АРТУР ШЕЛЕКЕНС НА ГОСТИ В НБКМ
Директорът на Асоциацията на обществените библиотеки на Кралство Нидерландия е в София по повод “Националната библиотечна седмица”

Артур Шелекенс, директор на Асоциацията на обществените библиотеки на Кралство Нидерландия, посети днес Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Той бе посрещнат от директора на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, и библиотечни експерти.

В месеца, белязан със светли дати, посветени на просветата, културата и почит към паметта на светите братя Кирил и Методий, г-н Шелекенс се запозна с историята и развитието на глаголическото и кирилското писмо, с делото на първоучителите и значимостта му в световната история. Специалистите от отдел “Ръкописи и старопечатни книги” доц. д-р Елена Узунова и Камелия Христова-Йорданова представиха старобългарски писмени паметници от фонда на Библиотеката, както и изложбата “Гласът на словото”, посветена на 1150-годишнината от Успението на св. Кирил. А доц. Александрова подари на госта луксозния албум “Съкровищница: 140 г. Национална бибилотека “Св. св. Кирил и Методий” и броеве на сп. “Бибилотека” от 2018-а и 2019 г.

Артур Шелекенс е в София като специален гост в 14-ото издание на кампанията “Национална библиотечна седмица”, която се провежда от 13 до 17 май под наслов “Книгите са само началото”. Неин организатор е Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) в партньорство с Фондация “Глобални библиотеки – България” и с подкрепата на Фондация “Америка за България”. Посещението в НБКМ беше осъществено с любезното съдействие на г-жа Спаска Тарандова, изпълнителен директор на Фондация “Глобални библиотеки – България”.

Снимки: Георги Бобев

 

2019-05-14T18:00:00+00:00 14.05.2019|Събития|

УЧЕНИЦИ ОТ 125 СУ ОСИНОВИХА „АРАПСКО БАСНОСЛОВИЕ ЗА 1001 НОЩ” ОТ ФОНДА НА НБКМ
Възпитаници на Априловската гимназия в Габрово също се включват в кампанията, подпомагаща реставрацията на ценни ръкописи, старопечатни книги и архивни документи в Националната библиотека

Първият превод на „Арапско баснословие за 1001 нощ” от 1863 г., дело на Симеон С. Арнаудов, бе осиновен днес от 125 СУ „Боян Пенев”. На кратката церемония присъстваха библиотечни експерти и ученици от хуманитарните паралелки на осми и девети клас в столичното училище. Договорът бе подписан от неговия директор Венелина Николова и зам.-директора на Националната библиотека доц. Антоанета Тотоманова.

„Арапско баснословие за 1001 нощ”, по-известна у нас като „Хиляда и една нощ”, съдържа целия превод на книгата, станала популярна сред българите по време на Възраждането. Преводът е по-ранен от двете й печатни издания от 1865–1867 (на Иван Мънзов) и от 1867 (на Георги Т. Ролев), които съдържат други версии”, разказа пред гостите Нона Петкова, експерт от отдел „Ръкописи и старопечатни книги”.

На много места в обемистия том Симеон С. Арнаудов е оставял името си и датата, на която е завършил преписването на определена част, например: „Габрово. 26 Септемврıя 1862 срэда”. Освен че е направил преписа на ръка, той вероятно е бил и преводачът на текста, но засега не е установено какво издание е ползвал. Името му също не е добре познато.

Книгата се нуждае от почистване, ръчна реставрация, реставрация на подвързията и кутия за съхранение. Благодарение на учениците и преподавателите от 125 СУ „Боян Пенев” общата сума от 2212 лв. ще бъде осигурена и съвсем скоро „Арапско баснословие за 1001 нощ” ще постъпи в Реставрационния център на Националната библиотека. Това не е първият случай, в който те стават осиновители на застрашени книги от фонда на НБКМ. За миналогодишния им жест към програма „Осинови книга” те бяха отличени с наградата „Млад будител”.

Примера на столичните ученици последваха и възпитаниците от Националната Априловска гимназия в Габрово. Те посетиха Библиотеката на 10 май, разгледаха Зала „История на книгата” и изложбата „Гласът на словото”, посветена на 1150 г. от Успението на св. Кирил, и се запознаха с документи, свързани с родния им град и нуждаещи се от спешна реставрация. Желанието им е да дарят средства за тяхното съхраняване.

