ГЛАСЪТ НА СЛОВОТО: 1150 ГОДИНИ ОТ УСПЕНИЕТО НА СВ. КИРИЛ
Тематичната изложба с оригинали от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” може да се разгледа от 10 до 29 май в Централното фоайе на сградата

„Гласът на словото” – така е озаглавена експозицията, която Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” посвещава на 1150-годишнината от Успението на св. Константин-Кирил Философ. С откриването й днес, в навечерието на своя патронен празник, най-голямото книгохранилище в България се включва в поредицата от културни и научни прояви в чест на славянския първоучител.

Освен ден за прослава на паметта на светите просветители Кирил и Методий, 11 май е и Професионален празник на българските библиотечно-информационни работници. По традиция това е повод за експертите от отдел „Ръкописи и старопечатни книги” да представят изложба, разкриваща неизчерпаемото богатство на библиотечния фонд, свързан с делото на славянските първоучители. Обяснимо, през 2019-а на фокус е свети Кирил по повод 1150-годишнината от неговото Успение.

Предполага се, че култът към св. Кирил се е оформил още през IX век в Моравия, а общата почит към славянските първоучители е създадена по-късно – след идването на Кирило-Методиевите ученици в България. През вековете южните славяни на Балканите съхраняват тяхната памет чрез преписването на житията им и на текстовете на църковните служби за празничните им дни: 14 февруари – за Успение на св. Кирил славянобългарски първоучител, 6 април – за Успението на св. Методий, архиепископ Моравски, както и общата паметна дата в църковния календар за двамата учители на славянството – 11 май.

Основната част от оригиналните материали в изложбата „Гласът на словото” са от колекциите, съхранявани в специалните фондове на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” в Националната библиотека. Сред тях са някои от по-рядко експонираните паметници на южнославянските и руската ръкописна традиция, както и книжовни паметници, слабо познати досега за широката общественост. Посетителите ще могат да видят Тиквешкия сборник от втората половина на XV в., съдържащ и текста на Солунската легенда; Дриновския дамаскин и синодик от края на XVI в., изписан в Ловешкия книжовен център; служебния миней за м. февруари от 1608 г., изписан в манастира „Св. Троица” край Враца, както и единствения запазен в България руски хронограф, в който са поместени „Сказание за превода на книгите от гръцки език на славянски” и „Кратко сказание за раждането и живота на св. Кирил”.

Чрез слова, служби и други поетично-песенни произведения за св. Константин-Кирил Философ изложбата представя традицията в развитието на култа към славянския първоучител, отразена както в ръкописната книжнина от първите му векове, така и в старопечатната традиция през Възраждането и до наши дни.

Изложбата „Гласът на словото” бе открита от директора на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – доц. д-р Красимира Александрова, и представена от доц. Елена Узунова от отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в присъствието на гости, читатели и служители на институцията. В прослава на святото дело бяха и изпълненията на Камерния хор „Средец” с диригент проф. Александър Куюмджиев.

Текст: Елена Узунова

Фотогалерия

Снимки: Стефан Рангелов

2019-05-10T15:31:58+00:00 10.05.2019|Изложби|

1100 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ЗОГРАФСКИЯ МАНАСТИР
Експозиционната поредица “Книжовен калейдоскоп” представя ръкописи, старопечатни книги и архивни документи за светата обител от фонда на НБКМ

Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” отбелязва 1100-годишнината от основаването на българския манастир “Св. Великомъченик Георги Зограф” на Света гора (Атон) със специално подготвена изложба. Тя е част от новата експозиционна поредица “Книжовен калейдоскоп” в Зала “История на книгата” и може да се разгледа до 30 май.

Според преданието Зографският манастир е основан през 919 г. от трима братя от град Охрид – Моисей, Аарон и Йоан (Иван) Селима, които се оттеглят от светския живот и стават отшелници на полуостров Атон. Легендата разказва още, че светата обител получава посвещението си по чудодеен начин. След горещите молитви на монасите върху определената за храмова икона неизписана дъска неръкотворно се появява образът на св. Георги. Светецът сам рисува своя лик през нощта. Поради тази негова зографска способност манастирът е назован “Св. Георги Зограф” или Зограф, както обикновено го наричаме в България.

Зографският манастир се утвърждава във времето като първостепенно българско културно и книжовно средище, пазител на националния дух и история. Многобройните стенописни ансамбли, икони и църковна утвар, богатата сбирката от ръкописи, документи и старопечатни книги са само част от безценното културно наследство, което той съхранява за идните поколения.

