„ИЗКУСТВОТО НА КНИГАТА В ХЪРВАТИЯ” ГОСТУВА В СОФИЯ
Пътуващата изложба на Националната и университетска библиотека в Загреб бе открита днес в Централното фоайе на НБКМ

Експозицията „Изкуството на книгата в Хърватия”, подготвена от екип на Националната и университетска библиотека в Загреб, от днес може да се разгледа в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Специално за откриването й пристигнаха директорът Татяна Петрич и авторът на изложбата д-р Милан Пелц. Това бе и последното културно събитие, организирано с личното съдействие на посланика на Хърватия в София, Н.Пр. Лйерка Алайбег, преди окончателното й отпътуване от България.

В поздравителното си слово към гостите, сред които бяха и представители на Дипломатическия корпус, директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, подчерта 78-годишните приятелски връзки между България и Хърватия и успешното партньорство на националните библиотеки, благодарение на което хърватската и българската общественост се запознават с културното и книжовно наследство на двете държави. „Доказателство за това сътрудничество е подготвената от експерти от отдел „Ръкописи и старопечатни книги” на НБКМ съпътстваща експозиция в Зала „История на книгата”, която представя хърватски старопечатни книги и един ръкописен молитвеник от нашите фондове – допълни доц. Александрова. – Показаните материали са носители на най-старата азбука в славянския свят, глаголицата, която чрез хърватската ръкописна и старопечатна книга се превръща в своеобразен посредник между Изтока и Запада.

Директорът на Националната и университетска библиотека в Загреб, д-р Татяна Петрич, също говори за добрите контакти между двете институции: „Бих искала да благодаря на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – нашия първи чуждестранен партньор, който дигитализира тези материали, за да се публикуват в сайта. Благодарение на съвместната ни работа по повод гостуването на изложбата „Книги, посоки, публики” на НБКМ в библиотеката ни в Загреб през 2018-а, хърватската публика се запозна със забележителни документи от колекциите „Ръкописи и старопечатни книги”, „Ориенталски сбирки” и „Български исторически архив” на Националната библиотека на България.”

Откритата днес експозиция „Изкуството на книгата в Хърватия” се състои от 21 цветни информационни табла. „Върху тях се открояват изображенията на писмени паметници, украсени с миниатюри – средновековни кондики (богослужебни сборници) и ръкописни книги от епохата на Барока – разказа авторът на изложбата, д-р Милан Пелц. – Има и материали, насочващи към необичайността на хърватската култура, наричана триезична или „три-писмена”. Векове наред хърватите използват паралелно латински, староцърковнославянски и хърватски език. По същия начин, в допълнение към латинския, те са пишели текстове на глаголица и на кирилица… В изложбата представяме и печатни книги – от т.нар. инкунабули до по-модерни издания. Повечето са украсени с илюстрации, изпълнени с различни техники: дърворезба, медни гравюри, литография, сериграфия… Много от представените материали, напр. първата хърватска глаголическа печатна книга от 1483 г., предизвикват възхита с хармонията и благородната простота на техните страници. А представените издания след XIX век показват различните възможности на модерния графичен дизайн.

Д-р Пелц допълни:

Огромният фонд от писмени паметници на хърватската култура се натрупва от Ранното Средновековие до наши дни. А ние трябваше да подберем твърде ограничен брой експонати, за да представим пред международна публика тази забележителна област от духовния и културен живот на нашия народ. Фокусът ни е върху книги, които бихме могли да наречем „носители на естетическа наслада”. Защото в процеса на създаване на всяка национална книжнина, включително на хърватската, има голям брой значими произведения, но само някои от тях притежават онази добавена стойност, която ги превръща в символи на майсторството да се прави книгаИзкуството на книгата е отражение на духовния живот на всяка нация. Излагането на самите книги би било сложна и скъпа процедура. Затова в София можете да видите визуализирани части от уникалните материали, съхранявани в различни колекции и библиотечни фондове в Хърватия и по света.

