ФОТОСИ НА БЪЛГАРКИ В НОСИИ КРАСЯТ НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

От днес до 29 март в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” може да се разгледа авторската изложба на фотографа Радослав Първанов – „Аз съм Българка!” – Продължението. Колекцията от около 30 цветни фотоса е втора част от едноименния проект на младия габровски артист. Благодарение на тях в дните около Благовещение библиотечното пространство ще бъде изпълнено с красивите лица на български момичета, облечени в народни носии от всички фолклорни региони на страната.

Всичко започва през 2014 г., когато Радослав Първанов прави фотосесия на първия си модел, облечен в носия, на фона на Старинния Пловдив. Резултатът е повече от вдъхновяващ и той решава да посвети цялата 2016-а на заснемането на серия сюжети за своя проект „Аз съм Българка!”. Идеята му е да представи събирателен образ на Българката (авторът винаги изписва тази дума с главна буква) и на България. Избира 50 различни кътчета в цялата страна и 20 български момичета с изявено отношение към културното ни наследство, към традициите и фолклора, които да бъдат негови модели.

Облекли старинни български носии и заснети на фона на знакови за нас исторически, културни или природни забележителности, те се превръщат в млади и горди българки с мисия – твърди фотографът. – Искаше ми се да покажа чисти, скромни представителки на моето поколение, които от малки живеят с националните ни традиции, пазят родовата памет и, без съмнение, ще възпитават децата си в почит към ценностите ни. Чувствах, че трябва да разкажа за България по един различен, неправен до момента начин.”

През периода 2016–2018 г. първата изложба от проекта „Аз съм Българка!” е представена 15 пъти в различни места и пред разнообразна публика: от фоайетата на Народното събрание, през Копривщица и Двореца в Балчик, до 4-ия събор на българите в чужбина „На мегдана на другата България” и Седмицата на фотографията в Милано, Италия. А в родния си град фотографът веднага печели наградата „Събитие на годината в областта на културата в Габрово” за 2017 г.

През 2018 г., паралелно с представянето на първата изложба, той започва да работи по „Аз съм Българка!” – Продължението. След като открива новите места за снимки, организира кастинг за фолклорни модели и избира други 20 момичета за „Аз съм Българка!” – Продължението. Първият сюжет е заснет през януари 2018-а в град Ловеч, но истинската работа по втората изложба започва в Плевен през април, в навечерието на Великден. До ноември са реализирани общо 27 сюжета с участието на 22 млади българки. Заснети са повече от 65 знакови места у нас, сред които Боженци, Батак, Стара Загора, Дяволският мост и Картал кая в Родопите, Карлово, розоберът и лавандуловите поля, Асеновата крепост, Старинен Созопол, Старинен Несебър, родният дом на Яворов в Чирпан, Добрич, Трявна, гроздобер край Дунав, Бяла, Седемте рилски езера, Етнографският комплекс „Кулата” – Казанлък, Плиска и Велики Преслав, Русе, Широка лъка, Калето при Белоградчишките скали, Златните мостове на Витоша, Севлиево и др. Всички сюжети от втората изложба на проекта „Аз съм Българка!” са придружени и от личен разказ за снимачния процес, който авторът и екипът му публикуват в социалната мрежа.

Изложбата бе открита от зам.-директора на Националната библиотека, доц. Антоанета Тотоманова, в присъствието на част от моделите. Радослав Първанов разказа за работата си с момичетата, за местата, където са заснети сюжетите, и за идеята си догодина да подготви изложба с най-добрите снимки от своите 10-годишни занимания с фотография.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-03-19T15:03:40+00:00 19.03.2019|Изложби, Събития|

“МНОГОТОЧИЯ НА ЛЮБОВТА” – ЦВЕТНИ СЮЖЕТИ НА ВАЛЕНТИНА ПОПОВА В БИБЛИОТЕКАТА

Третата си самостоятелна изложба подреди художничката Валентина Попова в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. За да я поздравят, на откриването на експозицията се събраха нейни приятели, колеги от Българското национално радио, където е работила дълги години, ценители на изкуството.

Валя Попова не е дипломиран артист. Тя е социолог по образование, пътешественик и художник по вътрешно призвание. Творбите й бяха представени от проф. Чавдар Попов. Според известния изкуствовед липсата на академично образование е донякъде плюс за художничката, тъй като понякога професионализмът затваря в рамки, а тя свободно борави с цветове и форми, доверявайки се единствено на себе си. Картините й са пъстри и жизнерадостни, някои са вдъхновени от изкуството на аборигените, другите крият (успешно или не съвсем) любовта й към котките.

