НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ПРЕДСТАВЯ ИЗЯЩНИ ИЗДАНИЯ НА КИЕВО-ПЕЧОРСКАТА ЛАВРА ОТ XVII–XIX ВЕК

“Киево-Печорската лавра – традиция и вяра в слово и образ” се нарича най-новата изложба, която може да се разгледа до 29 октомври в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Експозицията, посветена на 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Украйна, бе открита снощи от директора доц. д-р Красимира Александрова и посланика на Украйна у нас – Н.Пр. Виталий Москаленко, в присъствието на ръководителите на дипломатическите мисии на Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина в София, представители на Държавната агенция за българите в чужбина и други институции, десетки граждани.

Върху седем експозиционни пана е представена богата информация за многовековния духовен и книжовен център на православието Киево-Печорска лавра. Именно там през 1616 г. известният учен и просветител, архимандрит Елисей Плетенецки, основава печатница, чиято дейност продължава повече от 300 години. Оригинални старопечатни, редки и ценни книги, издадени там през периода XVII–XIX век и притежавани днес от НБКМ, могат да се видят в специално подредените за изложбата витрини.

Още в началото на изложбеното пространство посетителите попадат на текст, свързан с историята на основаването на печатницата на Лаврата и с бележитите майстори на словото, гравюрата и книгопечатането, работили там. Маркирани са също българско-украинските и украинско-българските книжовни и литературни връзки през столетията.

Сред представените експонати (върху таблата и във витрините) са богато илюстрираната книга “Толкование на апокалипсис” (1625) на Андрей Кесарийски – най-ранното издание на Печорската лавра в колекцията на НБКМ и свидетелство за майсторството на печатаря Памво Беринда, както и други изящни издания, осъществени със съдействието на киевските митрополити Йоасаф Кроковски и Исая Копински, и др.

Изданията са ярко свидетелство за присъствието на украинската книга на територията на България през вековетекоментира в словото си за откриването д-р Бояна Минчева, ръководител на отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в Библиотеката. – Общото представяне на Лаврата е в хронологичен порядък, но са обособени и отделни тематични акценти, пряко свързани с културните и книжовни връзки между България и Украйна, които са с почти хилядолетна история. Сред тях е първото издание на Житие и служба на св. Иван Рилски от 1671 г., преиздадено на новобългарски език от Неофит Рилски. Тематична витрина представя значението на св. Димитрий Ростовски значение за монашеския живот в Рилския манастир, както и връзката му с българската историопис. Друга витрина, посветена на Йосиф Соколски, дава биографични сведения за противоречивата личност на българския свещенослужител, прекарал последните 18 години от земния си път в Киево-Печорската лавра.”

Интересен исторически факт е, че до началото на XII век цялата българска оригинална и преводна литература вече е била позната в Киевска Рус посредством преписи на ръкописни творби на бележити автори като Климент Охридски, Йоан Екзарх и др. През XIV–XVI в. Киприян и Григорий Цамблак пренасят там традициите на Евтимиевата книжовна школа. През XVII и XVIII в. се наблюдава и друга практика – по българските земи се преписват книги от стари украински и други славянски ръкописни или печатни образци. Най-големите средища на този културен и книжовен обмен са светогорските манастири и Рилският манастир. Днес Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” притежава 191 тома, печатани в Печорската лавра.

“Киево-Печорската лавра – традиция и вяра в слово и образ” е съвместно дело на специалисти от НБКМ и представители на Посолството на Украйна в България.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-10-17T15:22:08+00:00 17.10.2018|Изложби, Събития|

ЧЕСТИТ ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА!

Националната библиотека отбелязва 110-годишнината от паметното събитие с документална експозиция

 

„...Цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България! 
Да живее българският народ!”

Из „Манифест към българския народ”

 

На 22 септември 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолната столица Търново княз Фердинанд I, в присъствието на членовете на правителството, прочита манифеста към българския народ.  В българската историческа памет този храм носи изключителен символичен и емоционален заряд. Обявяването на Независимостта, именно там, е и символичен акт на продължение на Второто българско царство. С оглед на историческата традиция българската държава е провъзгласена за царство, а княз Фердинанд получава титлата цар.

Според думите на тогавашния министър-председател Александър Малинов, българските политици проявяват „висок патриотизъм и истинска държавническа мъдрост”, използвайки назрялата политическа обстановка след Младотурската революция и конфликта около въпроса с Източните железници. Това е изключителен и рядък успех на българската дипломация, оценила и взела твърдото решение да отстоява правото на България да бъде свободна и суверенна държава.

