СВЕТОВНИ ОБРАЗЦИ НА EXLIBRIS ГОСТУВАТ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Оригинали на exlibris-творби, създадени от художници от цял свят, могат да се видят в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Откритата вчера експозиция “ЕКЛЕКТИКА: СВЕТОВНИ ОБРАЗЦИ НА EXLIBRIS показва в компресиран вид съвременното развитие на специфичната художествена миниатюра през новото хилядолетие. Всички изложени творби са участвали в Международния конкурс за exlibris, чийто домакин от 2005 г. досега е Регионалната библиотека „Любен Каравелов” – Русе. В състезанието, което всяка година е с различна тематика, са участвали художници от различни творчески школи в 51 държави от Европа, Азия, Австралия, Северна и Южна Америка.

В богатия художествен фонд на Русенската библиотека има специален отдел за exlibris. Със своите 3500 оригинала колекцията е единствена по рода си в Югоизточна Европа. Съгласно регламента на конкурса селектираните за участие миниатюри се публикуват в цветен двуезичен каталог и достигат до всяка точка от света. В софийското й представяне са включени творби от почти всички издания на форума. Представените автори са от България, Аржентина, Украйна, Сърбия, Беларус, Хърватия, Босна и Херцеговина, Чехия, Индия, Япония, Хонг Конг.

Миниатюрните графични изображения са посветени на знакови събития в България и по света като 100-годишнината от рождението на единствения български Нобелов лауреат за литература – русенеца с австрийско гражданство Елиас Канети, както и членството на България в Европейския съюз, Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ и др. Темите на други издания на конкурса са били свързани с река Дунав, с историята и културното наследство, със свободата, любовта, еротиката и др.

Част от наградените творби сега могат да се разгледат върху 12 табла и в 6 витрини в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Изложбата бе открита от зам.-директора доц. Антоанета Тотоманова и директора на РБ „Любен Каравелов” – Теодора Евтимова.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-04-20T11:22:16+00:00 20.04.2018|Изложби|

ИЗЛОЖБА С ХРОМОЛИТОГРАФИИ ОТ ПЛОВДИВСКАТА БИБЛИОТЕКА В НБКМ

16 хромолитографии, притежание на Народната библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, в момента могат да се видят в Западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Изложбата, посветена на 140-годишнината от Освобождението на България, представя моменти от Руско-турската война, пресъздадени по време на бойните действия или след това от руските художници И. Д. Ситин, А. Лаврентиев, А. Абрамов и др.

Експозицията „Оригинални хромолитографии от Руско-турската освободителна война” бе показана първо в Пловдив, а сега започва и пътуването й в страната. Тя включва част от общо 27-те творби, купени на 27 май 1924 г. от частен колекционер за 700 лв. заедно с първото илюстровано списание у нас „Българска илюстрация” и художествено-литературния журнал „Москва”.

Тогава към художествения отдел на Пловдивската народна библиотека и музей е сформирана сбирка от графични и фотографски произведения. В нея са събрани всички гравюри, литографии, щампи и фотографии, които по една или друга причина не са били причислени към специалния отдел за ръкописи и старопечатни книги.

От същата година се води и „особен” регистър за гравюрите, фотографиите, литографиите и пр., според който до края на 1924 г. са налични 482 оригинални художествени произведения, включително интересните хромолитографии от Руско-турската освободителна война. Повечето от тях са издадени още по време на войната (1877 – 1878 г.) с позволението на военната цензура, но има и публикувани през 1880, 1881 и 1882 г.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-03-30T16:47:55+00:00 30.03.2018|Изложби, Събития|

НБ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” ПОСВЕТИ ИЗЛОЖБА И КОНЦЕРТ НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Точно 140 години ще се навършат утре от паметния ден, в който през 1878 г. името България отново се появява на картата на Европа. Независимо от всички условности и събития, последвали Санстефанския мирен договор, независимо от споровете дали това е най-подходящата дата за национален празник на всички българи, 3 март е денят, в който повече от столетие отдаваме почитта си към смелите мъже и жени от различни държави, отдали живота си за каузата на един страдащ народ. Спомняме си за тях и сега.

Поклон за опълченците ни, за руските, финландските и румънските воини, осеяли с телата си земите около Стара Загора, Шипка, Плевен, София…

На тях е посветена и изложбата “Зората на свободата” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, открита в Централното фоайе от директора доц. д-р Красимира Александрова и доц. д-р Любомир Георгиев, ръководител на направление “Опазване на ръкописно-документално наследство”. В тематичната експозиция са представени архивни материали от фонда на културния институт (книги, гравюри, снимки и др.) за Руско-турската война (1877-1878) и подписването на Санстефанския мирен договор. Сред акцентите в изложбата са оригинални документи, които разкриват подробности за хода на бойните действия и за българското опълчение. Например в изпратената на 18 юли 1877 г. Телеграма на каймакамина до мютесарифа на Видин се съобщава за струпване на “неприятелски руски войски”, включващи 60 000 войници и артилерия.

