Изложби

Три изложби от Регионалната библиотека „Захарий Княжевски“ гостуват в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

До края на месец септември в западното фоайе на Националната библиотека могат да бъдат видяни три изложби, които са предоставени от регионалната библиотека „Захарий Княжевски“ в Стара Загора.

Изложените пана разказват за живота и делото на четирима старозагорски просветители с принос към будителството в цяла България и това са Захарий Княжевски, Анастасия Тошева, Петър Иванов и Атанас Илиев.

„Стари истории в ново време“ е експозицията, която проследява годишнини от издаването на първите следосвобожденски периодични вестници и списания в града на липите. 135 години на в. „Земеделец“, 120-та годишнина на вестник „Бъдеще“, списание „Наука“ и още няколко вестника, сред които и 95 години на в. „Музикален преглед“.

Ще се насладите и на стари пощенски картички от началото на ХХ век със запечатани върху тях великолепни старозагорски сгради и знакови места в града.

Фотогалерия

Снимки: Стефан Рангелов

yo22019-09-13T19:28:26+03:0013.09.2019|Изложби|

Националната библиотека с изложба посветена на 100 годишнина от рождението на Николай Хайтов

В Западното фоайе на Националната библиотека “ Св.св. Кирил и Методий“ може да видите изложбата в чест на 100-годишния юбилей на писателя Николай Хайтов. Ще откриете една по-малко позната страна от творчеството му в изложените негови пиеси и книги за деца, които са част от фонда на Националната библиотека “ Св.св. Кирил и Методий“.

Сред по-ранните издания на творбите на Хайтов ще видите куклени пиеси, пиеси за деца, телевизионната пиеса „Искрици от огнището“, едноактните му пиеси „Кучета“, „Лодка в гората“, „Пътеки“. Част от тях са издадени в „Театрална библиотека: Репертоар за колективите на художествената самодейност“. Може да се види и едно интересно заглавие – „Шарена сол: Едноактни пиеси и интермедии по мотиви на традиционния фолклор“ с режисьорски бележки от Николай Люцканов.
В изложбата са показани и любими детски книжки на няколко поколения, с прекрасни илюстрации към „Желязната гора“, „Приключения в гората“, „Разкази с опашки“,“Горски тревоги“ приказната повест „Ламята“, както и няколко исторически разкази за деца.

Фотогалерия

Снимки: Стефан Рангелов

yo22019-09-12T14:18:25+03:0012.09.2019|Изложби|

„Платна от Месопотамия“ – изложба на иракски художници и приложници

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е домакин на изложбата „Платна от Месопотамия“, организирана от посолството на Ирак в България.

Директорът на НБКМ доц. Красимира Александрова при откриването на събитието подчерта „…отваряме врати за изложба на четирима иракски художници и приложници, които творят в България. Изложба с нестандартен интересен формат, събрал различни творческите подходи.“

На официалното откриване Негово Превъзходителство Джасим Масауи, посланик на Република Ирак в България, изрази задоволството си, че националната библиотека – българската книжна съкровищница, е дом за творбите на художниците до 19 септември,които ще могат да бъдат видяни от десетки посетители и ценители на изкуството.

На откриването присъстваха представители на дипломатическите мисии в България от Европа и Азия.

Фотогалерия

Снимки: Стефан Рангелов

yo22019-09-12T13:49:42+03:0012.09.2019|Изложби|

„ИЗКУСТВОТО НА КНИГАТА В ХЪРВАТИЯ” ГОСТУВА В СОФИЯ
Пътуващата изложба на Националната и университетска библиотека в Загреб бе открита днес в Централното фоайе на НБКМ

Експозицията „Изкуството на книгата в Хърватия”, подготвена от екип на Националната и университетска библиотека в Загреб, от днес може да се разгледа в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Специално за откриването й пристигнаха директорът Татяна Петрич и авторът на изложбата д-р Милан Пелц. Това бе и последното културно събитие, организирано с личното съдействие на посланика на Хърватия в София, Н.Пр. Лйерка Алайбег, преди окончателното й отпътуване от България.