С този акт българската държава отхвърля васалната зависимост на страната от Турция, несправедливо наложена от Берлинския конгрес, и „се завръща в семейството на независимите европейски държави”, както отбелязва акад. Георги Марков. Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически мисии. Независима България променя Конституцията си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и търговски.

Усилията, знанията и опита на българските дипломати и политици като Александър Малинов, Стефан Паприков, Иван Салабашев, Андрей Ляпчев, Страшимир Добрович, Димитър Станчов и много други  се увенчават с успех на 6 април 1909 г., когато “прогласената във Велико Търново независимост е получила най-после одобрението и признанието на Великите сили и нашите съседи” (Ал. Малинов).

Изложбата в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” , посветена на събитието, представя документи и издания, свързани с обявяването и признаването на Независимостта. Акцентите са върху държавните символи, националния химн, дипломатическата кореспонденция, отзвука от събитието по страниците на българския и чуждия печат, отбелязването и възобновяване на честването на празника.

Честит празник!

2018-09-21T16:36:23+00:00 21.09.2018|Изложби, Събития|

“КНИГИ, ПОСОКИ, ПУБЛИКИ” ГОСТУВА В ХАСКОВО

Главният архивист от отдел “Ръкописи и старопечатни книги” – д-р Бояна Минчева, представи пред жители на Хасково пътуващата изложба “Книги, посоки, публики” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Откриването на експозицията в местната Регионална библиотека “Христо Смирненски” е част от културната програма за празника на града (8 септември).

Върху 16 пана е представена малка част от съкровищата на националната библиотека на България по повод 140 години от нейното основаване. Сред тях са безценни образци на книжовността от колекциите “Ръкописи и старопечатни книги”, “Ориенталски сбирки” и “Български исторически архив”. Регионалната библиотека “Христо Смирненски” допълва изложбата с притежаваните от нея фототипни  издания на ръкописи и старопечатни книги като Асеманиевото евангелие, Остромировото евангелие, Четвероевангелието на цар Иван Александър и др.

Изложбата бе открита от Валерия Каварджиева, главен библиотекар на РБ “Христо Смирненски” – Хасково, и ще остане отворена за посетители да края на седмицата.

 

Снимки: Регионална библиотека “Христо Смирненски” – Хасково

2018-09-18T15:45:34+00:00 18.09.2018|Изложби|

РЪКОПИСИ НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА НА ИЗЛОЖБА В МОСКВА

Три от най-ценните и богато украсени средновековни български преписи на евангелския текст в колекцията „Славянски ръкописи“ на Националната библиотека продължават да привличат погледите на посетителите в Третяковската галерия в Москва. Те са част от изложбата „Шедьоври на църковното изкуство от България” (до 2 септември). В нея са показани 47 експоната от фондовете на Националния исторически музей, музея „Старинен Несебър” и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

Богатото духовно наследство на България е представено от икони, ръкописи, златовезани литургични тъкани и сребърни предмети на църковната утвар – паметници на християнската култура и изкуство от периода ХІІІ – ХІХ в. Един от акцентите в тази изложба според генералния директор на Третяковската галерия Зелфира Трегулова са „древните ръкописи, които разказват за великата просветителска роля на българските книжовници, благодарение на които християнската литература е преведена на славянски език“.

Изложените в Москва ръкописи са седем. Трите средновековни български преписа на евангелския текст, които представя Националната библиотека, за безценни обрацзи на ръкописното ни книжовно наследство.

Най-ранният паметник е известното Добрейшово четириевангелие (НБКМ 17) – пергаментен ръкопис от първата половина на ХІІІ в. Той е дело на няколко писача, като по името на един от тях – поп Добрейшо – е получил и своето название. Кодексът е бил разделен в миналото на две части – едната (127 л.) постъпва през 1899 г. в Народната библиотека в София, а другата (48 л.) попада в Националната библиотека на Сърбия през ХІХ в. и е унищожена при бомбардировките на Белград през 1941 г. Украсата на ръкописа включва две миниатюри на цял лист с образите на евангелистите Лука и Йоан, които се отличават с интересни и необичайни елементи, богат и наситен колорит. Иконографските особености на композициите са обект на многобройни тълкувания, но остават дискусионни и до днес. Оформлението на евангелието допълват плетенични заставки, както и многобройни и разнообразни като варианти инициали – тератологични, антропоморфни, зооморфни, орнитоморфни, плетенични, геометрични.

