“ПОСВЕТЕН НА ОТЕЧЕСТВОТО” ГОСТУВА ВЪВ ВЕЛИНГРАД

“Посветен на Отечеството” – пътуващата изложба, която Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) създадена по повод 180-годишнината от рождението на Васил Левски, в момента може да се разгледа във Велинград. Тя беше експонирана първо в местното Средно училище “Васил Левски” и открита от д-р Камелия Божилова, архивист в отдел “Български исторически архив” на НБКМ. А до 14 февруари ще бъде отворена за посещение в сградата на Общинското читалище “Св. св. Кирил и Методий – 1905”, което е и инициатор за гостуването на изложбата в навечерието на 145-ата годишнита гибелта на Апостола.

Това е шанс за повече хора да се докоснат до ценни библиографски документи за човека, посветил себе си и целия си живот на Отечеството, отбелязват медиите във Велинград. Централно място в експозицията заемат Протоколът от заседанията на Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), проведено в Букурещ от 29 април до 4 май 1872 г., фотография на Васил Левски с участници във Втората българска легия и печат на БРЦК.

СТАРИТЕ КАРТИ “ГОВОРЯТ” ЗА ЕВРОПА В БИБЛИОТЕКАТА

Територията е една и съща, но нищо върху нея не е еднакво през различните периоди от развитието на Стария континент. Преместват се хора, а с тях и границите. Как и кога – това разкрива изложбата “Европа в старите карти”, която бе открита снощи в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Тя представя част от дарението на инж. Любен Божков, направено през 1953 г. и дало основата на днешната ни богата картографска колекция (10 700 единици).

Подредените в Централното фоайе карти обхващат времето от XIII до XIX век. Те са изработени в престижни ателиета от най-добрите за времето си европейски картографи и гравьори. Във витрините могат да се видят 12-те оригинални географски карти, с които е илюстриран и календарът на НБКМ за 2018 г. Сред тях са Карта на Древна Тракия, изработена от Абрахам Ортелиус в Антверпен, 1585; Карта на Османската империя от Теодор Данкертс (Амстердам, 1690); Карта на част от Балканския полуостров от Джакомо Кантели (Рим, 1689); Карта на победите на руската армия по време на войната срещу Османската империя (1735-1739) от Тобиас Конрад Лотер (Аугсбург, 1770); Карта на долното течение на р. Дунав с част от българските земи от Йоан и Гилелмо Блау (Амстердам, втора половина на XVII в.); Карта на Източното Средиземноморие от Юстус Данкертс (Амсетрдам, 1690); Карта на европейските провинции на Османската империя от Питер Шенк, Амстердам, 1720) и др.

В отделни витрини са изложени и 10 копия на други карти от дарението на инж. Божков. Всички експонати отразяват исторически, политически и икономически процеси, протичали през вековете на Стария континент, на Балканския полуостров и по българските земи.

Почетно място в експозицията заема кътът, посветен на инж. Любен Божков. Благодарение на неговия внук – също Любен Божков, посетителите могат да видят лични вещи, снимки и публикации от архива на дарителя. За първи път се показват фотографии от албума на фамилия Божкови, благодарственото писмо от цар Фердинант по повод книгата „Съобщителните средства на България” от инж. Божков, измервателен инструмент нониус и термохигрограф, с които той си е служил. Любопитен акцент са оригиналните негови шаржове, дело на приятелите художници Александър Божинов и Константин Щъркелов. В експозицията са и две репродукции на творби от Александър Добринов, свързани с дейността на Любен Божков като председател и гуверньор на Ротари клуб-България.

“Днешният ден е много различен и в по-нестандартен формат. Започнахме годината с календар, от който се роди и идеята за “Европа в старите карти”. Но всичко това дължим на една изключителна личност – инж. Любен Божков. Макар малко позабравен, оказа се, че когато има добра воля, споменът се връща. И така, от 1953 г., едва сега за пръв път се говори за неговото безценно дарение”, заяви на откриването на изложбата директорът доц. д-р Красимира Александрова.

Юлия Карадачка, ръководител на екипа, подготвил изложбата, припомни най-важните моменти от биографията на инж. Божков, който успява “да съчетае сухата материя на техническите науки с интереса си към литературата и изкуството”. Роден през 1880 г., той е истински строител на България от първата половина на ХХ век. Ненапразно е наричан “геополитикът на българските железници”. Негова е заслугата и за изграждането на пристанищата във Варна и Евксиноград. Бил е не само предприемач, а и учен, университетски преподавател, картограф и меценат.

