Втора работна среща на доц. д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека, с директори на Регионални библиотеки в страната, IT специалисти, НПО и експерти от БАН

На 30 юни 2016 г.  Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, по покана на директора доц. д-р Красимира Александрова, се проведе работна среща с директорите на Регионални библиотеки от страната, на която присъстваха и специалисти от IT сектора – Облак БГ, Онтотекст, Идентрикс АД, на Института по математика и информатика при БАН, ББИА и фондация НАБИС.

Обсъдени бяха въпросите за изработването на платформа за обмен на вече дигитализирани колекции от библиотеките и начинът, по който може да се реализира тази идея.  Колегията прие единодушното решение Националната библиотека да бъде водеща при организирането и координирането на стратегия за съхраняване на колекциите. Всички участниците се обединиха около предложението на доц. Александрова, за създаването на портал за обмен на дигитални колекции. Идеята е да не се дублират дейностите, които регионалните библиотеки извършват, като взаимно си помагат в областта на дигитализацията. Беше обсъдено и създаването на работна група и технически комитет, които в най-кратък срок да подготвят конкретни предложения за изпълнението на заданието.

Решенията, които се взеха на срещата:

  1. Националната библиотека поема ангажимента и всички участници ù гласуват „кредит на доверие“ за организацията и координацията на работата по изработването на платформата;
  2. Да се вземе решение какво да включва регистъра на дигиталните ресурси, в какви срокове да бъде направен, кой да отговаря за това къде да бъдат предоставени данните, какво да съдържат тези данни;
  3. Да бъде създаден комитет/група, за да направи конкретното предложение за насоката, в която да се работи конкретно, за да не се дублират дейностите.
2016-11-24T09:20:44+00:00 30.06.2016|Събития|

Представяне на книгата „Стилистика“ от доц. д-р Димитър Попов

На 28 юни в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя официалното представяне на книгата на  доц. д-р Димитър Попов „Стилистика”, издание на Университетско издателство на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“.

Доц. д-р Димитър Попов е завършил Българска филология, втора специалност Руска филология. От 1986 г. е на работа в Шуменския университет. През периода 1987-1992 г. е редовен аспирант по Обща и експериментална фонетика в Института по славянознание и балканистика на Руската академия на науките, където защитава дисертация и получава научната и образователна степен „доктор”. В периода 1994-1997 г. е лектор по български език във Виенския университет. Доктор по философия на Виенския университет от 1997 г. Член на Австрийското социосемиотично общество и на Международната семиотична организация. Научните му интереси са в областта на стилистиката, анализа на дискурса, прозодията и лингвистичната прагматика.

Събитието беше официално открито от  доц. д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека. Тя обяви, че за нея е удоволствие и радост да открие срещата, тъй като познава професионалния път на доц. Димитър Попов и изпитва огромен респект към всички усилия, които той е положил за изготвянето на своя научен труд. Според нейните думи те са достойно оценени и от множеството хора, които са се събрали, за да уважат личността му.

Доц. д-р Димитър Попов също благодари на всички уважили го гости, сред които бяха научният редактор на изданието проф. д.ф.н. Стефана Димитрова, проф. Гергана Дачева, проф. Ана Димова, проф. Венче Попова, доц. д-р Петя Осенова, проф. Тодор Бояджиев, чуждестранните гости като изтъкнатия норвежки българист проф. Хетил Ро Хауге, италианските колеги д-р Джанфранко Брусапорчи, Рената Ларусо и Алфонсо Лонтеро, негови бивши преподаватли и настоящи колеги и др.

Професионалното представяне беше направено от проф. д-р Йовка Тишева, ръководител на катедра „Български език” във Факултета по славянски филологии. Тя запозна публиката със структурата на книгата и нейното оформление, засегнатите в нея езиковедски и лингвистични проблеми. Според проф. Тишева изданието предлага разнообразна информация, затова както завършва авторът с пълното си съзнание, винаги ще има нови материали и сведения, които да се добавят към този своеобразен „стилистичен пантеон”.