В специална витрина е изложено и т.нар. Пенсионно дело на Никола Корчев, с което знаменосецът и един от спасителите на Самарското знаме кандидатства за поборническа пенсия. От него изследователите съдят за съдбата на оцелелите опълченци след Освобождението на България.

В други осем витрини, върху табла и на специално поставен екран могат да се видят книги, фотоси, дигитализирани документи и каритини, отразяващи годините от Априлското въстание до края на войната. Сред тях са и произведения на американския журналист Джанюариъс Макгахан и на британския политик Уилям Гладстон, както и творби на художниците Владимир Димитров-Майстора, Петър Морозов и Димитър Гюдженов.

Преди откриването на “Зората на свободата” гости на Националната библиотека бяха повече от 300 деца от цялата страна, възпитаници на школи от Арт компания “Нови звезди”. Кулминацията на тяхната патриотична инициатива и концерт беше масовото изпълнение на стихотворението “Аз съм българче” и на песента “Питат ли ме де зората”.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-03-02T13:28:37+00:00 02.03.2018|Изложби, Събития|

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ПРЕДСТАВЯ ДОКУМЕНТИ ЗА ЛЕВСКИ В БЛАГОЕВГРАД

Автентични документи от фонда на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) за живота и дейността на Васил Левски бяха подредени в Регионалния исторически музей в Благоевград по повод 145-годишнината от гибелта на Апостола. Иложбата от 11 табла под наслов “Посветен на Отечеството” беше представена от Александър Мошев, архивист в Българския исторически архив на НБКМ, и открита със слово на Елена Чалгънова, уредник в музея.

Ученици от трети клас в местното V СУ „Георги Измирлиев” рецитираха Ботевото стихотворение „Обесването на Левски”. На събитието присъстваха Росен Георгиев, кмет на село Дъбрава, ученици от XI училище „Христо Ботев” в Благоевград, директори на културни институции, туристи от Македония и множество граждани.

БИОБИБЛИОГРАФИЯ НА УМБЕРТО ЕКО ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ

Първата персонална биобиблиографията на произведения от Умберто Еко и на публикуваната у нас литература за него бе представена официално в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Поредицата от три книги е създадена в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). “Умберто Еко в България: биобиблиография” (изд. “За буквите – О писменехь”, 2017) е дело на екип от учени, сред които са проф. д.п.н. Александра Куманова, Мариета Найдова, Диана Ралева, Силвия Филипова, Никола Казански, Николай Василев. 

Събитието, което събра десетки почитатели на Умберто Еко в Централното фоайе на НБКМ, бе организирано със съдействието на Италианския културен институт в София, Столичната библиотека, специалност „Италианска филология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Националния учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура. Свои размисли за гениалния писател философ и за неговия принос към световната литература споделиха ректорът на УниБИТ, проф. д.ик.н. Стоян Денчев, г-жа Луиджина Педди, директор на Италианския културен институт – София, доц. д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека, и др.

В специални витрини бяха представени книги на Умберто Еко (на български и в превод на други езици) от фонда на НБКМ. Сред тях са: “Отсутствующая структура. Введение в семиологию” (Санкт-Петербург: Петрополис, 1998), “Искусство и красота в средневековой эстетике” (Санкт-Петербург: Алетейя, 2003), “Art and beauty in the Middle Age” (Yale Univ. Press, 1986), “Faith in fake: Essays” (London: Secker & Warburg, 1987), “Interpretation et surinterpretation” (1992), “Kant und das Schnabeltier” (2000), “De superman au surhomme” (1993) и др.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-02-19T14:48:53+00:00 19.02.2018|Изложби, Събития|

“ПОСВЕТЕН НА ОТЕЧЕСТВОТО” ГОСТУВА ВЪВ ВЕЛИНГРАД

“Посветен на Отечеството” – пътуващата изложба, която Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) създадена по повод 180-годишнината от рождението на Васил Левски, в момента може да се разгледа във Велинград. Тя беше експонирана първо в местното Средно училище “Васил Левски” и открита от д-р Камелия Божилова, архивист в отдел “Български исторически архив” на НБКМ. А до 14 февруари ще бъде отворена за посещение в сградата на Общинското читалище “Св. св. Кирил и Методий – 1905”, което е и инициатор за гостуването на изложбата в навечерието на 145-ата годишнита гибелта на Апостола.