В поздравителното си слово към гостите, сред които бяха и представители на Дипломатическия корпус, директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, подчерта 78-годишните приятелски връзки между България и Хърватия и успешното партньорство на националните библиотеки, благодарение на което хърватската и българската общественост се запознават с културното и книжовно наследство на двете държави. „Доказателство за това сътрудничество е подготвената от експерти от отдел „Ръкописи и старопечатни книги” на НБКМ съпътстваща експозиция в Зала „История на книгата”, която представя хърватски старопечатни книги и един ръкописен молитвеник от нашите фондове – допълни доц. Александрова. – Показаните материали са носители на най-старата азбука в славянския свят, глаголицата, която чрез хърватската ръкописна и старопечатна книга се превръща в своеобразен посредник между Изтока и Запада.”

Директорът на Националната и университетска библиотека в Загреб, д-р Татяна Петрич, също говори за добрите контакти между двете институции: „Бих искала да благодаря на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – нашия първи чуждестранен партньор, който дигитализира тези материали, за да се публикуват в сайта. Благодарение на съвместната ни работа по повод гостуването на изложбата „Книги, посоки, публики” на НБКМ в библиотеката ни в Загреб през 2018-а, хърватската публика се запозна със забележителни документи от колекциите „Ръкописи и старопечатни книги”, „Ориенталски сбирки” и „Български исторически архив” на Националната библиотека на България.”

Откритата днес експозиция „Изкуството на книгата в Хърватия” се състои от 21 цветни информационни табла. „Върху тях се открояват изображенията на писмени паметници, украсени с миниатюри – средновековни кондики (богослужебни сборници) и ръкописни книги от епохата на Барока – разказа авторът на изложбата, д-р Милан Пелц. – Има и материали, насочващи към необичайността на хърватската култура, наричана триезична или „три-писмена”. Векове наред хърватите използват паралелно латински, староцърковнославянски и хърватски език. По същия начин, в допълнение към латинския, те са пишели текстове на глаголица и на кирилица… В изложбата представяме и печатни книги – от т.нар. инкунабули до по-модерни издания. Повечето са украсени с илюстрации, изпълнени с различни техники: дърворезба, медни гравюри, литография, сериграфия… Много от представените материали, напр. първата хърватска глаголическа печатна книга от 1483 г., предизвикват възхита с хармонията и благородната простота на техните страници. А представените издания след XIX век показват различните възможности на модерния графичен дизайн.”

Д-р Пелц допълни:

„Огромният фонд от писмени паметници на хърватската култура се натрупва от Ранното Средновековие до наши дни. А ние трябваше да подберем твърде ограничен брой експонати, за да представим пред международна публика тази забележителна област от духовния и културен живот на нашия народ. Фокусът ни е върху книги, които бихме могли да наречем „носители на естетическа наслада”. Защото в процеса на създаване на всяка национална книжнина, включително на хърватската, има голям брой значими произведения, но само някои от тях притежават онази добавена стойност, която ги превръща в символи на майсторството да се прави книга… Изкуството на книгата е отражение на духовния живот на всяка нация. Излагането на самите книги би било сложна и скъпа процедура. Затова в София можете да видите визуализирани части от уникалните материали, съхранявани в различни колекции и библиотечни фондове в Хърватия и по света.”

Изложбата „Изкуството на книгата в Хърватия” бе официално открита на Н.Пр. Лйерка Алайбег. „За мен е чест да служа на страната си в атмосферата на вашата прекрасна, приятелска и богата на културно наследство България. Сърдечно благодаря на всички, които взеха участие в организирането на тази ценна експозиция”, каза в заключение посланикът на Хърватия.

За доброто настроение на присъстващите на събитието се погрижиха певиците от хор „Зорница” при читалище „Отец Паисий – 1936” в Нови Искър. Те изпълниха български и хърватски народни песни заедно с посланик Алайбег. Гостите посетиха Зала „История на книгата” в НБКМ, Боянската църква и други забележителности в София.