“Страшно съм щастлив, че скромната ни фондация може да работи с Националната библиотека и че тя обръща внимание на един голям българин. Представете си само какво доверие е имал той към тази институция, за да дари именно на нея своята колекция от карти”, сподели Иван Сариев, управител на фондация “Пчелен кошер”, партньор в реализирането на календара и изложбата.

Цвятко Кадийски припомни дейността на инж. Божков като виден ротарианец и благодари от името на Ротари клуб-София, че изложбата не пропуска тази различна страна от живота на дарителя.

Нека припомним и житейското кредо, което инж. Божков следва през целия си професионален път: “Обичай ближния си, радей за града си. Бъди добър и услужлив гражданин в професията и обществото, бъди морален в делата си, бъди отечестволюбец. Търси между другите народи хора с добра воля, търси сближение, за да има на земята мир и между человеците благоволение.”

Инж. Любен Божков си отива от този свят в края на юни през 1959 г. – дни, преди да бъде обявен за член-кореспондент на БАН. Изложбата с карти от неговото дарение може да се разгледа в Националната библиотека до 4 февруари 2018 г.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-01-23T16:09:10+00:00 23.01.2018|Изложби, Събития|

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ПРЕДСТАВЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕВОДИ НА МИХАЙ ЕМИНЕСКУ В КРАЙОВА

Ценни издания с поезия и проза на Михай Еминеску в превод на български език представя Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) в румънския град Крайова. Книгите са част от изложба, открита по повод Националния ден на културата на Румъния, 15 януари. Експозицията е създадена съвместно с Регионалната библиотека „Христо Ботев” във Враца и домакините от Библиотека „Александър и Аристия Аман” в Крайова.

Един от най-интересните томове в двуезичната изложба “Еминеску – поет национален, поет универсален” е сборникът “Българска звезда” (изд. 1905) със стихотворение на Стоян Михайловски, в което той прави паралел между четирима поети – Михай Еминеску, Шандор Петьофи, Едгар Алън По и Андре Шение. От фонда на НБКМ са и два сборника от 1955-1956 г. с избрани творби на именития румънски поет в превод на Борис Колев, както и “Смей се, палачо” (изд. 1990) в съставителство и превод на Радой Ралин.

Преведена на повече от 50 езика, поезията на Еминеску навлиза в България през 1894 г. с първия превод на стихотворението „Сънливите птиченца”. През 1970-а е публикавуна обширна статия със сравнителен характер, в която Илия Конев прави паралел между Христо Ботев и Михай Еминеску. А през 2016 г. излиза книга с избрана негова проза „Бедният Дионис” със съставител и преводач Огнян Стамболиев. В текстовете си „последният европейски романтик” обхваща философски, социални, исторически и психологически въпроси, които поставя и решава в духа на романтичните традиции от XIX в.

На официалното откриване на “Еминеску – поет национален, поет универсален” в Трансграничния център за информация и комуникация Долж-Враца, град Крайова, присъстваха експертите от НБКМ Мая Димитрова и Петър Петров, както и колеги от Регионалната библиотека във Враца. Домакините ги запознаха и с други редки и ценни издания на местнита Библиотека „Александър и Аристия Аман”.

2018-01-17T17:42:47+00:00 17.01.2018|Изложби, Събития|

ЕНОТЕКА В БИБЛИОТЕКА? ВЪЗМОЖНО Е

Веднъж попитали Гьоте кои са трите неща, които би взел със себе си на самотен остров.Книга с поезия, красива жена и достатъчно бутилки от най-добрите вина на света”, отговорил писателят благородник. На въпроса кое от тях би оставил, ако може да вземе само две неща, Гьоте отвърнал: Поезията! Леко изненадан, питащият продължил: “Хер Гьоте, а ако ви е разрешено да вземете само едно нещо със себе си? След няколкосекунден размисъл авторът на “Фауст” изрекъл многозначиелно: “Зависи от реколтата…

Припомняме една от легендите за Гьоте, защото в края на есента е време за божоле. А защо не и за тематична изложба. Именно с младо вино бе открита “Енотека и библиотека” в Регионалната библиотека “Пейо Яворов” – Бургас (ул. “Булаир” №10). Червеното вино от лимитирана серия на известна изба от региона бе специален подарък от домакините за гостите, дошли на откриването на експозицията. Тя е създадена в партньорство с Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и представя документи от нейния фонд, факсимилета на заглавни страници на вестници и списания, посветени на виното, лозарството и винарството.

