НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ПРЕДСТАВЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕВОДИ НА МИХАЙ ЕМИНЕСКУ В КРАЙОВА

Ценни издания с поезия и проза на Михай Еминеску в превод на български език представя Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) в румънския град Крайова. Книгите са част от изложба, открита по повод Националния ден на културата на Румъния, 15 януари. Експозицията е създадена съвместно с Регионалната библиотека „Христо Ботев” във Враца и домакините от Библиотека „Александър и Аристия Аман” в Крайова.

Един от най-интересните томове в двуезичната изложба “Еминеску – поет национален, поет универсален” е сборникът “Българска звезда” (изд. 1905) със стихотворение на Стоян Михайловски, в което той прави паралел между четирима поети – Михай Еминеску, Шандор Петьофи, Едгар Алън По и Андре Шение. От фонда на НБКМ са и два сборника от 1955-1956 г. с избрани творби на именития румънски поет в превод на Борис Колев, както и “Смей се, палачо” (изд. 1990) в съставителство и превод на Радой Ралин.

Преведена на повече от 50 езика, поезията на Еминеску навлиза в България през 1894 г. с първия превод на стихотворението „Сънливите птиченца”. През 1970-а е публикавуна обширна статия със сравнителен характер, в която Илия Конев прави паралел между Христо Ботев и Михай Еминеску. А през 2016 г. излиза книга с избрана негова проза „Бедният Дионис” със съставител и преводач Огнян Стамболиев. В текстовете си „последният европейски романтик” обхваща философски, социални, исторически и психологически въпроси, които поставя и решава в духа на романтичните традиции от XIX в.

На официалното откриване на “Еминеску – поет национален, поет универсален” в Трансграничния център за информация и комуникация Долж-Враца, град Крайова, присъстваха експертите от НБКМ Мая Димитрова и Петър Петров, както и колеги от Регионалната библиотека във Враца. Домакините ги запознаха и с други редки и ценни издания на местнита Библиотека „Александър и Аристия Аман”.

2018-01-17T17:42:47+00:00 17.01.2018|Изложби, Събития|

ЕНОТЕКА В БИБЛИОТЕКА? ВЪЗМОЖНО Е

Веднъж попитали Гьоте кои са трите неща, които би взел със себе си на самотен остров.Книга с поезия, красива жена и достатъчно бутилки от най-добрите вина на света”, отговорил писателят благородник. На въпроса кое от тях би оставил, ако може да вземе само две неща, Гьоте отвърнал: Поезията! Леко изненадан, питащият продължил: “Хер Гьоте, а ако ви е разрешено да вземете само едно нещо със себе си? След няколкосекунден размисъл авторът на “Фауст” изрекъл многозначиелно: “Зависи от реколтата…

Припомняме една от легендите за Гьоте, защото в края на есента е време за божоле. А защо не и за тематична изложба. Именно с младо вино бе открита “Енотека и библиотека” в Регионалната библиотека “Пейо Яворов” – Бургас (ул. “Булаир” №10). Червеното вино от лимитирана серия на известна изба от региона бе специален подарък от домакините за гостите, дошли на откриването на експозицията. Тя е създадена в партньорство с Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и представя документи от нейния фонд, факсимилета на заглавни страници на вестници и списания, посветени на виното, лозарството и винарството.

“Тази уникална изложба е специален подарък за бургазлии по случай празника на града – Никулден”, каза при откриването Мария Бенчева, директор на РБ “Пейо Яворов”. Съдържанието на “Енотека и библиотека” бе представено от гл. ас. д-р Бояна Минчева, завеждащ отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в НБКМ.