Снимки: Мая Кисьова и Стефан Рангелов

2019-05-13T16:41:08+00:00 13.05.2019|Зала "История на книгата", Събития|

ЛЕТОСТРУЙ или ДОМАШЕН КАЛЕНДАР
Националната библиотека представя изложба по повод 150 години от излизането на първия брой на енциклопедичния сборник, издаван от Христо Г. Данов

Третата си поред изложба от документалната поредица “Българска пероидика” представя през този месец Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Експозицията е посветена на 150-годишнината от излизането на бр. 1 на сп. “Летоструй” и може да се разгледа в Западното крило на сградата.  В шест изложбени витрини са подредени архивни документи и фотоси, свидетелстващи за началото и развитието на изданието, както и за личностите, допринесли за неговото списване и отпечатване.

Факт е, че през 70-те години на ХІХ в. броят на излизащите списания нараства значително. Новите издания се отличават с по-качествено съдържание и списване в сравнение с излизалите в предходните години. И все пак влиянието им сред тогавашното българско общество не е така силно с оглед на новите изисквания на времето, свързани с настъпилия революционен подем през това десетилетие.

Списание “Летоструй” е календарен сборник с енциклопедичен характер, който излиза през периода 1869–1876 г. в осем годишнини. Издава се от книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук и Велес, но се печати във Виена. Редактори на списанието през периода на съществуването му са изтъкнатите възрожденски книжовници и издатели Христо Г. Данов, Йоаким Груев и Янко Ст. Ковачев.

В Предговора към първата годишнина основателите на изданието определят главната му цел така: “…Книжарницата предприима да издава под имя Летоструй или Домашен календар ежегодно една такава книга, която да послужи за разпространение на полезни познания за всички рядове в обществото.” Целта със сигурност е постигната, защото списанието се радва на изключителна популярност.

Всяка годишнина започва с Календарна част  (леточисление, празници на религиозните общности в тогавашна Турция, предсказания за времето и др.) и Статистическа част (родословие на държавни глави, пощенски тарифи, мерки и теглилки и други статистически данни), които следват образеца на издаваните и много разпространени през Възраждането годишни и вечни каленадари. Останалата част от съдържанието е организирана в определени тематични дялове – Естественонаучен, Здравословен, Черковно-училищен, Книжовен и Стопански.

В популярните статии, поместени в съответините дялове  се разглеждат въпроси от областта на физиката, химията, хигиена на храненето, предпазване от болести или проблеми на училищното дело, съвети по земеделие и др.  Публикуват се и откъси от художествени произведения, критически отзиви и библиографии, преглед на събития от обществения и културен живот, както и “Разпис на книгите, що ся намират за продан у книжарницата на Хр. Г. Данов” (за съответната година).

Богатият опит като съставители и преводачи  най-вече на учебна книжнина, който притежават Хр. Г. Данов и Йоаким Груев, им дава възможност да подготвят и поместят множество свои публикации с различна проблематика на страниците на “Летоструй”. Думите на Хр. Г. Данов “пръскайте колкото се може повече светлина в душата на хората – там е единственото спасение” намират реализация в техните усилия да допринесат за интелектуалния напредък и нравственото възпитание на сънародниците си.

Статиите на Хр. Г. Данов Нашите народни училища, науката и чуждите язици, За отглядвание детца да бъдат здрави, силни и дълговечни, Няколко думи против пиянството, както  и Етнографический погляд въз Европейска Турция, Практически познания от земеделие, За вътрешната топлина на земята на Йоаким Груев са само малка част от материалите, които намират място в списанието, но ясно онагледяват тематичното му многообразие. Сред сътрудниците на “Летоструй” са и възрожденските  книжовници  Петко Р. Славейков, Григор Начович, Андрей С. Цанов, Иван  Ев. Гешов и др.

Списание „Летоструй“ се отличава и с богатия си илюстративен материал.

Колекцията от възрожденски периодични издания на Националната библиотека е свързана по своеобразен начин с един от  редакторите на “Летоструй” – Янко Ст. Ковачев. През периода 1879–1883 г. неговият брат, българският търговец във Виена Никола Ст. Ковачев, подарява пълни течения  от най-значимите възрожденски вестници “Македония”, “Право”, “Свобода” и “Независимост”, “Знаме” и още много други  на формиращата тогава се първа културна институция в новоосвободена България.