Изложабата “Многоточия на любовта” е отворена за посетители в Библиотеката до 28 февруари.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-02-15T16:02:56+00:00 15.02.2019|Изложби|

БАН ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБА ЗА МАРИН ДРИНОВ В БИБЛИОТЕКАТА

Документална експозиция, посветена на 180-годишнината от рождението на Марин Дринов (1838–1906), бе открита в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Изложбата е подготвена от специалисти на Българската академия на науките. 15-те информационни табла проследяват пътя на именития възрожденец и строител на следосвобожденска България от родния му град Панагюрище до статута на авторитетен филолог и езиковед, историк и етнограф, обществен и държавен деец.

В словото си за откриването на изложбата зам.-председателят на БАН, чл. кор. проф. Васил Николов подчерта значението на Марин Дринов за българската историография и приноса му за създаването на Националната библиотека. На събитието присъстваха директорите на НБКМ и на Централната библиотека на БАН – доц. д-р Красимира Александрова и д-р Силвия Найденова, учени, служители и гости на НБКМ.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-12-19T11:01:32+00:00 19.12.2018|Изложби, Събития|

БИБЛИОТЕКИТЕ НА ШУМЕН И ТЪРГОВИЩЕ ГОСТУВАТ В НБКМ

Две тематични експозиции гостуват в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Регионалната библиотека “Стилиян Чилингиров” на град Шумен представя изложбата “Българската история в художествено слово и образ”. Тя е разделена на три части: “Оттук започва България: 1335 години от създаването на Българската държава”, “Втора българска държава 1185–1396” и “Възраждането на България”. Богато илюстрирани, 32-те експозиционни табла разказват за знакови личности и събития в националната ни история.

Регионалната библиотека “Петър Стъпов” – Търговище, е озаглавила своята пътуваща изложба “По пътя на свободата”. Върху девет постера са представени ключови за България исторически дати по време на Руско-турската война – от огласяването на Манифеста на император Александър II на 12/24 април 1877 г., през военните действия на Балканите и на територията на Търговищка област, до Освобождението на 3 март 1878 г.

Екипи на регионалните библиотеки в Шумен и Търговище, водени от директорите Росица Добрева и Росица Куцарова, посетиха НБКМ по повод откриването на изложбите. Посетителите могат да ги разгледат в Западното крило на Националната библиотека до 14 ноември 2018 г.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-11-09T15:22:05+00:00 09.11.2018|Изложби, Събития|

1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Националната библиотека е домакин на научна конференция и изложба, посветена на 85-годишнината от рождението на проф. Александър Фол

Празничната програма на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) за Деня на народните будители започна с откриване на ХVI-ата Национална научна конференция „Обществото на знанието и хуманизмът на ХХІ век”. По традиция форумът се организира ежегодно от Университета по библиотекознание и информационни технологии и се повежда на 1 ноември. Домакин и съорганизатор през 2018-а е НБКМ. В тържествената церемония участваха студенти на УниБИТ в Централното фоайе на сградата.

Приветствия към гостите на конференцията отправиха ректорът на УниБИТ, проф. д.ик.н. Стоян Денчев, Деница Сачева – зам.-министър на образованието и науката, проф. д.н. Андрей Манойло от Московския държавен университет „М. В. Ломоносов” и член на научния съвет при Съвета за сигурност на Русия, доц. д-р Красимира Александрова – директор на Националната библиотека.

Участниците в конференцията присъстваха и на откриването на изложбата “Пътешественик във времето”, посветена на 85-годишнината от рождението на изтъкнатия учен проф. дин Александър Фол. Пътуващата експозиция е създадена от екип на Института за Балканистика с Център по тракология при БАН и Нов български университет. Делото на проф. Фол бе представено от проф. Стоян Денчев, проф. Ваня Лозанова и проф. Валерия Фол. Националната библиотека е домакин на изложбата до 7 ноември 2018 г., след което тя ще гостува на други институции в България и чужбина.

