ЛИТЕРАТУРНОТО ТУРНЕ НА ИВИНЕЛА САМУИЛОВА ЗАПОЧНА ОТ НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Обичам да скитам из Родината, да се любувам на красотите й, да се ровя в историята й и да се потапям в дълбоката й душа.” Думите са на писателката Ивинела Самуилова, която бе гост на 27-ото издание на Клуб „Писмена” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Именно оттук започна и литературното турне на авторката и Издателство „Хермес”.

Досега и шестте книги на Ивинела Самуилова са отличени с най-стойностната награда – признанието на читателите. Истински фурор предизвика романът й „Бабо, разкажи ми спомен”, избран  за „Любима книга на България” за 2016 г. А в края на миналата година тя бе отличена от Столичната библиотека като един от петимата най-четени български автори.

Преди две седмици, писателката издаде седмата си книга, озаглавена „Пътеписи за душата на България”. В нея са включени 15 разказа, в които прозира вдъхновяващото й отношение към живота.

Ивинела е нашият гид по исторически и духовни места, запленява ни с описания на удивителна природа, разказва ни истински истории и преживявания”, сподели с публиката отговорният редактор на книгата Ивелина Балтова.

Читателите я обичат! Издателство „Хермес” и Ивелина Самуилова взаимно си повярваха. Очакваме продължение на тази толкова хубава книга”,  добави Стойо Вартоломеев, управител на издателството с 27-годишна история.

Оригинална в изказа си, сладкодумна и очарователна, Ивинела Самуилова спечели публиката в Националната библиотека и отново стигна до истинската врата: „Единствената, която трябва да бъде отворена – тази на душата!”

Текст: Стефка Рангелова

Фотограф: Иван Добромиров

2018-04-20T15:27:04+00:00 20.04.2018|Клуб "Писмена", Събития|

ОПЕРНА ПРИМА, ГОСТИ ОТ КИТАЙ И СТУДЕНТИ УЧАСТВАХА В РАБОТИЛНИЦАТА ПО РЕСТАВРАЦИЯ НА НБКМ

Изключителен интерес предизвика работилницата “Основни книговезки практики и ръчна реставрация на хартия”, организирана вчера в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Тя бе посветена на Международния ден за опазване на културното наследство, а опита си споделиха специалистите от Реставраторския център Наталия Владинова, Ана Евстатиева, Нели Чавдарова, Ваня Люцканова, Ина Мутафова и Радостина Ангелова. С тяхна помощ участниците в работилницата реставрираха повредени страници от книги, научиха как се шият печатни коли и как се подвързва книжно тяло.

В сутрешното занимание се включиха студенти от първи до четвърти курс на Националната художествена академия с преподавател Силвия Варадинова, а във вечерното ателие – оперната прима Габриела Георгиева, нейният 8-годишен син Алекс и гости от Китайския културен център в София. Заниманията привлякоха и професионалисти от БАН, Националния исторически музей, Националния военноисторически музей и Химико-технологичния и металургичен университет.

Паралелно с работилницата бе подредена и тематична изложба. Събитието, открито от зам.-директора д-р Марчела Борисова, е част от културната програма за 140-годишнината от основаването на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-04-19T18:06:02+00:00 19.04.2018|Събития|

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ СТАНАХА ДОБРОВОЛЦИ В БИБЛИОТЕКАТА

13 експерти от българския клон на застрахователната компания „Ей Ай Джи” положиха доброволен труд в Националната библиотека. Младите хора имаха възможност да работят в направление „Обслужване на потребители”.

С много ентусиазъм те се включиха в пренасянето, разместването и подреждането на  част от библиотечния фонд с периодични издания.  Четири от дамите помагаха в обезпрашаването на колекциите от справочни издания.

В знак на благодарност зам.-директорът д-р Марчела Борисова връчи на доброволците от “Ей Ай Джи” безплатни читателски карти.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-04-18T08:50:02+00:00 18.04.2018|Събития|

Почина ст. н.с. д-р Елена Крумова Коцева – Арнаудова

На 4 април 2018 г. почина ст. н.с. д-р Елена Крумова Коцева – Арнаудова

Един от изявените медиевисти – изследователи на старобългарската ръкописна книга от XI до XIV век , археограф, палеограф, добър познавач на изкуството на книгата, учен с международно признание, дългогодишен сътрудник на Българската археографска комисия към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Тя беше един от дарителите на Националната библиотека, дългогодишен почетен читател и приятел на националното ни книгохранилище.