 

Текст: Росица Кирилова

КОСТАДИН ФИЛИПОВ ПОКАНИ ПРИЯТЕЛИ НА “ДЪХ ОТ ЛЯТОТО” В БИБЛИОТЕКАТА

Десетки приятели и почитатели на журналиста Костадин Филипов се събраха снощи за премиерата на дебютната му поетична книга “На дъх от лятото” (издателство “Персей”) в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Новинарят се осмели да разкрие публично поетичната си дарба след цели 25 години, посветени на публицистиката.

Идеята за книгата е на издателя Пламен Тотев. Той призна, че първо е прочел стихове, публикувани от автора в социалната мрежа, а след това обмислят и издаването им под редакцията на поетесата Маргарита Петкова.

Костадин Филипов призна, че е работил три години по “На дъх от лятото”. През това време написва десетки стихотворения, но се спира на 48 от тях за първата си книга. При него числата носят символика, затова често обяснава избора си с тях: “48, защото четворката е символ на кръста, а осмицата – на безкрайността.” Денят на премиерата, 24 април, също не е случайно избран – роден е на 24 август и посвещава премиерата на предстоящия си рожден ден.

Елегантен фон на събитието бяха 12 живописни платна на художничката Мирослава Захариева, автор на корицата и илюстрациите в “На дъх от лятото”. А виолончелистката Йоана-Мария Тодорова придаде допълнителна романтика на поетичната вечер. Ето и едно от стихотворенията в “На дъх от лятото”:

 

В СКУТА НА ВЕЧЕРТА

 
Унесен в самотата на покоя ти,
изпивам жадно твоите сълзи.
Изгубени в безкрая на умората,
погалени от топъл дъждостих.
 
Нас вечността дари ни със доверие,
полегнали на скута й в нощта.
Сред хиляди човеци се намерихме
сякаш единствени сме във света.
 
А утрото се смее и ни маха
зад паяжините на прашната лоза.
От нас завинаги си тръгна мракът
по нишката на своята сълза.

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-04-25T19:23:07+00:00 25.04.2019|Събития|

АЛБУМ “СЪКРОВИЩНИЦА” ЗА ЛАУРЕАТИТЕ НА НАГРАДАТА “РАШКО СУГАРЕВ”

Тазгодишните носители на наградата “Рашко Сугарев”, присъждана ежегодно от Националния дарителски фонд “13 века България”, получиха специален подарък от Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. На церемонията, проведена в столичната галерия “Средец”, гл. ас. д-р Бояна Минчева, ръководител на направление “Опазване на ръкописно-документално наследство”, връчи на всеки от лауреатите луксозния албум “Съкровищница”, издаден по повод 140-годишнината от основаването на институцията. Тя ги поздрави от името на директора доц. д-р Красимира Александрова и целия екип на Библиотеката и им пожела да “останат верни на себе си”.

Носители на наградата “Рашко Сугарев” за тази година са Ангел Иванов от Габрово (за разказа “Добрият християнин”), Десислава Николова от София (за разказа “Дексаметазон”) и Росен Карамфилов от София (за разказа “Приказка за един гений”). Те са избрани от жури, в чийто състав са писателите Димитър Коруджиев, Георги Величков, Деян Енев и Теодора Димова.

Фотограф: Николай Марков

 

2019-04-24T17:03:34+00:00 24.04.2019|Събития|

БЛАГОТВОРИТЕЛНИ АКЦИИ НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Велики понеделник бе ден за доброволчество от екипа на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Директорът доц. д-р Красимира Александрова заедно с група библиотечни служители посетиха Защитени жилища “Светлина за нас”, “Бъдеще за нас” и Преходно жилище “Делфини” в столичния кв. “Хаджи Димитър”. Те предоставиха хранителни продукти, дарени от името на културната институция.

Друга група библиотечни служители работиха благотворително в Кремиковския манастир “Св. Георги Победоносец”. В продължение на няколко часа те боядисваха оградата и почистваха дворните пространства на светата обител. По традиция там се събират стотици вярващи за Великден и Гергьовден.

2019-04-24T09:39:04+00:00 23.04.2019|Събития|

ДНЕС Е СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА КНИГАТА И АВТОРСКОТО ПРАВО
Националната библиотека показва първия Закон за авторското право, утвърден от Министерството на народното просвещение на Царство България на 9 юли 1921 г.

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” отбелязва Световния ден на книгата и авторското право (23 април) с тематична експозиция в климатизираната витрина в Зала „История на книгата”. Там посетителите могат да видят първия български Закон за авторското право, утвърден от Министерството на народното просвещение на Царство България на 9 юли 1921 г. Той съдържа едва 19 страници, разпределени в 7 глави. Неговият заключителен чл. 64 гласи:

Настоящият закон се прилага и спрямо издадени вече литературни, музикални, художествени и фотографически произведения; но, ако предвидените в него срокове на авторско право са вече изтекли до влизането му в сила, то това право се счита за прекратено.”