“Своеобразната енотека, извлечена от страниците на книги, вестници и списания, приканва днес гостите на библиотеката в Бургас да предприемат любопитна ретро-разходка, да се потопят в атмосферата на отминали времена и да отпият глътка от това отлежало вино на българския дух и традиции”, каза в словото си д-р Минчева. И допълни: “Колекциите на Националната библиотека, наред с цялото богатство на теми, емоции и художествени отражения, са съхранили многопосочното присъствие на виното по страниците на ръкописи и старопечатни книги. А възрожденската и ранната следосвобожденска периодика показват неговото място в обществения живот и бит, което не е загубило актуалност и днес. От Светото причастие, през чашата вдъхновение и утеха на средновековния писач, до ярките отблясъци в очите на революционера, изразил поезията и идеята на националното ни освобождение, виното неизменно присъства във всички периоди от историята на българския народ.”

Посетителите могат да видят първото българско периодично издание на селскостопанска тематика, “Ступан”, което проследява целия цикъл на винопроизводството – от грижата за гроздето, през гроздобера до направата и съхранението на готовата продукция. Материали от други издания разглеждат сравнително качествата на българските вина и тези от известни европейски държави винопроизводителки. Не липсват и съвети за разнопосочната употреба на виното, извлечени от “старобабската” мъдрост. Или както казва Плиний Стари, “In vino veritas” (Naturalis historia 14, 141).

Гостите на откриването на изложбата получиха още един подарък – най-новия брой на сп. “Бакхус”, медиен партньор на събитието.

Фотогалерия

2017-12-12T15:10:42+00:00 12.12.2017|Изложби, Събития|

КРЪГЛА МАСА И ИЗЛОЖБА ЗА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

10 декември е денят, в който всяка година Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) отбелязва началото на своето съществуване. Този път, 139 г. след онзи паметен ден, когато е приета идеята на учителя Михаил К. Буботинов за спешно създаване на българска национална библиотека в новоосвободената държава, екипът посвещава две важни събития на празника.

На 7 и 8 декември библиотечни специалисти от страната, издатели и експерти от държавни инситуции се събраха около кръглата маса на тема “120 г. Закон за задължителното депозиране в България”. В началото на работната среща зам.-директорът доц. Антоанета Тотоманова представи новия, тематичен брой на сп. “Библиотека”. След това бяха обсъдени промените, които през годините са настъпвали в основния документ, гарантиращ попълването на фондовете на НБКМ като най-стара и най-голяма депозитна библиотека у нас.

В презентацията си за нормативната база директорът доц. д-р Красимира Александрова подчерта, че първият самостоятелен Закон за депозиране на печатни издания в народните библиотеки (ДВ, бр. 41/22.02.1897) е приет само 19 години след Освобождението и основаването на националната библиотека – ярко доказателство, че тогавашните държавници са осъзнавали изключителната роля на институцията за съхраняването на книжната памет в нова България. Начинът, по който се прилага Законът през последните пет години, и възникналите проблеми, свързани с него, бяха представени от Цецка Янакиева-Иванова, ръководител направление “Комплектуване на библиотечни ресурси”, и Ефросина Ангелова-Пенкова, ръководител направление „Национална библиографска агенция”.

Според изложената статистика от 2012-а до 2016 г. са депозирани общо 1 475 512 документа; разпределени за депозитните библиотеки в страната са 1 106 113, а в Националната библиотека са регистрирани за “Архив” и “Основен фонд”  369 399 документа. Установени са обаче и 10 201 нарушения на Закона (рекламирани са 39 515 заглавия, съставени са 109 акта за административно нарушение и са направени 14 предложения за Наказателни постановления). След представените данни и тяхното обсъждане присъстващите експерти се обединиха около няколко основни предложения, свързани с българското законодателство:

  1. Намаляване на ДДС върху книжната продукция;
  2. Осигуряване на възможност за депозиране на документи с отдалечен достъп (онлайн издания);
  3. Внасяне на промени в Правилника за прилагане на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.