Поклон пред светлата й памет!

Опелото ще се извърши на 11 април (сряда) 2018 г. в църквата „Св. Седмочисленици“ от 13 часа.

От Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

2018-04-12T09:45:58+00:00 10.04.2018|Събития|

ИЗЛОЖБА С ХРОМОЛИТОГРАФИИ ОТ ПЛОВДИВСКАТА БИБЛИОТЕКА В НБКМ

16 хромолитографии, притежание на Народната библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, в момента могат да се видят в Западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Изложбата, посветена на 140-годишнината от Освобождението на България, представя моменти от Руско-турската война, пресъздадени по време на бойните действия или след това от руските художници И. Д. Ситин, А. Лаврентиев, А. Абрамов и др.

Експозицията „Оригинални хромолитографии от Руско-турската освободителна война” бе показана първо в Пловдив, а сега започва и пътуването й в страната. Тя включва част от общо 27-те творби, купени на 27 май 1924 г. от частен колекционер за 700 лв. заедно с първото илюстровано списание у нас „Българска илюстрация” и художествено-литературния журнал „Москва”.

Тогава към художествения отдел на Пловдивската народна библиотека и музей е сформирана сбирка от графични и фотографски произведения. В нея са събрани всички гравюри, литографии, щампи и фотографии, които по една или друга причина не са били причислени към специалния отдел за ръкописи и старопечатни книги.

От същата година се води и „особен” регистър за гравюрите, фотографиите, литографиите и пр., според който до края на 1924 г. са налични 482 оригинални художествени произведения, включително интересните хромолитографии от Руско-турската освободителна война. Повечето от тях са издадени още по време на войната (1877 – 1878 г.) с позволението на военната цензура, но има и публикувани през 1880, 1881 и 1882 г.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-03-30T16:47:55+00:00 30.03.2018|Изложби, Събития|

ПОСЛАНИКЪТ НА САЩ НА ГОСТИ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Посланикът на САЩ в София – Н.Пр. Ерик Рубин, беше на гости в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” заедно със своята съпруга Никол Симънс и съветника по обществените въпроси Брайън Стъмлър. Посещението беше приятелски жест и израз на уважение от страна на американските дипломати към една от най-големите и значими културни институции на България.

По време на разговора си с директора доц. д-р Красимира Александрова и служители на НБКМ те се запознаха с историята, сградата и колекциите на Библиотеката. Особено впечатлени останаха от разказа на доц. Елена Узунова от отдел “Ръкописи и старопечатни книги” за Енинския апостол (XI век) и от досега си с най-стария паметник на кирилица.

Тримата дипломати говорят много добре на български език и предпочетоха разговорът да се води без преводач. Посланик Рубин и съпругата му Никол са тук от 2016 г., обичат да пътуват и вече познават много от забележителностите на България. На раздяла те подариха на НБКМ луксозен албум с архитектурните шедьоври в Чикаго, а доц. Александрова върна жеста с плакет с изображение на светите братя Кирил и Методий, дигитално копие на личния бележник на Васил Левски и календар за 2018 г. със средновековни географски карти от фонда на Библиотеката.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-03-29T17:24:32+00:00 29.03.2018|Събития|

АКТЬОРЪТ ИВАН МИТЕВ СЪБРА ИСТОРИЯТА НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ ТЕАТЪР В КНИГА

“Театърът, наречен “Надежда” е озаглавил своя 600-страничен изследователски труд актьорът Иван Митев. Книгата, събрала историята на Великотърновския театър, е посветена на 120-годишнината от рождението на легендарния Константин Кисимов и беше представена официално в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

Премиерата е част от съпътстващата програма на тазгодишния Софийски театрален салон и се проведе с подкрепата на Съюза на артистите в България. Сред гостите бяха неговият председател Христо Мутафчиев, Васил Вълчев, директор на Музикално-драматичния театър “Константин Кисимов” – Велико Търново, Мирела Иванова, драматург на Народния театър “Иван Вазов”, студенти от НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, театрали и ценители на сценичното изкуство.

