УЧЕНИЦИ ОТ 125 СУ “БОЯН ПЕНЕВ” ОСИНОВИХА РЪКОПИС НА СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Учениците от столичното 125 СУ “Боян Пенев” днес се включиха в Дарителската кампания „Осинови книга в НБКМ”. Със събраните от тях повече от 1400 лева ще бъде удължен животът на четири ценни книжовни паметника от фонда на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”:

  • Поучения и словосказания (първи Видински сборник на Софроний Врачански) от 1802 г.
  • Два екземпляра от първото печатно издание наЦарственик или история българска от 1844 г.
  • Студията “Значението и задачата на нашата етнография” на проф. Иван Д. Шишманов (1889) с посвещение на проф. Марин Дринов.

На кратката церемония присъстваха директорът на училището Венелина Николова, зам.-директорът Деница Вълова и учениците от 8 “а” клас на 125 СУ, от които тръгна идеята за включване в Дарителската кампания „Осинови книга в НБКМ”. На 12 януари 2018 г. те бяха на посещение в Националната библиотека и се запознаха с работата на специалистите в Реставраторското ателие. Впечатлени от досега си със стари ръкописи, учениците решиха да се наредят сред осиновиителите. С дарените от тях средства споменатите по-горе книги ще бъдат реставрирани и съхранени в специално изработени кутии.

Нона Петкова, архивист в отдел “Ръкописи и старопечатни книги” и координатор на “Осинови книга”, запозна гостите с историята и състоянието на четирите книги, както и с развитието на програмата от 2009 г. досега. Доц. Антоанета Тотоманова, зам.-директор на НБКМ, благодари на младите осиновители и техните преподаватели за затрогващия жест и подари на училището дигитално копие на Тефтерчето на Васил Левски, създадено в Библиотеката по повод 180-годишнината от рождението на Апостола. Всеки от присъстващите осмокласници получи като подарък екземпляр от книгата “20 съвременни български разказвачи” (издание на KPMG в България).

Програмата “Осинови книга в НБКМ” датира от 2009 г. Досега в нея са се включили около 30 лица и институции. Сред осиновените книги са “Борилов синодик” от 14 век, “Втори Слепченски поменик” (1792-1832), “Житие и чудеса на св. Георги” (18-19 век), “История славянобългарска (Царственик; Белочерковски препис, 1843) от Паисий Хилендарски, “Четириевангелие” (Етрополско, Евангелие на йерей Йоан, 1658 г.) и др.

Освен сумата, предназначена за програмата “Осинови книга”, децата от 125 СУ “Боян Пенев” дариха на НБКМ и издания от личната библиотека на патрона на училището с негови ремарки по страниците. Те също се нуждаят от реставрация, затова следващата стъпка на учениците е да съберат необходимите средства за нея. Жестът на децата е трогателен и вдъхновяващ, безценен пример е не само за техните връстници.

Текст: Виолета Цветкова

Фотограф: Иван Добромиров

2018-03-16T17:25:58+00:00 16.03.2018|Събития|

БРАМС И ЦВЕТЯ ЗА КНИГАТА “КОГАТО ВРЕМЕТО БЕШЕ БЕЗСМЪРТНО” В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Една актриса и нейната биографична книга “Когато времето беше безсмъртно” събраха снощи театрали, музиканти, художници и десетки приятели на Роза Николова в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. За мнозина тя е любимката на децата и на родителите от “Мечо Пух”, “Котаракът с чизми”, “Омагьосаният файтон” и прочее приказни истории, които заедно с Мирослав Цветанов разказват в Театър 199 и “Ателие 313”, в галерии, в зоопарка и на много сцени по света. Двойка и в живота, през 1988 г. те създват своя Малък куклен театър “Слон”, в който сега е “въвлечен” и синът им, младият пианист и композитор Пламен Цветанов. Именно на 30-ия рожден ден на трупата бе посветена и снощната премиера – първото от поредицата събития за кръглата годишнина, чиято кулминация ще бъде през септември с новия воден спектакъл “Малкият принц” (след изключителния успех на “Райската птица”).