Това е шанс за повече хора да се докоснат до ценни библиографски документи за човека, посветил себе си и целия си живот на Отечеството, отбелязват медиите във Велинград. Централно място в експозицията заемат Протоколът от заседанията на Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), проведено в Букурещ от 29 април до 4 май 1872 г., фотография на Васил Левски с участници във Втората българска легия и печат на БРЦК.

СТАРИТЕ КАРТИ “ГОВОРЯТ” ЗА ЕВРОПА В БИБЛИОТЕКАТА

Територията е една и съща, но нищо върху нея не е еднакво през различните периоди от развитието на Стария континент. Преместват се хора, а с тях и границите. Как и кога – това разкрива изложбата “Европа в старите карти”, която бе открита снощи в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Тя представя част от дарението на инж. Любен Божков, направено през 1953 г. и дало основата на днешната ни богата картографска колекция (10 700 единици).

Подредените в Централното фоайе карти обхващат времето от XIII до XIX век. Те са изработени в престижни ателиета от най-добрите за времето си европейски картографи и гравьори. Във витрините могат да се видят 12-те оригинални географски карти, с които е илюстриран и календарът на НБКМ за 2018 г. Сред тях са Карта на Древна Тракия, изработена от Абрахам Ортелиус в Антверпен, 1585; Карта на Османската империя от Теодор Данкертс (Амстердам, 1690); Карта на част от Балканския полуостров от Джакомо Кантели (Рим, 1689); Карта на победите на руската армия по време на войната срещу Османската империя (1735-1739) от Тобиас Конрад Лотер (Аугсбург, 1770); Карта на долното течение на р. Дунав с част от българските земи от Йоан и Гилелмо Блау (Амстердам, втора половина на XVII в.); Карта на Източното Средиземноморие от Юстус Данкертс (Амсетрдам, 1690); Карта на европейските провинции на Османската империя от Питер Шенк, Амстердам, 1720) и др.

В отделни витрини са изложени и 10 копия на други карти от дарението на инж. Божков. Всички експонати отразяват исторически, политически и икономически процеси, протичали през вековете на Стария континент, на Балканския полуостров и по българските земи.

Почетно място в експозицията заема кътът, посветен на инж. Любен Божков. Благодарение на неговия внук – също Любен Божков, посетителите могат да видят лични вещи, снимки и публикации от архива на дарителя. За първи път се показват фотографии от албума на фамилия Божкови, благодарственото писмо от цар Фердинант по повод книгата „Съобщителните средства на България” от инж. Божков, измервателен инструмент нониус и термохигрограф, с които той си е служил. Любопитен акцент са оригиналните негови шаржове, дело на приятелите художници Александър Божинов и Константин Щъркелов. В експозицията са и две репродукции на творби от Александър Добринов, свързани с дейността на Любен Божков като председател и гуверньор на Ротари клуб-България.

“Днешният ден е много различен и в по-нестандартен формат. Започнахме годината с календар, от който се роди и идеята за “Европа в старите карти”. Но всичко това дължим на една изключителна личност – инж. Любен Божков. Макар малко позабравен, оказа се, че когато има добра воля, споменът се връща. И така, от 1953 г., едва сега за пръв път се говори за неговото безценно дарение”, заяви на откриването на изложбата директорът доц. д-р Красимира Александрова.

Юлия Карадачка, ръководител на екипа, подготвил изложбата, припомни най-важните моменти от биографията на инж. Божков, който успява “да съчетае сухата материя на техническите науки с интереса си към литературата и изкуството”. Роден през 1880 г., той е истински строител на България от първата половина на ХХ век. Ненапразно е наричан “геополитикът на българските железници”. Негова е заслугата и за изграждането на пристанищата във Варна и Евксиноград. Бил е не само предприемач, а и учен, университетски преподавател, картограф и меценат.

“Страшно съм щастлив, че скромната ни фондация може да работи с Националната библиотека и че тя обръща внимание на един голям българин. Представете си само какво доверие е имал той към тази институция, за да дари именно на нея своята колекция от карти”, сподели Иван Сариев, управител на фондация “Пчелен кошер”, партньор в реализирането на календара и изложбата.

Цвятко Кадийски припомни дейността на инж. Божков като виден ротарианец и благодари от името на Ротари клуб-София, че изложбата не пропуска тази различна страна от живота на дарителя.

Нека припомним и житейското кредо, което инж. Божков следва през целия си професионален път: “Обичай ближния си, радей за града си. Бъди добър и услужлив гражданин в професията и обществото, бъди морален в делата си, бъди отечестволюбец. Търси между другите народи хора с добра воля, търси сближение, за да има на земята мир и между человеците благоволение.”