В продължение на пет години Иван Митев събира, проучва и систематизира фактите и събитията, белязали театралната трупа в старопресторния град. Актьорът изследовател дълго се е ровил и в Държавния архив, където се съхранява голяма част от историята на театъра. В обемния том откриваме спомени и разкази, архивни фотоси и документи, много от които се публикуват за първи път.

В книгата си Иван Митев проследява периода от първите театрални представления в града и създаването на театрална трупа още преди Освобождението до изграждането на днешната сграда на театъра през 1971 г. Разказва за ролята на прочутото търновско читалище „Надежда”, за големи имена в българския театър, за първата специално построена театрална зала у нас и за нейната уникална завеса, сътворена от чешкия художник Ото Хорейши… Идеята на автора е да събере историята на Великотърновския театър в поредица от четири книги. Втората вече е готова – “Хроники от едно театрално столетие (1870-1970)”, фотоалбум в съавторство с Георги Василев. В момента Митев работи по материала за третата и четвъртата книга.

Най-интересните моменти от “Театърът, наречен “Надежда” бяха превърнати в импровизиран спектакъл от нейния автор и колегата му актьор Детелин Кандев. Особено вълнуващи бяха разказите за присъствието на Васил Левски на едно от първите театрални представления във Велико Търново, както и за ролята на Константин Кисимов за утвърждаваето на местната трупата. На финала на вечерта Иван Митев, Детелин Кандев и директора Васил Вълчев получиха като подарък от Националната библиотека дигитално копие на Тефтерчето на Васил Левски, изработено за 180-годишнината от рождението на Апостола.

Текст: Виолета Цветкова

Фотограф: Иван Добромиров

2018-03-22T16:56:23+00:00 22.03.2018|Събития|

ПРАЗНИК НА ПОЕЗИЯТА С НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ

Истинско тържество на духа в Националната библиотека в навечерието на Световния ден на поезията (21 март) – скъп гост в поредното издание на Клуб „Писмена” беше големият български поет Недялко Йорданов, а повод за жадуваната среща ни даде новата му книга „67 сутрини”. Тя се появи точно преди месец на книжния пазар с логото на издателство „Милениум”. Съдържа 67 стихотворения, писани от поета на един дъх в 67 ранни утрини, споделени и оценени веднага от далечни и близки фейсбук приятели.

Изключителен, популярен и обичан творец е Недялко Йорданов. Автор на повече от 30 стихосбирки, документални книги, сатирични сборници, книги и пиеси за деца и възрастни, автор на телевизионни постановки и филми. Пиесите му са преведени и поставяни в Русия, Полша, Чехия, Унгария, Германия, Белгия, Франция, Япония, а гласът му звучи от грамофонни плочи и компактдискове.

Прозвуча и тази вечер. „Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета, на някаква уличка...” – запя с носталгия любимият на няколко поколения поет под акомпанимента на Хайгашод Агасян. Искрена и благодарна беше публиката, сред която бяха вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, политиците проф.Огнян Герджиков, доц. Минчо Христов и Александър Томов, журналистът Кин Стоянов, директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов и още много ценители на изящното слово на автора на “Не остарявай, любов” и “Песен за надеждата”.

„За нас е удоволствие и чест, че работим с творец като Недялко Йорданов и че днес имаме достоен партньор в лицето на Националната библиотека”, каза Анелия Узунова, PR на издателство “Милениум”. А на финала на вечерта – автографи, цветя и снимки.

И… глътка вино. С пожелание посланието на големия поет към всички нас “...в килера на душата арестувай Тъгата си… Живей усмихнат… Силен… Ярък!” да се превърне в реалност.