В своето слово научният редактор проф. Стефана Димитрова заяви: „Книгата „Стилистика” на доц. Димитър Попов е качествено ново явление в българската езиковедска литература, защото в нея стилистиката като наука е представена в теоретичен план. Това е труд, предназначен за учебник по стилистика, но излизащ далеч извън рамките на общоприетата представа за университетски учебник. Фактически това е първият у нас системно разработен теоретичен труд по стилистика. От български лингвисти са създадени доста стилистични разработки, но те са пряко свързани със съвсем определени езици.

В учебника е проследена историята на възникване и развитие на стилистиката от древността, представен е терминологичният апарат в цялата му пълнота, анализирани са връзките и различията между лингвистичната и литературната стилистика. Авторът показва завидна осведоменост по съществуващата литература и при тази прозираща навсякъде изключителна начетеност съумява да остане на свои позиции, да се движи в рамките на собствена концептуална рамка и убедително да насочва мисълта на читателя към най-актуалните въпроси на стилистиката, свързващи я с лингвистичната прагматика, социолингвистиката и различните когнитивни направления.

Всеки лингвист, докоснал се до тази книга, написана в регистъра на един строго научен и в същото време напълно разбираем стил, има какво ново да научи и да погледне от нов ракурс обекта, с който той лично се занимава. Убедена съм, че в случая става дума за едно от най-полезните и интересни издания, разработени от преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Надявам се, че то ще бъде използвано като учебно пособие и в другите вузове на страната.”

В края на вечерта авторът и неговите гости продължиха обсъждането на изданието на чаша вино в по-свободна обстановка.

2016-11-24T09:12:43+00:00 28.06.2016|Събития|

Годишна среща на европейските информационни мрежи в България „Дебат за бъдещето на Европейския съюз“

От 21 до 23 юни 2016 г. в к. к.  Св. св. Константин и Елена се състоя  традиционната годишна координационна среща на европейските информационни мрежи в България, организирана от ЕК. В работата на срещата участваха представители на  центровете Европа Директно, ЕДЦ, Enterprise Europe Network, EURES, EURODESK, SOLVIT, национални контактни лица по различни европейски програми, ENICNARIC, ESN България, НАБЕК. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” бе представена от ръководителя на Европейския документационен център  Динка Вакарелова.

По време на срещата бяха дискутирани актуални теми за ЕС, свързани с комуникационните приоритети на ЕК, като плана за инвестиции за ЕС и дебата за бъдещето на ЕС във връзка с референдума за ЕС в Обединеното кралство. В програмата бе предвидено време за формални и неформални срещи между мрежите за споделяне на добри практики и обсъждане на бъдещи съвместни комуникационни инициативи.

2016-12-06T17:48:34+00:00 24.06.2016|Събития|

Представяне на книгата „Непредизвикано: Антология библиотечно творчество“

На 20 юни 2016 г. в Националната библиотека се проведе представянето на една различна и необичайна книга – сборника „Непредизвикано”, в който са включени поетични, прозаични и фотографски творби на български библиотекари: Корнелия Благоева, Петър Величков, Ганчо Ганчев, Любомир Георгиев, Бисера Дживодерова,  Диана Кирилова, Румяна Лазарова, Мариана Максимова, Мария Мирчева-Деянова,  Соня-Хени, Илза Тодорова, Даниела Лука Тонева, Мария Тотевска и Иван Добромиров. Дванадесет от авторите са от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, като участват и по един специалист от Народна библиотека „П. Р. Славейков” – Велико Търново и Градска библиотека – Севлиево.

Събитието беше открито от доц. д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека. В своите думи тя оцени високо идеята да се даде шанс и поле за изява на библиотекарите, защото всички знаят колко пишещи и талантливи са те по принцип. Затова тя изрази надежда, че в бъдеще на читателите ще бъде представено ново подобно издание, в което този път да участват още повече колеги от библиотеки от различни градове в България.

Петър Величков, редактор на книгата, представи участващите автори и изданието. Той отбеляза, че в него няма нито приличащи си писатели, нито приличащи си творби – „всеки от тях представя своята вселена, прозореца към своя свят и живот”. Затова П. Величков призова библиотекарите да не се страхуват да покажат творбите си, защото неписаното слово си заминава без да остави следи.