Изложбата „Изкуството на книгата в Хърватия” бе официално открита на Н.Пр. Лйерка Алайбег. „За мен е чест да служа на страната си в атмосферата на вашата прекрасна, приятелска и богата на културно наследство България. Сърдечно благодаря на всички, които взеха участие в организирането на тази ценна експозиция”, каза в заключение посланикът на Хърватия.

За доброто настроение на присъстващите на събитието се погрижиха певиците от хор „Зорница” при читалище „Отец Паисий – 1936” в Нови Искър. Те изпълниха български и хърватски народни песни заедно с посланик Алайбег. Гостите посетиха Зала „История на книгата” в НБКМ, Боянската църква и други забележителности в София.

 

Текст: Виолета Цветкова

 

Фотогалерия

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-07-10T11:00:27+03:0010.07.2019|Изложби, Събития|

ХЪРВАТСКАТА ГЛАГОЛИЦА – МОСТ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА
Новото издание на поредицата “Книжовен калейдоскоп” на НБКМ е в Зала “История на книгата” до 31 юли

През месец юли експозиционната поредица “Книжовен калейдоскоп” е посветена на хърватската глаголица. Посетителите на Зала “История на книгата” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” имат възможността да разгледат един ръкопис и две старопечатни книги, носители на най-древната азбука в славянския свят.

Букварът на словенския печатар Примож Трубар – “Табла за дицу”, отпечатан през 1561 г., е най-ранната хърватска глаголическа книга в колекциите на НБКМ. Това е и най-ранният славянски буквар, отпечатан на разговорен език – хърватски.

Бревиарият на Иван Паштрич, професор по догматика в колежа на Пропагандата в Рим, е литургична книга на католическата църква. Съдържа основния набор молитви от дневния, седмичния и годишния богослужебен кръг, както и жития на светците. Изданието е осъществено през 1688 г. в печатницата на Конгрегацията за проповядване на католическата вяра в Рим. Езикът на книгите, отпечатани там, е наричан често “илирийски”. Той е приеман от балканските славяни така, както латинския от западните католици.

Хърватският глаголически ръкопис от XVII век съдържа молитви за различни случаи. В края му са поместени в календарен ред паметите на светци, почитани предимно от Римокатолическата църква. Отбелязани са и датите на големи християнски празници като Благовещение, Рождество на Йоан Кръстител и др.

Хърватските глаголически ръкописи и старопечатни книги имат ролята на културен и духовен посредник между Изтока и Запада в предаването на модели, култура на оформянето на кодекса, както и своеобразната устойчивост в продължителното използване на глаголицата.

Експозицията е организирана във връзка с гостуващата изложба “Изкуството на книгата в Хърватия”, създадена от екип на Националната и университетска библиотека в Загреб, Хърватия. Откриването й е на 9 юли 2019 г. в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

 

Текст: Бояна Минчева

БЪЛГАРСКА ПЕРИОДИКА: 140 ГОДИНИ ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
Изложбата е достъпна за посетители в Западното крило на Националната библиотека до края на юли

Лятното издание на документалната поредица “Българска периодика” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” е посветено на 140-годишнината от създаването на Държавен вестник. Изложбата с архивни материали от библиотечния фонд е подредена в Западното крило на сградата и може да се разгледа до 30 юли.

В седемте експозиционни витрини са представени публикуваните в Държавен вестник първи актове на българските държавници в следосвобожденска България, подписани през лятото на 1879 г. с цел изграждане на държавно устройство и национално обединение. След приемането на Търновската конституция се създава българска администрация, структурират се държавни институции и има стремеж за успешно функциониране на централната власт в младата държава.

Изложбата показва оригинали или копия на Държавен вестник, съдържащи укази за неговото създаване, за структурирането на Министерския съвет и на отделните министерства. Любопитни са и първите учебни програми, подготвени и издадени от Министерството на просвещението през 1880 г.

През същата година, с приемането и обнародването на първия Закон за устройство на съдилищата, се поставя началото на формиране и развитие на национална правна система, последвано от приемане и пубикуване на граждански и наказателни закони. Част от показаните архивни материали отразяват Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. и обявяването на Независимостта на България през 1908 г.

