9 – 30 септември, Зала „История на книгата” – Поредица „Книжовен калейдоскоп“: експозиция, посветена на образованието (учебници, образци за чистописание, музикални учебни помагала)

През месец септември 2019 г. поредицата „Книжовен калейдоскоп“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ посреща посетителите с експозиция на тема „Ръкописните учебници на Българското възраждане“. В единичната витрина с микроклимат в зала „История на книгата“ са изложени пет документа от колекциите на отдел „Ръкописи и старопечатни книги“, които показват разнообразието на знания и умения, придобивани от нашите сънародници през XIX век.

През този относително кратък, но много динамичен период в българската история, названието „учебник“ е рядко употребявано. Заглавията трябва да насочват бъдещия ученик към съдържанието на помагалото. „Буквар“, „читанка“, „чистописание“, „благонравие“ са думи, които още със заглавието обясняват конкретното предназначение на учебното пособие. Българският учебник през Възраждането най-често е превод или адаптация на чужд образец от руски, гръцки или сръбски език.

„Краснописание“-то на учителя от Велес Коста Свякяровот 1861 г., представлява таблици с кирилската азбука, оформена в различни стилове. Учителят се е подписал на всяко едно от таблата-образци и е поставил датата на неговото изписване.

Интерес от съвременна гледна точка буди и сборник с название „Сокровище детям“ (Съкровище за децата) от началото на XIX век. Той съдържа библейски притчи, приказки, басни, истории от гръцката и римската античност, и морални поучения.Композицията е подчинена на принципа на диалога между учител и ученици, а  предназначението му е да подомогне изграждането на ценностната система на подрастващите чрез примери за подражание и отхвърляне.

Началният текст от друг ръкопис гласи: „Показание в кратце новоначалному ученику“. Ръкописът съдържа кратки сведения за вида и значението на различните знаци в църковното пеене и представя новия нотопис за църковно-певческата традиция на XIX в.  т. нар. „невми“.

От запазената до наше време учебна книжнина, издадена до Освобождението, най-много на брой са пособията по граматика и словесност. Включеният в експозицията ръкопис на Добри Войников с условно заглавие  „Записки по теория на литературата“от1862–1863 г.  надгражда познанията по елементарна грамотност с научно разработени текстове за различните стилове и жанрове, въвежда в правилата на риториката и е изпъстрен с множество примери от възрожденската ни художествена литература.

Пособията в областта на естествената история са част от опознаването на заобикалящия ни свят. „Записките“ на Христофор Даскалов от гр. Трявна от 1856-1857 г. са препис от превода на П. Р. Славейков на съчинението „Естествена история“, чийто оригинал е на гръцки език. Те съдържат кратки енциклопедични статии за различни животни и растения.

В постоянната експозиция на зала „История на книгата“ посетителите могат да видят и екземпляри от печатните възрожденски учебници и помагала: „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон, „Граматиката“ на Неофит Рилски, първата печатна българска история – „Царственик“ на Христаки Павлович и първия учебник по аритметика на Христаки Павлович, както и взаимоучителните таблици – основно помагало в началния образователен курс през Възраждането.

2019-09-09T11:12:44+03:0005.09.2019|Предстоящи събития|