„Новият директор” по инициатива „Мениджър за един ден” се запозна със служителите и дейностите в НБКМ

На 17 ноември Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” се включи в инициативата „Мениджър за един ден”.

m1d1Директорът доц. д-р Красимира Александрова имаше помощник в рамките на работния ден. Йоанна Енчева ученичка в 10 клас на Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски” беше избрана за участник по инициативата „Мениджър за един ден”. Младият директор се запозна с нелеката задача да бъдеш директор – с отговорностите, задълженията, структурата и работата в Националната библиотека.

“Мениджър за един ден” е сред най-популярните инициативи на Джуниър Ачийвмънт България. Тя се провежда ежегодно и в над 100 държави по целия свят. В нея винаги се включват както висши държавни управници, така и утвърдени мениджъри от всички сфери на бизнеса и обществения живот. Тези лидери дават начало на професионалната реализация на хиляди ученици по целия свят, а в замяна получават удовлетворение от предадения опит и от съвместната работа, както и вдъхновение от иновативните и свежи идеи на мотивираните млади хора.

2016-11-23T13:31:07+03:0017.11.2016|Събития|

Националната библиотека отбеляза Деня на народните будители

С тържествен водосвет и молитва за здраве в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” беше открита изложбата „Заветът на народните будители”.  

Целта на създателите на експозицията е да припомнят делата на личностите, които възраждат и укрепват България като държава на духа. Заветът на народните будители е предаден чрез оригинални техни творби – ръкописи и печатни издания, чрез завещанията им, отразяващи техните обществени позиции и духовни ценности. Различни документи свидетелстват за паметта и почитта към тях на българския народ  през вековете.

Централният експонат е преписът на „История славянобългарска”, направен от Софроний Врачански през 1765 г. в гр. Котел. В непосредствено съседство до него посетителите могат да видят екземпляр от първото издание на „Рибния буквар” на д-р Петър Берон от 1824 г. и ръкопис на „Българо-гръцкия речник” на Неофит Рилски от първата половина на ХІХ в.

Най-ранният документ, изложен в експозицията, е пергаментен ръкопис от края на ХІІ в. (Драготин миней и апостол). Той е и най-старият писмен паметник в колекциите на Националната библиотека, в който са отбелязани паметите на светите братя – просветителите Кирил и Методий и техните ученици – светите Седмочисленици.

Специална витрина с творбите на първия българин печатар Яков Крайков, „епископа от Велика България” Филип Станиславов и предвъзрожденския ни книжовник и деец на илиризма Христофор Жефарович е посветена на еманципацията на българското народностно самосъзнание и зараждането на националната идея.

Посетителите на изложбата ще имат неповторимата възможност да видят почерка  на титаните на нашето Възраждане. Прощалното писмо на Христо Ботев до съпругата му Венета, написано на „Радецки” през съдбовния май на 1876 г., стои редом с „Песента на Раковски” и със стихове на Стефан Стамболов. Впечатляват изкусно направените фотографски портрети на Любен Каравелов, Александър Теодоров – Балан, Симеон Радев, Иван Шишманов и Фани Попова-Мутафова.

Изложбата обрисува с текст началото на празника на народните будители, като е подчертан приносът за него на Стоян Омарчевски и проф. Боян Пенев. Показани са книги на този виден български литературен историк, познавач на творчеството на Паисий, Раковски и Петко Рачов Славейков. Представено е и възраждането на празника и ролята в него на майсторите на българския език Петър Константинов, Николай Генчев и Тончо Жечев.

Изложбата е представена в Националната библиотека на България и неслучайно важен акцент в нея е дейността на библиографи – будители като проф. Тодор Боров и акад. Никола Михов. Техните трудове са „едно оръдие, на което дължим сегашната си свяст и в което е скрито словото на българската бъднина“, както заявява библиографът проф. Александър Теодоров – Балан.