Интересно и любопитно за посетителите е да видят първия държавен бюджет, първия валутен курс и др. Представени са нормативните актове, регламентиращи дейността на Националната библиотека, както и първият Закон за задължителния депозит, също публикувани в Държавен вестник.

Държавен вестник е печатният орган, който единствен предоставя официална информация за дейността на българските държавни институции. Тя е достоверна, тъй като е основана на законови и подзаконови актове, имащи юридическо значение за правата и задълженията на гражданите на Република България (РБ).

Съществуването на Държавен вестник се базира на нормативно установени правила, съдържащи се в Конституцията на РБ, в Закона за Държавен вестник и други нормативни актове. В наши дни се издава от Народното събрание, а неговият председател назначава главния редактор. Споменатият по-горе Закон за Държавен вестник определя съдържанието и структурата на изданието:

В официалния раздел се обнародват актове, които са приети с национален референдум, Конституцията на РБ, кодекси, закони, подзаконови актове, укази на президента, международни договори, решения на върховните съдилища. Същността на този процес – обнародването, е особено важна и гарантира влизането в сила на нормативните актове, действието и задължителността за изпълнението им. Само публикуван в Държавен вестник нормативен акт, освен да влезе в сила, може и да породи правни последици.

В неофициалния раздел на Държавен вестник се обнародват официални известия като разпореждания, индивидуални административни актове, съобщения на различни институции и др. Така се постига официализиране на данни и факти, които трябва достигнат да големи групи хора. Гарантирани от държавата са публичността и юридическото значение на факти, които имат правна стойност и могат да породят юридически последици.

В наши дни, както е показано в изложбата “Българска периодика: 140 г. Държавен вестник”, официалният вестник на Република България се разпространява и ползва чрез печатно издание, чрез интернет сайта на Народното събрание или чрез други правни платформи.

Текст: Анна Александрова

Фотограф: Стефан Рангелов

 

СПОМЕН ЗА ДИМИТЪР ДИМОВ В БИБЛИОТЕКАТА
Изложбата, подготвена от екип на Националния литературен музей, е отворена за посетители до 7 юли

Част от оригиналния ръкопис на романа „Тютюн”, пишещата машина, на която Димитър Димов е подготвил за печат „Поручик Бенц”, негови богато илюстрирани лекции по зоология, книги от домашната библиотека на писателя, очилата, любимата му чаша за кафе и още много негови лични вещи могат да се видят до 7 юли в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Експонатите са неразделна част от 16-те информационни пана на документалната изложба „Димитър Димов в писма и спомени”, подготвена от екип на Националния литературен музей.  Автори на експозицията, посветена на 110-годишнината от рождението на писателя, са д-р Милена Катошева, главен уредник на къщата музей „Димитър Димов”, и художничката Ивелина Велинова.

Сред гостите на събитието бяха дъщерите на Димитър Димов – Теодора и Сибила, писателят Захари Карабашлиев, режисьорът Сергей Комитски, литературни изследователи, университетски преподаватели, директори на библиотеки и др. Поздрав към всички, събрали се да почетат паметта на писателя, отправи директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова:

На 25 юни се навършиха 110 години от рождението на един от най-изтънчените български писатели през ХХ век. Това е само формален повод да открием изложбата „Димитър Димов в писма и спомени”, а истинската причина да бъдем заедно в Националната библиотека е преклонението и уважението ни към словото и личността на Димитър Димов. Събира ни желанието да не оставяме да избледнява споменът за него.

Откриването на тази експозиция е и поредното доказателство за доброто сътрудничество между Националната библиотека и Националния литературен музей. Само преди година, също тук, представихме експозицията „Хипократ и Пегас”, посветена на медиците писателите от Възраждането до наши дни, сред които е и Димитър Димов. Заедно издадохме и сборника „Непознатият Дамян Калфов” с материали от съвместната ни конференция с изложба „Винаги с папийонка. Непознатият Дамян Калфов” по повод 130 г. от рождението на писателя. Имахме честта да бъдем домакини и на представянето на „Приближаване до взрива” – най-новата поетична книга на директора на музея Атанас Капралов.