Текст: Виолета Цветкова

Фотогалерия

Фотограф: Стефан Рангелов

yo22019-07-10T11:00:27+03:0010.07.2019|Изложби, Събития|

ХЪРВАТСКАТА ГЛАГОЛИЦА – МОСТ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА
Новото издание на поредицата “Книжовен калейдоскоп” на НБКМ е в Зала “История на книгата” до 31 юли

През месец юли експозиционната поредица “Книжовен калейдоскоп” е посветена на хърватската глаголица. Посетителите на Зала “История на книгата” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” имат възможността да разгледат един ръкопис и две старопечатни книги, носители на най-древната азбука в славянския свят.

Букварът на словенския печатар Примож Трубар – “Табла за дицу”, отпечатан през 1561 г., е най-ранната хърватска глаголическа книга в колекциите на НБКМ. Това е и най-ранният славянски буквар, отпечатан на разговорен език – хърватски.

Бревиарият на Иван Паштрич, професор по догматика в колежа на Пропагандата в Рим, е литургична книга на католическата църква. Съдържа основния набор молитви от дневния, седмичния и годишния богослужебен кръг, както и жития на светците. Изданието е осъществено през 1688 г. в печатницата на Конгрегацията за проповядване на католическата вяра в Рим. Езикът на книгите, отпечатани там, е наричан често “илирийски”. Той е приеман от балканските славяни така, както латинския от западните католици.

Хърватският глаголически ръкопис от XVII век съдържа молитви за различни случаи. В края му са поместени в календарен ред паметите на светци, почитани предимно от Римокатолическата църква. Отбелязани са и датите на големи християнски празници като Благовещение, Рождество на Йоан Кръстител и др.

Хърватските глаголически ръкописи и старопечатни книги имат ролята на културен и духовен посредник между Изтока и Запада в предаването на модели, култура на оформянето на кодекса, както и своеобразната устойчивост в продължителното използване на глаголицата.

Експозицията е организирана във връзка с гостуващата изложба “Изкуството на книгата в Хърватия”, създадена от екип на Националната и университетска библиотека в Загреб, Хърватия. Откриването й е на 9 юли 2019 г. в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

Текст: Бояна Минчева

yo22019-07-01T15:09:58+03:0001.07.2019|Зала "История на книгата", Изложби|

БЪЛГАРСКА ПЕРИОДИКА: 140 ГОДИНИ ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
Изложбата е достъпна за посетители в Западното крило на Националната библиотека до края на юли

Лятното издание на документалната поредица “Българска периодика” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” е посветено на 140-годишнината от създаването на Държавен вестник. Изложбата с архивни материали от библиотечния фонд е подредена в Западното крило на сградата и може да се разгледа до 30 юли.

В седемте експозиционни витрини са представени публикуваните в Държавен вестник първи актове на българските държавници в следосвобожденска България, подписани през лятото на 1879 г. с цел изграждане на държавно устройство и национално обединение. След приемането на Търновската конституция се създава българска администрация, структурират се държавни институции и има стремеж за успешно функциониране на централната власт в младата държава.

Изложбата показва оригинали или копия на Държавен вестник, съдържащи укази за неговото създаване, за структурирането на Министерския съвет и на отделните министерства. Любопитни са и първите учебни програми, подготвени и издадени от Министерството на просвещението през 1880 г.

През същата година, с приемането и обнародването на първия Закон за устройство на съдилищата, се поставя началото на формиране и развитие на национална правна система, последвано от приемане и пубикуване на граждански и наказателни закони. Част от показаните архивни материали отразяват Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. и обявяването на Независимостта на България през 1908 г.

Интересно и любопитно за посетителите е да видят първия държавен бюджет, първия валутен курс и др. Представени са нормативните актове, регламентиращи дейността на Националната библиотека, както и първият Закон за задължителния депозит, също публикувани в Държавен вестник.