Образите и идеите на всички онези именни и безименни възрожденски будители възкръсват в творбите на редица днешни  писатели и поети,  претворили през призмата на своето светоусещане познанието за българската история и култура. Затова в експозицията са намерили място творби на съвременници като проф. Вера Мутафчиева, Антон Дончев и Стефан Цанев.

Автори на тази толкова богата и разнородна по съдържание изложба са нашите колеги доц. д-р Елена Янакиева, Юлия Карадачка – Симеонова, доц. д-р Елена Узунова, гл. ас. д-р Бояна Минчева, гл. ас. д-р Руслан  Иванов, гл. ас д-р Милена Тафрова. В подготвянето на експозицията взеха участие д-р Марчела Борисова, доц. д-р Любомир Георгиев, ас. д-р Ивайла Богданова.

Експозицията ще остане в Централното фоайе до 23 ноември.  

По-рано през деня директорът на Библиотеката доц. д-р Красимира Александрова и директорът на Националният литературен музей Пламен Георгиев-Крайски поднесоха цветя на паметника на Отец Паисий.

По случай празника Националната библиотека подари книги на гражданите на столицата и флаери, с които напомняме за кампанията за закупуване на камера за дезинфекция на документи по метода „Аноксия”. Всеки, който иска, може да подкрепи каузата за опазване на книжовното богатство на България като изпрати SMS с текст DMS KNIGA на кратък номер 17 777.

2016-11-20T18:08:56+03:0001.11.2016|Изложби|

Представяне на книгата „Прераждане”

В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” беше представена книгата „Прераждане” на проф. Иван Дреников.

В нея проф. Иван Дреников се опитва да отговори на въпросите откъде идваме и накъде отиваме, завръщане на земята ли е раждането ни, къде отиваме, когато умираме. Опирайки се на личния си живот, сънищата и спомените си от минали изживявания, авторът описва своята истина за прераждането.

Авторът твърди, че стресово или важно събитие в настоящето може да отключи вратичката към спомените на отминал такъв и дава доказателства защо различни обстоятелства от настоящия живот са обусловени от минали животи.

Проф. Иван Дреников има интересен живот. Семейството му след 9-ти септември 1944 г. е интернирано. Той завършва гимназия в София без право да продължи образованието си. А през 1963 г. напуска България и учи литература и психология в Сорбоната, Париж. През 1978 г. създава, заедно с брат си д-р Кирил Дреников, Института за балкански изследвания в Брюксел, Белгия. Дълги години е ръководил Националната библиотека на Венецуела. А днес е признат в цял свят като оценител на стари книги и ръкописи.

2016-12-06T16:22:04+03:0026.10.2016|Събития|

Представяне на книгата „Тъжният край на Поликарпо Каресма”

Книгата „Тъжният край на Поликарпо Каресма” на бразилския писател Лима Барето беше представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Събитието е част от традиционното партньорство между културния институт и Посолството на Република Бразилия.

Директорът на Библиотеката доц. д-р Красимира Александрова посрещна топло гостите с пожелание за още нови бъдещи инициативи.

През миналата година точно тук отбелязахме 100 години от литературните отношения между двете държави, припомни министър-съветник Рикардо Герра де Араужо. Резултат от тези отношения е създаването на специалността Португалска филология в Софийския университет и подпомагането от страна на Посолството на издаването на двуезични книги на големи бразилски писатели в сътрудничество с издателска къща „Огледало”.

„Тъжният край на Поликарпо Куаресма“ е изконно бразилска книга свързана с национални исторически събития. Но в нея по чуден начин витае и магнетизъм от атмосферата на Сервантесовия „Дон Кихот“, на Достоевския „Идиот“, Хашековия „Швейк“, дори на Захари-Стояновите „Записки“, подчерта издателят Пламен Анакиев. Преводът е на известния писател, преводач и филолог проф. Румен Стоянов.