“Когато времето беше безсмъртно” (издателство “Златно ключе”) е емоционална изповед за детството и за след това. Написана е сякаш на един дъх върху листчета, събрани в имповизиран театрален спектакъл между кориците на книга. В нея има и действия, и интермедии, и антракт, и епилог. Има сантиментално пътуване в миналото и спомени за скъпи хора, има запечатани за цял живот усещания, ухания и гласове, има и смях, и тъга… Интелигентно четиво, илюстрирано с прекрасните рисунки на художичката Диляна Николова и поднесено с уважение към всеки, който избира да прочете споделеното от една пишеща актриса. Книгата е с посвещение “на Пламен” и на всички герои в нея. Синът, разбира се, върна жеста с вълнуващо изпълнение на концерт за пиано от Брамс, а част от героите и гостите – с облак от цветя.

Текст: Виолета Цветкова

Фотограф: Иван Добромиров

2018-03-08T16:29:11+00:00 08.03.2018|Събития|

МИГЪТ НА ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

“Божествен и безбожен,
усмихнат и тревожен,
възможен и несбъднат,
мигът на любовта
долита,  без да пита.”

 

В навечерието на Международния ден на жената – 8 март, в 25-ото издание на Клуб „Писмена” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” гостува един изключителен и чувствителен поет, за когото Животът се отъждествява с Любов! Повече от 50 години той „с усмивка стопля всяко слово”, неговата „любов е в безкрая единствена”, а мигът е вечност!

На любовта Георги Константинов посвещава много стихотворения. Около 200 от тях са се превърнали в незабравими поп- и рокпесни, а 100 са включени в антологията „Миг като вечност”, достигаща до нас чрез  Издателска къща „Хермес”. Десислава Добрева – PR на издателството, поздрави автора за любовната книга и заяви, че е „чест да се работи с него”.

Поетът, писателят и публицистът Георги Константинов  предизвиква нашия интерес през годините с всяко свое произведение. „На мен ми провървя на читатели. Моите стихотворения са по-популярни от самия мен!”, сподели пред публиката Георги Константинов и с таланта на актьор, дълбоко и съкровено рецитира своите стихотворения, прекъсван многократно от бурни аплодисменти.

Певецът Тодор Върбанов-Върбан (от рокгрупите  „Диана Експрес”, „Спринт”, „Импулс”) изпълни две от най-обичаните български песни по стихове на Георги Константинов – „Лоша черта” и „Миг като вечност”. Годините прелитат. Любовта може всичко, „чувството расте”, а обичаният поет неумолимо зове:

Ден ме обичай още – още ден ще живея…
Век ме обичай още – още век ще живея.”

Текст: Стефка Рангелова

Фотограф: Иван Добромиров

2018-03-07T14:43:39+00:00 07.03.2018|Клуб "Писмена", Събития|

БЪДЕЩИЯТ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕИСК ПОСЕТИ НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Италианският журналист, политически анализатор и експерт по социалните въпроси Лука Хавиер посети вчера Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. След броени дни той ще заеме председателския пост на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) към Европейския съюз, но беше на работно посещение в България в качеството си на настоящ ръководител на Група III в институцията.

Лука Хавиер има специални интереси към културата и литературата на различните народи, затова след срещата си с президента Румен Радев пожела да се запознае с част от съкровищата на НБКМ. Зам.-директорът доц. Антоанета Тотоманова и доц. д-р Любомир Георгиев, ръководител на направление “Опазване на ръкописно-документално наследство”, представиха на госта изложбата “Зората на свободата”, открита в Библиотеката в навечерието на 3 март. А д-р Бояна Минчева, завеждащ отдел “Ръкописи и старопечатни книги”, запозна Лука Хавиер с най-старата славянска кирилска печатна книга в колекцията на НБКМ – “Осмогласник” (Цетине, 1494 г.), и с първата печатна книга с новобългарски езикови елементи “Абагар” на Филип Станиславов (1651 г.). Интерес предизвикаха и миниатюрните издания на Френско-английски речник (края на XVIII – началото на XIX век), на молитвата “Отче наш” в превод на седем езика (Мюнхен, 1959 г.) и др.

