ЦВЕТАНА МАНЕВА И ХРИСТО МУТАФЧИЕВ ДИСКУТИРАТ “ТЕАТЪРЪТ В УЧИЛИЩЕ” В БИБЛИОТЕКАТА

“Театърът в училище” бе темата на дискусията, организирана днес от Съюза на артистите в България в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Събитието е част от програмата на Софийския театрален салон, на който Библиотеката за поредна година е партньор.

Седмица преди Международния ден на театъра, 27 март, и връчването на наградите “Икар”, в библиотечната Класна стая се събраха председателят на САБ Христо Мутафчиев, актрисите Цветана Манева и Снежина Петрова, театроведът Гергана Пирозова, режисьорът Илко Ганев, представители на Министерството на образованието и науката, психолози, педагози и др. Всички се обединиха около идеята, че допълнителната квалификация на учителите и въвеждането на театрални средства в обучението в клас би помогнало за по-интересното преподаване и по-лесното възприемане на знания от учениците.

Снежина Петрова сподели опита си от кампанията “ClipClapTheatre”, проведена успешно сред деца от пловдивския квартал Столипиново – чрез игра с ръце например, те успяват да научат сложни реплики от древногръцката трагедия “Медея”. Цветана Манева припомни “Автобиографията” на Бранислав Нушич, в която учителят превръща обучението за планетите в своеобразен театър. “Претворяването на знанието отваря децата за него”, допълни именитата актриса. Всеки от присъстващите, включително представителят на НБКМ, представи личния си опит по темата. А Александър Трингов от МОН увери присъстващите, че има възможности за допълнителна квалификация на учителите.

Участниците в дискусията бяха поздравени от директора на Библиотеката. Освен за бъдещи съвместни събития, доц. д-р Красимира Александрова покани театралите и на софийската премиера на авторския спектакъл “Лета на кръстопът” на Елизабета Георгиев от Цариброд на 27 март от 15 часа в Централното фоайе на НБКМ.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-03-21T16:15:54+00:00 21.03.2019|Събития|

НБКМ ПОДПИСА МЕМОРАНДУМ СЪС СОФИЙСКАТА АДВОКАТУРА

Меморандум за сътрудничество бе подписан днес между Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, Софийската адвокатска колегия и Асоциацията на жените адвокати. Подписите си под документа поставиха ръководителите на трите договарящи се страни доц. д-р Красимира Александрова, адв. Ивайло Данов и адв. Елка Пороминска.

Дейностите, заложени в меморандума за сътрудничество, са популяризиране на НБКМ сред адвокатите и юридическата общност, както и на дейността и обществената значимост на адвокатската професия; организиране на литературни четения, изложби, представяне на книги, публикации и други професионални и културни събития; дарения и обмен на книги; безвъзмездно предоставяне на издания на Адвокатурата или на членове на адвокатската общност от страната и чужбина за фонда на НБКМ; безвъзмездно предоставяне на авторски произведения на адвокати за обогатяване на библиотечния фонд; съвместно честване на национални и регионални празници и др.

Церемонията се състоя в Зала “История на книгата” на Националната библиотека в присъствието на юристи и библиотечни служители. Доц. д-р Красимира Александрова припомни, че днешното събитие има предистория. През януари Библиотеката стана домакин на премиерата на дебютната книга на адв. Десислава Каменова – “Лукиана”, което провокира разговор за бъдещи съвместни дейности. “Отварянето на Националната библиотека към широката общественост е мисия и отговорност на всички, които работим тук – допълни директорът на НБКМ. – Само тогава, когато тук влязат повече експерти в своите области, универсалността на институцията и разпознаваемостта й в общественото съзнание ще бъде факт. Радвам се, че от днес 6000 адвокати стоят зад нас. Не се страхуваме от закона. Напротив, вярваме в него и разчитаме на вашата подкрепа за общото ни благо.”

“6000 адвокати отдавна стоят зад каузата на Националната библиотека – досега само като читатели, а от днес и официално чрез подписания меморандум. Има нещо символично, че поставихме това начало в първия пролетен ден. Убеден съм, че сътрудничеството ни ще помогне за издигане на авторитета на Адвокатурата и за това да станем по-видими за обществото. С колеги вече обсъждаме възможността да дигитализараме юридическата литература в НБКМ”, заяви адв. Ивайло Данов. А адв. Пороминска допълни, че за Асоциацията на жените адвокати е чест да продължат да представят своите членове с писателски и други таланти в пространствата на Библиотеката.