Текст:Стефка Рангелова

Фотограф: Иван Добромиров

2018-03-21T14:59:57+00:00 21.03.2018|Клуб "Писмена", Събития|

КНИГА ЗА ДИПЛОМАТА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ БЕ ПРЕДСТАВЕНА В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Монографията на д-р Йордан Желев “Д-р Симеон Табаков (1882-1918). Животопис, творчество, документи” съвсем очаквано събра в Заседателната зала на Националната библиотека изтъкнати учени от Института за исторически изследвания и Института по балканистика с център по тракология при БАН, архивисти от Държавна агенция „Архиви”, както и хора, които се интересуват от миналото на град Сливен.

Д-р Табаков е известен като автор на „Опит за история на град Сливен” – класически образец за краеведско изследване. Неговата дипломатическа кариера, обществената му дейност, епистоларното и документално му наследство обаче досега не са били предмет на специално изследване. Представената в Библиотеката книга успешно запълва празнината в информацията за краткия, но необичайно съдържателен житейски път на учения.

Монографията “Д-р Симеон Табаков (1882-1918). Животопис, творчество, документи” е четвърто издание на столичното Народно читалище “Кузман Шапкарев – 2009”. Книгата е посветена на 100-годишнината от кончината на видния бългрски дипломат, юрист международник и един от най-изявените изследователи на регионалната история у нас. Тя съдържа биографичен очерк, библиография и дипломатически документи, пряко свързани с дейността на д-р Табаков.

Авторът – д-р Йордан Желев (историк и началник отдел в Централния държавен архив София на Държавна агенция “Архиви”), акцентира върху кариерата на учения като служител в българските легации в Лондон, Рим, Цариград и в други градове. Николай Поппетров от БАН подчерта в изказването си, че едно от главните достойнства на книгата е изчерпателната биобиблиография. Висока бе и оценката на проф. Николай Жечев за прецизната и задълбочена работа на съставителя на книгата д-р Йордан Желев.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-03-20T10:57:18+00:00 20.03.2018|Събития|

ТЕАТРАЛ НАПИСА ХУМОРИСТИЧНА ТЕОРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Книгата “Записки по българските истории” от Димо Дешев бе представена пред ценители в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Подзаглавието „Хумористична теория за нашия народ” веднага подсказва съдържанието – истината за нас през очите на шегата. Или както казва самият автор, това са „драсканици, писаници и смехории” на тема България и българите през вековете. Пример? Ето един от многото, събрани върху 140 страници текст, илюстриран с карикатури на Георги Чаушов, Ивайло Нинов и Красимир Коцев:

“… за кратко време “тайно и полека” сме построили не една и две, а няколко Българии (…)

Едната България със сигурност ще да е на тия, дето имат – имат пари, имат власт, имат разкош, имат имунитет, имат ни и нас (когато пожелаят).

А Другата е на тези, дето нямат – нямат парно, нямат право, нямат братовчеди, нямат РМД-та, нямат спеставяния от закуските си (ако въобще закусват)!?

Има и Трета България – на тия, дето гледат отстрани, люпят семки и псуват – и едните, и другите, и “себе си дори”!”

Авторът Димо Дешев е театрал. Твърди, че често режисира “смешни пиеси, а понякога сам пише комични текстове, които други режисьори поставят на сцената – в останалото време наблюдава страната и света и дипли разни забавни, иронични и сатирични нещица, които си и записва”. Именно така се ражда книгата „Записки по българските истории”. В послеслова си към нея писателят Емил Андреев казва: “Всичко, писано от Димо Дешев през годините, носи белега на своето време, на неговите безсмислени завихрания и глупашки случвания и случки, които хем ни разсмиват, хем ни озадачават и ни карат да се питаме: как е възможно да сме живели така, как е възможно все още да живеем така? Е, отговорът е – възможно е! Но все пак ни остава смехът, добронамереността и чувството за съпричастност, въпреки безобразията на времето…

“Записки по българските истории” е от каталога на издателство „Захарий Стоянов”, а авторът е сред изявените режисьори от Драматично-кукления театър “Иван Радоев” в Плевен. Затова не бе изненада присъствието на политика Румен Петков и проф. Любомир Халачев, на артистите от трупата Надя Новоселска и Веселин Плачков, придружаван от певицата Мариана Попова, както и на много приятели на Димо Дешев от творческите гилдии.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-03-19T16:26:18+00:00 19.03.2018|Събития|