Празникът в Библиотеката ще продължи в 17:00 часа, когато ще бъде открита изложбата “Пространства за будители” (съвместно със Съюза на народните читалища) и ще бъде обявен първият носител на Почетната наградата “Млад будител за 2018”, присъждана за принос към каузата на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

Фотограф: Стефан Рангелов

Фотограф: Иван Добромиров

2018-11-01T13:00:32+00:00 01.11.2018|Изложби, Събития|

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ПРЕДСТАВЯ ИЗЯЩНИ ИЗДАНИЯ НА КИЕВО-ПЕЧОРСКАТА ЛАВРА ОТ XVII–XIX ВЕК

“Киево-Печорската лавра – традиция и вяра в слово и образ” се нарича най-новата изложба, която може да се разгледа до 29 октомври в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Експозицията, посветена на 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Украйна, бе открита снощи от директора доц. д-р Красимира Александрова и посланика на Украйна у нас – Н.Пр. Виталий Москаленко, в присъствието на ръководителите на дипломатическите мисии на Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина в София, представители на Държавната агенция за българите в чужбина и други институции, десетки граждани.

Върху седем експозиционни пана е представена богата информация за многовековния духовен и книжовен център на православието Киево-Печорска лавра. Именно там през 1616 г. известният учен и просветител, архимандрит Елисей Плетенецки, основава печатница, чиято дейност продължава повече от 300 години. Оригинални старопечатни, редки и ценни книги, издадени там през периода XVII–XIX век и притежавани днес от НБКМ, могат да се видят в специално подредените за изложбата витрини.

Още в началото на изложбеното пространство посетителите попадат на текст, свързан с историята на основаването на печатницата на Лаврата и с бележитите майстори на словото, гравюрата и книгопечатането, работили там. Маркирани са също българско-украинските и украинско-българските книжовни и литературни връзки през столетията.

Сред представените експонати (върху таблата и във витрините) са богато илюстрираната книга “Толкование на апокалипсис” (1625) на Андрей Кесарийски – най-ранното издание на Печорската лавра в колекцията на НБКМ и свидетелство за майсторството на печатаря Памво Беринда, както и други изящни издания, осъществени със съдействието на киевските митрополити Йоасаф Кроковски и Исая Копински, и др.

Изданията са ярко свидетелство за присъствието на украинската книга на територията на България през вековетекоментира в словото си за откриването д-р Бояна Минчева, ръководител на отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в Библиотеката. – Общото представяне на Лаврата е в хронологичен порядък, но са обособени и отделни тематични акценти, пряко свързани с културните и книжовни връзки между България и Украйна, които са с почти хилядолетна история. Сред тях е първото издание на Житие и служба на св. Иван Рилски от 1671 г., преиздадено на новобългарски език от Неофит Рилски. Тематична витрина представя значението на св. Димитрий Ростовски значение за монашеския живот в Рилския манастир, както и връзката му с българската историопис. Друга витрина, посветена на Йосиф Соколски, дава биографични сведения за противоречивата личност на българския свещенослужител, прекарал последните 18 години от земния си път в Киево-Печорската лавра.”

Интересен исторически факт е, че до началото на XII век цялата българска оригинална и преводна литература вече е била позната в Киевска Рус посредством преписи на ръкописни творби на бележити автори като Климент Охридски, Йоан Екзарх и др. През XIV–XVI в. Киприян и Григорий Цамблак пренасят там традициите на Евтимиевата книжовна школа. През XVII и XVIII в. се наблюдава и друга практика – по българските земи се преписват книги от стари украински и други славянски ръкописни или печатни образци. Най-големите средища на този културен и книжовен обмен са светогорските манастири и Рилският манастир. Днес Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” притежава 191 тома, печатани в Печорската лавра.

“Киево-Печорската лавра – традиция и вяра в слово и образ” е съвместно дело на специалисти от НБКМ и представители на Посолството на Украйна в България.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-10-17T15:22:08+00:00 17.10.2018|Изложби, Събития|

ЧЕСТИТ ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА!

Националната библиотека отбелязва 110-годишнината от паметното събитие с документална експозиция

 

„...Цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България! 
Да живее българският народ!”

Из „Манифест към българския народ”

 

На 22 септември 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолната столица Търново княз Фердинанд I, в присъствието на членовете на правителството, прочита манифеста към българския народ.  В българската историческа памет този храм носи изключителен символичен и емоционален заряд. Обявяването на Независимостта, именно там, е и символичен акт на продължение на Второто българско царство. С оглед на историческата традиция българската държава е провъзгласена за царство, а княз Фердинанд получава титлата цар.