На финала на церемонията адв. Пороминска направи и първото дарение от столичните адвокати за най-стария културен институт у нас: книгата на Тодор Влайков “Личният режим у нас. Бележки върху неговото развитие и върху условията на премахването му [1910]” (изд. “Изток-Запад”, 2013) и четири издания от поредицата  Ex Constitutione – конституциите на Република Италия, Кралство Испания, Република Франция и на Съединените американски щати (Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2017–2018).

Фотограф: Иван Добромиров

2019-03-20T15:47:32+00:00 20.03.2019|Събития|

ФОТОСИ НА БЪЛГАРКИ В НОСИИ КРАСЯТ НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

От днес до 29 март в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” може да се разгледа авторската изложба на фотографа Радослав Първанов – „Аз съм Българка!” – Продължението. Колекцията от около 30 цветни фотоса е втора част от едноименния проект на младия габровски артист. Благодарение на тях в дните около Благовещение библиотечното пространство ще бъде изпълнено с красивите лица на български момичета, облечени в народни носии от всички фолклорни региони на страната.

Всичко започва през 2014 г., когато Радослав Първанов прави фотосесия на първия си модел, облечен в носия, на фона на Старинния Пловдив. Резултатът е повече от вдъхновяващ и той решава да посвети цялата 2016-а на заснемането на серия сюжети за своя проект „Аз съм Българка!”. Идеята му е да представи събирателен образ на Българката (авторът винаги изписва тази дума с главна буква) и на България. Избира 50 различни кътчета в цялата страна и 20 български момичета с изявено отношение към културното ни наследство, към традициите и фолклора, които да бъдат негови модели.

Облекли старинни български носии и заснети на фона на знакови за нас исторически, културни или природни забележителности, те се превръщат в млади и горди българки с мисия – твърди фотографът. – Искаше ми се да покажа чисти, скромни представителки на моето поколение, които от малки живеят с националните ни традиции, пазят родовата памет и, без съмнение, ще възпитават децата си в почит към ценностите ни. Чувствах, че трябва да разкажа за България по един различен, неправен до момента начин.”

През периода 2016–2018 г. първата изложба от проекта „Аз съм Българка!” е представена 15 пъти в различни места и пред разнообразна публика: от фоайетата на Народното събрание, през Копривщица и Двореца в Балчик, до 4-ия събор на българите в чужбина „На мегдана на другата България” и Седмицата на фотографията в Милано, Италия. А в родния си град фотографът веднага печели наградата „Събитие на годината в областта на културата в Габрово” за 2017 г.

През 2018 г., паралелно с представянето на първата изложба, той започва да работи по „Аз съм Българка!” – Продължението. След като открива новите места за снимки, организира кастинг за фолклорни модели и избира други 20 момичета за „Аз съм Българка!” – Продължението. Първият сюжет е заснет през януари 2018-а в град Ловеч, но истинската работа по втората изложба започва в Плевен през април, в навечерието на Великден. До ноември са реализирани общо 27 сюжета с участието на 22 млади българки. Заснети са повече от 65 знакови места у нас, сред които Боженци, Батак, Стара Загора, Дяволският мост и Картал кая в Родопите, Карлово, розоберът и лавандуловите поля, Асеновата крепост, Старинен Созопол, Старинен Несебър, родният дом на Яворов в Чирпан, Добрич, Трявна, гроздобер край Дунав, Бяла, Седемте рилски езера, Етнографският комплекс „Кулата” – Казанлък, Плиска и Велики Преслав, Русе, Широка лъка, Калето при Белоградчишките скали, Златните мостове на Витоша, Севлиево и др. Всички сюжети от втората изложба на проекта „Аз съм Българка!” са придружени и от личен разказ за снимачния процес, който авторът и екипът му публикуват в социалната мрежа.