За сравнение е изложен и съвременният Закон за авторското право и сродните му права, приет на 29 юли 1993 г. Досега той е претърпял 19 изменения и допълнения. През 2015 г. е добавен нов раздел „Особени правила при използването на осиротели произведения и звукозаписи”. Член 71в (Нов, публ. в „Държавен вестник”, бр. 14/ 2015) гласи: „Произведение или звукозапис се смятат за осиротели, ако никой от носителите на права върху него не е идентифициран или в случай, че са идентифицирани един или повече от тях, не може да се установи местонахождението на нито един от тях, въпреки провеждането и документирането на надлежно издирване, направено в съответствие с чл. 71 г.” Сред българските автори, оставили осиротели произведения в националната ни литература са и писателите Кирил Христов, Йордан Йовков, Константин Константинов и др.

Световният ден на книгата и авторското право (World Book and Copyright Day) се чества за пръв път през 1995 г. по решение на Генералната конференция на ЮНЕСКО. С ежегодното му отбелязване на 23 април световната организация към ООН се стреми да насърчава четенето, издателска дейност и защитата на интелектуалната собственост.

Денят не е избран случайно – на тази дата през 1616 г. са починали Сервантес и Шекспир. Идеята за празника обаче произхожда от Каталуня, където на 23 април, деня на св. Георги Победоносец, традиционно се подарява книга.

 

2019-05-02T15:38:20+00:00 23.04.2019|Зала "История на книгата", Събития|

ПРОФ. ЦЕКОМИР ВОДЕНИЧАРОВ НАДНИКНА „ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ НА ВЪЗМОЖНОТО”
Книгата на декана на Факултета по обществено здраве в Медицинския университет – София бе представена в Националната библиотека

Повече от 100 колеги и приятели на проф. д-р Цекомир Воденичаров се събраха в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” на представянето на неговата книга „Отвъд границите на възможното”. Макар да е лесно тя да бъде определена като мемоарна, това е по-скоро философски труд, писан повече от пет години от видния учен и интелектуалец, декан на Факултета по обществено здраве в Медицинския университет – София.

„Отвъд границите на възможното” е създадена в духа на завещаното от митичния древнотракийски певец Орфей: „Опознай себе си, за да опознаеш Вселената и боговете.” В своята книга проф. Воденичаров предлага на читателите възможност да се докоснат до познанието за безкрая, но и нов поглед към идолопоклонничеството. Ученият провокира размисли както за идеята за бога като творец, така и за „причината да живеем”.

Литературната среща бе водена от директора на Библиотеката, доц. д-р Красимира Александрова, която представи житейския и творчески път на автора. А след 15-минутния филм импресия, заснет специално за „Отвъд границите на възможното”, за книгата говориха писателят акад. Антон Дончев, проф. Стоян Денчев, дългогодишен ректор на УниБИТ, проф. Веселин Борисов, поетът Петър Андасаров, доц. д-р Христина Богова и др.

 

Фотограф: Стефан Рангелов

 

2019-04-22T08:50:30+00:00 22.04.2019|Събития|

МАЛКИ МУЗИКАНТИ НА СРЕЩА С ХУДОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО В КЛУБ „ПИСМЕНА” НА НБКМ

Те са децата от втори клас на Националното музикално училище „Любомир Пипков” с класен ръководител Мария Стоянова. Преди ден изпълниха с одухотворени лица, глъч и настроение Класната стая към Зала „История на книгата” в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Тук, в Седмицата на детската книга, малките музиканти срещнаха писаното слово и авторите на литература за деца Ваная Тайя и Георги Атанасов.

Под псевдонима Ваная Тайя пише Ваня Аврамова, преподавател от УниБИТ, ръководител на отдел „Специални колекции” в Библиотеката и един от създателите на инициативата „Почети ми”. Децата искрено се забавляваха с нейната приказна разходка из чудната страна Моливия, където вселенското знание се пази от… моливи.

Поет и белетрист, редактор и журналист, Георги Атанасов е автор на 11 книги, три от които са за деца. Тъкмо по време на литературната среща с малките музиканти в рамките на Клуб „Писмена” направихме и своеобразна премиера на неговите творби „Азбука за момчета” и „Азбука за момичета”. Писателят прочете и съвсем нови стихове от все още непубликуваните му книги, озаглавени „Ами да” – за деца, и „Ами да, де” – за възрастни.