Гостите на Кръглата маса имаха възможност да разгледат откритата навръх Никулден благотворителна фотоизложба “Спомням си стария фар” на Иван Добромиров, отговорник фотограф в Дигитална библиотека на НБКМ. Тя е подредена в Централното фоайе на сградата и съдържа 46 прекрасни фотоса на фара край Ахтопол.

Експозицията започва със снимка, направена през 1970 г. от друг дългогодишен служител на НБКМ, покойния вече фотограф Николай Господинов. Тогава той снима своя приятел, качен на върха на същия фар – кадър, след който започва дългото “общуване” на Добромиров с морския светлик. Години наред той го запечатва в различни сезони и часове на денонощието, илюстрирайки промените на природните стихии. Сега е подбрал 45 от тях, които не само могат да се разгледат, а и да се купят. Събраните средства ще бъдат дарени от името на Националната библиотека за традиционната иницитива “Българската Коледа”. Изложбата е отворена до 21 декември, а на следващия ден ще бъде отворена и кутията за дарения/откупки.

 

Текст: Виолета Цветкова

 

2017-12-08T18:05:13+00:00 08.12.2017|Изложби, Събития|

ИЗЛОЖБА НА НБКМ ПРЕДСТАВЯ НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ В ИЗКУСТВОТО

Най-новата си тематична изложба посвети Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) на Деня на народните будители – 1 ноември. В навечерието на празника екипът на културния институт почете празника и паметта на видни творци, работили за каузата на България. Експозицията “Народни будители в изкуството” е подредена в Западното крило на сградата и ще бъде достъпна за посетители до края на ноември 2017 г. Всички показани книги, илюстрации, снимки и документи са от фонда на НБКМ.

“При подреждането на изложбата е следван тематично-хронологичният принцип – подчерта Евелина Стойнева, експерт от направление “Библиографско и информационно обслужване”. – Първите витрини са посветени на българските владетели, допринесли в най-голяма степен за културния разцвет на държавата: княз Борис I, цар Симеон и цар Иван Александър. Специално внимание е отделено на светите равноапостоли Кирил и Методий, патрон на Националната библиотека, както и на будителите духовници Климент Охридски, Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, поели и продължили делото на двамата братя. Просветните дейци – издатели, книжари и учители, са представени с някои от най-ярките имена от епохата като Хр. Г. Данов, Ив. Богоров, Константин Фотинов, Братя Миладинови, Бачо Киро, Петко Славейков и Йоаким Груев. Изложбата за будителите не би била цялостна, без да се акцентира и върху забележителния принос на заслужили дарители като Васил Априлов, братята  Евлоги и Христо Георгиеви, Димитър Ценов.”

Във витрините са и експонати за видни поети, писатели и революционери (Христо Ботев, Георги  Раковски, Любен Каравелов и Иван Вазов), както и за майстори на четката, претворили образа на будителите в изкуството – Захарий Зограф, Георги Данчов-Зографина, Димитър Добрович, Николай Павлович. Акцент в изложбата са въздействащите образи на народните будители в изобразителното изкуство и скулптурата, но авторите й са се постарали да покажат присъствието на темата и в литературата, музиката, фотографията, филателията.

В словото си по повод празника директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, припомни думите на Стоян Омарчевски, който като министър на просвещението през 1922 г. предлага 1 ноември да се определи за Ден на народните будители: “Животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен…”

Фотограф: Иван Добромиров

2017-11-02T10:20:20+00:00 31.10.2017|Изложби, Събития|

“ВИНАГИ С ПАПИЙОНКА: НЕПОЗНАТИЯТ ДАМЯН КАЛФОВ” ПОСРЕЩА ЧИТАТЕЛИТЕ В НБКМ

“Винаги с папийонка: Непознатият Дамян Калфов” се нарича изложбата, която бе открита вчера в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” по повод 130 г. от рождението на един от талантливите, но позабравени български писатели. Експозицията е съвместно дело на неговия внук – проф. д-р Александър Георгиев, Националния литературен музей и НБКМ.

