УЧЕНИЦИ ОТ 125 СУ ОСИНОВИХА „АРАПСКО БАСНОСЛОВИЕ ЗА 1001 НОЩ” ОТ ФОНДА НА НБКМ
Възпитаници на Априловската гимназия в Габрово също се включват в кампанията, подпомагаща реставрацията на ценни ръкописи, старопечатни книги и архивни документи в Националната библиотека

Първият превод на „Арапско баснословие за 1001 нощ” от 1863 г., дело на Симеон С. Арнаудов, бе осиновен днес от 125 СУ „Боян Пенев”. На кратката церемония присъстваха библиотечни експерти и ученици от хуманитарните паралелки на осми и девети клас в столичното училище. Договорът бе подписан от неговия директор Венелина Николова и зам.-директора на Националната библиотека доц. Антоанета Тотоманова.

„Арапско баснословие за 1001 нощ”, по-известна у нас като „Хиляда и една нощ”, съдържа целия превод на книгата, станала популярна сред българите по време на Възраждането. Преводът е по-ранен от двете й печатни издания от 1865–1867 (на Иван Мънзов) и от 1867 (на Георги Т. Ролев), които съдържат други версии”, разказа пред гостите Нона Петкова, експерт от отдел „Ръкописи и старопечатни книги”.

На много места в обемистия том Симеон С. Арнаудов е оставял името си и датата, на която е завършил преписването на определена част, например: „Габрово. 26 Септемврıя 1862 срэда”. Освен че е направил преписа на ръка, той вероятно е бил и преводачът на текста, но засега не е установено какво издание е ползвал. Името му също не е добре познато.

Книгата се нуждае от почистване, ръчна реставрация, реставрация на подвързията и кутия за съхранение. Благодарение на учениците и преподавателите от 125 СУ „Боян Пенев” общата сума от 2212 лв. ще бъде осигурена и съвсем скоро „Арапско баснословие за 1001 нощ” ще постъпи в Реставрационния център на Националната библиотека. Това не е първият случай, в който те стават осиновители на застрашени книги от фонда на НБКМ. За миналогодишния им жест към програма „Осинови книга” те бяха отличени с наградата „Млад будител”.

Примера на столичните ученици последваха и възпитаниците от Националната Априловска гимназия в Габрово. Те посетиха Библиотеката на 10 май, разгледаха Зала „История на книгата” и изложбата „Гласът на словото”, посветена на 1150 г. от Успението на св. Кирил, и се запознаха с документи, свързани с родния им град и нуждаещи се от спешна реставрация. Желанието им е да дарят средства за тяхното съхраняване.

Снимки: Мая Кисьова и Стефан Рангелов

2019-05-13T16:41:08+00:00 13.05.2019|Зала "История на книгата", Събития|

ДНЕС Е СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА КНИГАТА И АВТОРСКОТО ПРАВО
Националната библиотека показва първия Закон за авторското право, утвърден от Министерството на народното просвещение на Царство България на 9 юли 1921 г.

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” отбелязва Световния ден на книгата и авторското право (23 април) с тематична експозиция в климатизираната витрина в Зала „История на книгата”. Там посетителите могат да видят първия български Закон за авторското право, утвърден от Министерството на народното просвещение на Царство България на 9 юли 1921 г. Той съдържа едва 19 страници, разпределени в 7 глави. Неговият заключителен чл. 64 гласи:

Настоящият закон се прилага и спрямо издадени вече литературни, музикални, художествени и фотографически произведения; но, ако предвидените в него срокове на авторско право са вече изтекли до влизането му в сила, то това право се счита за прекратено.”

За сравнение е изложен и съвременният Закон за авторското право и сродните му права, приет на 29 юли 1993 г. Досега той е претърпял 19 изменения и допълнения. През 2015 г. е добавен нов раздел „Особени правила при използването на осиротели произведения и звукозаписи”. Член 71в (Нов, публ. в „Държавен вестник”, бр. 14/ 2015) гласи: „Произведение или звукозапис се смятат за осиротели, ако никой от носителите на права върху него не е идентифициран или в случай, че са идентифицирани един или повече от тях, не може да се установи местонахождението на нито един от тях, въпреки провеждането и документирането на надлежно издирване, направено в съответствие с чл. 71 г.” Сред българските автори, оставили осиротели произведения в националната ни литература са и писателите Кирил Христов, Йордан Йовков, Константин Константинов и др.

Световният ден на книгата и авторското право (World Book and Copyright Day) се чества за пръв път през 1995 г. по решение на Генералната конференция на ЮНЕСКО. С ежегодното му отбелязване на 23 април световната организация към ООН се стреми да насърчава четенето, издателска дейност и защитата на интелектуалната собственост.

Денят не е избран случайно – на тази дата през 1616 г. са починали Сервантес и Шекспир. Идеята за празника обаче произхожда от Каталуня, където на 23 април, деня на св. Георги Победоносец, традиционно се подарява книга.

 

2019-05-02T15:38:20+00:00 23.04.2019|Зала "История на книгата", Събития|

ПЪРВИ КОНЦЕРТ В ЗАЛА “ИСТОРИЯ НА КНИГАТА” НА НБКМ

Зала “История на книгата”, която бе отворена за посетители в навечерието на 2019-а в Националната библиотека, посрещна и първите си концертиращи музиканти. Снощи, по покана Музикалния отдел на НБКМ, гостуваха студенти по класическа китара от класа на доц. д-р Росен Балкански в Националната музикална академия “Панчо Владигеров”.