“Тази уникална изложба е специален подарък за бургазлии по случай празника на града – Никулден”, каза при откриването Мария Бенчева, директор на РБ “Пейо Яворов”. Съдържанието на “Енотека и библиотека” бе представено от гл. ас. д-р Бояна Минчева, завеждащ отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в НБКМ.

“Своеобразната енотека, извлечена от страниците на книги, вестници и списания, приканва днес гостите на библиотеката в Бургас да предприемат любопитна ретро-разходка, да се потопят в атмосферата на отминали времена и да отпият глътка от това отлежало вино на българския дух и традиции”, каза в словото си д-р Минчева. И допълни: “Колекциите на Националната библиотека, наред с цялото богатство на теми, емоции и художествени отражения, са съхранили многопосочното присъствие на виното по страниците на ръкописи и старопечатни книги. А възрожденската и ранната следосвобожденска периодика показват неговото място в обществения живот и бит, което не е загубило актуалност и днес. От Светото причастие, през чашата вдъхновение и утеха на средновековния писач, до ярките отблясъци в очите на революционера, изразил поезията и идеята на националното ни освобождение, виното неизменно присъства във всички периоди от историята на българския народ.”

Посетителите могат да видят първото българско периодично издание на селскостопанска тематика, “Ступан”, което проследява целия цикъл на винопроизводството – от грижата за гроздето, през гроздобера до направата и съхранението на готовата продукция. Материали от други издания разглеждат сравнително качествата на българските вина и тези от известни европейски държави винопроизводителки. Не липсват и съвети за разнопосочната употреба на виното, извлечени от “старобабската” мъдрост. Или както казва Плиний Стари, “In vino veritas” (Naturalis historia 14, 141).

Гостите на откриването на изложбата получиха още един подарък – най-новия брой на сп. “Бакхус”, медиен партньор на събитието.

Фотогалерия

2017-12-12T15:10:42+00:00 12.12.2017|Изложби, Събития|

КРЪГЛА МАСА И ИЗЛОЖБА ЗА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

10 декември е денят, в който всяка година Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) отбелязва началото на своето съществуване. Този път, 139 г. след онзи паметен ден, когато е приета идеята на учителя Михаил К. Буботинов за спешно създаване на българска национална библиотека в новоосвободената държава, екипът посвещава две важни събития на празника.

На 7 и 8 декември библиотечни специалисти от страната, издатели и експерти от държавни инситуции се събраха около кръглата маса на тема “120 г. Закон за задължителното депозиране в България”. В началото на работната среща зам.-директорът доц. Антоанета Тотоманова представи новия, тематичен брой на сп. “Библиотека”. След това бяха обсъдени промените, които през годините са настъпвали в основния документ, гарантиращ попълването на фондовете на НБКМ като най-стара и най-голяма депозитна библиотека у нас.

В презентацията си за нормативната база директорът доц. д-р Красимира Александрова подчерта, че първият самостоятелен Закон за депозиране на печатни издания в народните библиотеки (ДВ, бр. 41/22.02.1897) е приет само 19 години след Освобождението и основаването на националната библиотека – ярко доказателство, че тогавашните държавници са осъзнавали изключителната роля на институцията за съхраняването на книжната памет в нова България. Начинът, по който се прилага Законът през последните пет години, и възникналите проблеми, свързани с него, бяха представени от Цецка Янакиева-Иванова, ръководител направление “Комплектуване на библиотечни ресурси”, и Ефросина Ангелова-Пенкова, ръководител направление „Национална библиографска агенция”.

Според изложената статистика от 2012-а до 2016 г. са депозирани общо 1 475 512 документа; разпределени за депозитните библиотеки в страната са 1 106 113, а в Националната библиотека са регистрирани за “Архив” и “Основен фонд”  369 399 документа. Установени са обаче и 10 201 нарушения на Закона (рекламирани са 39 515 заглавия, съставени са 109 акта за административно нарушение и са направени 14 предложения за Наказателни постановления). След представените данни и тяхното обсъждане присъстващите експерти се обединиха около няколко основни предложения, свързани с българското законодателство:

  1. Намаляване на ДДС върху книжната продукция;
  2. Осигуряване на възможност за депозиране на документи с отдалечен достъп (онлайн издания);
  3. Внасяне на промени в Правилника за прилагане на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.

