НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ПРЕДСТАВЯ ИЗЯЩНИ ИЗДАНИЯ НА КИЕВО-ПЕЧОРСКАТА ЛАВРА ОТ XVII–XIX ВЕК

“Киево-Печорската лавра – традиция и вяра в слово и образ” се нарича най-новата изложба, която може да се разгледа до 29 октомври в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Експозицията, посветена на 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Украйна, бе открита снощи от директора доц. д-р Красимира Александрова и посланика на Украйна у нас – Н.Пр. Виталий Москаленко, в присъствието на ръководителите на дипломатическите мисии на Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина в София, представители на Държавната агенция за българите в чужбина и други институции, десетки граждани.

Върху седем експозиционни пана е представена богата информация за многовековния духовен и книжовен център на православието Киево-Печорска лавра. Именно там през 1616 г. известният учен и просветител, архимандрит Елисей Плетенецки, основава печатница, чиято дейност продължава повече от 300 години. Оригинални старопечатни, редки и ценни книги, издадени там през периода XVII–XIX век и притежавани днес от НБКМ, могат да се видят в специално подредените за изложбата витрини.

Още в началото на изложбеното пространство посетителите попадат на текст, свързан с историята на основаването на печатницата на Лаврата и с бележитите майстори на словото, гравюрата и книгопечатането, работили там. Маркирани са също българско-украинските и украинско-българските книжовни и литературни връзки през столетията.

Сред представените експонати (върху таблата и във витрините) са богато илюстрираната книга “Толкование на апокалипсис” (1625) на Андрей Кесарийски – най-ранното издание на Печорската лавра в колекцията на НБКМ и свидетелство за майсторството на печатаря Памво Беринда, както и други изящни издания, осъществени със съдействието на киевските митрополити Йоасаф Кроковски и Исая Копински, и др.

Изданията са ярко свидетелство за присъствието на украинската книга на територията на България през вековетекоментира в словото си за откриването д-р Бояна Минчева, ръководител на отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в Библиотеката. – Общото представяне на Лаврата е в хронологичен порядък, но са обособени и отделни тематични акценти, пряко свързани с културните и книжовни връзки между България и Украйна, които са с почти хилядолетна история. Сред тях е първото издание на Житие и служба на св. Иван Рилски от 1671 г., преиздадено на новобългарски език от Неофит Рилски. Тематична витрина представя значението на св. Димитрий Ростовски значение за монашеския живот в Рилския манастир, както и връзката му с българската историопис. Друга витрина, посветена на Йосиф Соколски, дава биографични сведения за противоречивата личност на българския свещенослужител, прекарал последните 18 години от земния си път в Киево-Печорската лавра.”

Интересен исторически факт е, че до началото на XII век цялата българска оригинална и преводна литература вече е била позната в Киевска Рус посредством преписи на ръкописни творби на бележити автори като Климент Охридски, Йоан Екзарх и др. През XIV–XVI в. Киприян и Григорий Цамблак пренасят там традициите на Евтимиевата книжовна школа. През XVII и XVIII в. се наблюдава и друга практика – по българските земи се преписват книги от стари украински и други славянски ръкописни или печатни образци. Най-големите средища на този културен и книжовен обмен са светогорските манастири и Рилският манастир. Днес Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” притежава 191 тома, печатани в Печорската лавра.

“Киево-Печорската лавра – традиция и вяра в слово и образ” е съвместно дело на специалисти от НБКМ и представители на Посолството на Украйна в България.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-10-17T15:22:08+00:00 17.10.2018|Изложби, Събития|

АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ ОПИСА РУСКО-ТУРСКИТЕ ВОЙНИ (1569–1878)

Представянето на книгата “Руско-турските войни (1569-1878 г.)” от Александър Стоянов предизвика огромен интерес миналата вечер в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Премиерата бе организирана съвместно с издателство “Сиела”.

Книгата разкрива в синтезиран и достъпен вид цялостната картина на 3-вековната история на конфликтите между Руската и Османската империя. Според водещия на литературната среща – журналиста и историк Горан Благоев, едно от големите предимства на изданието е начинът, по който в разказа умело се съчетава военната история с политическия контекст на дадената епоха.

Темата предизвика оживен дебат сред присъстващите. “Написана безпристрастно, книгата на историка изследовател Александър Стоянов ни дава възможност да осмислим мястото си в един голям имперски конфликт”, допълни Благоев.