Изложбата бе открита от зам.-директора на Националната библиотека, доц. Антоанета Тотоманова, в присъствието на част от моделите. Радослав Първанов разказа за работата си с момичетата, за местата, където са заснети сюжетите, и за идеята си догодина да подготви изложба с най-добрите снимки от своите 10-годишни занимания с фотография.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-03-19T15:03:40+00:00 19.03.2019|Изложби, Събития|

БИБЛИОТЕКАТА СВЕТИ В ЗЕЛЕНО ЗА ДЕНЯ НА СВ. ПАТРИК
НБКМ и посолството на Ирландия ще работят и по съвместни проекти, свързани с Джеймс Джойс, Бърнард Шоу и други именити автори

Сградата на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” бе огряна в зелени светлини в две поредни вечери (17 и 18 март) по повод Деня на св. Патрик – националния празник на Ирландия. Идеята е на ирландското посолство в София, което тази година избра и две знакови български сгради (НБКМ и НДК) за иницианивата Global Greening, която се осъществява от години по целия свят. Досега в зелено са осветявани Операта в Сидни, Айфеловата кула, египетските пирамиди, статуята на Исус Христос в Рио де Жанейро и др. Специално за празника в София пристигна ирландският министър на общинското развитие, природните ресурси и развитието на цифровите технологии Шон Кани, който наблюдава осветяването на двете емблематични здания в столицата. 

Посланикът на Република Ирландия Н. Пр. Майкъл Форбс сподели идеята си по време на свое гостуване неотдавна в Библиотеката. Той запозна зам.-директора Антоанета Тотоманова и представители на институцията с отбелязването на Деня на св. Патрик и кампанията Global Greening. “Зеленият цвят е символ и на националния ни празник, и на Ирландия, а инициативата позволява да бъде пресъздаден техният дух отвъд Дъблин чрез осветяване на прочути обекти като виенското колело в Лондон, Ниагарския водопад и реката в Чикаго, телевизионната кула в Берлин, Императорския театър във Виена и още редица други известни сгради по света”, отбеляза младият специалист по комуникации към посолството, Гергана Йовова.

По време на срещата бяха обсъдени и интересни бъдещи съвместни проекти на Библиотеката и посолството на Ирландия. В културния ни календар предстои да бъдат включени изложби и литературни четения, посветени на някои от най-популярните ирландски писатели и поети като Джеймс Джойс, Уилям Бътлър Йейтс, Джордж Бърнард Шоу.

Фотографии: Иван Добромиров и архив на Посолството на Ирландия в София

2019-03-19T09:01:11+00:00 19.03.2019|Събития|

НОВ РОМАН НА АКАД. ЛИХАНОВ БЕ ПРЕДСТАВЕН В БИБЛИОТЕКАТА

Най-новият роман на акад. Алберт Лиханов – “Огледай се назад, или хроника на забравеното време” (издателство “За буквите”), събра почитатели на известния руски писател в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Авторът и гостите, сред които акад. Антон Дончев, Гергина Тончева и др., бяха поздравени от директора доц. д-р Красимира Александрова. Тя прочете и думи на преводача на книгата Румен Шомов, който в момента е извън България:

В своя последен, надявам се само засега, роман Алберт Анатолиевич Лиханов изгражда картината на живота след края на Втората световна война и смъртта на Сталин. В книгата има всичко – брьогеловско описание на следвоенната гара с тълпите желаещи да заминат на Север, с призрачните банди, ограбващи нощем спящите като мъртви от преумора хора, с целия безпорядък, сред който плахо се прокрадва надежда за един нов, по-добър и справедлив живот, с човешката доброта, солидарност и взаимопомощ, съпътстваща тези усилия (…) Лиханов е великолепен литературен играч, който умее да смесва боите – тъга и радост, удовлетворение и неудовлетворение, любов и раздяла, болка, обич и страст, смях и плач…

Доц. Александрова подари на госта луксозния албум “Съкровищница: 140 г. Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, а акад. Лиханов върна жеста с 10-томно издание, включващо богатото му литературно наследство.