Гостите на Кръглата маса имаха възможност да разгледат откритата навръх Никулден благотворителна фотоизложба “Спомням си стария фар” на Иван Добромиров, отговорник фотограф в Дигитална библиотека на НБКМ. Тя е подредена в Централното фоайе на сградата и съдържа 46 прекрасни фотоса на фара край Ахтопол.

Експозицията започва със снимка, направена през 1970 г. от друг дългогодишен служител на НБКМ, покойния вече фотограф Николай Господинов. Тогава той снима своя приятел, качен на върха на същия фар – кадър, след който започва дългото “общуване” на Добромиров с морския светлик. Години наред той го запечатва в различни сезони и часове на денонощието, илюстрирайки промените на природните стихии. Сега е подбрал 45 от тях, които не само могат да се разгледат, а и да се купят. Събраните средства ще бъдат дарени от името на Националната библиотека за традиционната иницитива “Българската Коледа”. Изложбата е отворена до 21 декември, а на следващия ден ще бъде отворена и кутията за дарения/откупки.

 

Текст: Виолета Цветкова

 

2017-12-08T18:05:13+00:00 08.12.2017|Изложби, Събития|

ИЗЛОЖБА НА НБКМ ПРЕДСТАВЯ НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ В ИЗКУСТВОТО

Най-новата си тематична изложба посвети Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) на Деня на народните будители – 1 ноември. В навечерието на празника екипът на културния институт почете празника и паметта на видни творци, работили за каузата на България. Експозицията “Народни будители в изкуството” е подредена в Западното крило на сградата и ще бъде достъпна за посетители до края на ноември 2017 г. Всички показани книги, илюстрации, снимки и документи са от фонда на НБКМ.

“При подреждането на изложбата е следван тематично-хронологичният принцип – подчерта Евелина Стойнева, експерт от направление “Библиографско и информационно обслужване”. – Първите витрини са посветени на българските владетели, допринесли в най-голяма степен за културния разцвет на държавата: княз Борис I, цар Симеон и цар Иван Александър. Специално внимание е отделено на светите равноапостоли Кирил и Методий, патрон на Националната библиотека, както и на будителите духовници Климент Охридски, Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, поели и продължили делото на двамата братя. Просветните дейци – издатели, книжари и учители, са представени с някои от най-ярките имена от епохата като Хр. Г. Данов, Ив. Богоров, Константин Фотинов, Братя Миладинови, Бачо Киро, Петко Славейков и Йоаким Груев. Изложбата за будителите не би била цялостна, без да се акцентира и върху забележителния принос на заслужили дарители като Васил Априлов, братята  Евлоги и Христо Георгиеви, Димитър Ценов.”

Във витрините са и експонати за видни поети, писатели и революционери (Христо Ботев, Георги  Раковски, Любен Каравелов и Иван Вазов), както и за майстори на четката, претворили образа на будителите в изкуството – Захарий Зограф, Георги Данчов-Зографина, Димитър Добрович, Николай Павлович. Акцент в изложбата са въздействащите образи на народните будители в изобразителното изкуство и скулптурата, но авторите й са се постарали да покажат присъствието на темата и в литературата, музиката, фотографията, филателията.

В словото си по повод празника директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, припомни думите на Стоян Омарчевски, който като министър на просвещението през 1922 г. предлага 1 ноември да се определи за Ден на народните будители: “Животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен…”

Фотограф: Иван Добромиров

2017-11-02T10:20:20+00:00 31.10.2017|Изложби, Събития|

“ВИНАГИ С ПАПИЙОНКА: НЕПОЗНАТИЯТ ДАМЯН КАЛФОВ” ПОСРЕЩА ЧИТАТЕЛИТЕ В НБКМ

“Винаги с папийонка: Непознатият Дамян Калфов” се нарича изложбата, която бе открита вчера в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” по повод 130 г. от рождението на един от талантливите, но позабравени български писатели. Експозицията е съвместно дело на неговия внук – проф. д-р Александър Георгиев, Националния литературен музей и НБКМ.