В Централното фоайе на партерния етаж са разположени 20 пана с архивни снимки и документи, проследяващи живота на майстора на късия разказ, сатирик, драматург, дипломат, юрист, интелектуалец и виден представител на столичната бохема от първите десетилетия и средата на ХХ век и не особено любим на властта след 1944-а. Заради характерния си профил той често е рисуван от художници като Илия Петров, Дечко Узунов, Александър Божинов, Райко Алексиев, Ари Калъчев и др. А Димчо Дебелянов му посвещава едно от най-известните си фронтови стихотворения – „Старият бивак”.

Експозицията продължава в Източното фоайе на сградата с девет витрини, в които са събрани книги от различни периоди на неговото творчество. Посетителите могат да видят още автентичното бюро и стола на Дамян Калфов, лични вещи и някои от любимите му рибарски принадлежности.

В деня на откриването на експозицията се проведе и научна конференция, докладите от която ще бъдат издадени в книга. За живота и многоликото творчество на Дамян Калфов говориха Катя Зографова, д-р Радка Пенчева, Стоян Райчевски и Славимир Генчев. Свои доклади изпратиха и проф. Хюсеин Мевсим от Анкарския университет (за дипломатическите години на Калфов в Цариград) и Чавдар Ангелов (за страстта на писателя към лова и риболова).

Гостите бяха поздравени от директорите на двете национални институции, доц. д-р Красимира Александрова и Атанас Капралов. А проф. Георгиев, който живее в САЩ и е тук специално за събитието, направи нестандартно обобщение за своя дядо: “Донесох неговия перфоратор за хартия. За мен този предмет е символичен за Дамян Калфов, който винаги е имал смелостта да прави дупки в системата.”

 

Дамян Калфов е роден на 26 октомври 1887 г. в с. Булгаркьой, Одринска Тракия, в семейство на строителен предприемач. Завършва Българската гимназия „Д-р П. Берон” в Одрин (1905) и известно време учителства, преди да завърши право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1915 г. Участва като доброволец в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Работи за кратко като помощник-библиотекар в Народната банка, после като съдия (1915-1920) и финансов инспектор в Министерството на финансите (1920-1924).

Калфов е аташе по печата в българската легация в Цариград (1924-1926). След това, до 1944-а, е чиновник в различни министерства, включително контрольор по отчетността в дирекцията на БДЖ, докладчик в Сметната палата и финансов инспектор. Литературата обаче е голямата му страст. Предпочита кратките форми. Освен разкази, пише и много фейлетони, повести за деца. Посвещава много от творбите си на риболова, другата му голяма страст. 

Изключително плодовит автор, още като студент Калфов започва да публикува във в. „Вечерна поща” (1912) и сп. „Българска сбирка” (1912). Сътрудничи на „Българан” (известно време е и негов редактор), „Барабан”, „Щука” и др. Автор е на сборниците с разкази „Под южното небе” (1917), „Съпрузи” (1921), „Индийският петел” (1928), „Едрата мряна” (за деца, 1930), „Вашите познати” (1932), „Втора младост” (1934), „Десантът при Шаркьой” (1934), „Огнената пещ” (1935), „Разкази на четиримата” (1935), „Светът е опак” (1935), „Твърде късичък роман” (1935), „В окопите” (1937), „Отсам окопите” (1938), „Първи сняг” (1938), „Край реката. Рибарски разкази” (1940), „Бойни другари” (1941), „Ние без маска” (1941), „Женитба” (1942), „Славни времена” (1943); на комедиите „Тигърът” (1930), „Ловецът Механдов” (1931) и „Сивата лисица” (1935), както и на повестите за деца „Марженка” (1938) и „Гора, малката сърничка” (1943).