С убеждението, че съвместна ни работа в името на българското слово ще продължи, бих искала да пожелая на добър час на откриващата се днес изложба. И нека не забравяме едно от посланията в романа „Тютюн” на Димитър Димов: „Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам.”

За личността и литературното наследство на Димитър Димов говориха литературният критик доц. д-р Георги Цанков и д-р Милена Катошева. Гостите на събитието се насладиха на музикалните изпълнения на китара на доц. д-р Росен Балкански и на рецитацията на актьора Стоян Чобанов. Изложбата бе открита от поета Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей.

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-06-28T18:48:33+03:0028.06.2019|Изложби, Събития|

БЛАГОРОДНИЯТ ГЕНИЙ ДА ВИНЧИ
Експозиция, посветена на 500 г. от смъртта на Леонардо, бе открита в Националната библиотека

„Леонардо: Благородният гений” е озаглавена изложбата, която бе открита днес в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Тя е подготвена по идея на посланика на Италия у нас, Н.Пр. Стефано Балди, в сътрудничество с Италианския културен институт в София. 15-те винилови платна представят най-значимите творения и мъдростта на легендарния представител на Флорентинската школа Леонардо да Винчи (1452–1519) в областна на живописта, скулптурата, архитектурата, дизайна, инженерните науки, зоологията, ботаниката и т.н. Представата за ренесансовата му личност, която не спира да вдъхновява и вълнува поколенията, се допълва от множество издания, подбрани от богатия фонд на Националната библиотека.

В емоционалната си реч посланик Балди очерта най-значимите моменти от живота и делото на Леонардо. А доц. д-р Kрасимира Александрова, директор на Библиотеката, благодари на дипломата за доверието именно храмът на знанието в България да бъде домакин на изложбата за гения, който завещава на идващите след него: „Тези, които се влюбват в практика без наука, са като моряк, който влиза в кораб без кормило или компас и никога не може да бъде сигурен къде отива… Ако се запасиш с търпение и проявиш старание, то засетите семена на знанието непременно ще дадат добра реколта. Корените на учението са горчиви, но плодовете – сладки.”

Фотограф: Стефан Рангелов

 

2019-06-24T09:31:59+03:0021.06.2019|Изложби|

ИЗЛОЖБА В ПАМЕТ НА СКЕНДЕРБЕГ
Вечер с литературни и музикални творби за националния герой на Албания събра дипломати и интелектуалци в Националната библиотека

Експозиция с книги и архивни материали от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” бе сред акцентите в литературно-музикалната вечер, посветена на Георги Кастриоти Скендербег, най-почитания и уважаван герой на албанския народ. Тя бе организирана в партньорство с Посолството на Република Албания в България по повод 105-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между двете държави и 26 г. от подписването на техния Договор за приятелство и сътрудничество.

Гостите – дипломати, интелектуалци и почитатели на историята и литературата, бяха поздравени от Н.Пр. посланик Доника Ходжа и от директора на Библиотеката, доц. д-р Красимира Александрова. Доц. д-р Георги Николов от Историческия факултет на Софийския университет разказа за живота на Скендербег, а д-р Бояна Минчева, ръководител на направление „Опазване на ръкописно-документално наследство” в НБКМ, представи тематичната експозиция.

В изложбената колекция, която може да се разгледа до 9 юни в Централното фоайе на Библиотеката, са включени ръкописи, старопечатни книги и съвременни биографични издания, както и различни по жанр творби на български възрожденски книжовници и световноизвестни европейски и американски поети и писатели, вдъхновени от личността на албанския герой.

Сред най-значимите експонати е ръкописът на поемата „Скендербег”, написана през 1860 г. от известния български възрожденски учител, писател и преводач от град Охрид Григор Пърличев. Ярката личност на героя оживява и в стихове на Джордж Байрон, Хенри Лонгфелоу, Иван Франко. На финала на вечерта прозвуча и откъс от операта „Скендербег” от Антонио Вивалди.

