ЛЕТОСТРУЙ или ДОМАШЕН КАЛЕНДАР
Националната библиотека представя изложба по повод 150 години от излизането на първия брой на енциклопедичния сборник, издаван от Христо Г. Данов

Третата си поред изложба от документалната поредица “Българска пероидика” представя през този месец Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Експозицията е посветена на 150-годишнината от излизането на бр. 1 на сп. “Летоструй” и може да се разгледа в Западното крило на сградата.  В шест изложбени витрини са подредени архивни документи и фотоси, свидетелстващи за началото и развитието на изданието, както и за личностите, допринесли за неговото списване и отпечатване.

Факт е, че през 70-те години на ХІХ в. броят на излизащите списания нараства значително. Новите издания се отличават с по-качествено съдържание и списване в сравнение с излизалите в предходните години. И все пак влиянието им сред тогавашното българско общество не е така силно с оглед на новите изисквания на времето, свързани с настъпилия революционен подем през това десетилетие.

Списание “Летоструй” е календарен сборник с енциклопедичен характер, който излиза през периода 1869–1876 г. в осем годишнини. Издава се от книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук и Велес, но се печати във Виена. Редактори на списанието през периода на съществуването му са изтъкнатите възрожденски книжовници и издатели Христо Г. Данов, Йоаким Груев и Янко Ст. Ковачев.

В Предговора към първата годишнина основателите на изданието определят главната му цел така: “…Книжарницата предприима да издава под имя Летоструй или Домашен календар ежегодно една такава книга, която да послужи за разпространение на полезни познания за всички рядове в обществото.” Целта със сигурност е постигната, защото списанието се радва на изключителна популярност.

Всяка годишнина започва с Календарна част  (леточисление, празници на религиозните общности в тогавашна Турция, предсказания за времето и др.) и Статистическа част (родословие на държавни глави, пощенски тарифи, мерки и теглилки и други статистически данни), които следват образеца на издаваните и много разпространени през Възраждането годишни и вечни каленадари. Останалата част от съдържанието е организирана в определени тематични дялове – Естественонаучен, Здравословен, Черковно-училищен, Книжовен и Стопански.

В популярните статии, поместени в съответините дялове  се разглеждат въпроси от областта на физиката, химията, хигиена на храненето, предпазване от болести или проблеми на училищното дело, съвети по земеделие и др.  Публикуват се и откъси от художествени произведения, критически отзиви и библиографии, преглед на събития от обществения и културен живот, както и “Разпис на книгите, що ся намират за продан у книжарницата на Хр. Г. Данов” (за съответната година).

Богатият опит като съставители и преводачи  най-вече на учебна книжнина, който притежават Хр. Г. Данов и Йоаким Груев, им дава възможност да подготвят и поместят множество свои публикации с различна проблематика на страниците на “Летоструй”. Думите на Хр. Г. Данов “пръскайте колкото се може повече светлина в душата на хората – там е единственото спасение” намират реализация в техните усилия да допринесат за интелектуалния напредък и нравственото възпитание на сънародниците си.

Статиите на Хр. Г. Данов Нашите народни училища, науката и чуждите язици, За отглядвание детца да бъдат здрави, силни и дълговечни, Няколко думи против пиянството, както  и Етнографический погляд въз Европейска Турция, Практически познания от земеделие, За вътрешната топлина на земята на Йоаким Груев са само малка част от материалите, които намират място в списанието, но ясно онагледяват тематичното му многообразие. Сред сътрудниците на “Летоструй” са и възрожденските  книжовници  Петко Р. Славейков, Григор Начович, Андрей С. Цанов, Иван  Ев. Гешов и др.

Списание „Летоструй“ се отличава и с богатия си илюстративен материал.

Колекцията от възрожденски периодични издания на Националната библиотека е свързана по своеобразен начин с един от  редакторите на “Летоструй” – Янко Ст. Ковачев. През периода 1879–1883 г. неговият брат, българският търговец във Виена Никола Ст. Ковачев, подарява пълни течения  от най-значимите възрожденски вестници “Македония”, “Право”, “Свобода” и “Независимост”, “Знаме” и още много други  на формиращата тогава се първа културна институция в новоосвободена България.