Вторият ръкопис, който Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” предоставя като партньор в мащабния културен проект, е на изпълнено върху пергамент Четириевангелие (НБКМ 22, 467), чиито палеографски особености го сближават с паметниците на Търновската книжовна школа от първата половина на ХІV в. Днес от богатата първоначална украса на кодекса са запазени две миниатюри на цял лист с пластично моделираните образи на евангелистите Марко и Лука. Иконографските и стилови особености на тези композиции свидетелстват за влияния от ранната Палеологовска живопис, преплетени с архаизиращи черти.

Третият ръкопис, участващ в екпозицията в Третяковската гелерия, е и единственият в групата с точна дата на изпълнение – 1361 г. Той е известен с названието Рилско четириевангелие (НБКМ 31), защото е изпълнен от монаха Симеон в Рилския манастир. Бележката на книжовника е разположена в полетата около изображението на Триумфалния кръст на фронтисписа на л. 1б. Друг интересен елемент от характеристиката на този паметник е, че за преписа на евангелския текст са използвани тетради от смесен тип – съставени от листове пергамент и хартия.

Изложбата „Шедьоври на църковното изкуство от България” е организирана със съдействието и финансовата подкрепа на Министерството на културата, на посланика на България в Русия,  Н.Пр. Бойко Коцев, както и на Българския културен институт в Москва. Експозицията е придружена от луксозен каталог. Той е подготвен от голям екип специалисти и е под научната редакция от българска страна на чл.-кор. проф. Иванка Гергова и доц. д-р Емануел Мутафов, а от руска страна на доц. д-р Елена Саенкова от Третяковската галерия, която е и куратор на изложбата.

 

Текст: Нона Петкова

Фотографии: www.pravoslavie.ru и НБКМ

2018-08-20T11:35:09+00:00 20.08.2018|Изложби, Събития|

ФОТОИЗЛОЖБАТА “В СВЕТА НА ДОРА ГАБЕ” ГОСТУВА В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Живях! Ако не съм раздала всичко от сърцето си, да бъде грях!” Това откровение на Дора Габе звучи като мото на най-новата гостуваща експозиция в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Около 70 архивни документа, 50 фотографии и богата информация за една от най-известните личности, родени в Добруджа, могат да се видят във фотоизложбата “В света на Дора Габе”, подредена в Западното фоайе на сградата. Тя е част от програмата, с която Регионалната библиотека “Дора Габе” в Добрич отбелязва 130-годишнината от рождението на своя патрон през цялата 2018-а.

Именитата българска поетеса Дора Габе е родена на 28 август 1888 г. в добричкото село Харманлък, днес Дъбовик. Завършва гимназия във Варна, следва естествени науки в Софийския университет, а след това и френска филология в Женева и Гренобъл. За кратко време се връща в родния край и преподава френски език в Добрич, а след това поема към София и към различни краища на света. До последно обаче не прекъсва силната си връзка с Добруджа, включва се и в националното движение за освобождението на региона – факт, на който е посветена и част от “В света на Дора Габе”.

Експозицията пресъздава живота и многопластовото творчество на именитата поетеса чрез темите “Родена в Добруджа”, “Началото”, “Светът е тайна”, “Дечица, не мога без вас!”, “Съдбата Добруджа” – I, II, “Преводаческа дейност”, “Кореспонденция”, “Спомени, статии, реценции, изказвания” и “Награди, грамоти, поздравителни адреси”. Посетителите могат да видят факсимилета на документи, ръкописи, писма, снимки, свързани със семейството на Дора Габе, с хора и факти от наситения личен и творчески път на поетесата. Специално място заема приятелството й с най-малките читатели – показани са корици на нейни детски книги, както и фотоси, запечатали срещите й с деца от Добрич и цяла България.