Лука Хавиер бе придружаван от д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България и бъдещ зам.-председател на Европейския икономически и социален комитет с ресор “Бюджет”.

2018-03-08T13:20:52+00:00 07.03.2018|Събития|

НБ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” ПОСВЕТИ ИЗЛОЖБА И КОНЦЕРТ НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Точно 140 години ще се навършат утре от паметния ден, в който през 1878 г. името България отново се появява на картата на Европа. Независимо от всички условности и събития, последвали Санстефанския мирен договор, независимо от споровете дали това е най-подходящата дата за национален празник на всички българи, 3 март е денят, в който повече от столетие отдаваме почитта си към смелите мъже и жени от различни държави, отдали живота си за каузата на един страдащ народ. Спомняме си за тях и сега.

Поклон за опълченците ни, за руските, финландските и румънските воини, осеяли с телата си земите около Стара Загора, Шипка, Плевен, София…

На тях е посветена и изложбата “Зората на свободата” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, открита в Централното фоайе от директора доц. д-р Красимира Александрова и доц. д-р Любомир Георгиев, ръководител на направление “Опазване на ръкописно-документално наследство”. В тематичната експозиция са представени архивни материали от фонда на културния институт (книги, гравюри, снимки и др.) за Руско-турската война (1877-1878) и подписването на Санстефанския мирен договор. Сред акцентите в изложбата са оригинални документи, които разкриват подробности за хода на бойните действия и за българското опълчение. Например в изпратената на 18 юли 1877 г. Телеграма на каймакамина до мютесарифа на Видин се съобщава за струпване на “неприятелски руски войски”, включващи 60 000 войници и артилерия.

В специална витрина е изложено и т.нар. Пенсионно дело на Никола Корчев, с което знаменосецът и един от спасителите на Самарското знаме кандидатства за поборническа пенсия. От него изследователите съдят за съдбата на оцелелите опълченци след Освобождението на България.

В други осем витрини, върху табла и на специално поставен екран могат да се видят книги, фотоси, дигитализирани документи и каритини, отразяващи годините от Априлското въстание до края на войната. Сред тях са и произведения на американския журналист Джанюариъс Макгахан и на британския политик Уилям Гладстон, както и творби на художниците Владимир Димитров-Майстора, Петър Морозов и Димитър Гюдженов.

Преди откриването на “Зората на свободата” гости на Националната библиотека бяха повече от 300 деца от цялата страна, възпитаници на школи от Арт компания “Нови звезди”. Кулминацията на тяхната патриотична инициатива и концерт беше масовото изпълнение на стихотворението “Аз съм българче” и на песента “Питат ли ме де зората”.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-03-02T13:28:37+00:00 02.03.2018|Изложби, Събития|

ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕБЛИДА ПОСЕТИХА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Дванадесет членове на ЕБЛИДА – Европейско бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации, посетиха Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. С помощта на експертите гл. ас. Бояна Минчева, Мария Кършийска, доц. Любомир Георгиев и зам.-директорите доц. Антоанета Тотоманова и д-р Марчела Борисова гостите се запознаха със сградата и колекциите на институцията, с инсталираната наскоро камера за обезпаразитяване на документи по системата “Аноксия”, както и с пътуващата експозиция “Книги, посоки, публики”.

Представителите на ЕБЛИДА бяха в София по повод провеждането на Кръгла маса на тема “Авторско право и библиотеките”. По време на форума бе приета декларация, озаглавена “Европа има нужда от своите библиотеки”, в която се казва:

Европейските правителства и институции трябва да включат културата в следващата Многогодишна финансова рамка, като по този начин гарантират, че опазването и популяризирането на документалното културно наследство в аналогов и цифров формат ще бъде подкрепено в необходимата степен чрез бюджета и законодателството на всяка страна.

(…) Европа трябва да извърши адекватна на съвременното развитие реформа в авторското право, която подкрепя учещите, създателите и иноваторите на бъдещето, а не негативните пазарни механизми на миналото.