През май – месеца на книжовността, Националната библиотека на България представя в специалната витрина с микроклимат в Зала “История на книгата” различни книжовни паметници, свързани със светата обител Зограф. Те са подбрани от колекциите “Славянски и чуждоезични ръкописи”, “Старопечатни, редки и ценни книги”, “Ориенталски сбирки”, както и “Портрети и снимки” към Българския исторически архив. Най-ранният експонат е Псалтир от средата на XVI в., донесен от Зографския манастир. Полетата на повечето листове от този ръкопис са изпълнени с множество кратки бележки за местонахождението на части от мощите на различни светци в манастирите и скитовете на Света гора. Вторият показан ръкопис е Писмовник от 1783 г., писан от йеродякон Серафим в Зограф. Той съдържа 48 образци за писма, предимно от името на духовници към духовници.

Сред експонатите са още книга, отпечатана в първата българска печатница в Солун – “Краткое описание двадесят монастирей обретающияся во Святой гору Атонской” от 1839 г., и османотурски документ от 1866 г., свързан със спор за границите между земите на сръбския манастир Хилендар и българския манастир Зограф на Света гора. Изложбата допълват разновременни, изключително интересни и ценни черно-бели и цветни оригинали, фотокопия и пощенски картички с изгледи от Зографския манастир.

 

Текст: Нона Петкова

Снимки: Стефан Рангелов

 

2019-05-13T13:32:56+00:00 08.05.2019|Изложби|

ФОТОСИ НА БЪЛГАРКИ В НОСИИ КРАСЯТ НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

От днес до 29 март в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” може да се разгледа авторската изложба на фотографа Радослав Първанов – „Аз съм Българка!” – Продължението. Колекцията от около 30 цветни фотоса е втора част от едноименния проект на младия габровски артист. Благодарение на тях в дните около Благовещение библиотечното пространство ще бъде изпълнено с красивите лица на български момичета, облечени в народни носии от всички фолклорни региони на страната.

Всичко започва през 2014 г., когато Радослав Първанов прави фотосесия на първия си модел, облечен в носия, на фона на Старинния Пловдив. Резултатът е повече от вдъхновяващ и той решава да посвети цялата 2016-а на заснемането на серия сюжети за своя проект „Аз съм Българка!”. Идеята му е да представи събирателен образ на Българката (авторът винаги изписва тази дума с главна буква) и на България. Избира 50 различни кътчета в цялата страна и 20 български момичета с изявено отношение към културното ни наследство, към традициите и фолклора, които да бъдат негови модели.

Облекли старинни български носии и заснети на фона на знакови за нас исторически, културни или природни забележителности, те се превръщат в млади и горди българки с мисия – твърди фотографът. – Искаше ми се да покажа чисти, скромни представителки на моето поколение, които от малки живеят с националните ни традиции, пазят родовата памет и, без съмнение, ще възпитават децата си в почит към ценностите ни. Чувствах, че трябва да разкажа за България по един различен, неправен до момента начин.”

През периода 2016–2018 г. първата изложба от проекта „Аз съм Българка!” е представена 15 пъти в различни места и пред разнообразна публика: от фоайетата на Народното събрание, през Копривщица и Двореца в Балчик, до 4-ия събор на българите в чужбина „На мегдана на другата България” и Седмицата на фотографията в Милано, Италия. А в родния си град фотографът веднага печели наградата „Събитие на годината в областта на културата в Габрово” за 2017 г.

През 2018 г., паралелно с представянето на първата изложба, той започва да работи по „Аз съм Българка!” – Продължението. След като открива новите места за снимки, организира кастинг за фолклорни модели и избира други 20 момичета за „Аз съм Българка!” – Продължението. Първият сюжет е заснет през януари 2018-а в град Ловеч, но истинската работа по втората изложба започва в Плевен през април, в навечерието на Великден. До ноември са реализирани общо 27 сюжета с участието на 22 млади българки. Заснети са повече от 65 знакови места у нас, сред които Боженци, Батак, Стара Загора, Дяволският мост и Картал кая в Родопите, Карлово, розоберът и лавандуловите поля, Асеновата крепост, Старинен Созопол, Старинен Несебър, родният дом на Яворов в Чирпан, Добрич, Трявна, гроздобер край Дунав, Бяла, Седемте рилски езера, Етнографският комплекс „Кулата” – Казанлък, Плиска и Велики Преслав, Русе, Широка лъка, Калето при Белоградчишките скали, Златните мостове на Витоша, Севлиево и др. Всички сюжети от втората изложба на проекта „Аз съм Българка!” са придружени и от личен разказ за снимачния процес, който авторът и екипът му публикуват в социалната мрежа.