Основният инициатор на проекта Хени Йорданова заяви, че идеята за тази книга е спонтанна и непланирана, но все отлагаща появата си. В нея и в самата книга е водещо изкуството, „отразяващо динамичната действителност”, в което основна част са „тръпката и заигравката със словото”, „търсенето на нови образи и пътеки”, възможността пишещите колеги да „дадат шанс на сърцето и душата си”. Тя благодари на всички в Националната библиотека, които са оказали професионално съдействие в подготовката на изданието, и също призова другите библиотекари писатели да не спират д творят, за да може чрез тях и техните думи да предадем нашето морално достойнство и ценности на нашите деца и внуци.

В края на вечерта част от включените библиотечни специалисти от Националната библиотека прочетоха части и откъси от своите „непредизвикани” творби.

2016-12-06T16:59:45+00:00 20.06.2016|Събития|

Откриване на фотодокументалната изложба „Дора Габе – дъщеря на равнината”

14 юни (вторник) 2016 г., Централно фоайе
На 14 юни 2016 г. Регионален исторически музей – Добрич отново гостува в  Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ с изложбата, посветена на още един известен писател от Добруджанския край. След успешното „Пътуване из света на Йордан Йовков” в края на миналата година сега читателите и гостите на Националната библиотека имат възможността да се запознаят с „Дора Габе – дъщеря на равнината”.

Изложбата е експонирана в Централното и Западно фоайе, като в основата й е представена творческата дейност на Дора Габе: писател и поет за възрастни и деца, преводач и общественик, интелектуалец и учител на по-младите. Фотодокументалната част се състои от 15 табла, чието създаване е финансирано изцяло от Министерството на културата. Тя се базира на богатия архив на Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич, който е част от Регионален исторически музей – Добрич.

От фондовете на Националната библиотека са подготвени над 80 книги на поетесата, които включват първите издания, избрани и събрани съчинения, както и преводи на нейни произведения на френски, румънски, немски, турски, латвийски, руски, португалски, словашки, чешки, полски и английски езици. Показани са също и няколко репродукции на портрети на Габе, собственост на Художествена галерия – Добрич, дело  на изтъкнати български художници.

Изложбата беше официално открита с уводни думи от д-р Стефания Янакиева, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Тя разказа накратко за основната идея на „тази толкова богата на информация и естетично поднесена експозиция”, с която софийската публика има удоволствието да се запознае.

Д-р Кремена Митева, главен уредник на Дом-паметник  „Йордан Йовков”, Добрич, представи поредната „изложба от литературната история на Добруджа и България” и отправи благодарност на всички, които са допринесли за нейното осъществяване. По нейните думи разнообразните материали, включени в изложбата, показват Дора Габе в различни амплоа – „автор за възрастни и деца, интелектуалец, фина дама, радетел за обществени каузи и идеи, която до края на живота си е носила названието „добруджанка” като истинска титла”. Тя също така благодари от името на Музея на г-жа Виолета Пенева, преводач и племенница на Боян Пенев, която беше официален гост на събитието, за дългогодишната й дарителска дейност и подкрепа за музейните експозиции за Дора Габе в град Добрич.

Г-жа Виолета Пенева говори за Дора Габе, за връзката и влиянието на Добруджа върху творчеството и целия й живот: тя винаги ще остане с нея, ще я носи с достойнство и обожание в сърцето, защото й е дала всичко – равнината, морето, звездите, чувството за необятност и е наситила произведенията й с мъдрост, красота и пъстрота. Литературният и театрален критик Владимир Василев определя стила й като малки психологически етюди в стихотворна форма. Елисавета Багряна я характеризира като нестинарска жрица върху разпалената от Добруджанското слънце жарава.

В края на събитието г-жа Пенева дари на РИМ – Добрич чаша и чинии от английски сервиз за чай на поетесата, както и други материали, свързани с Доба Габе, сред които книжката „Дечица” (издадена през 1938 г. и посветена на Симеон Сакскобургготски). Тя завърши словото си с надеждата тази изложба да ни помогне да се завърнем към добродетелите си, за да можем да се пречистим и сближим отново като хора.

2016-11-23T11:19:27+00:00 14.06.2016|Изложби|