Документите, включени в изложбата “В света на Дора Габе”, са част от едноименната колекция на Регионалната библиотека “Дора Габе” в Добрич. Експоцизията, която ще остане в Националната библиотека до края на юли 2018-а, е създадена със съдействието на г-жа Виолета Пенева, ИК “Пламък” и ЦДА – Дирекция “Архиви”.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-06-29T16:46:08+00:00 29.06.2018|Изложби, Събития|

Изложбата “Хипократ и Пегас” представя медици с писателска дарба

“Хипократ и Пегас” е озаглавена най-новата изложба, подредена в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Тя е съвместно дело на Съюза на писателите лекари в България “Димитър Димов”, Българския лекарски съюз, Националния литературен музей и Съюза на българските писатели. На откриването снощи присъстваха вдъхновителят на събитието – известният ревматолог и писател проф. Златимир Коларов, директорите на Националната библиотека и на Националния литературен музей – доц. д-р Красимира Александрова и Атанас Капралов, авторите на експозицията Анна Свиткова и Ивелина Велинова и др.

20-те цветни пана насочват вниманието на посетителите към известни творци от националната ни литература с медицинско образование, към най-големите имена в българската медицинска наука, които имат и художествени изяви, както и към съвременни писатели медици. Представени са именити личности от Възрожденската епоха, тясно свързани с борбата за независима българска църква и със създаването на модерно образование – Петър Берон, Васил Априлов, Иван Селимински, Никола Пиколо, Иван Богоров. Откриваме и информация за основателите на медицинска наука у нас и на общественото ни здравеопазване след Освобождението – Асен Златаров, Христо Стамболски, Моско Москов, Тончо Радев, Владимир Несторов и др., както и лекари, които свързваме с литературни изяви – Владимир Полянов, Никола Фурнаджиев, Валери Петров и много други.

Изложбата е посветена на 109-годишнината от рождението на големия български писател Димитър Димов – професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни. Авторът на романите “Тютюн”, “Осъдени души” и “Боручик Бенц” е представен с постиженията си и в двете области, в които се развива неговата кариера.

Изложбата „Хипократ и Пегас” е отворена за посетители до 27 юли.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-06-27T14:04:07+00:00 27.06.2018|Изложби|

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА БОТЕВ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Стотици гости на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) се поклониха пред паметта на Христо Ботев по време на честването, организирано в навечерието на 2 юни. В продължение на три часа в Централното фоайе се изви опашка от деца и възрастни хора, дошли да видят отблизо личния бележник на поета революционер.

Тефтерчето на Христо Ботев е сред безценните документи в колекцията на отдел „Български исторически архив” в НБКМ, съхранява се в безопасна среда в трезор на БНБ и се изважда оттам само при изключителни поводи. За да могат повече хора свободно да разглеждат неговото съдържание, екип от специалисти създаде дигитално копие (http://nationallibrary.bg/botev/), както и бутиково издание в лимитиран тираж от 100 броя (кутийка с флашка и миникнижка със стихове, цитати и документи на Ботев).

Проектът е посветен на 170-годишнината от рождението поета и е съвместно начинание с Регионалната библиотека „Христо Ботев” – Враца. Ден преди премиерата в София, изданието бе представено и в града, в чиито околности авторът на „На прощаване” и „Обесването на Левски” среща смъртта.

По повод Деня на Ботев в Националната библиотека бе открита и изложбата „Перо и знаме” в присъствието на директора доц. д-р Красимира Александрова, Боян Ботйов – председател на общонародната фондация „Христо Ботев” и родственик на поета, учени, общественици и многобройни посетители. Експозицията, представена от архивиста Александър Мошев, включва 8 витрини с книги, вестници и други материали, отразяващи различни страни от живота и дейността на поета революционер. Показани са издания на негови стихове от различни години, сред които и “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова” (фототипно издание и оригинал от второто издание, 1880), архивно наследство като “Официални румъно-турски документи по минаването на Хр. Ботевата чета през Дунава”, както и портрети на Ботевите четници.

Специално изработени тематични табла – “Поет и публицист”, “Борец за свобода” и “По пътя към безсмъртието”, представят документални материали от фонда на Националната библиотека, свързани с живота на Ботев. На фокус са прощалното писмо на поета, негова кореспонденция с революционни дейци и др. Изложбата е създадена от библиотечни експерти в отделите “Български исторически архив” и “Библиографско и информационно обслужване – междубиблиотечно заемане”.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-06-02T22:55:09+00:00 02.06.2018|Изложби, Събития|

ОРИГИНАЛНОТО ТЕФТЕРЧЕ НА ХРИСТО БОТЕВ И ЕЛЕКТРОННИЯТ
МУ ВАРИАНТ – НА 1 ЮНИ В БИБЛИОТЕКАТА

На 1 юни, петък, в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) ще бъде изложен оригиналният личен бележник на Христо Ботев. През последната година от живота си той е записвал в него данни за литературната си дейност, имена на свои революционни съратници, там е и черновата на стихотворението “Обесването на Васил Левски”. Посетителите ще могат да видят отблизо светинята от 11:00 до 14:00 часа.