Изложбата бе открита от зам.-директора на Националната библиотека, доц. Антоанета Тотоманова, в присъствието на част от моделите. Радослав Първанов разказа за работата си с момичетата, за местата, където са заснети сюжетите, и за идеята си догодина да подготви изложба с най-добрите снимки от своите 10-годишни занимания с фотография.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-03-19T15:03:40+00:00 19.03.2019|Изложби, Събития|

“МНОГОТОЧИЯ НА ЛЮБОВТА” – ЦВЕТНИ СЮЖЕТИ НА ВАЛЕНТИНА ПОПОВА В БИБЛИОТЕКАТА

Третата си самостоятелна изложба подреди художничката Валентина Попова в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. За да я поздравят, на откриването на експозицията се събраха нейни приятели, колеги от Българското национално радио, където е работила дълги години, ценители на изкуството.

Валя Попова не е дипломиран артист. Тя е социолог по образование, пътешественик и художник по вътрешно призвание. Творбите й бяха представени от проф. Чавдар Попов. Според известния изкуствовед липсата на академично образование е донякъде плюс за художничката, тъй като понякога професионализмът затваря в рамки, а тя свободно борави с цветове и форми, доверявайки се единствено на себе си. Картините й са пъстри и жизнерадостни, някои са вдъхновени от изкуството на аборигените, другите крият (успешно или не съвсем) любовта й към котките.

Изложабата “Многоточия на любовта” е отворена за посетители в Библиотеката до 28 февруари.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-02-15T16:02:56+00:00 15.02.2019|Изложби|

БАН ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБА ЗА МАРИН ДРИНОВ В БИБЛИОТЕКАТА

Документална експозиция, посветена на 180-годишнината от рождението на Марин Дринов (1838–1906), бе открита в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Изложбата е подготвена от специалисти на Българската академия на науките. 15-те информационни табла проследяват пътя на именития възрожденец и строител на следосвобожденска България от родния му град Панагюрище до статута на авторитетен филолог и езиковед, историк и етнограф, обществен и държавен деец.

В словото си за откриването на изложбата зам.-председателят на БАН, чл. кор. проф. Васил Николов подчерта значението на Марин Дринов за българската историография и приноса му за създаването на Националната библиотека. На събитието присъстваха директорите на НБКМ и на Централната библиотека на БАН – доц. д-р Красимира Александрова и д-р Силвия Найденова, учени, служители и гости на НБКМ.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-12-19T11:01:32+00:00 19.12.2018|Изложби, Събития|

БИБЛИОТЕКИТЕ НА ШУМЕН И ТЪРГОВИЩЕ ГОСТУВАТ В НБКМ

Две тематични експозиции гостуват в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Регионалната библиотека “Стилиян Чилингиров” на град Шумен представя изложбата “Българската история в художествено слово и образ”. Тя е разделена на три части: “Оттук започва България: 1335 години от създаването на Българската държава”, “Втора българска държава 1185–1396” и “Възраждането на България”. Богато илюстрирани, 32-те експозиционни табла разказват за знакови личности и събития в националната ни история.

Регионалната библиотека “Петър Стъпов” – Търговище, е озаглавила своята пътуваща изложба “По пътя на свободата”. Върху девет постера са представени ключови за България исторически дати по време на Руско-турската война – от огласяването на Манифеста на император Александър II на 12/24 април 1877 г., през военните действия на Балканите и на територията на Търговищка област, до Освобождението на 3 март 1878 г.