След 9 септември 1944 г. издава „Хумористични разкази” (1948), „Избрани разкази” (1953), „Язовир” (разкази за деца, 1954), „Така ги видях” (разкази, 1954), „Сърничката Гора” (разкази за деца, 1955), „Избрани разкази” (1957), „Край реката. Разкази за въдичаря” (1959), „Сърничката” (разкази, 1960), „През моите очила” (разкази, 1961), „Носът на дядо Мраз” (разкази за деца, 1965), „Работливото Данче” (разказ за деца, 1965), „Герчо мексиканецът” (разкази за деца, 1966), „Славният въдичар” (разказ за деца, 1966), „Избрани разкази” (1967), „Дипломати” (комедия в 3 действия, 1968), „Изпуща ли се такъв шаран” (разкази, 1969, с предговор от Ясен Антов) и др.

Дамян Калфов умира на 17 юли 1973 г. в София.

 

Текст: Виолета Цветкова

Фотограф: Иван Добромиров

2017-10-26T12:10:18+00:00 26.10.2017|Изложби, Събития|

АННА ПОПОВА ПРЕДСТАВЯ КЕРАМИЧНИ „ЛИЦА НА ДОБРОТАТА” В НБКМ

„Лица на добротата“ е нарекла Анна Попова първата си самостоятелна изложба, която бе открита в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. В Централното фоайе са подредени нейни скулптурни и керамични творби, които ще могат да се разгледат до 14 юли.

Посетителите посреща първо керамичната интерпретация „Десислава”, в която разпознаваме лика на красивата съпруга на севастократор Калоян от прочутия стенопис в Боянската черква. Там са още две керамични творби „Душата на художника” и „Близнаци”. Интересни са и скулптурните й работи от глина – „Познай себе си”, „Портрет на Лиза”, „След представлението”, „Преди да заспя”, „Портрет на Едуард, „Добият дух на твоя дом”, „Портрет на Зора” и др. Има и три творби, представени само с фотографии – за една от тях, „Портрет на Т. Франсис”, е позирал съпругът на авторката.

Ваенето на керамични скулптури е по-скоро хоби за Анна Попова. Тя е библиотекар по професия, има натрупан повече от 30 години опит и в момента е координатор на проекти и международна дейност в Българската библиотечно-информационна асоциация. От дете обаче й харесва да прави портрети от различни материали и дори се шегува, че най-ранните й опити в скулптурата са от пясък и сняг.

С годините тя развива своето хоби и усъвършенства уменията си в курсове по керамика в София. В края на 2011 г. участва в майсторски клас  при портретния скулптор Етиен Милнър в Лондон. Година по-късно вече е оборудвала свое ателие в родния си град Велинград, за да учи самостоятелно и да експериментира в съботните и неделните дни. Участва с три свои творби в лятната изложба на местната Художествена галерия през 2015 г. А от тази пролет ръководи съботен курс за деца в ателието по грънчарство при Историческия музей във Велинград.

 

Текст: Виолета Цветкова

Фотограф: Иван Добромиров

2017-06-13T09:14:59+00:00 13.06.2017|Изложби|

Изложба „Нестор Марков – будителят”

На 10 януари 2017 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” бе открита изложбата „Нестор Марков – будителят”, посветена на 180 години от рождението му.

Нестор Марков е типичен представител на възрожденската интелигенция. Заема достойно място в редиците на най-изявените културни дейци у нас през последните десетилетия на Възраждането. Марков оставя богато книжовно наследство, което обхваща общо 38 отпечатани заглавия: 7 учебника, публикувани в 11 издания, 2 речника (френско-български и българо-френски), претърпели 5 издания, множество статии с публицистичен, естествено-научен и мемоарен характер, административно-отчетни публикации и дописки в периодичния печат. Лексикографското му дело има сериозен принос за развитието на националната ни култура. Целият живот и творческа дейност на Нестор Марков са посветени в предана служба на народа, като той е признат за борец за национално освобождение и учител, работил всеотдайно за изграждането на младата българска държава.