Държавен вестник е печатният орган, който единствен предоставя официална информация за дейността на българските държавни институции. Тя е достоверна, тъй като е основана на законови и подзаконови актове, имащи юридическо значение за правата и задълженията на гражданите на Република България (РБ).

Съществуването на Държавен вестник се базира на нормативно установени правила, съдържащи се в Конституцията на РБ, в Закона за Държавен вестник и други нормативни актове. В наши дни се издава от Народното събрание, а неговият председател назначава главния редактор. Споменатият по-горе Закон за Държавен вестник определя съдържанието и структурата на изданието:

В официалния раздел се обнародват актове, които са приети с национален референдум, Конституцията на РБ, кодекси, закони, подзаконови актове, укази на президента, международни договори, решения на върховните съдилища. Същността на този процес – обнародването, е особено важна и гарантира влизането в сила на нормативните актове, действието и задължителността за изпълнението им. Само публикуван в Държавен вестник нормативен акт, освен да влезе в сила, може и да породи правни последици.

В неофициалния раздел на Държавен вестник се обнародват официални известия като разпореждания, индивидуални административни актове, съобщения на различни институции и др. Така се постига официализиране на данни и факти, които трябва достигнат да големи групи хора. Гарантирани от държавата са публичността и юридическото значение на факти, които имат правна стойност и могат да породят юридически последици.

В наши дни, както е показано в изложбата “Българска периодика: 140 г. Държавен вестник”, официалният вестник на Република България се разпространява и ползва чрез печатно издание, чрез интернет сайта на Народното събрание или чрез други правни платформи.

Текст: Анна Александрова

Фотогалерия

Фотограф: Стефан Рангелов

yo22019-06-28T18:46:20+03:0028.06.2019|Изложба „Българска периодика”, Изложби|

СПОМЕН ЗА ДИМИТЪР ДИМОВ В БИБЛИОТЕКАТА
Изложбата, подготвена от екип на Националния литературен музей, е отворена за посетители до 7 юли

Част от оригиналния ръкопис на романа „Тютюн”, пишещата машина, на която Димитър Димов е подготвил за печат „Поручик Бенц”, негови богато илюстрирани лекции по зоология, книги от домашната библиотека на писателя, очилата, любимата му чаша за кафе и още много негови лични вещи могат да се видят до 7 юли в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Експонатите са неразделна част от 16-те информационни пана на документалната изложба „Димитър Димов в писма и спомени”, подготвена от екип на Националния литературен музей. Автори на експозицията, посветена на 110-годишнината от рождението на писателя, са д-р Милена Катошева, главен уредник на къщата музей „Димитър Димов”, и художничката Ивелина Велинова.

Сред гостите на събитието бяха дъщерите на Димитър Димов – Теодора и Сибила, писателят Захари Карабашлиев, режисьорът Сергей Комитски, литературни изследователи, университетски преподаватели, директори на библиотеки и др. Поздрав към всички, събрали се да почетат паметта на писателя, отправи директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова:

„На 25 юни се навършиха 110 години от рождението на един от най-изтънчените български писатели през ХХ век. Това е само формален повод да открием изложбата „Димитър Димов в писма и спомени”, а истинската причина да бъдем заедно в Националната библиотека е преклонението и уважението ни към словото и личността на Димитър Димов. Събира ни желанието да не оставяме да избледнява споменът за него.

Откриването на тази експозиция е и поредното доказателство за доброто сътрудничество между Националната библиотека и Националния литературен музей. Само преди година, също тук, представихме експозицията „Хипократ и Пегас”, посветена на медиците писателите от Възраждането до наши дни, сред които е и Димитър Димов. Заедно издадохме и сборника „Непознатият Дамян Калфов” с материали от съвместната ни конференция с изложба „Винаги с папийонка. Непознатият Дамян Калфов” по повод 130 г. от рождението на писателя. Имахме честта да бъдем домакини и на представянето на „Приближаване до взрива” – най-новата поетична книга на директора на музея Атанас Капралов.