В Централното фоайе на партерния етаж са разположени 20 пана с архивни снимки и документи, проследяващи живота на майстора на късия разказ, сатирик, драматург, дипломат, юрист, интелектуалец и виден представител на столичната бохема от първите десетилетия и средата на ХХ век и не особено любим на властта след 1944-а. Заради характерния си профил той често е рисуван от художници като Илия Петров, Дечко Узунов, Александър Божинов, Райко Алексиев, Ари Калъчев и др. А Димчо Дебелянов му посвещава едно от най-известните си фронтови стихотворения – „Старият бивак”.

Експозицията продължава в Източното фоайе на сградата с девет витрини, в които са събрани книги от различни периоди на неговото творчество. Посетителите могат да видят още автентичното бюро и стола на Дамян Калфов, лични вещи и някои от любимите му рибарски принадлежности.

В деня на откриването на експозицията се проведе и научна конференция, докладите от която ще бъдат издадени в книга. За живота и многоликото творчество на Дамян Калфов говориха Катя Зографова, д-р Радка Пенчева, Стоян Райчевски и Славимир Генчев. Свои доклади изпратиха и проф. Хюсеин Мевсим от Анкарския университет (за дипломатическите години на Калфов в Цариград) и Чавдар Ангелов (за страстта на писателя към лова и риболова).

Гостите бяха поздравени от директорите на двете национални институции, доц. д-р Красимира Александрова и Атанас Капралов. А проф. Георгиев, който живее в САЩ и е тук специално за събитието, направи нестандартно обобщение за своя дядо: “Донесох неговия перфоратор за хартия. За мен този предмет е символичен за Дамян Калфов, който винаги е имал смелостта да прави дупки в системата.”

 

Дамян Калфов е роден на 26 октомври 1887 г. в с. Булгаркьой, Одринска Тракия, в семейство на строителен предприемач. Завършва Българската гимназия „Д-р П. Берон” в Одрин (1905) и известно време учителства, преди да завърши право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1915 г. Участва като доброволец в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Работи за кратко като помощник-библиотекар в Народната банка, после като съдия (1915-1920) и финансов инспектор в Министерството на финансите (1920-1924).

Калфов е аташе по печата в българската легация в Цариград (1924-1926). След това, до 1944-а, е чиновник в различни министерства, включително контрольор по отчетността в дирекцията на БДЖ, докладчик в Сметната палата и финансов инспектор. Литературата обаче е голямата му страст. Предпочита кратките форми. Освен разкази, пише и много фейлетони, повести за деца. Посвещава много от творбите си на риболова, другата му голяма страст. 

Изключително плодовит автор, още като студент Калфов започва да публикува във в. „Вечерна поща” (1912) и сп. „Българска сбирка” (1912). Сътрудничи на „Българан” (известно време е и негов редактор), „Барабан”, „Щука” и др. Автор е на сборниците с разкази „Под южното небе” (1917), „Съпрузи” (1921), „Индийският петел” (1928), „Едрата мряна” (за деца, 1930), „Вашите познати” (1932), „Втора младост” (1934), „Десантът при Шаркьой” (1934), „Огнената пещ” (1935), „Разкази на четиримата” (1935), „Светът е опак” (1935), „Твърде късичък роман” (1935), „В окопите” (1937), „Отсам окопите” (1938), „Първи сняг” (1938), „Край реката. Рибарски разкази” (1940), „Бойни другари” (1941), „Ние без маска” (1941), „Женитба” (1942), „Славни времена” (1943); на комедиите „Тигърът” (1930), „Ловецът Механдов” (1931) и „Сивата лисица” (1935), както и на повестите за деца „Марженка” (1938) и „Гора, малката сърничка” (1943).

След 9 септември 1944 г. издава „Хумористични разкази” (1948), „Избрани разкази” (1953), „Язовир” (разкази за деца, 1954), „Така ги видях” (разкази, 1954), „Сърничката Гора” (разкази за деца, 1955), „Избрани разкази” (1957), „Край реката. Разкази за въдичаря” (1959), „Сърничката” (разкази, 1960), „През моите очила” (разкази, 1961), „Носът на дядо Мраз” (разкази за деца, 1965), „Работливото Данче” (разказ за деца, 1965), „Герчо мексиканецът” (разкази за деца, 1966), „Славният въдичар” (разказ за деца, 1966), „Избрани разкази” (1967), „Дипломати” (комедия в 3 действия, 1968), „Изпуща ли се такъв шаран” (разкази, 1969, с предговор от Ясен Антов) и др.