Пламен Анакиев

От името на Издателска къща „Огледало” първо бих искал да благодаря на прекрасните домакини за тази наша вечер – Посолството на Федеративна република Бразилия в София и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методи”.

 

Уважаеми дами и господа,

Добре дошли на поредното българо-бразилско литературно събитие, продължаващо една полезна и здрава вече 13-годишна традиция. Както мнозина от вас се досещат, защото са отколешни приятели на бразилската култура, става дума за подетата през 2003 г. инициатива от Посолството на Федеративна република Бразилия да бъде подпомагано популяризирането в България на стойностни творби от бразилската изящна словестност. Началото на традицията бе поставено преди 13 години, когато Бразилското посолство направи възможна срещата на българския читател с водещи бразилски белетристи, които биха били чест за всяка национална литература, включени във взискателно подготвената антология „Седем бразилски разказа”.

Сега издадените у нас и популяризирани с подкрепата на Бразилското посолство книги на значими бразилски писатели са няколко десетки. Такава е и събралата ни днес книга на неповторимия бразилски разказвач Алфонсо Енрике де Лима Барето (1881-1922), представен на български също с неповторим преводачески почерк от нашия знаменит в моженето и скромността си иберист Румен Стоянов. Тази книга, както сте се информирали вече, е романът „Тъжен край на Поликарпо Куаресма”. Написан е през 1911 г., а за първи път публикуван през 1915-а, сиреч – във времето на утвърждаващия се в България символизъм. Но тогава литературните стремления в Бразилия са били доста по-различни от тези у нас. В това ще се убедите, прочетете ли романа.

Барето го определят като „предмодернист”, т.е. като предтеча на модернизма (каквото й да означава понятието), отприщил се в Бразилия през 1922 г. Значи все пак става дума за някакъв „-ист” и някакъв „-изъм”, различни от уж най-добре познатите ни „реализъм” и „реалист”. Но както проникновено изтъква отличният познавач на бразилската литература Румен Стоянов, бразилският модернизъм е така създаден или усвоен, така живеещ, че изцяло е в служба на бразилската национална самоличност. Той я дообогатява, без да я заразява, изкривява или обезличава с чужди на естеството й влияния. Той е претопен и моделиран в бразилската национална самоличност (представяна от отделния писател и интелектуалец), а не тя да е жертвана, за да се открои някой писател първо в собствените си самовлюбени очи като значим и „модерен”, а после и пред лековерието на подведената публика, която в последните десетилетия все по-често е жертва на така наречената бестселърщина (дума на Румен Стоянов). Големите, вечните бразилски писатели, част от които днес биват наричани модернисти, са притежавали изключителна самовзискателност и изключително бразилски светоусет, макар кръвта в жилите им да тръгва от различи народи. Такъв е и Лима Барето, метис, кариока, със своя роман „Тъжен край на Поликарпо Куаресма”.

На фона на сравнително скорошно спрямо времето на автора политическо събитие – неуспешния опит за преврат от 1893-1894 г. срещу втория бразилски президент маршал Флориано Пейшото – талантливият белетрист представя живота на не много на брой персонажи, сред които се откроява моралната чистота и светлият романтизъм у основния герой на романа майор Поликарпо Куаресма – чудак, всеотдайно обичащ родината си, станал безсмислена жертва на изкористени съотечественици, и духовно най-близките му хора трубадурът на модинята Рикардо Людското сърце и Куаресмовата кръщелница Олга Колеони – млада жена от висшите буржоазни среди, предпочела да следва изконните нагласи на сърдечната човешка нравственост, а не хладната логика на социалния конформизъм.