Екипи на регионалните библиотеки в Шумен и Търговище, водени от директорите Росица Добрева и Росица Куцарова, посетиха НБКМ по повод откриването на изложбите. Посетителите могат да ги разгледат в Западното крило на Националната библиотека до 14 ноември 2018 г.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-11-09T15:22:05+00:00 09.11.2018|Изложби, Събития|

1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Националната библиотека е домакин на научна конференция и изложба, посветена на 85-годишнината от рождението на проф. Александър Фол

Празничната програма на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) за Деня на народните будители започна с откриване на ХVI-ата Национална научна конференция „Обществото на знанието и хуманизмът на ХХІ век”. По традиция форумът се организира ежегодно от Университета по библиотекознание и информационни технологии и се повежда на 1 ноември. Домакин и съорганизатор през 2018-а е НБКМ. В тържествената церемония участваха студенти на УниБИТ в Централното фоайе на сградата.

Приветствия към гостите на конференцията отправиха ректорът на УниБИТ, проф. д.ик.н. Стоян Денчев, Деница Сачева – зам.-министър на образованието и науката, проф. д.н. Андрей Манойло от Московския държавен университет „М. В. Ломоносов” и член на научния съвет при Съвета за сигурност на Русия, доц. д-р Красимира Александрова – директор на Националната библиотека.

Участниците в конференцията присъстваха и на откриването на изложбата “Пътешественик във времето”, посветена на 85-годишнината от рождението на изтъкнатия учен проф. дин Александър Фол. Пътуващата експозиция е създадена от екип на Института за Балканистика с Център по тракология при БАН и Нов български университет. Делото на проф. Фол бе представено от проф. Стоян Денчев, проф. Ваня Лозанова и проф. Валерия Фол. Националната библиотека е домакин на изложбата до 7 ноември 2018 г., след което тя ще гостува на други институции в България и чужбина.

Празникът в Библиотеката ще продължи в 17:00 часа, когато ще бъде открита изложбата “Пространства за будители” (съвместно със Съюза на народните читалища) и ще бъде обявен първият носител на Почетната наградата “Млад будител за 2018”, присъждана за принос към каузата на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

Фотограф: Стефан Рангелов

Фотограф: Иван Добромиров

2018-11-01T13:00:32+00:00 01.11.2018|Изложби, Събития|

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ПРЕДСТАВЯ ИЗЯЩНИ ИЗДАНИЯ НА КИЕВО-ПЕЧОРСКАТА ЛАВРА ОТ XVII–XIX ВЕК

“Киево-Печорската лавра – традиция и вяра в слово и образ” се нарича най-новата изложба, която може да се разгледа до 29 октомври в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Експозицията, посветена на 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Украйна, бе открита снощи от директора доц. д-р Красимира Александрова и посланика на Украйна у нас – Н.Пр. Виталий Москаленко, в присъствието на ръководителите на дипломатическите мисии на Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина в София, представители на Държавната агенция за българите в чужбина и други институции, десетки граждани.

Върху седем експозиционни пана е представена богата информация за многовековния духовен и книжовен център на православието Киево-Печорска лавра. Именно там през 1616 г. известният учен и просветител, архимандрит Елисей Плетенецки, основава печатница, чиято дейност продължава повече от 300 години. Оригинални старопечатни, редки и ценни книги, издадени там през периода XVII–XIX век и притежавани днес от НБКМ, могат да се видят в специално подредените за изложбата витрини.

Още в началото на изложбеното пространство посетителите попадат на текст, свързан с историята на основаването на печатницата на Лаврата и с бележитите майстори на словото, гравюрата и книгопечатането, работили там. Маркирани са също българско-украинските и украинско-българските книжовни и литературни връзки през столетията.

Сред представените експонати (върху таблата и във витрините) са богато илюстрираната книга “Толкование на апокалипсис” (1625) на Андрей Кесарийски – най-ранното издание на Печорската лавра в колекцията на НБКМ и свидетелство за майсторството на печатаря Памво Беринда, както и други изящни издания, осъществени със съдействието на киевските митрополити Йоасаф Кроковски и Исая Копински, и др.

Изданията са ярко свидетелство за присъствието на украинската книга на територията на България през вековетекоментира в словото си за откриването д-р Бояна Минчева, ръководител на отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в Библиотеката. – Общото представяне на Лаврата е в хронологичен порядък, но са обособени и отделни тематични акценти, пряко свързани с културните и книжовни връзки между България и Украйна, които са с почти хилядолетна история. Сред тях е първото издание на Житие и служба на св. Иван Рилски от 1671 г., преиздадено на новобългарски език от Неофит Рилски. Тематична витрина представя значението на св. Димитрий Ростовски значение за монашеския живот в Рилския манастир, както и връзката му с българската историопис. Друга витрина, посветена на Йосиф Соколски, дава биографични сведения за противоречивата личност на българския свещенослужител, прекарал последните 18 години от земния си път в Киево-Печорската лавра.”