Публиката се наслади на изпълненията на читирима бъдещи професионални китаристи. Филипос Поликарпу свири “Фантазия” от Силвиус Леополд Вайс и Етюд №11 от Ейтор Вилла-Лобос. Васил Иваницки бе избрал “Фантазия” от Давид Келнер, “Токата” от Росен Балкански и Етюд №7 от Ейтор Вилла-Лобос. Божидара Троханова изпълни “Тайната на езерото” и “Песента на реката” от Росен Балкански и Сюита “D dur” от Бах, а Рафаил Коста – “Епитаф” от Теодоракис, “Прелюд” и “Буре” от Димитрис Фампас и “Сонатин” от Росен Балкански.

Фотогалерия

Фотограф: Стефан Рангелов

 

2019-03-27T14:55:40+00:00 27.03.2019|Зала "История на книгата", Събития|

„КНИЖОВЕН КАЛЕЙДОСКОП” – НОВАТА ПОРЕДИЦА В ЗАЛА „ИСТОРИЯ НА КНИГАТА”

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” поставя началото на най-новата си експозиционна поредица „Книжовен калейдоскоп”. Всеки месец в специално осигурената витрина с микроклимат в Зала „История на книгата” ще бъдат показвани документи (или композиции от архивни материали), разкриващи богатото разнообразие от теми, текстове и изображения на различните носители на информация, съхранявани в библиотечните колекции.

Тема на първата експозиция, която се открива на 8 март, е свитъкът в неговото многообразие от съдържание и начини на употреба. Като носител на писан текст или на поредица от изображения той се свързва с ранните векове от развитието на човешката цивилизация и е основна книжовна форма в културата на древните гърци, римляни, евреи, китайци и др. Във времето преобладават различни материали за изработка на свитъци – меки метали, папирус, пергамент и, разбира се, хартия. Във фонда на Библиотеката съществуват образци, изписани на няколко езика.

Всеки свитък се отличава от останалите по своя физически облик, по материала, от който е изработен, но най-вече по съдържание и предназначение. Многобройни и разнообразни са аспектите при употребата им в човешкия живот, бит и обществените отношения. Той намира място както в храма, така и извън него.

Свитъкът се употребява като средство за лечение на душевни и физически страдания. За тази цел понякога малки късчета от физическия носител се поглъщат с вода или с друга течност. Вярва се също, че свитъкът пази дома и населеното място от неприятелски набези. Залепен на градските порти или по стените, вграден в основата или в друга част от къщата, той осигурява здраве и спокойствие на семейството и общността.

През този месец Националната библиотека представя три свитъка с различно предназначение от колекциите „Славянски и чуждоезични ръкописи”, „Ориенталски сбирки” и „Карти и графика”. Първият от тях е изписан върху пергамент на иврит и е навит около дървена палка. Съдържа текста на старозаветната Книга Естир и е предназначен за четене по време на еврейския празник Пурим, който обикновено се отбелязва през март.

Във втория свитък откриваме родословие на благородник на висок пост в Османската империя и резидиращ в Египет, чийто произход е изведен от пророка Мохамед. Третият свитък е образуван от 12 гравирани върху метал и залепени последователно ръчно оцветени изображения на светци, популярни сред християнското население на Балканите. Неговото предназначение е на своеобразна филактерия – свещена реликва, която може да бъде придобита по време на поклонение в християнския храм.

През април експозицията „Книжовен калейдоскоп” в Зала „История на книгата” ще бъде посветена на Международния ден на хумора и сатирата – във витрината ще могат да се видят оригинални графични документи от колекцията „Карти и графика”. А през май третото издание на изложбена поредица ще отбележи 1100-годишнината от построяването на българския манастир „Св. Георги Зограф” в монашеската република Света Гора на полуостров Атон, Гърция.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-03-08T13:47:55+00:00 07.03.2019|Зала "История на книгата", Събития|

ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧЕНИЦИ В ЗАЛА „ИСТОРИЯ НА КНИГАТА“

Зала „История на книгата” и прилежащата й Класна стая в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” вече набират популярност сред читателите и гостите на най-стария културен институт в България. Открити в края на 2018-а по повод 140-ия рожден ден на Библиотеката, двете обновени пространства посрещнаха първите си посетители още през първите седмици на новата 2019 г. Публичната им история белязаха репортажи и интервюта за електронни и печатни медии, лекции за студенти от СУ „Св. Климент Охридски” и УниБИТ, както и извънкласни занимания за ученици от ЧЕСУ „Дорис Тенеди”, НМУ „Любомир Пипков”, 90 СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин” и др. А списъкът на желаещите да посетят своеобразния библиотечен музей нараства всекидневно.

Повече информация прочетете ТУК.

2019-02-27T15:47:05+00:00 27.02.2019|Зала "История на книгата", Събития|

НБКМ ПРЕДСТАВЯ ОРИГИНАЛНО ПИСМО НА ЛЕВСКИ В ЗАЛА „ИСТОРИЯ НА КНИГАТА”

Оригинално писмо на Васил Левски до Панайот Хитов от 1868 г. може да се види днес в Зала „История на книгата” в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Именно в него Апостола пише „…ако испичеля, пичеля за цел народ, ако изгуба, губа само мене си…”

По повод 146-ата годишнина от гибелта на Левски в специална климатизирана витрина са показани и други ценни документи от колекцията „Български исторически архив” на Библиотеката. Сред тях са Протоколът от заседанията на Общото събрание на БРЦК (29 април – 4 май), подписан от представителите на ЧРЦК, и писмото от Христо Иванов – Големия до Захарий Стоянов от 12 юни 1884 г., в което има информация за предателство спрямо Васил Левски.

Посетителите могат да видят също снимки на Любен Каравелов (1834–1879) във военно черкезко облекло и на Христо Иванов – Големия (1838–1898).

2019-02-27T16:08:09+00:00 19.02.2019|Зала "История на книгата", Събития|