Наистина краят на Поликарпо е тъжен. Съвсем невинен, той, безкористният патриот, е екзекутиран като… национален предател. И не могат в добрия си наивен порив да го спасят нито Олга, нито Рикардо. Законите на тогавашния обществен морал, които заклеймява романът с гротескния си трескав туптеж, диктуват друго. Но остава апотеозно извисеният от Лима Барето, макар и с най-минорни тонове, пример за човечност, който заблестява над мизерното бездушие на властници и тълпа. И се оказва, че романът съвсем не е политически или журналистически злободневно визиран, той е универсално философски хуманистичен, разтърсващо хуманистичен, без значение в какво време ще бъде четен. Затова от години се преподава в бразилските училища и неполучилият приживе признание Лима Барето е сочен за класик в бразилската литература.

С достойния превод на Румен Стоянов класическата творба, шедьовърът на Барето ще намери добър прием и в нашите читателски среди, особено сред настоящите и бъдещи специалисти по португалска филология и бразилска хуманитаристика. Въобще всяко представяне на бразилски автор, избран, преведен и предговорен (краткият по обем предговор към „Тъжен край…” също е пределно наситен с информация и анализ) от Румен Стоянов, е истински принос на бразилистиката ни в двустранните българо-бразилски отношения. А „Тъжен край на Поликарпо Куаресма”, ако не ме подвеждат паметта и информираността ми, е осмата поред книга от бразилец, отключена виртуозно на български от Румен Стоянов и вече издадена у нас. Тук съм длъжен да изтъкна с искрена благодарност, че преводът и публикуването на книгата бяха осъществени с финансовата помощ на Министерството на културата на Бразилия (Фондация „Национална библиотека”) при всестранното техническо съдействие и психологическо насърчение от страна на служители от бразилското посолство в София.

В навечерието на своя 75-и рожден ден, който предстои в настоящия месец, маестро Стоянов за пореден път ни предлага великолепен подарък Да му благодарим, да го поздравим и най-сетне да му дадем думата.

Бог да множи творческите му върхове и юбилеите му!

2016-12-01T13:58:38+03:0024.10.2016|Събития|

DMS KNIGA на 17 777: кампания на Националната библиотека за закупуване на камера за аноксия

Продължава кампанията за набиране на 50 000 лева за камера за дезинфекция по метода „Аноксия”, която Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” стартира на 14 септември. Закупуването на подобна камера ще ни даде възможност да използваме най-съвременната екологична технология за нетоксично почистване и спасяване на старинни книги и документи.

От днес вече е активен номер за еднократни дарения. Всеки, който желае, може да подкрепи каузата ни като изпрати съобщение с текст DMS KNIGA към номер 17 777. Стойността на 1 SMS при еднократните дарения е 1 лев за абонати по договор с Telenor, VIVACOM и Mtel, като не се начислява ДДС. За потребители на предплатени услуги на трите оператора цената на 1 SMS е 1,20 лева, като в нея е включен ДДС.  Цената на съобщението е 1 лев.

Предварително благодарим за подкрепата ви! Дано нашата кауза е близка до вашите сърца. В случай, че съберем повече от необходимата сума, ние ще я предоставим благотворително на институция, която да инвестира в закупуване на втора камера за дезинфекция.

Може да ни подкрепите и на откритата дарителска сметка:

УниКредит Булбанк АД
София 1000
Ул. „Княз Александър Батенберг” 12
IBAN: BG20UNCR76303100112993
BIC:UNCRBGSF

За технологията:

Методът „Аноксия“ представлява нетоксична дезинфекция, посредством контролирана безкислородна среда и внедрен контрол на нашествия от насекоми, без никакъв риск за книжовното културното наследство, за хората и околната среда. Това е изкуствена промяна на атмосферата, чрез премахването на кислорода до нива под 0,5 % и въвеждане на инертен газ (в този случай азот). В същото време се контролират нивата на температурата и относителната влажност, които се поддържат в определени параметри за ефективност на метода. „Аноксия“ елиминира 100% паразитите чрез дехидратация и задушаване.

В Националната библиотека се съхраняват над 8 милиона книжни документа, много от които са единствени копия. Голяма част от културното наследство във фонда обаче е в лошо състояние и трябва да бъде възстановено. Чрез камерата Националната библиотека ще осигури условия за съхраняване на книжния си фонд и ще помогне за запазването на книжовно-документалното наследство в библиотеките в цялата страна.