Публиката задаваше въпроси по теми, свързани с конкретни военни стълкновения и исторически събития, както и с богатата библиография и заблудите в образователната система и историческото писане. Авторът получи поздравления и пожелания за творчески успехи и нови сериозни исторически изследвания. 

Фотограф: Иван Добромиров

2018-10-12T16:18:45+00:00 12.10.2018|Събития|

ДИРЕКТОРИ НА БИБЛИОТЕКИ ОТ ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ОБСЪДИХА ПРОБЛЕМИ НА ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА В БЕЛГРАД

Екип на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) участва в Седмата конференция на директорите на националните библиотеки от Югоизточна Европа (SEENL) – орган, основан по примера на Конференцията на директорите на националните библиотеки на Европа (CENL). Тази година домакин на традиционната среща (4–5 октомври) беше Националната библиотека на Сърбия.

Дигитализацията в националните библиотеки на Югоизточна Европа и проблемите, свързани със съхраняването и защитата на дигиталните обекти бяха водеща тема на конференцията. Поставен бе акцент върху проблемите на опазването, съхранението и защитата на физическите носители.

Освен директора на НБКМ – доц. д-р Красимира Александрова, в срещата участваха и ръководителите на националните библиотеки на Словения, Хърватия, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Гърция и Сърбия. Те обмениха опита на институциите при прилагане на последните тенденции в развитието на дигиталните библиотечни колекции.

Представени бяха текущи проекти, някои от които осъществявани съвместно. Подчертано бе все по-нарастващото значение на партньорската работа, споделянето на ресурси, както и планираното и стратегическото подобряване на дейностите в областта на дигитализацията чрез продължаване на сътрудничеството в бъдеще.

В съзвучие с проведените дискусии бяха подписани два важни меморандума за разбирателство и сътрудничество – между Националната библиотека на Сърбия и Националната библиотека на България и между Националната библиотека на Сърбия и Националната и университетска библиотека “Св. Климент Охридски” в Скопие. Така символично бе заявено желанието на трите институции да работят заедно и целенасочено за развитие във всички направления на библиотечно-информационната дейност в полза на потребителите.

В рамките на конференцията се проведе и двудневен семинар, посветен на дигиталното опазване и дългосрочно съхраненяване на дигиталните изображения. Гост-лекторът от Словакия, Юрай Стрниско, представи добрите практики на словашкия Централен архив на данни към Университетската библиотека в Братислава.

Конференцията и семинарът бяха осъществени с финансовата подкрепа на CENL чрез грант, учреден на името на Ерланд Колдинг Нилсен,  дългогодишен директор на Кралската библиотека в Дания. Безвъзмездната помощ се предоставя ежегодно на една от 49-те библиотеки-членки за насърчаване на международното сътрудничество и укрепване на връзките между националните библиотеки в Европа.

2018-10-11T16:46:58+00:00 11.10.2018|Събития|

ЛИТЕРАТУРНА ВЕЧЕР НА АТАНАС КАПРАЛОВ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Националната библиотека бе домакин на литературна вечер, събрала много приятели и колеги на поета Атанас Капралов. Поводът бе „Приближаване до взрива” – шестата стихосбирка на автора, издадена наскоро с логото на издателство „Летера”.

 „Една достойна поетична книга, убеден съм, че мястото на нейното представяне е точно тук, в тази библиотека, която още помни сенките на големите поети Пенчо Славейков и Пейо Яворов”, подчерта литературният критик доц. д-р Георги Цанков в началото на своето слово.

Атанас Капралов е един от уважаваните поети на съвременна България. В стиховете му присъстват значими, винаги актуални теми – за род и родина, за величието на българския дух и слово, за магията на любовта и за цената на приятелството. „Посланията на Капралов са ясни, те крещят за неосветената част от нашия живот, за моралните пропасти”, коментира пред многобройната публика поетесата и литературен критик Анжела Димчева.

И наистина – будно гражданско чувство и отговорност отличават неговите стихове. Това навярно е и причина те да бъдат спирани през 80-те години на миналия век.

Атанас Капралов е автор и на детски книжки, на сборници със спомени за родния му Димитровград, участвал е в създаването на песни за театрални спектакли, а негови стихове са основа на любими наши попхитове. Носител е на многобройни национални и международни награди, негови творби са преведени  на френски, немски, руски, английски и други езици. В момента поетът е и директор на Националния литературен музей.

Страхувам се, че някой ден и аз ще остарея. А ти едничка ще си с мен по тихата алея” – запя на финала на вечерта певецът и композитор Хайгашод Агасян. И всички разпознаха стиховете на Атанас Капралов.

