„БГ ПЕРИОДИКА”: 155 ГОДИНИ ОТ ПЪРВИЯ БРОЙ НА В. „БЪДУЩНОСТ”

Втората експозиция от новата поредица „Българска периодика” на Националната библиотека „Св. св.Кирил и Методий” вече може да се разгледа в Западното крило на сградата. След като отбелязахме 150 г. от излизането на първия брой на в. „Тъпан”, сега отделяме подобаващо място и внимание на в. „Бъдущност” и списващия го Г.С. Раковски.

Вестникът се появява на бял свят точно преди 155 г. и се превръща в трибуна за т.нар. Източен въпрос. В специално аранжирани витрини в Библиотеката са подредени архивни материали от колекцията на отдел „Български исторически архив” – първият и последният брой на „Бъдущност”, документални свидетелства за историята на вестника, както и фотоси на неговия вдъхновител и създател.

Името на Георги Стойков Раковски е свързано с различни области на културния и национално-революционния ни живот през епохата на Българското възраждане. Пламенен бунтар преди всичко, той реализира многопосочните си интереси чрез изследвания в историята, литературата, фолклора и др.

Публицистичната дейност на Г. С. Раковски е изцяло подчинена на повелите на времето – включително и със словото да се бори срещу потисниците на народа. Възгледите и позициите му по различни въпроси, свързани с политиката на Балканите и на европейските сили, намират ярко отражение особено по страниците на вестниците, създадени от него. След издаването на „Българска дневница” и „Дунавски лебед” в Сърбия, през 1863 г. той се установява в Букурещ и започва подготовката по отпечатването на първия българско-румънски вестник „Бъдущност-Viitorul”.

Раковски и неговата дейност се радват на одобрението на тогавашните управляващи кръгове в Румъния. Благодарение на това в съвсем кратък срок той получава Бревет (разрешение) за издаването на новия вестник. На 2 ноември 1863 г. публикува Обявление, в което посочва целта и задачите на „Бъдущност”: Уводните статии „щът обема истинний ход днешния европейски политики, особито же към тий два народа, българский и румънский… Той ще брани нихние права и интереси с най-големая възможности, любородности и искренности. Освен Уводни членове, в Обявлението се посочват още три части, които трябва да съдържа вестникът: Любословная част, Търговская част и За световния же новини и знаменития събития.

За да осигури парични средства за изданието, Г. С. Раковски образува дружество, което да набави нужната субсидия, а в изработения Устав се посочват задачите, целта и начинът на управление. След Обявлението и Устава той публикува и Позив, насочен изключително към българите: „Ето время да покаже всякий благородните си чувствования към милата си народност и да принесе на жъртвеника общаго ни просвещения…

Първият брой на в. „Бъдущност. Вестник граждански, любословни и търговски” излиза на 8 март 1864 г. В издателското каре четем: главен редактор – Г. С. Раковски, издател – Ст. Расидеску, отговорен редактор – Таке Въсилеску. За редактирането на вестника на румънски език в качеството си на преводач е назначен Димитър Великсин. Периодичността на „Бъдущност” е седмична. Печата се на четири страници. На всяка от тях текстът е разпределен в шест колони – по три на български и румънски език. Последният, десети брой на вестника излиза на 10 май 1864 г.

Основните четири теми, които се разискват на страниците на „Бъдущност”, са Църковният и Източният въпрос, балканското братство (особено румънско-българското) и аграрната реформа в Румъния. Появяването на новото периодично издание е посрещнато с ентусиазъм сред местните журналистически кръгове, а по българските земи вестникът на Раковски е възприеман като позив за борба, разпалващ желанието за освобождение.

Макар с краткотраен живот, „Бъдущност” отбелязва нов етап в развитието на българската публицистика с обсъжданите на страниците му въпроси. Той е не само първият двуезичен вестник, но и първият българско-румънски вестник, който в еднаква степен разисква големите проблеми както на Румъния, така и на България.