С убеждението, че съвместна ни работа в името на българското слово ще продължи, бих искала да пожелая на добър час на откриващата се днес изложба. И нека не забравяме едно от посланията в романа „Тютюн” на Димитър Димов: „Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам.”

За личността и литературното наследство на Димитър Димов говориха литературният критик доц. д-р Георги Цанков и д-р Милена Катошева. Гостите на събитието се насладиха на музикалните изпълнения на китара на доц. д-р Росен Балкански и на рецитацията на актьора Стоян Чобанов. Изложбата бе открита от поета Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей.

Фотогалерия

Фотограф: Стефан Рангелов

yo22019-06-28T18:48:33+03:0028.06.2019|Изложби, Събития|

БЛАГОРОДНИЯТ ГЕНИЙ ДА ВИНЧИ
Експозиция, посветена на 500 г. от смъртта на Леонардо, бе открита в Националната библиотека

„Леонардо: Благородният гений” е озаглавена изложбата, която бе открита днес в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Тя е подготвена по идея на посланика на Италия у нас, Н.Пр. Стефано Балди, в сътрудничество с Италианския културен институт в София. 15-те винилови платна представят най-значимите творения и мъдростта на легендарния представител на Флорентинската школа Леонардо да Винчи (1452–1519) в областна на живописта, скулптурата, архитектурата, дизайна, инженерните науки, зоологията, ботаниката и т.н. Представата за ренесансовата му личност, която не спира да вдъхновява и вълнува поколенията, се допълва от множество издания, подбрани от богатия фонд на Националната библиотека.

В емоционалната си реч посланик Балди очерта най-значимите моменти от живота и делото на Леонардо. А доц. д-р Kрасимира Александрова, директор на Библиотеката, благодари на дипломата за доверието именно храмът на знанието в България да бъде домакин на изложбата за гения, който завещава на идващите след него: „Тези, които се влюбват в практика без наука, са като моряк, който влиза в кораб без кормило или компас и никога не може да бъде сигурен къде отива… Ако се запасиш с търпение и проявиш старание, то засетите семена на знанието непременно ще дадат добра реколта. Корените на учението са горчиви, но плодовете – сладки.”

Фотогалерия

Фотограф: Стефан Рангелов

yo22019-06-24T09:31:59+03:0021.06.2019|Изложби|

ИЗЛОЖБА В ПАМЕТ НА СКЕНДЕРБЕГ
Вечер с литературни и музикални творби за националния герой на Албания събра дипломати и интелектуалци в Националната библиотека

Експозиция с книги и архивни материали от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” бе сред акцентите в литературно-музикалната вечер, посветена на Георги Кастриоти Скендербег, най-почитания и уважаван герой на албанския народ. Тя бе организирана в партньорство с Посолството на Република Албания в България по повод 105-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между двете държави и 26 г. от подписването на техния Договор за приятелство и сътрудничество.

Гостите – дипломати, интелектуалци и почитатели на историята и литературата, бяха поздравени от Н.Пр. посланик Доника Ходжа и от директора на Библиотеката, доц. д-р Красимира Александрова. Доц. д-р Георги Николов от Историческия факултет на Софийския университет разказа за живота на Скендербег, а д-р Бояна Минчева, ръководител на направление „Опазване на ръкописно-документално наследство” в НБКМ, представи тематичната експозиция.

В изложбената колекция, която може да се разгледа до 9 юни в Централното фоайе на Библиотеката, са включени ръкописи, старопечатни книги и съвременни биографични издания, както и различни по жанр творби на български възрожденски книжовници и световноизвестни европейски и американски поети и писатели, вдъхновени от личността на албанския герой.

Сред най-значимите експонати е ръкописът на поемата „Скендербег”, написана през 1860 г. от известния български възрожденски учител, писател и преводач от град Охрид Григор Пърличев. Ярката личност на героя оживява и в стихове на Джордж Байрон, Хенри Лонгфелоу, Иван Франко. На финала на вечерта прозвуча и откъс от операта „Скендербег” от Антонио Вивалди.