Писателят отдавна е свързан с България. Освен че десетки негови произведения са преведени на български език, той е и съучредител и член на УС на Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий”. За новия му роман говориха проф. Стоян Денчев, изпълнителният директор на МФ “Св. св. Кирил и Методий” Михаил Тачев, литературният критик Иван Гранитски, бившият министър на културата Георги Йорданов и др. Акад. Лиханов подари подписан от него екземпляр от “Огледай се назад, или хроника на забравеното време” на всички гости на литературната вечер.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-03-12T15:59:15+00:00 12.03.2019|Събития|

„БГ ПЕРИОДИКА”: 155 ГОДИНИ ОТ ПЪРВИЯ БРОЙ НА В. „БЪДУЩНОСТ”

Втората експозиция от новата поредица „Българска периодика” на Националната библиотека „Св. св.Кирил и Методий” вече може да се разгледа в Западното крило на сградата. След като отбелязахме 150 г. от излизането на първия брой на в. „Тъпан”, сега отделяме подобаващо място и внимание на в. „Бъдущност” и списващия го Г.С. Раковски.

Вестникът се появява на бял свят точно преди 155 г. и се превръща в трибуна за т.нар. Източен въпрос. В специално аранжирани витрини в Библиотеката са подредени архивни материали от колекцията на отдел „Български исторически архив” – първият и последният брой на „Бъдущност”, документални свидетелства за историята на вестника, както и фотоси на неговия вдъхновител и създател.

Името на Георги Стойков Раковски е свързано с различни области на културния и национално-революционния ни живот през епохата на Българското възраждане. Пламенен бунтар преди всичко, той реализира многопосочните си интереси чрез изследвания в историята, литературата, фолклора и др.

Публицистичната дейност на Г. С. Раковски е изцяло подчинена на повелите на времето – включително и със словото да се бори срещу потисниците на народа. Възгледите и позициите му по различни въпроси, свързани с политиката на Балканите и на европейските сили, намират ярко отражение особено по страниците на вестниците, създадени от него. След издаването на „Българска дневница” и „Дунавски лебед” в Сърбия, през 1863 г. той се установява в Букурещ и започва подготовката по отпечатването на първия българско-румънски вестник „Бъдущност-Viitorul”.

Раковски и неговата дейност се радват на одобрението на тогавашните управляващи кръгове в Румъния. Благодарение на това в съвсем кратък срок той получава Бревет (разрешение) за издаването на новия вестник. На 2 ноември 1863 г. публикува Обявление, в което посочва целта и задачите на „Бъдущност”: Уводните статии „щът обема истинний ход днешния европейски политики, особито же към тий два народа, българский и румънский… Той ще брани нихние права и интереси с най-големая възможности, любородности и искренности. Освен Уводни членове, в Обявлението се посочват още три части, които трябва да съдържа вестникът: Любословная част, Търговская част и За световния же новини и знаменития събития.

За да осигури парични средства за изданието, Г. С. Раковски образува дружество, което да набави нужната субсидия, а в изработения Устав се посочват задачите, целта и начинът на управление. След Обявлението и Устава той публикува и Позив, насочен изключително към българите: „Ето время да покаже всякий благородните си чувствования към милата си народност и да принесе на жъртвеника общаго ни просвещения…

Първият брой на в. „Бъдущност. Вестник граждански, любословни и търговски” излиза на 8 март 1864 г. В издателското каре четем: главен редактор – Г. С. Раковски, издател – Ст. Расидеску, отговорен редактор – Таке Въсилеску. За редактирането на вестника на румънски език в качеството си на преводач е назначен Димитър Великсин. Периодичността на „Бъдущност” е седмична. Печата се на четири страници. На всяка от тях текстът е разпределен в шест колони – по три на български и румънски език. Последният, десети брой на вестника излиза на 10 май 1864 г.

Основните четири теми, които се разискват на страниците на „Бъдущност”, са Църковният и Източният въпрос, балканското братство (особено румънско-българското) и аграрната реформа в Румъния. Появяването на новото периодично издание е посрещнато с ентусиазъм сред местните журналистически кръгове, а по българските земи вестникът на Раковски е възприеман като позив за борба, разпалващ желанието за освобождение.

Макар с краткотраен живот, „Бъдущност” отбелязва нов етап в развитието на българската публицистика с обсъжданите на страниците му въпроси. Той е не само първият двуезичен вестник, но и първият българско-румънски вестник, който в еднаква степен разисква големите проблеми както на Румъния, така и на България.