Учениците бяха изправени и пред интересно предизвикателство. Те получиха нотите на детска песен, отличена през миналата година със Специалната награда на Шестия европейски музикален фестивал „Златни искри” във Варна, по стихове на Георги Атанасов и музика на Илко Илиев. Децата трябваше да изпълнят песничката на пианото, без предварителна подготовка. Взаимно се насърчаваха и забавляваха, а очите им грейнаха, когато всеки получи книга за спомен от първото им посещение в Националната библиотека, подарък от нейното ръководство.

Обаятелно бе и изпълнението на актрисата Мая Кисьова. Приказката „Принцесата и  граховото зърно” от Андерсен и откъсът от „Лунната стая” на Валери Петров бяха нейният поздрав към децата и още една възможност за тях да се почувстват специални в този ден.

 

Текст: Стефка Рангелова

Фотограф: Стефан Рангелов

 

2019-04-12T13:54:19+00:00 12.04.2019|Клуб "Писмена", Събития|

ПОЕЗИЯТА НА МУХАММАД ФИЗУЛИ ЗВУЧИ НА АЗЕРБАЙДЖАНСКИ И БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В НБКМ

Литературна вечер по повод 525-годишнината от рождението на големия азербайджански поет Мухаммад Физули (1483–1556) беше организирана в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Инициативата за провеждането на събитието е на Центъра за азербайджански език и култура към СУ „Св. Климент Охридски” и фондация „Европа и светът” с подкрепата на Института за ръкописи „Мухаммад Физули” към Националната академия на науките на Азербайджан и Посолството на Република Азербайджан в София.

Физули е един от великите поети на Азербайджан заедно с Низами Гянджеви (1141–1209) и Имадеддин Насими (1369–1417). Той създава лирика с еднаква лекота и елегантност както на родния си азербайджански, така и на персийски и арабски език. Жанровете, в които твори, са популярните в източната поезия газели, гасиди, рубаи, гита. Творчеството на Мухаммад Физули оказва влияние върху развитието на поезията в целия ислямски Изток.

Поздрав към гостите на събитието отправи доц. Антоанета Тотоманова, зам-директор на НБКМ, която подчерта доброто сътрудничество на Библиотеката с азербайджански и културни институции. А тематичната вечер откри Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан в България. Тя припомни ролята на поета в азербайджанската и световната литература. „Физули повдига на още по-високо равнище литературния ни език с образци, написани на азербайджански. Той оказва силно влияние върху класическата азербайджанска, но и върху световната поезия, създавайки нова литературна школа.”

По време на срещата прозвучаха стихотворения на изтъкнатия азербайджански лирик, преведени на български от София Шигаева-Митреска, директор на Центъра за азербайджански език и култура, и от Гергина Дворецка, журналист, поет и председател на фондация „Европа и светът”. Стиховете бяха изпълнени – в превод и в оригинал – от студенти в специалността „Тюркология” към СУ. Облечени в традиционни азербайджански носии, те успяха да предадат духа на мястото и епохата, когато е живял и творил Физули.

Д-р Невена Граматикова, архивист в отдел „Ориенталски сбирки” на НБКМ сподели впечатленията си от творчеството на именития поет. Тя представи и свой превод от турски език на негови стихове, публикувани от П. Р. Славейков в неговата книжка „Славейче, или събрание на различни песни, български и турски, за разтуха на младите” (Цариград, 1864). „Онова, което беше интересно за мен, е, че стихове на Физули са били познати на една от знаковите фигури на Българското Възраждане като Петко Р. Славейков и явно са навлезли в културната ни среда.”

В програмата на вечерта прозвуча и откъс от операта „Лейли и Меджнун” по едноименната поема на Физули. С премиерата си през 1908 г. тя е първата опера в ислямския Изток. Нейната 100-годишнина, отбелязана през 2008 г., бе включена в Списъка на паметните дати на ЮНЕСКО.

Литературното събитие бе съпроводено от изложба, представяща произведения на Физули и литература, посветена на него. Сред показаните издания са два ръкописа на известното съчинение на поета „Хадигат ас-Суада”/„Градина на щастието” (датирани съответно XVII в. и XVII – XVIII век), които са от фонда на НБКМ.

Фотограф: Стефан Рангелов

 

 

2019-04-12T10:55:14+00:00 12.04.2019|Събития|