Аплодисменти и поздравления към автора, който тази година посреща своя 60-и рожден ден, отправиха присъстващите на литературния празник зам.-министър Румен Димитров, Марчела Борисова – зам.-директор на Националната библиотека, поетът Георги Константинов, много приятели от Диимтровград и др. Автографи и снимки, хляб и вино белязаха края на още една вълнуваща поетична вечер в Националната библиотека.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-10-11T16:04:55+00:00 11.10.2018|Събития|

РОДИТЕЛИ И ДЕЦА СЕ ЗАБАВЛЯВАХА В НОЩТА НА ПРИЛЕПИТЕ

Десетки деца и техните родители се включиха в Международната нощ на прилепите, проведена в края на седмицата в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Събитието се организира за 22-ри път от Националния природонаучен музей, Фондация “Наука за природата” и “Фортис визио” ЕООД, а изборът на Библиотеката за тазгодишен домакин не беше случаен. Повече от три десетилетия колония от прилепи обитава подпокривните пространства на сградата, а през август във фоайетата й на първия и втория етаж за кратко се настани и ято от мигриращ вид (ръждив вечерник).

В петък на няколко места пред НБКМ децата, напъствани от учените прилепари, рисуваха и майсториха къщички за летящите мишлета, които предстои да бъдат окачени на ключови места в София. След импровизираната работилница на открито експерти и природолюбители наблюдаваха презентацията на Ния Тошкова от Националния природонаучен музей.

Натрупала богат опит, Ния разкри любопитни факти за видовото разнообразие на прилепите, за техните местообиталища, хранителни навици и поведение. Присъстващите се забавляваха с нейните разкази от първо лице за изследванията, проведени в пещери от различни краища на света. На финала дори най-подозрителните към летящите бозайници си тръгнаха с убеждението, че прилепите не са опасни.

Сега дори малките деца, присъствали на 22-рата Международна нощ на  прилепите знаят защо големи световни библиотеки умишлено ги отглеждат: защото се хранят с насекоми, които уврежат книгите. А заради доброто си отношение към животинките и приноса си към каузата за тяхното опазване у нас Националната библиотека се сдоби с грамота “Приятел на прилепите”.

Ето и един съвет от Ния Тошкова, ако откриете в стаята си неканен прилеп: не крещете, отворете широко прозореца, загасете лампата, излезте от помещението и… той сам ще си тръгне!

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-10-08T16:06:50+00:00 08.10.2018|Събития|

ДЕН НА МОСКВА В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методийбеше домакин на кръглата маса на тема „Новият живот на културните пространства в европейските градове”, проведена в рамките на Дните на Москва в София (1–4 октомври). В Заседателната зала се събраха гости от Департамента по култура на правителството на руската столица и представители на български културни институции и организации.

Експерти от различни области на духовната сфера обсъдиха съвременните посоки за развитие на градските културни пространства (включително на библиотеките) и превръщането им в места за социални контакти и реализация на артистични проекти.

Гостите от Москва разгледаха Националната библиотека, запознаха се с нейната история и с услугите, които институцията предлага на своите читатели.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-10-04T14:15:48+00:00 04.10.2018|Събития|

1 ОКТОМВРИ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН МУЗИКАТА
Музикологът Магдалена Манолова дари изложба за Борис Христов на Националната библиотека

Ценно дарение получи Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” по повод Международния ден на музиката – 1 октомври. Музиковедът Магдалена Манолова дари експозицията “Молитвата на Борис Христов: Мир на земята и благоволение на човечеството”, която е отворена за посетители до 15 октомври в Централното фоайе на сградата. Паралелно с изложбата посетителите имат възможност да видят и едноименния документален филм.

Създатели на артистичния диптих са д-р Магдалена Манолова (автор и продуцент), Орлин Атанасов(дизайн), Александър Шопов (оператор) и Мирчо Сливенски (фотограф). След закриването й, изложбата ще стане част от богатия фонд на Музикалния отдел на НБКМ, където се съхранява и оригиналният костюм, с който Борис Христов е изпълнявал партията на Борис Годунов в едноименната опера от Мусоргски на сцената „Ковънт гардън” в Лондон.