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-06-06T09:17:17+03:0006.06.2019|Изложби, Събития|

ЧЕСТИТ 24 МАЙ – ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И НА БЪЛГАРСКА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” ви поздравява с предстоящия светъл  празник на славянската писменост и култура 24-ти май и го отбелязва със своите ескпозиции:

“Гласът на словото: 1150 години от Успението на св. Кирил” – Централно фоайе

“Книжовен калейдоскоп: 1100 години от основаването на българския манастир “Св. Великомъченик Георги Зограф” – Зала “История на книгата”

3D мапинг шоу “Словото българско”

 

Гостуваща изложба:

“Българските читалища на границата на Югоизточна Европа” – Западно крило

 

Нека неугасващият творчески дух и желание за знание ни водят напред към нови успехи!

Честит  празник!

 

2019-05-28T11:29:23+03:0023.05.2019|Изложби, Събития|

ГЛАСЪТ НА СЛОВОТО: 1150 ГОДИНИ ОТ УСПЕНИЕТО НА СВ. КИРИЛ
Тематичната изложба с оригинали от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” може да се разгледа от 10 до 29 май в Централното фоайе на сградата

„Гласът на словото” – така е озаглавена експозицията, която Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” посвещава на 1150-годишнината от Успението на св. Константин-Кирил Философ. С откриването й днес, в навечерието на своя патронен празник, най-голямото книгохранилище в България се включва в поредицата от културни и научни прояви в чест на славянския първоучител.

Освен ден за прослава на паметта на светите просветители Кирил и Методий, 11 май е и Професионален празник на българските библиотечно-информационни работници. По традиция това е повод за експертите от отдел „Ръкописи и старопечатни книги” да представят изложба, разкриваща неизчерпаемото богатство на библиотечния фонд, свързан с делото на славянските първоучители. Обяснимо, през 2019-а на фокус е свети Кирил по повод 1150-годишнината от неговото Успение.

Предполага се, че култът към св. Кирил се е оформил още през IX век в Моравия, а общата почит към славянските първоучители е създадена по-късно – след идването на Кирило-Методиевите ученици в България. През вековете южните славяни на Балканите съхраняват тяхната памет чрез преписването на житията им и на текстовете на църковните служби за празничните им дни: 14 февруари – за Успение на св. Кирил славянобългарски първоучител, 6 април – за Успението на св. Методий, архиепископ Моравски, както и общата паметна дата в църковния календар за двамата учители на славянството – 11 май.

Основната част от оригиналните материали в изложбата „Гласът на словото” са от колекциите, съхранявани в специалните фондове на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” в Националната библиотека. Сред тях са някои от по-рядко експонираните паметници на южнославянските и руската ръкописна традиция, както и книжовни паметници, слабо познати досега за широката общественост. Посетителите ще могат да видят Тиквешкия сборник от втората половина на XV в., съдържащ и текста на Солунската легенда; Дриновския дамаскин и синодик от края на XVI в., изписан в Ловешкия книжовен център; служебния миней за м. февруари от 1608 г., изписан в манастира „Св. Троица” край Враца, както и единствения запазен в България руски хронограф, в който са поместени „Сказание за превода на книгите от гръцки език на славянски” и „Кратко сказание за раждането и живота на св. Кирил”.

Чрез слова, служби и други поетично-песенни произведения за св. Константин-Кирил Философ изложбата представя традицията в развитието на култа към славянския първоучител, отразена както в ръкописната книжнина от първите му векове, така и в старопечатната традиция през Възраждането и до наши дни.

Изложбата „Гласът на словото” бе открита от директора на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – доц. д-р Красимира Александрова, и представена от доц. Елена Узунова от отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в присъствието на гости, читатели и служители на институцията. В прослава на святото дело бяха и изпълненията на Камерния хор „Средец” с диригент проф. Александър Куюмджиев.