(…) Европа трябва да оцени потенциала на библиотеките като обучителни центрове за умения, особено в областта на цифровата, медийната и информационната грамотност и да осигури тяхното пълноценно и ефективно участие в европейските инициативи за социално и регионално развитие.”

2018-02-28T15:34:11+00:00 28.02.2018|Събития|

ИЗЛЕЗЕ БРОЙ 1/2018 НА СП. “БИБЛИОТЕКА”

Първият брой на сп. “Библиотека” за тази година вече е факт. В него са поместени специализирани текстове като “120 години Закон за задължителното депозиране в България” от Антоанета Тотоманова и Красимира Александрова, “Изпълнение и прилагане на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения за периода 2012–2017 г. Преглед и анализ” от Цецка Янакиева-Иванова и Ефросина Ангелова-Пенкова, “Книги под печат и издатели в системата ISBN за 2017 г. Статистически анализ по данни от Националния регистър на издаваните книги в България” от Радослава Стефанова, Валидирането на знания и умения в областта на културното наследство като предпоставка за приобщаване” от Милена Колева-Звънчарова и “България и Индия в книги и архивни документи от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” от Любомир Георгиев, както и библиографски справки, подготвени от Величка Шардина.

В изданието са публикувани и статии, свързани със събития от културия афиш на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, като “Сeмиозис на Умберто Еко. Нишката на Ариадна и личността в лабиринта на информацията: Кадастър на универсалното знание” от Александра Куманова, “Изложбата „Европа в старите карти” от дарениeто на инж. Любен Божков” от Юлия Карадачка и “Срещи с Людмила Филипова и с Мадлен Алгафари” от Стефка Рангелова.

Интерес представляват и статиите “По следите на 205-те номерирани екземпляра” от Петър Величков по повод 150 г. от рождението на Мара Белчева, “Двете съпруги на писателя Петко Росен” от Соня Кехлибарева и “Неизвестен вестник, редактиран от проф. Анастас Иширков” от Пело Михайлов, посветена на 150-годишнината от рождението на първия български географ.

Крайният срок за абониране за шестте книжки на сп. “Библиотека” за тази година е 30 март 2018 г.

2018-02-27T11:59:17+00:00 27.02.2018|Събития|

ПОЧИНА ПРОФ. РАДКА КОЛЕВА, ДИРЕКТОР НА НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА „ИВАН ВАЗОВ“ – ПЛОВДИВ

 

Дългогодишният директор на пловдивската Народна библиотека “Иван Вазав” – проф. Радка Колева, почина на 75-годишна възраст. Отиде си уважаван специалист и общественик, чийто професионален и творчески път бе свързан и с Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София.

Радка Колева е родена на 26 септември 1943 г. в с.Чехларе, Пловдивска област. Завършва висше образование в Института по културата в Ленинград (днес Санктпетербургски държавен университет по култура и изкуство). Професионалният й път в Народната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив започва в отдел „Обслужване”, а по-късно работи в Справочно-библиографския и информационен отдел. През 1976 г. специализира в Националната библиотека на Франция. Проучва опита на водещи библиотеки в Чехия, Германия, Полша, Унгария, Великобритания и Италия и го прилага в България.

От 1978 г. Радка Колева е заместник-директор, а от 1988 г. – директор на Народната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив и успява да я утвърди като водеща културна институция не само в града, но и в цялата страна. Колегите й я помнят и като съвестен изследовател и научен работник в сферата на библиотекознанието, книгознанието и разкриването на книжовно-документалното наследство на НБ “Иван Вазов”. Тя защитава докторска дисертация през 1985 г. През 1989 г. получава научното звание „Старши научен сътрудник” II степен. Преподава във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” и в Университета по библиотекознание и информационни технологии, където през 2008 г. става професор.

Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” се превръща в „дом” за творческа реализация и изяви на Радка Колева. Повече от 30 години тя е активен участник в работата на Научната секция по библиографознание на институцията, несменяем член е на нейния Научен съвет и на Съвета на директорите на големите научни библиотеки (през 80-те и началото на 90-те години на ХХ век). Своите възгледи за „важността и близостта на двата културни института, които са вървели винаги заедно през годините – от  тяхното създаване, та до днес”, проф. Колева поднася като своеобразен поздрав за колегите си от столицата в статията „Основополагащи документи за народните библиотеки в София и Пловдив” (2005) по повод 125-годишнината на НБКМ.