Паралелно с оригинала, гостите ще се запознаят и с електронната версия на Ботевото тефтерче, съвместно начинание на Националната библиотека и Регионалната библиотека “Христо Ботев” – Враца. Това е вторият безценен документ от фонда на НБКМ (след тефтерчето на Васил Левски), намерил подобаващото си съвременно издание в бутиков дигитален проект.

В навечерието на Деня на Ботев и падналите за свободата на България Националната библиотека ще представи и изложбата “Перо и знаме”, посветена на 170-ата годишнина от рождението на Христо Ботев. Откриването е в същия ден – 1 юни, от 11:00 часа в Централното фоайе. Експозицията включва 8 витрини с книги, вестници и други материали, отразяващи различни страни от живота и дейността на поета революционер. Показани са издания на негови стихове от различни години, сред които и “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова” (фототипно издание и оригинал от второто издание, 1880), архивно наследство като “Официални румъно-турски документи по минаването на Хр. Ботевата чета през Дунава”, както и портрети на Ботевите четници.

Специално изработени тематични табла – “Поет и публицист”, “Борец за свобода” и “По пътя към безсмъртието”, представят документални материали от фонда на Националната библиотека, свързани с живота на Ботев. На фокус са Прощалното писмо на поета, негова кореспонденция с революционни дейци и др.

Изложбата е създадена от библиотечни експерти в отделите “Български исторически архив” и “Библиографско и информационно обслужване – междубиблиотечно заемане”.

2018-05-31T17:22:13+00:00 31.05.2018|Изложби, Събития|

ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ИНТЕРЕС КЪМ КОТЛЕНСКИЯ ПРЕПИС НА “ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА” В БРЮКСЕЛ

Млади, образовани и любопитни към световната история и култура бяха най-често срещаните посетители в сграда “Berlaymont”, седалището на Европейската комисия в Брюксел, където Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” представи т.нар. Котленски, Софрониев препис от 1765 г. на Паисиевата „История славянобългарска”. С това впечатление от събитието в белгийската столица се завърна д-р Бояна Минчева, ръководител на отдел “Ръкописи и старопечатни книги”, която представи пред евродепутати и гости на ЕК едно от най-ценните притежания на НБКМ по повод Деня на българската просвета и култура, 24 май. Ценителите получиха възможност да се запознаят и с част от библиотечните колекции чрез експонираната в залата изложба “Книги, посоки, публики”.

Събитието беше организирано от българския еврокомисар Мария Габриел, а сред участниците в него бяха министри, посланици, евродепутати и много българи, работещи в евроинституциите. “Кирил и Методий и техните ученици ни дадоха най-важното нещо в нашия свят – знанието. Те ни дадоха буквите, с които днес пишат и четат повече от 300 милиони души. Писмеността е нашата истинска машина на времето. Тя ни пренася в отдавна отминали времена, когато народът ни е страдал от липсата на свой език, който да разбира и който да съхранява неговата вяра. Тя ни води в настоящето, в което кирилицата е третата официална азбука на Европейския съюз. Тя ще ни води и към бъдещето, в което българският език, култура и духовност, ще продължават да бъдат неизменна част от културното и езиково многообразие на Европа”, подчерта комисар Мария Габриел.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев допълни, че “за нас, българите, кирилицата е повече от азбука – благодарение на нея векове наред отстояваме правото си да бъдем несломим народ с духовна и просветна сила”. А в словото си министърът на културата Боил Банов заяви: “Горди сме, че българската култура е част от европейското културно многообразие. По време на изпълнените с динамика и предизвикателства шест месеца на Българското председателство на Съвета на ЕС ние избрахме да споделяме националната ни култура в цялото й многообразие – културно наследство, музика, изобразително изкуство, фолклор, кино, литература.”

Министър Банов благодари от името на директора на НБКМ – доц. д-р Красимира Александрова, за предоставената от домакините възможност да представим в сърцето на Стария континент “тази скромна, но изразителна част от съкровищата на Националната библиотека на България, тази малка книжка, която на живия, говорим език пробужда у българите волята за промяна и подготвя сложната и многоцветна епоха в историческото му развитие – Българското възраждане”.