Текст: Елена Узунова

Фотогалерия

Снимки: Стефан Рангелов

2019-05-10T15:31:58+03:0010.05.2019|Изложби|

1100 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ЗОГРАФСКИЯ МАНАСТИР
Експозиционната поредица “Книжовен калейдоскоп” представя ръкописи, старопечатни книги и архивни документи за светата обител от фонда на НБКМ

Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” отбелязва 1100-годишнината от основаването на българския манастир “Св. Великомъченик Георги Зограф” на Света гора (Атон) със специално подготвена изложба. Тя е част от новата експозиционна поредица “Книжовен калейдоскоп” в Зала “История на книгата” и може да се разгледа до 30 май.

Според преданието Зографският манастир е основан през 919 г. от трима братя от град Охрид – Моисей, Аарон и Йоан (Иван) Селима, които се оттеглят от светския живот и стават отшелници на полуостров Атон. Легендата разказва още, че светата обител получава посвещението си по чудодеен начин. След горещите молитви на монасите върху определената за храмова икона неизписана дъска неръкотворно се появява образът на св. Георги. Светецът сам рисува своя лик през нощта. Поради тази негова зографска способност манастирът е назован “Св. Георги Зограф” или Зограф, както обикновено го наричаме в България.

Зографският манастир се утвърждава във времето като първостепенно българско културно и книжовно средище, пазител на националния дух и история. Многобройните стенописни ансамбли, икони и църковна утвар, богатата сбирката от ръкописи, документи и старопечатни книги са само част от безценното културно наследство, което той съхранява за идните поколения.

През май – месеца на книжовността, Националната библиотека на България представя в специалната витрина с микроклимат в Зала “История на книгата” различни книжовни паметници, свързани със светата обител Зограф. Те са подбрани от колекциите “Славянски и чуждоезични ръкописи”, “Старопечатни, редки и ценни книги”, “Ориенталски сбирки”, както и “Портрети и снимки” към Българския исторически архив. Най-ранният експонат е Псалтир от средата на XVI в., донесен от Зографския манастир. Полетата на повечето листове от този ръкопис са изпълнени с множество кратки бележки за местонахождението на части от мощите на различни светци в манастирите и скитовете на Света гора. Вторият показан ръкопис е Писмовник от 1783 г., писан от йеродякон Серафим в Зограф. Той съдържа 48 образци за писма, предимно от името на духовници към духовници.

Сред експонатите са още книга, отпечатана в първата българска печатница в Солун – “Краткое описание двадесят монастирей обретающияся во Святой гору Атонской” от 1839 г., и османотурски документ от 1866 г., свързан със спор за границите между земите на сръбския манастир Хилендар и българския манастир Зограф на Света гора. Изложбата допълват разновременни, изключително интересни и ценни черно-бели и цветни оригинали, фотокопия и пощенски картички с изгледи от Зографския манастир.

 

Текст: Нона Петкова

Снимки: Стефан Рангелов

 

2019-05-13T13:32:56+03:0008.05.2019|Изложби|

Изложба “Българските читалища на границата на Югоизточна Европа”

Изложбата „Българските читалища на границата на Югоизточна Европа“ е създадена по инициатива наРегионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО – София и Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Партньори на двете институции са Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Съюзът на народните читалища.

Изложбата включва 12 броя табла, с размери 100/70 см., представящи богатото нематериално културно наследство в района на Югоизточната граница и по-специално територията на община Малко Търново, община Царево, община Болярово, община Елхово, община Тополовград, община Свиленград.

Фокусът на идейната концепция за изложбата пада върху читалищата в този регион, които са едни от главните пазители и съхранители на богатото нематериално културно наследство. Устояли на времето и повратностите в историческото минало на българския народ – те и днес имат ключова роля за формирането и съхраняването на езика, културната памет и националната идентичност на българите. Идейната концепция за изложбата се базира и на решението от 8 декември 2017 г., по време на 12-ата сесия на Междуправителствения комитет, който гласува вписването в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на заявената кандидатура от българска страна за „Българското читалище: практически опит в опазването на жизнеността на нематериалното културно наследство“, което още веднъж доказва значимата роля на нашите специфично български културни средища и добрия им пример в световната практика.

2019-05-23T22:25:58+03:0001.05.2019|Изложби|