2016-11-29T13:40:23+03:0020.10.2016|Новини|

Вежди Рашидов: Министерството на Културата ще осигури средства за ремонт на Националната библиотека

Министър Вежди Рашидов, който се срещна днес с ръководството на Националната ни библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, съобщи, че Министерството на културата ще осигури средства за ремонт на престижния ни институт.

„Днес дойдохме по спешност в Националната библиотека, защото директорката доц. Красимира Александрова подаде сигнал, че след вчерашните проливни дъждове покривът е протекъл. Запознат съм с проблемите на материалната база на института, той има тези проблеми не от вчера. В годините сградният фонд е бил занемарен, което е довело до сегашното състояние. Благодаря на доц. Александрова за това, че бързо след встъпването си в длъжност „директор” пое отговорностите си и е направила пълен анализ на текущото състояние на сградата, за което вече ми докладва. С колегите ми търсехме решение да осигурим средства от неголемия бюджет, с който разполагаме, но след като вчера разбрах, че има и теч, започваме спешни дейности по ремонта още от понеделник”, съобщи министър Рашидов пред журналисти след огледа. „За нас като нация е изключително важно не само да съхраняваме по правилния начин книжовното ни наследство, но и да можем да го правим достъпно за възможно по-голяма публика – от експертите и специалистите, до читателите”, изтъкна министър Рашидов. „Това е националната ни памет и гордост и ние като граждани трябва да сме отговорни към нея”, подчерта още той и изрази надежда, че не само държавата, но и меценатите ще бъдат по-активни. „Дарителите трябва да излязат от анонимност, с обединени усилия можем да направим много за българската култура. Ясно е, че средствата не достигат, но ще се борим за по-голям бюджет за следващата година, така че през 2017 г. да може да започне и същинското поетапно цялостно обновяване на сградата на Националната библиотека”, допълни той.

Директорката на библиотеката доц. д-р Красимира Александрова посочи, че и към момента във всички хранилища се полагат усилия за съхраняването на колекциите, но трябва да бъдат създадени нормални условия. Фондът на институцията наброява над 8 милиона библиотечни единици.

Министър Рашидов и директорката на библиотеката доц. д-р Красимира Александрова разгледаха заедно откритата преди дни изложба „Книги и правосъдие”, която е експонирана в Западното фоайе на библиотеката. Над 40 старопечатни издания и ръкописи са представени в тази необичайна изложба. Изложените книги са част общо 91 тома, иззети от частно лице в Шумен през 2013 година. Днес ценните издания допълват колекцията на Националната библиотека, като предстои да преминат през експертна оценка, специализирана библиотечна обработка и реставрация. Посетителите могат да видят старопечатни български и чуждоезикови издания, стогодишни книги, в голямата си част първи издания на бележити български писатели и първи преводи на произведения на европейски автори. Особен интерес представляват и ръкописите на църковнославянски.

Министър Рашидов проведе разговор с директорката доц. д-р Александрова относно бъдещите възможности за подпомагане на Националната ни библиотека. По негова идея след завършване на ремонта ще бъдат закупени и нови стелажи, тъй като сегашните вече са износени. Доц. Александрова бе подготвила и специална изненада за министър Рашидов – той имаше възможност да види на живо един от редките илюстрирани ранни преписи на т. нар. Александрия – Софийска илюстрирана Александрия от ХV в. От десетките средновековни книги за големия владетел Александър Македонски, писани на арабски, персийски, турски и други езици, българският ръкопис предизвиква най-голям интерес сред научните среди. Анонимният текст съдържа 270 страници с подробно описание на живота и бойните подвизи на Александър Велики и лансира нови тези за смъртта му.

Източник

2016-12-06T16:23:19+03:0014.10.2016|Събития|