Изложбата откри доц. д-р Красимира Александрова – директор на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. В приветственото си слово тя отбеляза приноса на Нестор Марков за развитието на научната общност в България. Изказаха се акад. Петър Кендеров – председател на Съюза на математиците в България, акад. Веселин Дренски – председател на Научния съвет на Института по математика и информатика на БАН и проф. д.ф.н. Мария Младенова от УниБИТ, автор на биоблиография за Нестор Марков.

Представен бе и сборникът със статии от юбилейната сесия, посветена на Нестор Марков и проведена на 24.11.2016 г. За сборника разказа съставителката му проф. Диана Благоева, заместник-председател на Института за български език на БАН.

Изложбата е отворена за посетители до 31 януари 2017 г.

w0

Фотограф: Иван Добромиров

2017-01-11T17:22:37+00:00 11.01.2017|Изложби|

Откриване на изложби “Емил Коралов, неконформистът” и “Милка Петрова–Коралова, скиталката, дъщеря на света”

На 23 ноември 2016 г. от 16.30 часа в Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий” в централно и западно фоайе бяха открити две представителни литературни изложби – “Емил Коралов, неконформистът” и “Милка Петрова–Коралова, скиталката, дъщеря на света”

Организатори на изложбите са:

Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий”
Национален литературен музей
Национален дворец на децата с Дом-музей “Ангел Каралийчев”
Фондация “Елена и Христо Генчеви”
Община Вършец
Художествена галерия – Добрич

ek00_small

Директорът на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” доц. д-р Красимира Александрова отправи поздравления към многобройната публика, гости, съорганизатори и основните инициатори на тези изложби – г-жа Емилия Коралова и г-н Любомир Коралов, дъщерята и синът на поетите Емил и Милка Коралови. 

Г-жа Румяна Пашалийска, автор на изложбите, уредник на Дом – музей „Ангел Каралийчев” при Националния дворец на децата анонсира концепцията и идеята в подготовката и реализацията на изложбите. Арх. Елена Петрова-Генчева представи юбилейното издание на „Сама по света”. Правописът на „Сама по света ” е автентичният, а илюстрациите са оригиналните, включени в последното издание на книгата през 1948 година. Корицата е на художника Вл. Коренев, като след тази дата книгата се публикува за първи път сега.

На гостите на изложбите беше представен късометражен 5-минутен документален филм, посветен на 100-годишнината от рождението на писателя Емил Коралов. Изработен и излъчен по БНТ, в рубриката „Национален календар” (Сценарий: Румяна Пашалийска, оператор: Георги Илиев, режисьор: Николай Василев).

Наследникът на именитите творци г-н Любомир Коралов поздрави гостите и сърдечно благодари на всички, които са направили възможна реализацията на тези изложби и най-вече за съдействието на директора на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова.

Представянето на документалните изложби е първото събитие в рамките на националното честване, посветено на 110-годишнината от рождението на видните български писатели Емил Коралов (1906-1986) и Милка Петрова-Коралова (1906 –1944). 

Създатели на богато творчество за възрастни и деца в един от най-достойните периоди на българската литература, те са ценени от критиката и обичани от поколения българи.

През 30-те и 40-те години на миналия век, Емил Коралов е познато и утвърдено писателско име. Първокласен белетрист и европейски интелектуалец, той твори активно повече от половин век и оставя респектиращо книжовно наследство, което наброява повече от 100 заглавия. Като критичен тълкувател на своята съвременност, Коралов е един от първите български писатели, дръзнали да извисят глас срещу тоталитаризма, в защита на гражданското общество, на човешката неприкосновеност. Поради неизменната му позиция на “неконформист”, писателят не получава подобаваща оценка на голямото си литературно дело, но отстоява докрай истинските културни и човешки ценности…

Даровитата писателка Милка Петрова-Коралова е не само верен житейски спътник на Емил Коралов, но и негов духовен съмишленик в общата им творческа територия. Завършила висшето си образование в „Екол Нормал“ – Франция, тя е една от най-ерудираните и културни жени на своето време. Преподавателка по френски език и литература, член на Дружествата на детските писатели и на жените писателки, автор, редактор и издател на любими книги за деца и юноши, Милка Петрова-Коралова си отива от живота едва на 37 години.