Откриването на изложбата събра ценители на класическата музика в късния следобед в петък. Магдалена Манолова разказа подробности за създаването на експозицията, сподели личните си спомени от срещите с Борис Христов, както и разказите на своя покоен вече баща (хоровият диригент Ангел Манолов) за прочутия бас. Таня Доганова – Христова, създателката на хор „Йоан Кукузел”, припомни годините и събитията при завръщането на световноизвестния оперен певец в родината и думите, които той завещава на своите последователи: „Истината и само истината! Това е единствено, което може да ни води в голямото изкуство.”

Ръководителят на Музикалния отдел на НБКМ, Александър Касабов, представи накратко библиотечната колекция от грамофонни плочи, касети и дискове (повече от 50 хил. часа музика), от специализирана литература и периодични издания (повече от 110 000 тома). А зам.-директорът доц. Антоанета Тотоманова подчерта пиетета на Националната библиотека към наследството, оставено от Борис Христов.

Експонирането на “Молитвата на Борис Христов: Мир на земята и благоволение на човечеството” бе организирано със съдействието на Сдружение “Музей на българската музикална култура”. 14-те фотопана ни срещат отблизо с артиста, човека и един от най-великите гласове на ХХ век Борис Христов (1914 – 1993), както и с неговите послания към България и човечеството. Богатата душевност на “царя на басите” е представена в атмосферата на катедралния храм “Св. Александър Невски”, където той прави потресаващия запис на “На многая лета” след завръщането си в България.

“Явлението Борис Христов в света на операта, приносът му в оперния театър и, от друга страна, неговата молитва в храма на вярата са отправните посоки в опита да се обхване необятната вселена на неговата личност – споделя д-р Магдалена Манолова. – Борис Христов вярваше, че пеенето е не само глас, а и разкриване на душата. Той разкри най-съкровените си чувства в църковнославянските песнопения, в своята молитва в храма, откъдето тръгва като момче по своя път. На всеки голям празник гласът на Борис Христов звучи в цяла България с пожелания за “мир на земята и благоволение между човеците”.

Диптихът “Молитвата на Борис Христов” – изложба и филм – бе част от националната програма за честването на 100-годишнината от рождението на прочутия бас, избран за Личност на годината в Културния календар на ЮНЕСКО през 2014 г. Сега, по повод Международния ден на музиката, Националната библиотека има честта да бъде домакин на новото му представяне. А своеобразно допълнение към съдържанието на експозицията са шестте витрини с материали от Музикалния отдел на НБКМ – фотоси, книги, публикации, грамофонни плочи, свидетелстващи за изключителната творческа кариера на световния оперен изпълнител.

Фотограф:Стефан Рангелов

2018-10-08T16:12:09+00:00 01.10.2018|Събития|

„ДО ПОСЛЕДЕН ДУХ” С РАШКО МЛАДЕНОВ

„Добре дошли в света на музиканта, актьора, шофьора на такси, учителя, продавача на цигари, директора и министъра Рашко Младенов. Добре дошли. И блазе ви.”

 Димитър Стоянович

 

Датата е 25 септември – начало на третия творчески сезон 2018/2019 на Клуб „Писмена” на Националната библиотека. Поканихме за гост на Клуба актьора и музикант Рашко Младенов, този път в качеството му на писател, с наскоро появилата се и вече нашумяла книга „До последен дух”.

Творбата излезе от печат преди месец с логото на престижната Издателска къща „Жанет 45”, чиято работа винаги е била гаранция за качество в литературата и  графичния дизайн. Редактор на книгата е Димитър Стоянович – главен редактор на сп. „L’Europeo” и автор на повече от 50 документални и игрални филми, а предговорът е на Светлозар Желев – водещ на рубриката „Литературен гид” в предаването „Библиотеката” по БНТ.

Интересни и забавни случки изпълват книгата, поднесени са колоритно, с чувство за хумор.Това, което приятно ни изненадва, е, че Рашко Младенов има перото на добър разказвач, нищо че за пръв път попада в чужд за него свят – писателския.

Завладяващ е светът на един от любимите ни театрални и филмови актьори. На страниците на книгата оживяват изключителните преживявания на Рашко Младенов, споделени остроумно и оригинално от самия него.

И така… роля след роля, пътуване след пътуване, до… „последен дух”!

Текст: Стефка Рангелова

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-09-26T16:07:02+00:00 26.09.2018|Клуб "Писмена", Събития|

ЧЕСТИТ ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА!

Националната библиотека отбелязва 110-годишнината от паметното събитие с документална експозиция

 

„...Цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България! 
Да живее българският народ!”