Дамян Калфов умира на 17 юли 1973 г. в София.

 

Текст: Виолета Цветкова

Фотограф: Иван Добромиров

2017-10-26T12:10:18+00:00 26.10.2017|Изложби, Събития|

АННА ПОПОВА ПРЕДСТАВЯ КЕРАМИЧНИ „ЛИЦА НА ДОБРОТАТА” В НБКМ

„Лица на добротата“ е нарекла Анна Попова първата си самостоятелна изложба, която бе открита в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. В Централното фоайе са подредени нейни скулптурни и керамични творби, които ще могат да се разгледат до 14 юли.

Посетителите посреща първо керамичната интерпретация „Десислава”, в която разпознаваме лика на красивата съпруга на севастократор Калоян от прочутия стенопис в Боянската черква. Там са още две керамични творби „Душата на художника” и „Близнаци”. Интересни са и скулптурните й работи от глина – „Познай себе си”, „Портрет на Лиза”, „След представлението”, „Преди да заспя”, „Портрет на Едуард, „Добият дух на твоя дом”, „Портрет на Зора” и др. Има и три творби, представени само с фотографии – за една от тях, „Портрет на Т. Франсис”, е позирал съпругът на авторката.

Ваенето на керамични скулптури е по-скоро хоби за Анна Попова. Тя е библиотекар по професия, има натрупан повече от 30 години опит и в момента е координатор на проекти и международна дейност в Българската библиотечно-информационна асоциация. От дете обаче й харесва да прави портрети от различни материали и дори се шегува, че най-ранните й опити в скулптурата са от пясък и сняг.

С годините тя развива своето хоби и усъвършенства уменията си в курсове по керамика в София. В края на 2011 г. участва в майсторски клас  при портретния скулптор Етиен Милнър в Лондон. Година по-късно вече е оборудвала свое ателие в родния си град Велинград, за да учи самостоятелно и да експериментира в съботните и неделните дни. Участва с три свои творби в лятната изложба на местната Художествена галерия през 2015 г. А от тази пролет ръководи съботен курс за деца в ателието по грънчарство при Историческия музей във Велинград.

 

Текст: Виолета Цветкова

Фотограф: Иван Добромиров

2017-06-13T09:14:59+00:00 13.06.2017|Изложби|

Изложба „Нестор Марков – будителят”

На 10 януари 2017 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” бе открита изложбата „Нестор Марков – будителят”, посветена на 180 години от рождението му.

Нестор Марков е типичен представител на възрожденската интелигенция. Заема достойно място в редиците на най-изявените културни дейци у нас през последните десетилетия на Възраждането. Марков оставя богато книжовно наследство, което обхваща общо 38 отпечатани заглавия: 7 учебника, публикувани в 11 издания, 2 речника (френско-български и българо-френски), претърпели 5 издания, множество статии с публицистичен, естествено-научен и мемоарен характер, административно-отчетни публикации и дописки в периодичния печат. Лексикографското му дело има сериозен принос за развитието на националната ни култура. Целият живот и творческа дейност на Нестор Марков са посветени в предана служба на народа, като той е признат за борец за национално освобождение и учител, работил всеотдайно за изграждането на младата българска държава.

Изложбата откри доц. д-р Красимира Александрова – директор на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. В приветственото си слово тя отбеляза приноса на Нестор Марков за развитието на научната общност в България. Изказаха се акад. Петър Кендеров – председател на Съюза на математиците в България, акад. Веселин Дренски – председател на Научния съвет на Института по математика и информатика на БАН и проф. д.ф.н. Мария Младенова от УниБИТ, автор на биоблиография за Нестор Марков.

Представен бе и сборникът със статии от юбилейната сесия, посветена на Нестор Марков и проведена на 24.11.2016 г. За сборника разказа съставителката му проф. Диана Благоева, заместник-председател на Института за български език на БАН.