Знаменитият й роман-пътепис “Сама по света”, родил се от нейните пътувания из цяла Европа през 30-те години на миналия век, остава и до днес без аналог в нашата литература. Оригинален по своя замисъл и сюжет, написан с голямо белетристично майсторство, той заема почетно място сред най-добрите образци на българската литературна класика за деца. 

Изложбите ни предоставят едно своеобразно пътуване в миналото, в което наши водачи и спътници са бележитите поети Емил и Милка Коралови. Пътуване изпълнено с много дух, магична атмосфера, история, лични моменти, творчество, любов, носталгия…

Автор на изложбите е Румяна Пашалийска, уредник на Дом-музей “Ангел Каралийчев”,  графичното оформление е дело на Ивелина Велинова, художник в Националния литературен музей.

Изложбите ще продължат до 08 януари 2017 г.

2016-12-06T16:15:14+00:00 23.11.2016|Изложби|

Националната библиотека отбеляза Деня на народните будители

С тържествен водосвет и молитва за здраве в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” беше открита изложбата „Заветът на народните будители”.  

Целта на създателите на експозицията е да припомнят делата на личностите, които възраждат и укрепват България като държава на духа. Заветът на народните будители е предаден чрез оригинални техни творби – ръкописи и печатни издания, чрез завещанията им, отразяващи техните обществени позиции и духовни ценности. Различни документи свидетелстват за паметта и почитта към тях на българския народ  през вековете.

Централният експонат е преписът на „История славянобългарска”, направен от Софроний Врачански през 1765 г. в гр. Котел. В непосредствено съседство до него посетителите могат да видят екземпляр от първото издание на „Рибния буквар” на д-р Петър Берон от 1824 г. и ръкопис на „Българо-гръцкия речник” на Неофит Рилски от първата половина на ХІХ в.

Най-ранният документ, изложен в експозицията, е пергаментен ръкопис от края на ХІІ в. (Драготин миней и апостол). Той е и най-старият писмен паметник в колекциите на Националната библиотека, в който са отбелязани паметите на светите братя – просветителите Кирил и Методий и техните ученици – светите Седмочисленици.

Специална витрина с творбите на първия българин печатар Яков Крайков, „епископа от Велика България” Филип Станиславов и предвъзрожденския ни книжовник и деец на илиризма Христофор Жефарович е посветена на еманципацията на българското народностно самосъзнание и зараждането на националната идея.

Посетителите на изложбата ще имат неповторимата възможност да видят почерка  на титаните на нашето Възраждане. Прощалното писмо на Христо Ботев до съпругата му Венета, написано на „Радецки” през съдбовния май на 1876 г., стои редом с „Песента на Раковски” и със стихове на Стефан Стамболов. Впечатляват изкусно направените фотографски портрети на Любен Каравелов, Александър Теодоров – Балан, Симеон Радев, Иван Шишманов и Фани Попова-Мутафова.

Изложбата обрисува с текст началото на празника на народните будители, като е подчертан приносът за него на Стоян Омарчевски и проф. Боян Пенев. Показани са книги на този виден български литературен историк, познавач на творчеството на Паисий, Раковски и Петко Рачов Славейков. Представено е и възраждането на празника и ролята в него на майсторите на българския език Петър Константинов, Николай Генчев и Тончо Жечев.

Изложбата е представена в Националната библиотека на България и неслучайно важен акцент в нея е дейността на библиографи – будители като проф. Тодор Боров и акад. Никола Михов. Техните трудове са „едно оръдие, на което дължим сегашната си свяст и в което е скрито словото на българската бъднина“, както заявява библиографът проф. Александър Теодоров – Балан.