 

Текст: Росица Кирилова

„БГ ПЕРИОДИКА”: 155 ГОДИНИ ОТ ПЪРВИЯ БРОЙ НА В. „БЪДУЩНОСТ”

Втората експозиция от новата поредица „Българска периодика” на Националната библиотека „Св. св.Кирил и Методий” вече може да се разгледа в Западното крило на сградата. След като отбелязахме 150 г. от излизането на първия брой на в. „Тъпан”, сега отделяме подобаващо място и внимание на в. „Бъдущност” и списващия го Г.С. Раковски.

Вестникът се появява на бял свят точно преди 155 г. и се превръща в трибуна за т.нар. Източен въпрос. В специално аранжирани витрини в Библиотеката са подредени архивни материали от колекцията на отдел „Български исторически архив” – първият и последният брой на „Бъдущност”, документални свидетелства за историята на вестника, както и фотоси на неговия вдъхновител и създател.

Името на Георги Стойков Раковски е свързано с различни области на културния и национално-революционния ни живот през епохата на Българското възраждане. Пламенен бунтар преди всичко, той реализира многопосочните си интереси чрез изследвания в историята, литературата, фолклора и др.

Публицистичната дейност на Г. С. Раковски е изцяло подчинена на повелите на времето – включително и със словото да се бори срещу потисниците на народа. Възгледите и позициите му по различни въпроси, свързани с политиката на Балканите и на европейските сили, намират ярко отражение особено по страниците на вестниците, създадени от него. След издаването на „Българска дневница” и „Дунавски лебед” в Сърбия, през 1863 г. той се установява в Букурещ и започва подготовката по отпечатването на първия българско-румънски вестник „Бъдущност-Viitorul”.

Раковски и неговата дейност се радват на одобрението на тогавашните управляващи кръгове в Румъния. Благодарение на това в съвсем кратък срок той получава Бревет (разрешение) за издаването на новия вестник. На 2 ноември 1863 г. публикува Обявление, в което посочва целта и задачите на „Бъдущност”: Уводните статии „щът обема истинний ход днешния европейски политики, особито же към тий два народа, българский и румънский… Той ще брани нихние права и интереси с най-големая възможности, любородности и искренности. Освен Уводни членове, в Обявлението се посочват още три части, които трябва да съдържа вестникът: Любословная част, Търговская част и За световния же новини и знаменития събития.

За да осигури парични средства за изданието, Г. С. Раковски образува дружество, което да набави нужната субсидия, а в изработения Устав се посочват задачите, целта и начинът на управление. След Обявлението и Устава той публикува и Позив, насочен изключително към българите: „Ето время да покаже всякий благородните си чувствования към милата си народност и да принесе на жъртвеника общаго ни просвещения…

Първият брой на в. „Бъдущност. Вестник граждански, любословни и търговски” излиза на 8 март 1864 г. В издателското каре четем: главен редактор – Г. С. Раковски, издател – Ст. Расидеску, отговорен редактор – Таке Въсилеску. За редактирането на вестника на румънски език в качеството си на преводач е назначен Димитър Великсин. Периодичността на „Бъдущност” е седмична. Печата се на четири страници. На всяка от тях текстът е разпределен в шест колони – по три на български и румънски език. Последният, десети брой на вестника излиза на 10 май 1864 г.

Основните четири теми, които се разискват на страниците на „Бъдущност”, са Църковният и Източният въпрос, балканското братство (особено румънско-българското) и аграрната реформа в Румъния. Появяването на новото периодично издание е посрещнато с ентусиазъм сред местните журналистически кръгове, а по българските земи вестникът на Раковски е възприеман като позив за борба, разпалващ желанието за освобождение.

Макар с краткотраен живот, „Бъдущност” отбелязва нов етап в развитието на българската публицистика с обсъжданите на страниците му въпроси. Той е не само първият двуезичен вестник, но и първият българско-румънски вестник, който в еднаква степен разисква големите проблеми както на Румъния, така и на България.