Инж. Любен Божков си отива от този свят в края на юни през 1959 г. – дни, преди да бъде обявен за член-кореспондент на БАН. Изложбата с карти от неговото дарение може да се разгледа в Националната библиотека до 4 февруари 2018 г.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-01-23T16:09:10+00:00 23.01.2018|Изложби, Събития|

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ПРЕДСТАВЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕВОДИ НА МИХАЙ ЕМИНЕСКУ В КРАЙОВА

Ценни издания с поезия и проза на Михай Еминеску в превод на български език представя Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) в румънския град Крайова. Книгите са част от изложба, открита по повод Националния ден на културата на Румъния, 15 януари. Експозицията е създадена съвместно с Регионалната библиотека „Христо Ботев” във Враца и домакините от Библиотека „Александър и Аристия Аман” в Крайова.

Един от най-интересните томове в двуезичната изложба “Еминеску – поет национален, поет универсален” е сборникът “Българска звезда” (изд. 1905) със стихотворение на Стоян Михайловски, в което той прави паралел между четирима поети – Михай Еминеску, Шандор Петьофи, Едгар Алън По и Андре Шение. От фонда на НБКМ са и два сборника от 1955-1956 г. с избрани творби на именития румънски поет в превод на Борис Колев, както и “Смей се, палачо” (изд. 1990) в съставителство и превод на Радой Ралин.

Преведена на повече от 50 езика, поезията на Еминеску навлиза в България през 1894 г. с първия превод на стихотворението „Сънливите птиченца”. През 1970-а е публикавуна обширна статия със сравнителен характер, в която Илия Конев прави паралел между Христо Ботев и Михай Еминеску. А през 2016 г. излиза книга с избрана негова проза „Бедният Дионис” със съставител и преводач Огнян Стамболиев. В текстовете си „последният европейски романтик” обхваща философски, социални, исторически и психологически въпроси, които поставя и решава в духа на романтичните традиции от XIX в.

На официалното откриване на “Еминеску – поет национален, поет универсален” в Трансграничния център за информация и комуникация Долж-Враца, град Крайова, присъстваха експертите от НБКМ Мая Димитрова и Петър Петров, както и колеги от Регионалната библиотека във Враца. Домакините ги запознаха и с други редки и ценни издания на местнита Библиотека „Александър и Аристия Аман”.

2018-01-17T17:42:47+00:00 17.01.2018|Изложби, Събития|

ЕНОТЕКА В БИБЛИОТЕКА? ВЪЗМОЖНО Е

Веднъж попитали Гьоте кои са трите неща, които би взел със себе си на самотен остров.Книга с поезия, красива жена и достатъчно бутилки от най-добрите вина на света”, отговорил писателят благородник. На въпроса кое от тях би оставил, ако може да вземе само две неща, Гьоте отвърнал: Поезията! Леко изненадан, питащият продължил: “Хер Гьоте, а ако ви е разрешено да вземете само едно нещо със себе си? След няколкосекунден размисъл авторът на “Фауст” изрекъл многозначиелно: “Зависи от реколтата…

Припомняме една от легендите за Гьоте, защото в края на есента е време за божоле. А защо не и за тематична изложба. Именно с младо вино бе открита “Енотека и библиотека” в Регионалната библиотека “Пейо Яворов” – Бургас (ул. “Булаир” №10). Червеното вино от лимитирана серия на известна изба от региона бе специален подарък от домакините за гостите, дошли на откриването на експозицията. Тя е създадена в партньорство с Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и представя документи от нейния фонд, факсимилета на заглавни страници на вестници и списания, посветени на виното, лозарството и винарството.

“Тази уникална изложба е специален подарък за бургазлии по случай празника на града – Никулден”, каза при откриването Мария Бенчева, директор на РБ “Пейо Яворов”. Съдържанието на “Енотека и библиотека” бе представено от гл. ас. д-р Бояна Минчева, завеждащ отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в НБКМ.

“Своеобразната енотека, извлечена от страниците на книги, вестници и списания, приканва днес гостите на библиотеката в Бургас да предприемат любопитна ретро-разходка, да се потопят в атмосферата на отминали времена и да отпият глътка от това отлежало вино на българския дух и традиции”, каза в словото си д-р Минчева. И допълни: “Колекциите на Националната библиотека, наред с цялото богатство на теми, емоции и художествени отражения, са съхранили многопосочното присъствие на виното по страниците на ръкописи и старопечатни книги. А възрожденската и ранната следосвобожденска периодика показват неговото място в обществения живот и бит, което не е загубило актуалност и днес. От Светото причастие, през чашата вдъхновение и утеха на средновековния писач, до ярките отблясъци в очите на революционера, изразил поезията и идеята на националното ни освобождение, виното неизменно присъства във всички периоди от историята на българския народ.”