Изложбата е отворена за посетители до 31 януари 2017 г.

w0

Фотограф: Иван Добромиров

2017-01-11T17:22:37+00:00 11.01.2017|Изложби|

Откриване на изложби “Емил Коралов, неконформистът” и “Милка Петрова–Коралова, скиталката, дъщеря на света”

На 23 ноември 2016 г. от 16.30 часа в Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий” в централно и западно фоайе бяха открити две представителни литературни изложби – “Емил Коралов, неконформистът” и “Милка Петрова–Коралова, скиталката, дъщеря на света”

Организатори на изложбите са:

Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий”
Национален литературен музей
Национален дворец на децата с Дом-музей “Ангел Каралийчев”
Фондация “Елена и Христо Генчеви”
Община Вършец
Художествена галерия – Добрич

ek00_small

Директорът на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” доц. д-р Красимира Александрова отправи поздравления към многобройната публика, гости, съорганизатори и основните инициатори на тези изложби – г-жа Емилия Коралова и г-н Любомир Коралов, дъщерята и синът на поетите Емил и Милка Коралови. 

Г-жа Румяна Пашалийска, автор на изложбите, уредник на Дом – музей „Ангел Каралийчев” при Националния дворец на децата анонсира концепцията и идеята в подготовката и реализацията на изложбите. Арх. Елена Петрова-Генчева представи юбилейното издание на „Сама по света”. Правописът на „Сама по света ” е автентичният, а илюстрациите са оригиналните, включени в последното издание на книгата през 1948 година. Корицата е на художника Вл. Коренев, като след тази дата книгата се публикува за първи път сега.

На гостите на изложбите беше представен късометражен 5-минутен документален филм, посветен на 100-годишнината от рождението на писателя Емил Коралов. Изработен и излъчен по БНТ, в рубриката „Национален календар” (Сценарий: Румяна Пашалийска, оператор: Георги Илиев, режисьор: Николай Василев).

Наследникът на именитите творци г-н Любомир Коралов поздрави гостите и сърдечно благодари на всички, които са направили възможна реализацията на тези изложби и най-вече за съдействието на директора на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова.

Представянето на документалните изложби е първото събитие в рамките на националното честване, посветено на 110-годишнината от рождението на видните български писатели Емил Коралов (1906-1986) и Милка Петрова-Коралова (1906 –1944). 

Създатели на богато творчество за възрастни и деца в един от най-достойните периоди на българската литература, те са ценени от критиката и обичани от поколения българи.

През 30-те и 40-те години на миналия век, Емил Коралов е познато и утвърдено писателско име. Първокласен белетрист и европейски интелектуалец, той твори активно повече от половин век и оставя респектиращо книжовно наследство, което наброява повече от 100 заглавия. Като критичен тълкувател на своята съвременност, Коралов е един от първите български писатели, дръзнали да извисят глас срещу тоталитаризма, в защита на гражданското общество, на човешката неприкосновеност. Поради неизменната му позиция на “неконформист”, писателят не получава подобаваща оценка на голямото си литературно дело, но отстоява докрай истинските културни и човешки ценности…

Даровитата писателка Милка Петрова-Коралова е не само верен житейски спътник на Емил Коралов, но и негов духовен съмишленик в общата им творческа територия. Завършила висшето си образование в „Екол Нормал“ – Франция, тя е една от най-ерудираните и културни жени на своето време. Преподавателка по френски език и литература, член на Дружествата на детските писатели и на жените писателки, автор, редактор и издател на любими книги за деца и юноши, Милка Петрова-Коралова си отива от живота едва на 37 години.

Знаменитият й роман-пътепис “Сама по света”, родил се от нейните пътувания из цяла Европа през 30-те години на миналия век, остава и до днес без аналог в нашата литература. Оригинален по своя замисъл и сюжет, написан с голямо белетристично майсторство, той заема почетно място сред най-добрите образци на българската литературна класика за деца. 

Изложбите ни предоставят едно своеобразно пътуване в миналото, в което наши водачи и спътници са бележитите поети Емил и Милка Коралови. Пътуване изпълнено с много дух, магична атмосфера, история, лични моменти, творчество, любов, носталгия…

Автор на изложбите е Румяна Пашалийска, уредник на Дом-музей “Ангел Каралийчев”,  графичното оформление е дело на Ивелина Велинова, художник в Националния литературен музей.

Изложбите ще продължат до 08 януари 2017 г.

2016-12-06T16:15:14+00:00 23.11.2016|Изложби|

Този сайт използва бисквитки, за да направят употребата му по-удобна, по-приятна и по-сигурна. Чрез посещението си, вие се съгласявате с използването на бисквитки.