в Египет, чийто произход е изведен от пророка Мохамед. Третият свитък е образуван от 12 гравирани върху метал и залепени последователно ръчно оцветени изображения на светци, популярни сред християнското население на Балканите. Неговото предназначение е на своеобразна филактерия – свещена реликва, която може да бъде придобита по време на поклонение в християнския храм.

През април експозицията „Книжовен калейдоскоп” в Зала „История на книгата” ще бъде посветена на Международния ден на хумора и сатирата – във витрината ще могат да се видят оригинални графични документи от колекцията „Карти и графика”. А през май третото издание на изложбена поредица ще отбележи 1100-годишнината от построяването на българския манастир „Св. Георги Зограф” в монашеската република Света Гора на полуостров Атон, Гърция.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-03-08T13:47:55+00:00 07.03.2019|Зала "История на книгата", Събития|

ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧЕНИЦИ В ЗАЛА „ИСТОРИЯ НА КНИГАТА“

Зала „История на книгата” и прилежащата й Класна стая в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” вече набират популярност сред читателите и гостите на най-стария културен институт в България. Открити в края на 2018-а по повод 140-ия рожден ден на Библиотеката, двете обновени пространства посрещнаха първите си посетители още през първите седмици на новата 2019 г. Публичната им история белязаха репортажи и интервюта за електронни и печатни медии, лекции за студенти от СУ „Св. Климент Охридски” и УниБИТ, както и извънкласни занимания за ученици от ЧЕСУ „Дорис Тенеди”, НМУ „Любомир Пипков”, 90 СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин” и др. А списъкът на желаещите да посетят своеобразния библиотечен музей нараства всекидневно.

Повече информация прочетете ТУК.

2019-02-27T15:47:05+00:00 27.02.2019|Зала "История на книгата", Събития|

НБКМ ПРЕДСТАВЯ ОРИГИНАЛНО ПИСМО НА ЛЕВСКИ В ЗАЛА „ИСТОРИЯ НА КНИГАТА”

Оригинално писмо на Васил Левски до Панайот Хитов от 1868 г. може да се види днес в Зала „История на книгата” в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Именно в него Апостола пише „…ако испичеля, пичеля за цел народ, ако изгуба, губа само мене си…”

По повод 146-ата годишнина от гибелта на Левски в специална климатизирана витрина са показани и други ценни документи от колекцията „Български исторически архив” на Библиотеката. Сред тях са Протоколът от заседанията на Общото събрание на БРЦК (29 април – 4 май), подписан от представителите на ЧРЦК, и писмото от Христо Иванов – Големия до Захарий Стоянов от 12 юни 1884 г., в което има информация за предателство спрямо Васил Левски.

Посетителите могат да видят също снимки на Любен Каравелов (1834–1879) във военно черкезко облекло и на Христо Иванов – Големия (1838–1898).

2019-02-27T16:08:09+00:00 19.02.2019|Зала "История на книгата", Събития|