Посетителите могат да видят първото българско периодично издание на селскостопанска тематика, “Ступан”, което проследява целия цикъл на винопроизводството – от грижата за гроздето, през гроздобера до направата и съхранението на готовата продукция. Материали от други издания разглеждат сравнително качествата на българските вина и тези от известни европейски държави винопроизводителки. Не липсват и съвети за разнопосочната употреба на виното, извлечени от “старобабската” мъдрост. Или както казва Плиний Стари, “In vino veritas” (Naturalis historia 14, 141).

Гостите на откриването на изложбата получиха още един подарък – най-новия брой на сп. “Бакхус”, медиен партньор на събитието.

Фотогалерия

2017-12-12T15:10:42+00:00 12.12.2017|Изложби, Събития|

КРЪГЛА МАСА И ИЗЛОЖБА ЗА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

10 декември е денят, в който всяка година Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) отбелязва началото на своето съществуване. Този път, 139 г. след онзи паметен ден, когато е приета идеята на учителя Михаил К. Буботинов за спешно създаване на българска национална библиотека в новоосвободената държава, екипът посвещава две важни събития на празника.

На 7 и 8 декември библиотечни специалисти от страната, издатели и експерти от държавни инситуции се събраха около кръглата маса на тема “120 г. Закон за задължителното депозиране в България”. В началото на работната среща зам.-директорът доц. Антоанета Тотоманова представи новия, тематичен брой на сп. “Библиотека”. След това бяха обсъдени промените, които през годините са настъпвали в основния документ, гарантиращ попълването на фондовете на НБКМ като най-стара и най-голяма депозитна библиотека у нас.

В презентацията си за нормативната база директорът доц. д-р Красимира Александрова подчерта, че първият самостоятелен Закон за депозиране на печатни издания в народните библиотеки (ДВ, бр. 41/22.02.1897) е приет само 19 години след Освобождението и основаването на националната библиотека – ярко доказателство, че тогавашните държавници са осъзнавали изключителната роля на институцията за съхраняването на книжната памет в нова България. Начинът, по който се прилага Законът през последните пет години, и възникналите проблеми, свързани с него, бяха представени от Цецка Янакиева-Иванова, ръководител направление “Комплектуване на библиотечни ресурси”, и Ефросина Ангелова-Пенкова, ръководител направление „Национална библиографска агенция”.

Според изложената статистика от 2012-а до 2016 г. са депозирани общо 1 475 512 документа; разпределени за депозитните библиотеки в страната са 1 106 113, а в Националната библиотека са регистрирани за “Архив” и “Основен фонд”  369 399 документа. Установени са обаче и 10 201 нарушения на Закона (рекламирани са 39 515 заглавия, съставени са 109 акта за административно нарушение и са направени 14 предложения за Наказателни постановления). След представените данни и тяхното обсъждане присъстващите експерти се обединиха около няколко основни предложения, свързани с българското законодателство:

  1. Намаляване на ДДС върху книжната продукция;
  2. Осигуряване на възможност за депозиране на документи с отдалечен достъп (онлайн издания);
  3. Внасяне на промени в Правилника за прилагане на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.

Гостите на Кръглата маса имаха възможност да разгледат откритата навръх Никулден благотворителна фотоизложба “Спомням си стария фар” на Иван Добромиров, отговорник фотограф в Дигитална библиотека на НБКМ. Тя е подредена в Централното фоайе на сградата и съдържа 46 прекрасни фотоса на фара край Ахтопол.

Експозицията започва със снимка, направена през 1970 г. от друг дългогодишен служител на НБКМ, покойния вече фотограф Николай Господинов. Тогава той снима своя приятел, качен на върха на същия фар – кадър, след който започва дългото “общуване” на Добромиров с морския светлик. Години наред той го запечатва в различни сезони и часове на денонощието, илюстрирайки промените на природните стихии. Сега е подбрал 45 от тях, които не само могат да се разгледат, а и да се купят. Събраните средства ще бъдат дарени от името на Националната библиотека за традиционната иницитива “Българската Коледа”. Изложбата е отворена до 21 декември, а на следващия ден ще бъде отворена и кутията за дарения/откупки.

 

Текст: Виолета Цветкова

 

2017-12-08T18:05:13+00:00 08.12.2017|Изложби, Събития|