В личния фонд на Георги С. Раковски, съхраняван в отдел „Български исторически архив” на Националната библиотека, се пазят Бреветът и Обявлението за издаването на вестник „Бъдущност”. Документите са сред най-значимите експонати във втората изложба от поредицата „Българска периодика” в Националната библиотека.

Фотограф: Иван Добромиров

„КНИЖОВЕН КАЛЕЙДОСКОП” – НОВАТА ПОРЕДИЦА В ЗАЛА „ИСТОРИЯ НА КНИГАТА”

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” поставя началото на най-новата си експозиционна поредица „Книжовен калейдоскоп”. Всеки месец в специално осигурената витрина с микроклимат в Зала „История на книгата” ще бъдат показвани документи (или композиции от архивни материали), разкриващи богатото разнообразие от теми, текстове и изображения на различните носители на информация, съхранявани в библиотечните колекции.

Тема на първата експозиция, която се открива на 8 март, е свитъкът в неговото многообразие от съдържание и начини на употреба. Като носител на писан текст или на поредица от изображения той се свързва с ранните векове от развитието на човешката цивилизация и е основна книжовна форма в културата на древните гърци, римляни, евреи, китайци и др. Във времето преобладават различни материали за изработка на свитъци – меки метали, папирус, пергамент и, разбира се, хартия. Във фонда на Библиотеката съществуват образци, изписани на няколко езика.

Всеки свитък се отличава от останалите по своя физически облик, по материала, от който е изработен, но най-вече по съдържание и предназначение. Многобройни и разнообразни са аспектите при употребата им в човешкия живот, бит и обществените отношения. Той намира място както в храма, така и извън него.

Свитъкът се употребява като средство за лечение на душевни и физически страдания. За тази цел понякога малки късчета от физическия носител се поглъщат с вода или с друга течност. Вярва се също, че свитъкът пази дома и населеното място от неприятелски набези. Залепен на градските порти или по стените, вграден в основата или в друга част от къщата, той осигурява здраве и спокойствие на семейството и общността.

През този месец Националната библиотека представя три свитъка с различно предназначение от колекциите „Славянски и чуждоезични ръкописи”, „Ориенталски сбирки” и „Карти и графика”. Първият от тях е изписан върху пергамент на иврит и е навит около дървена палка. Съдържа текста на старозаветната Книга Естир и е предназначен за четене по време на еврейския празник Пурим, който обикновено се отбелязва през март.

Във втория свитък откриваме родословие на благородник на висок пост в Османската империя и резидиращ в Египет, чийто произход е изведен от пророка Мохамед. Третият свитък е образуван от 12 гравирани върху метал и залепени последователно ръчно оцветени изображения на светци, популярни сред християнското население на Балканите. Неговото предназначение е на своеобразна филактерия – свещена реликва, която може да бъде придобита по време на поклонение в християнския храм.

През април експозицията „Книжовен калейдоскоп” в Зала „История на книгата” ще бъде посветена на Международния ден на хумора и сатирата – във витрината ще могат да се видят оригинални графични документи от колекцията „Карти и графика”. А през май третото издание на изложбена поредица ще отбележи 1100-годишнината от построяването на българския манастир „Св. Георги Зограф” в монашеската република Света Гора на полуостров Атон, Гърция.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-03-08T13:47:55+00:00 07.03.2019|Зала "История на книгата", Събития|

ОСМОМАРТЕНСКА ПОЕТИЧНА ПРЕМИЕРА В КЛУБ “ПИСМЕНА”

“Докосвам те със аромата на кафе,
целувам те със първата ти глътка.
Събуждам те със шепот страстен от сърце,
по слънцето изпратих ти прегръдка.”

Миглена Янева
 

В навечерието на 8 март поетесата Миглена Янева бе гост на 33-ото издание на Клуб “Писмена” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” с новата си стихосбирка “Ухая на любов”. Публиката се срещна с младата дама, която „по мелодията на ветровете” подрежда мислите си в стих, а нейната душа е ту „пеленаче” с куража й завито,  ту „стих и песен”, понякога – „тишина с дъха на пролетно кокиче”.

Миглена Янева бе представена от литературния критик, поет и писател Красимира Кацарска. „Това е поезия на въпросите, поезия с мисъл за човека и човешкото. Лирическата героиня на поетесата е интровертна, при нея няма фалш и обещания, изпълнена е с тъга и копнеж”, сподели Кацарска.