В личния фонд на Георги С. Раковски, съхраняван в отдел „Български исторически архив” на Националната библиотека, се пазят Бреветът и Обявлението за издаването на вестник „Бъдущност”. Документите са сред най-значимите експонати във втората изложба от поредицата „Българска периодика” в Националната библиотека.

Фотограф: Иван Добромиров

ПОРЕДИЦА „БЪЛГАРСКА ПЕРИОДИКА” В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА
Първата изложба е посветена на вестник „Тъпан”

Седем тематични изложби под общото мото „Българска периодика” подготвя Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. От февруари до декември 2019 г. в Западното крило на сградата ще показваме архивни материали по повод кръгли годишнини от основаването на значими за обществения живот у нас вестници и списания. Посетителите в Библиотеката вече могат да разгледат първата изложба, посветена на 150 г. от излизането на първия брой на в. „Тъпан”, свързван и с публицистичното творчество на Христо Ботев.

Началото на тогавашния нов вестник на българската емиграция е поставено на 1 февруари 1869 г. в Букурещ. Редактор на в. „Тъпан” е Иван Мънзов, а уредници са Кирияк Цанков, Бранислав Велешки и Димитър Ценович. Вестникът се вписва в поредицата от други хумористично-сатирични периодични издания през Възраждането, започнала през 1863 г. с появата на „Гайда” на изтъкнатия публицист и общественик Петко Р. Славейков.

В. „Тъпан” е първият печатен орган на формиращата се революционна партия сред българските имигранти в Румъния. Излиза от 1 февруари 1869-а до 12 юни 1870 г., а след петгодишно прекъсване – от 20 юни 1875-а до 30 юли 1875 г. Основателите на вестника обявяват предварително задачите, които си поставят, на страниците на в. „Народност”: „1. Да служи за изправяне на лошавите човешки пороци. 2. Да брани чисто българските интереси. 3. Да отблъсква лукавите и лоши намерения на нашите неприятели.

Основен обект на сатиричните стрели на вестника са представителите на „старите” и тяхната организация – Добродетелната дружина. Авторите критикуват дуалистичните им идеи и консервативност, разобличават чорбаджийството, фанариотите и турската власт. Единственият сътрудник, който подписва своите материали във вестника, е Иван Кършовски и поради тази причина въпросът за участието на Христо Ботев предизвиква остра полемика през 20-те и 30-те години на XX век.

Публикациите в  „Тъпан” са насочени предимно срещу Любен Каравелов и умереното крило на революционното движение. Счита се, че техен автор или вдъхновител е редакторът Иван Мънзов, който е в конфликтни отношения с писателя енциклопедист. Пасквилният характер на текстовете принизява значително качеството на хумора в „Тъпан”. В излезлите три броя след възстановяването на изданието активно сътрудничи и Стефан Стамболов.

В жанрово отношение материалите са изключително разнообразни – от сатирични статии и фейлетони до хумористични диалози и стихотворения. Не липсват и характерните за другите възрожденски вестници публикации като дописки, телеграми и известия.

„Тъпан” е едно от най-богато илюстрираните периодични издания през Възраждането. Само през първия му период карикатурите са петдесет и шест и са дело на известния полски художник емигрант Хенрих Дембицки. Те отразяват идейното и творческото сътрудничество между него и Христо Ботев. По-късно Дембицки илюстрира и Ботевия сатиричен вестник „Будилник”. Карикатурите подсилват ефекта на текстовете и подчертават революционната им насоченост. Художникът изгражда цяла галерия от образи на съвременници и показва добро познаване на българския революционен живот. Карикатурите през втория период на вестника са с автор Райс.

„Тъпан” е част от богатата колекция от възрожденски периодични издания на Националната библиотека. През 2013 г. пълното течение на вестника бе реставрирано и подвързано със средства, дарени за инициативата „Осинови книга в НБКМ”.

Текст: Росица Кирилова

Фотограф: Иван Добромиров