Според думите на тогавашния министър-председател Александър Малинов, българските политици проявяват „висок патриотизъм и истинска държавническа мъдрост”, използвайки назрялата политическа обстановка след Младотурската революция и конфликта около въпроса с Източните железници. Това е изключителен и рядък успех на българската дипломация, оценила и взела твърдото решение да отстоява правото на България да бъде свободна и суверенна държава.

С този акт българската държава отхвърля васалната зависимост на страната от Турция, несправедливо наложена от Берлинския конгрес, и „се завръща в семейството на независимите европейски държави”, както отбелязва акад. Георги Марков. Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически мисии. Независима България променя Конституцията си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и търговски.

Усилията, знанията и опита на българските дипломати и политици като Александър Малинов, Стефан Паприков, Иван Салабашев, Андрей Ляпчев, Страшимир Добрович, Димитър Станчов и много други  се увенчават с успех на 6 април 1909 г., когато “прогласената във Велико Търново независимост е получила най-после одобрението и признанието на Великите сили и нашите съседи” (Ал. Малинов).

Изложбата в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” , посветена на събитието, представя документи и издания, свързани с обявяването и признаването на Независимостта. Акцентите са върху държавните символи, националния химн, дипломатическата кореспонденция, отзвука от събитието по страниците на българския и чуждия печат, отбелязването и възобновяване на честването на празника.

Честит празник!

2018-09-21T16:36:23+00:00 21.09.2018|Изложби, Събития|

“КНИГИ, ПОСОКИ, ПУБЛИКИ” ГОСТУВА В ХАСКОВО

Главният архивист от отдел “Ръкописи и старопечатни книги” – д-р Бояна Минчева, представи пред жители на Хасково пътуващата изложба “Книги, посоки, публики” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Откриването на експозицията в местната Регионална библиотека “Христо Смирненски” е част от културната програма за празника на града (8 септември).

Върху 16 пана е представена малка част от съкровищата на националната библиотека на България по повод 140 години от нейното основаване. Сред тях са безценни образци на книжовността от колекциите “Ръкописи и старопечатни книги”, “Ориенталски сбирки” и “Български исторически архив”. Регионалната библиотека “Христо Смирненски” допълва изложбата с притежаваните от нея фототипни  издания на ръкописи и старопечатни книги като Асеманиевото евангелие, Остромировото евангелие, Четвероевангелието на цар Иван Александър и др.

Изложбата бе открита от Валерия Каварджиева, главен библиотекар на РБ “Христо Смирненски” – Хасково, и ще остане отворена за посетители да края на седмицата.

 

Снимки: Регионална библиотека “Христо Смирненски” – Хасково

2018-09-18T15:45:34+00:00 18.09.2018|Изложби|

РЪКОПИСИ НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА НА ИЗЛОЖБА В МОСКВА

Три от най-ценните и богато украсени средновековни български преписи на евангелския текст в колекцията „Славянски ръкописи“ на Националната библиотека продължават да привличат погледите на посетителите в Третяковската галерия в Москва. Те са част от изложбата „Шедьоври на църковното изкуство от България” (до 2 септември). В нея са показани 47 експоната от фондовете на Националния исторически музей, музея „Старинен Несебър” и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

Богатото духовно наследство на България е представено от икони, ръкописи, златовезани литургични тъкани и сребърни предмети на църковната утвар – паметници на християнската култура и изкуство от периода ХІІІ – ХІХ в. Един от акцентите в тази изложба според генералния директор на Третяковската галерия Зелфира Трегулова са „древните ръкописи, които разказват за великата просветителска роля на българските книжовници, благодарение на които християнската литература е преведена на славянски език“.

Изложените в Москва ръкописи са седем. Трите средновековни български преписа на евангелския текст, които представя Националната библиотека, за безценни обрацзи на ръкописното ни книжовно наследство.

Най-ранният паметник е известното Добрейшово четириевангелие (НБКМ 17) – пергаментен ръкопис от първата половина на ХІІІ в. Той е дело на няколко писача, като по името на един от тях – поп Добрейшо – е получил и своето название. Кодексът е бил разделен в миналото на две части – едната (127 л.) постъпва през 1899 г. в Народната библиотека в София, а другата (48 л.) попада в Националната библиотека на Сърбия през ХІХ в. и е унищожена при бомбардировките на Белград през 1941 г. Украсата на ръкописа включва две миниатюри на цял лист с образите на евангелистите Лука и Йоан, които се отличават с интересни и необичайни елементи, богат и наситен колорит. Иконографските особености на композициите са обект на многобройни тълкувания, но остават дискусионни и до днес. Оформлението на евангелието допълват плетенични заставки, както и многобройни и разнообразни като варианти инициали – тератологични, антропоморфни, зооморфни, орнитоморфни, плетенични, геометрични.