В осмомартенската литературна вечер думите танцуваха под акомпанимента на класическата китара на Росица Гочева от Националното музикално училище „Любомир Пипков”. А финалът бе белязан от аплодисменти, цветя и автографи.

Освен в “Ухая на любов”, стихове на Миглена Янева са поместени в сборника “Конкурс за поезия есен – 2016”, съдържащ творби на поети от България и Сърбия. През 2017-а и 2018 г. поетесата е представена и в  алманах “Огнище”, обединяващ автори от Югозападна България.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-03-08T14:24:10+00:00 07.03.2019|Клуб "Писмена", Събития|

НАНСИ БОЛТ ПОСЕТИ БИБЛИОТЕКАТА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА IFLA

Представители на Секцията за библиотечно обслужване на хора със специални потребности към Международната федерация на библиотечните асоциации (IFLA) посетиха Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. В делегацията бяха включени експерти от библиотечни и академични институции от Германия, Китай, Норвегия, САЩ, Хърватия, Япония, Швеция и Египет, водени от Нанси Болт, член на Секцията и на комисия към Организацията на обединените нации (ООН).

Специалисти от НБКМ и чуждестранните им колеги обмениха знания, опит и идеи в областта на библиотечно-информационното обслужване на читатели с увреждания. Гостите проявиха интерес и към теми, свързани с методическата дейност, осъществявана в НБКМ, с процесите по дигитализация и реставрация на библиотечните колекции и др. Запознаха се и с камерата за “Аноксия”, с читалните и Зала “История на книгата”.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-03-08T13:25:38+00:00 07.03.2019|Събития|

ИЗЛОЖБА В НБКМ ОТКРИ ЧЕСТВАНИЯТА ЗА ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ
Роденият преди 120 г. композитор е сред героите на новата книга „Есета” от акад. Стефан Лазаров

Изложбата „Снимки и спомени от кабинета на Владигеров” може да се разгледа до 18 март в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Тя бе открита вчера съвместно с Къщата музей „Панчо Владигеров” – София, и е посветена на 120-годишнината от рождението на именития композитор, диригент и музикален педагог (13 март 1899 – 8 септември 1978). Експозицията, представена от директора на музея Надя Сотирова, съдържа информационни фототабла, архивни документи, ръкописи и лични вещи на автора на рапсодия „Вардар”, операта „Цар Калоян”, балета „Легенда за езерото” и на много други знакови за музикалната ни история творби.

Паралелно с откриването на изложбата бе представена и книгата на акад. Стефан Лазаров „Есета”, включваща материали за 15 бележити културни дейци, сред които Панчо Владигеров, Александър Теодоров – Балан, Михаил Арнаудов, Стефан Младенов, Боян Пенев, Никола Михов, Тома Ст. Томов, Андрей Стоянов, Добрин Петков, Алексис Вайсенберг, Любомир Пипков, Стоян Джуджев, Марин Големинов, Дмитрий Шостакович и Ашер Хананел. Сборникът излиза на бял свят благодарение на музикалното издателство „Elm” на Ивайло Христов.

Авторът на „Есета” разкри подробности от творческия процес на създаване на книгата. Емоционалният разказ на акад. Лазаров прерасна в диалог с публиката, познаваща добре творчеството на Панчо Владигеров. Част от неговата музика („Три кратки пиеси”, оп. 64, посветени на Алексис Вайсенберг, „Пет силуета”, оп. 66, и „Ръченица” из „Четири пиеси”, оп. 65) прозвуча в изпълнение на пианиста Иван Керековски.

Двете събития в Библиотеката поставиха началото на софийските чествания на 120 г. от рождението на композитора. В Културния календар на София по този повод предстоят Тържественият концерт в Музикалната академия „Панчо Владигеров” на 13 март, премиерата на балета „Легенда за езерото” в Софийската опера на 15 март и Юбилейният концерт на Софийската филхармония с представяне на новата изложба на Къщата музей „Панчо Владигеров” – „Панчо Владигеров в музикалния калейдоскоп на ХХ век”, в зала „България” на 21 март.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-03-06T13:21:59+00:00 06.03.2019|Събития|