2018-05-30T08:37:51+00:00 29.05.2018|Изложби, Събития|

БИБЛИОТЕКАТА ПРЕДСТАВЯ “БЪЛГАРСКАТА РЪКОПИСНА ТРАДИЦИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ”

Експозицията „Българската ръкописна традиция през вековете” бе открита в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в навечерието на един от най-обичаните и светли празници на българския народ – 24 май, деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. По своята отдавнашна традиция институцията отбелязва с изложба майските празнични дни, свързани с почитта ни към славянските първоучители. През 2018-а тя е част от поредицата културни събития за 140-годишнината от учредяването на националната ни библиотека.

Създаването на славянобългарската писменост, нейното разпространение и запазване е огромният принос на славянството и по-специално на българите към културата на Европа през вековете до съвремието ни. Както е известно,  първоначално в книжовната традиция на България е въведена в употреба глаголицата, но тя е изместена още към края на IX век от по-познатата и поради това по-удобна и по-лесна за усвояване графика, останала в историята с названието „кирилица”.

Ранната българска ръкописна книга (X – XI век) представя паметници, изписани с глаголическо и кирилско писмо. Разказът ни започва от съхраняваните в чужбина най-ранни глаголически паметници – богато украсените Зографско четириевангелие  и Асеманиево евангелие, преминава през изящната кирилица на Супрасълския сборник, деловия  устав на Савината книга, до Енинския апостол, най-ранния български ръкопис от фонда на Националната библиотека.

Българското ръкописно наследство до края на ХIII век и основната линия в създаването на богослужебните книги представяме чрез едни от най-богато украсените и изписани с калиграфско уставно писмо ранни ръкописи на колекцията ни, сред които са Добрейшовото четириевангелие, Пирдопският апостол и Аргировият триод.

През следващия XIV век калиграфията и миниатюрната живопис са в подем. От ръкописите на търновската дворцова библиотека, сред които са Манасиевата летопис от 1335-1345 г. и Лондонското (Иван-Александрово) четириевангелие от 1356 г., проличава въздигането на българската средновековна писмена традиция до високите постижения на изкуството на византийската книга. Сред ценните ръкописи от библиотечната колекция са Сборникът от 16 слова на св. Григорий Богослов, Паренесис на св. Ефрем Сирин, Бориловият синодик (Палаузов препис). Открояват се нови графични образци на българската кирилица, характерни за Търновската книжовна школа.

Българската ръкописна книга през ХV-XVIII век представя паметници, създадени в различните книжовни центрове по нашите земи – Рилския, София с околните й манастири, калиграфско-художествените школи в Етрополе, Карлово и Кукленския манастир, Котленския книжовен център. Дамаскините, различните по вид сборници със смесено съдържание и апокрифите обогатяват представата за типологичното разнообразие, характерно и за народната книжнина. През 1765 г. Софроний Врачански прави първия препис на История славянобългарска, подготвила духовното ни израстване и националното ни освобождение.

Ръкописната книжнина, създадена във века на Възраждането, е отражение на все по-голямата необходимост от учебна, църковно-певческа, нравствено-поучителна и светска литература и е израз на художествено-естетическите потребности на българина. Чрез ръкописните преписи и новобългарските преводи на съчинения от различни жанрове се подготвя осъществяването на бъдещи печатни издания, които да образоват, възпитават и развличат възрожденския читател.

За осъществяването на настоящата изложба работиха няколко екипа. Сътрудниците на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” Нона Петкова, Росица Кирилова, Елена Узунова и Бояна Минчева създадоха концепцията на експозицията и направиха подбора на паметниците. Дигиталното заснемане на изображенията от оригиналите беше дело на колегите Красимира Иванова и Иван Добромиров от Дигиталния център на Библиотеката, оформлението на таблата бе направено от Борислав Захов и Марчела Борисова. По художественото експониране на оригиналите във витрините работиха Нона Петкова, Наталия Владинова и Росица Кирилова. Благодарността ни е и за колегите от Българския исторически архив на НБКМ, които предоставиха оригинали от своята колекция „Портрети и снимки”.

Текст: Елена Узунова

Фотограф: Иван Добромиров

2018-05-22T15:19:36+00:00 22.05.2018|Изложби|

Този сайт използва бисквитки, за да направят употребата му по-удобна, по-приятна и по-сигурна. Чрез посещението си, вие се съгласявате с използването на бисквитки.