Вторият ръкопис, който Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” предоставя като партньор в мащабния културен проект, е на изпълнено върху пергамент Четириевангелие (НБКМ 22, 467), чиито палеографски особености го сближават с паметниците на Търновската книжовна школа от първата половина на ХІV в. Днес от богатата първоначална украса на кодекса са запазени две миниатюри на цял лист с пластично моделираните образи на евангелистите Марко и Лука. Иконографските и стилови особености на тези композиции свидетелстват за влияния от ранната Палеологовска живопис, преплетени с архаизиращи черти.

Третият ръкопис, участващ в екпозицията в Третяковската гелерия, е и единственият в групата с точна дата на изпълнение – 1361 г. Той е известен с названието Рилско четириевангелие (НБКМ 31), защото е изпълнен от монаха Симеон в Рилския манастир. Бележката на книжовника е разположена в полетата около изображението на Триумфалния кръст на фронтисписа на л. 1б. Друг интересен елемент от характеристиката на този паметник е, че за преписа на евангелския текст са използвани тетради от смесен тип – съставени от листове пергамент и хартия.

Изложбата „Шедьоври на църковното изкуство от България” е организирана със съдействието и финансовата подкрепа на Министерството на културата, на посланика на България в Русия,  Н.Пр. Бойко Коцев, както и на Българския културен институт в Москва. Експозицията е придружена от луксозен каталог. Той е подготвен от голям екип специалисти и е под научната редакция от българска страна на чл.-кор. проф. Иванка Гергова и доц. д-р Емануел Мутафов, а от руска страна на доц. д-р Елена Саенкова от Третяковската галерия, която е и куратор на изложбата.

 

Текст: Нона Петкова

Фотографии: www.pravoslavie.ru и НБКМ

2018-08-20T11:35:09+00:00 20.08.2018|Изложби, Събития|

ФОТОИЗЛОЖБАТА “В СВЕТА НА ДОРА ГАБЕ” ГОСТУВА В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Живях! Ако не съм раздала всичко от сърцето си, да бъде грях!” Това откровение на Дора Габе звучи като мото на най-новата гостуваща експозиция в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Около 70 архивни документа, 50 фотографии и богата информация за една от най-известните личности, родени в Добруджа, могат да се видят във фотоизложбата “В света на Дора Габе”, подредена в Западното фоайе на сградата. Тя е част от програмата, с която Регионалната библиотека “Дора Габе” в Добрич отбелязва 130-годишнината от рождението на своя патрон през цялата 2018-а.

Именитата българска поетеса Дора Габе е родена на 28 август 1888 г. в добричкото село Харманлък, днес Дъбовик. Завършва гимназия във Варна, следва естествени науки в Софийския университет, а след това и френска филология в Женева и Гренобъл. За кратко време се връща в родния край и преподава френски език в Добрич, а след това поема към София и към различни краища на света. До последно обаче не прекъсва силната си връзка с Добруджа, включва се и в националното движение за освобождението на региона – факт, на който е посветена и част от “В света на Дора Габе”.

Експозицията пресъздава живота и многопластовото творчество на именитата поетеса чрез темите “Родена в Добруджа”, “Началото”, “Светът е тайна”, “Дечица, не мога без вас!”, “Съдбата Добруджа” – I, II, “Преводаческа дейност”, “Кореспонденция”, “Спомени, статии, реценции, изказвания” и “Награди, грамоти, поздравителни адреси”. Посетителите могат да видят факсимилета на документи, ръкописи, писма, снимки, свързани със семейството на Дора Габе, с хора и факти от наситения личен и творчески път на поетесата. Специално място заема приятелството й с най-малките читатели – показани са корици на нейни детски книги, както и фотоси, запечатали срещите й с деца от Добрич и цяла България.

Документите, включени в изложбата “В света на Дора Габе”, са част от едноименната колекция на Регионалната библиотека “Дора Габе” в Добрич. Експоцизията, която ще остане в Националната библиотека до края на юли 2018-а, е създадена със съдействието на г-жа Виолета Пенева, ИК “Пламък” и ЦДА – Дирекция “Архиви”.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-06-29T16:46:08+00:00 29.06.2018|Изложби, Събития|