Образите и идеите на всички онези именни и безименни възрожденски будители възкръсват в творбите на редица днешни  писатели и поети,  претворили през призмата на своето светоусещане познанието за българската история и култура. Затова в експозицията са намерили място творби на съвременници като проф. Вера Мутафчиева, Антон Дончев и Стефан Цанев.

Автори на тази толкова богата и разнородна по съдържание изложба са нашите колеги доц. д-р Елена Янакиева, Юлия Карадачка – Симеонова, доц. д-р Елена Узунова, гл. ас. д-р Бояна Минчева, гл. ас. д-р Руслан  Иванов, гл. ас д-р Милена Тафрова. В подготвянето на експозицията взеха участие д-р Марчела Борисова, доц. д-р Любомир Георгиев, ас. д-р Ивайла Богданова.

Експозицията ще остане в Централното фоайе до 23 ноември.  

По-рано през деня директорът на Библиотеката доц. д-р Красимира Александрова и директорът на Националният литературен музей Пламен Георгиев-Крайски поднесоха цветя на паметника на Отец Паисий.

По случай празника Националната библиотека подари книги на гражданите на столицата и флаери, с които напомняме за кампанията за закупуване на камера за дезинфекция на документи по метода „Аноксия”. Всеки, който иска, може да подкрепи каузата за опазване на книжовното богатство на България като изпрати SMS с текст DMS KNIGA на кратък номер 17 777.

2016-11-20T18:08:56+00:00 01.11.2016|Изложби|

„Тефтерчето на Раковски“ и още 45 ценни книги в изложбата „Книги и правосъдие” на Националната библиотека

Над 40 старопечатни издания и ръкописи са представени в необичайна изложба на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, която беше открита днес в присъствието на зам.-министъра на културата Бони Петрунова, зам.-кмета на Столична община с ресор култура Тодор Чобанов и председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова.

Изложените книги са част общо 91 тома, иззети от частно лице в Шумен през 2013 година. Много от тях са предлагани на частни колекционери на цена от 2000-3000 лева. „Не е важно на каква цена са предлагани изданията, важно е, че това наследство е спасено и опазено за поколенията”, каза на откриването на изложбата директорът на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова.

Първоначално шуменската полиция тръгва по следата на обяви за продажба в интернет сайт. Заловеният от МВР търговец се е опитвал да подкупва служители на различни библиотеки да му съдействат за изнасянето на конкретни издания, за които е имал поръчки от колекционери. Днес ценните издания допълват колекцията на Националната библиотека, като предстои да преминат през експертна оценка, специализирана библиотечна обработка и реставрация.

Една от най-любопитните за публиката книги е фалшификат на масонски ръкопис, чието авторство е приписвано на Георги Стойков Раковски. Преди време тя добива популярност като „Тефтерчето на Раковски“ по аналогия с това на Васил Левски, като се смяташе за сериозно доказателство за принадлежността на революционера към масонството. Вдъхновен от ценността на изданието български адвокат финансира отпечатването на фототипно издание, „преведено” на съвременен български език. При сравнение на ръкописа с автентични ръкописи на Раковски експерти от Националната библиотека потвърждават фалшификацията. Ръкописът е препис от печатно издание от началото на 19 век. На изложбата ще можете да видите и скандалния ръкопис, и неговото издание.

Посетителите ще могат да видят старопечатни български и чуждоезикови издания, стогодишни книги, в голямата си част първи издания на бележити български писатели и първи преводи на произведения на европейски автори. Особен интерес представляват четири ръкописа – на църковнославянски, новобългарски, арабски и османотурски език, както и един фрагмент от ръкопис на арменски език.

Изложбата е в Западното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и продължава до 30 октомври.

2016-11-23T14:09:20+00:00 04.10.2016|Изложби|