Обвързаността на Радка Колева с Националната библиотека може да се проследи и чрез изразената подкрепа за редица български и международни проекти и програми, в които най-активно участва и НБ „Иван Вазов” – „Национална автоматизирана библиотечно-информационна мрежа” (НАБИМ); „Национална програма за опазване на библиотечните фондове” с цел разширяване на достъпа до тях, „Шанс за българските библиотеки”, проекти свързани с дигитализацията на уникални библиотечни колекции и др., както и в проекта за съвместно участие на осем български библиотеки в интегрираната библиотечно-информационна система COBISS.

Проф. Колева е удостоена с редица престижни награди и отличия, сред които орден „Св. св. Кирил и Методий” I степен (1985), Юбилеен възпоменателен знак „110 години от Съединението на България (1995), почетното звание „Следовник на народните будители” (2002) и др. През 2003 г. е удостоена със званието „Почетен гражданин на Пловдив”.

Поклонението пред тленните останки на проф. Радка Колева ще се състои от 11:00 до 13:00 ч. на 25 февруари (неделя) 2018 г. Ръководството и екипът на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” изразява искрени съболезнования към нейните близки и колегите от НБ “Иван Вазов”.

Поклон пред светлата й памет!

2018-02-23T17:25:53+00:00 23.02.2018|Събития|

БИОБИБЛИОГРАФИЯ НА УМБЕРТО ЕКО ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ

Първата персонална биобиблиографията на произведения от Умберто Еко и на публикуваната у нас литература за него бе представена официално в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Поредицата от три книги е създадена в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). “Умберто Еко в България: биобиблиография” (изд. “За буквите – О писменехь”, 2017) е дело на екип от учени, сред които са проф. д.п.н. Александра Куманова, Мариета Найдова, Диана Ралева, Силвия Филипова, Никола Казански, Николай Василев. 

Събитието, което събра десетки почитатели на Умберто Еко в Централното фоайе на НБКМ, бе организирано със съдействието на Италианския културен институт в София, Столичната библиотека, специалност „Италианска филология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Националния учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура. Свои размисли за гениалния писател философ и за неговия принос към световната литература споделиха ректорът на УниБИТ, проф. д.ик.н. Стоян Денчев, г-жа Луиджина Педди, директор на Италианския културен институт – София, доц. д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека, и др.

В специални витрини бяха представени книги на Умберто Еко (на български и в превод на други езици) от фонда на НБКМ. Сред тях са: “Отсутствующая структура. Введение в семиологию” (Санкт-Петербург: Петрополис, 1998), “Искусство и красота в средневековой эстетике” (Санкт-Петербург: Алетейя, 2003), “Art and beauty in the Middle Age” (Yale Univ. Press, 1986), “Faith in fake: Essays” (London: Secker & Warburg, 1987), “Interpretation et surinterpretation” (1992), “Kant und das Schnabeltier” (2000), “De superman au surhomme” (1993) и др.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-02-19T14:48:53+00:00 19.02.2018|Изложби, Събития|

КАРТИНИ НА ДЕЦА ОТ 10 СУ КРАСЯТ ФОАЙЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Изложба с картини на възпитаници от столичното 10 СУ “Теодор Траянов” с профил изобразително изкуство е подредена на партерния етаж в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). 26-те експонирани творби (графика, живопис, компютърна графика) са на ученици от пети до дванадесети клас с преподаватели Анита Георгиева и Румен Добрев.

Талантливите деца бяха поздравени от доц. Антоанета Тотоманова, зам.-директор на НБКМ, и от Нели Филипова, директор на 10 СУ. На събитието, посветено на патронния празник на училището, присъстваха народните представителки Мария Илиева и Ирена Анастасова, както и Вилма Доминикова от Регионално управление на образованието – София.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-02-16T16:21:07+00:00 16.02.2018|Събития|