В личния фонд на Георги С. Раковски, съхраняван в отдел „Български исторически архив” на Националната библиотека, се пазят Бреветът и Обявлението за издаването на вестник „Бъдущност”. Документите са сред най-значимите експонати във втората изложба от поредицата „Българска периодика” в Националната библиотека.

Фотограф: Иван Добромиров

ПОРЕДИЦА „БЪЛГАРСКА ПЕРИОДИКА” В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА
Първата изложба е посветена на вестник „Тъпан”

Седем тематични изложби под общото мото „Българска периодика” подготвя Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. От февруари до декември 2019 г. в Западното крило на сградата ще показваме архивни материали по повод кръгли годишнини от основаването на значими за обществения живот у нас вестници и списания. Посетителите в Библиотеката вече могат да разгледат първата изложба, посветена на 150 г. от излизането на първия брой на в. „Тъпан”, свързван и с публицистичното творчество на Христо Ботев.

Началото на тогавашния нов вестник на българската емиграция е поставено на 1 февруари 1869 г. в Букурещ. Редактор на в. „Тъпан” е Иван Мънзов, а уредници са Кирияк Цанков, Бранислав Велешки и Димитър Ценович. Вестникът се вписва в поредицата от други хумористично-сатирични периодични издания през Възраждането, започнала през 1863 г. с появата на „Гайда” на изтъкнатия публицист и общественик Петко Р. Славейков.

В. „Тъпан” е първият печатен орган на формиращата се революционна партия сред българските имигранти в Румъния. Излиза от 1 февруари 1869-а до 12 юни 1870 г., а след петгодишно прекъсване – от 20 юни 1875-а до 30 юли 1875 г. Основателите на вестника обявяват предварително задачите, които си поставят, на страниците на в. „Народност”: „1. Да служи за изправяне на лошавите човешки пороци. 2. Да брани чисто българските интереси. 3. Да отблъсква лукавите и лоши намерения на нашите неприятели.

Основен обект на сатиричните стрели на вестника са представителите на „старите” и тяхната организация – Добродетелната дружина. Авторите критикуват дуалистичните им идеи и консервативност, разобличават чорбаджийството, фанариотите и турската власт. Единственият сътрудник, който подписва своите материали във вестника, е Иван Кършовски и поради тази причина въпросът за участието на Христо Ботев предизвиква остра полемика през 20-те и 30-те години на XX век.

Публикациите в  „Тъпан” са насочени предимно срещу Любен Каравелов и умереното крило на революционното движение. Счита се, че техен автор или вдъхновител е редакторът Иван Мънзов, който е в конфликтни отношения с писателя енциклопедист. Пасквилният характер на текстовете принизява значително качеството на хумора в „Тъпан”. В излезлите три броя след възстановяването на изданието активно сътрудничи и Стефан Стамболов.

В жанрово отношение материалите са изключително разнообразни – от сатирични статии и фейлетони до хумористични диалози и стихотворения. Не липсват и характерните за другите възрожденски вестници публикации като дописки, телеграми и известия.

„Тъпан” е едно от най-богато илюстрираните периодични издания през Възраждането. Само през първия му период карикатурите са петдесет и шест и са дело на известния полски художник емигрант Хенрих Дембицки. Те отразяват идейното и творческото сътрудничество между него и Христо Ботев. По-късно Дембицки илюстрира и Ботевия сатиричен вестник „Будилник”. Карикатурите подсилват ефекта на текстовете и подчертават революционната им насоченост. Художникът изгражда цяла галерия от образи на съвременници и показва добро познаване на българския революционен живот. Карикатурите през втория период на вестника са с автор Райс.

„Тъпан” е част от богатата колекция от възрожденски периодични издания на Националната библиотека. През 2013 г. пълното течение на вестника бе реставрирано и подвързано със средства, дарени за инициативата „Осинови книга в НБКМ”.

Текст: Росица Кирилова

Фотограф: Иван Добромиров