Из „Манифест към българския народ”

 

На 22 септември 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолната столица Търново княз Фердинанд I, в присъствието на членовете на правителството, прочита манифеста към българския народ.  В българската историческа памет този храм носи изключителен символичен и емоционален заряд. Обявяването на Независимостта, именно там, е и символичен акт на продължение на Второто българско царство. С оглед на историческата традиция българската държава е провъзгласена за царство, а княз Фердинанд получава титлата цар.

Според думите на тогавашния министър-председател Александър Малинов, българските политици проявяват „висок патриотизъм и истинска държавническа мъдрост”, използвайки назрялата политическа обстановка след Младотурската революция и конфликта около въпроса с Източните железници. Това е изключителен и рядък успех на българската дипломация, оценила и взела твърдото решение да отстоява правото на България да бъде свободна и суверенна държава.

С този акт българската държава отхвърля васалната зависимост на страната от Турция, несправедливо наложена от Берлинския конгрес, и „се завръща в семейството на независимите европейски държави”, както отбелязва акад. Георги Марков. Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически мисии. Независима България променя Конституцията си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и търговски.

Усилията, знанията и опита на българските дипломати и политици като Александър Малинов, Стефан Паприков, Иван Салабашев, Андрей Ляпчев, Страшимир Добрович, Димитър Станчов и много други  се увенчават с успех на 6 април 1909 г., когато “прогласената във Велико Търново независимост е получила най-после одобрението и признанието на Великите сили и нашите съседи” (Ал. Малинов).

Изложбата в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” , посветена на събитието, представя документи и издания, свързани с обявяването и признаването на Независимостта. Акцентите са върху държавните символи, националния химн, дипломатическата кореспонденция, отзвука от събитието по страниците на българския и чуждия печат, отбелязването и възобновяване на честването на празника.

Честит празник!

2018-09-21T16:36:23+00:00 21.09.2018|Изложби, Събития|

ЖИВОТЪТ И ТВОРБИТЕ НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ, СЪБРАНИ В ИЗЛОЖБА НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Изложба, посветена на жизнения и творчески път на Христо Смирненски, е подредена в Западното крило на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” по повод 120 години от рождението на поета. Под мотото „Какво по-божествено щастие от бляна да бъдеш човек” са представени книги и архивни материали за автора на „Приказка за стълбата”, притежание на НБКМ.

Разнопосочната литературна дейност на Смирненски и неговата продуктивност като автор поставиха пред създателите на изложбата – Росица Яначкова и Иван Добромиров, нелеката задача в ограничен обем от няколко витрини да представят цяла творческа вселена. Подходът им при подреждане на експозицията е тематичен. Поетът Смирненски е представен с някои от най-емблематичните си творби – сбирката „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза” (1918), подписана с псевдонима Ведбал, „Волни песни” (1924), различни издания на стихосбирката „Да бъде ден!” (вкл. от 1963 г. по случай 65 г. от рождението и 40 г. от смъртта на поета, оформено като оригинала от 1922 г.).

Показани са и юбилейното издание на „Зимни вечери” (също от 1963 г.), оформено като първото от 1924 г. с илюстрации на Александър Жендов, и библиофилското издание на „Северно сияние” (1977) с графики от Петър Рашков. Сред авторите на илюстрациите към представените в изложбата произведения са именити художници като Илия Петров, Иван Кьосев, Димитър Киров, Евгений Босяцки, Георги Анастасов.

Друг акцент в експозицията е хумористично-сатиричното наследство на Смирненски – разкази, фейлетони, хуморески, сред които е и последната му творба, сатирата „Приказка за стълбата”. Място намира и творчеството на поета в превод на есперанто, руски, английски, френски и други езици. Могат да се видят интересни издания от 1931 до 1980 г.

Без претенции за изчерпателност е представена темата за мястото на Христо Смирненски в българската литературна критика. Във витрините са изложени библиографии, спомени, както и изключително интересното издание „До последен дъх: Предсмъртни бележници и кореспонденция на Христо Смирненски” (1995), в което документите са публикувани за първи път. А благодарение на показаните репродукции на снимки и плакати с илюстрации към произведенията на Христо Смирненски посетителите в Библиотеката могат да си припомнят основни моменти от живота на поета, както и да се потопят в неповторимата атмосфера на неговото творчество.

 

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-09-21T15:57:56+00:00 21.09.2018|Събития|

Този сайт използва бисквитки, за да направят употребата му по-удобна, по-приятна и по-сигурна. Чрез посещението си, вие се съгласявате с използването на бисквитки.