Интересен исторически факт е, че до началото на XII век цялата българска оригинална и преводна литература вече е била позната в Киевска Рус посредством преписи на ръкописни творби на бележити автори като Климент Охридски, Йоан Екзарх и др. През XIV–XVI в. Киприян и Григорий Цамблак пренасят там традициите на Евтимиевата книжовна школа. През XVII и XVIII в. се наблюдава и друга практика – по българските земи се преписват книги от стари украински и други славянски ръкописни или печатни образци. Най-големите средища на този културен и книжовен обмен са светогорските манастири и Рилският манастир. Днес Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” притежава 191 тома, печатани в Печорската лавра.

“Киево-Печорската лавра – традиция и вяра в слово и образ” е съвместно дело на специалисти от НБКМ и представители на Посолството на Украйна в България.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-10-17T15:22:08+00:00 17.10.2018|Изложби, Събития|

ЧЕСТИТ ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА!

Националната библиотека отбелязва 110-годишнината от паметното събитие с документална експозиция

 

„...Цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България! 
Да живее българският народ!”

Из „Манифест към българския народ”

 

На 22 септември 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолната столица Търново княз Фердинанд I, в присъствието на членовете на правителството, прочита манифеста към българския народ.  В българската историческа памет този храм носи изключителен символичен и емоционален заряд. Обявяването на Независимостта, именно там, е и символичен акт на продължение на Второто българско царство. С оглед на историческата традиция българската държава е провъзгласена за царство, а княз Фердинанд получава титлата цар.

Според думите на тогавашния министър-председател Александър Малинов, българските политици проявяват „висок патриотизъм и истинска държавническа мъдрост”, използвайки назрялата политическа обстановка след Младотурската революция и конфликта около въпроса с Източните железници. Това е изключителен и рядък успех на българската дипломация, оценила и взела твърдото решение да отстоява правото на България да бъде свободна и суверенна държава.

С този акт българската държава отхвърля васалната зависимост на страната от Турция, несправедливо наложена от Берлинския конгрес, и „се завръща в семейството на независимите европейски държави”, както отбелязва акад. Георги Марков. Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически мисии. Независима България променя Конституцията си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и търговски.

Усилията, знанията и опита на българските дипломати и политици като Александър Малинов, Стефан Паприков, Иван Салабашев, Андрей Ляпчев, Страшимир Добрович, Димитър Станчов и много други  се увенчават с успех на 6 април 1909 г., когато “прогласената във Велико Търново независимост е получила най-после одобрението и признанието на Великите сили и нашите съседи” (Ал. Малинов).

Изложбата в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” , посветена на събитието, представя документи и издания, свързани с обявяването и признаването на Независимостта. Акцентите са върху държавните символи, националния химн, дипломатическата кореспонденция, отзвука от събитието по страниците на българския и чуждия печат, отбелязването и възобновяване на честването на празника.

Честит празник!

2018-09-21T16:36:23+00:00 21.09.2018|Изложби, Събития|

“КНИГИ, ПОСОКИ, ПУБЛИКИ” ГОСТУВА В ХАСКОВО

Главният архивист от отдел “Ръкописи и старопечатни книги” – д-р Бояна Минчева, представи пред жители на Хасково пътуващата изложба “Книги, посоки, публики” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Откриването на експозицията в местната Регионална библиотека “Христо Смирненски” е част от културната програма за празника на града (8 септември).

Върху 16 пана е представена малка част от съкровищата на националната библиотека на България по повод 140 години от нейното основаване. Сред тях са безценни образци на книжовността от колекциите “Ръкописи и старопечатни книги”, “Ориенталски сбирки” и “Български исторически архив”. Регионалната библиотека “Христо Смирненски” допълва изложбата с притежаваните от нея фототипни  издания на ръкописи и старопечатни книги като Асеманиевото евангелие, Остромировото евангелие, Четвероевангелието на цар Иван Александър и др.

Изложбата бе открита от Валерия Каварджиева, главен библиотекар на РБ “Христо Смирненски” – Хасково, и ще остане отворена за посетители да края на седмицата.

 

Снимки: Регионална библиотека “Христо Смирненски” – Хасково

2018-09-18T15:45:34+00:00 18.09.2018|Изложби|