Представяне на книгата „Прераждане”

В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” беше представена книгата „Прераждане” на проф. Иван Дреников.

В нея проф. Иван Дреников се опитва да отговори на въпросите откъде идваме и накъде отиваме, завръщане на земята ли е раждането ни, къде отиваме, когато умираме. Опирайки се на личния си живот, сънищата и спомените си от минали изживявания, авторът описва своята истина за прераждането.

Авторът твърди, че стресово или важно събитие в настоящето може да отключи вратичката към спомените на отминал такъв и дава доказателства защо различни обстоятелства от настоящия живот са обусловени от минали животи.

Проф. Иван Дреников има интересен живот. Семейството му след 9-ти септември 1944 г. е интернирано. Той завършва гимназия в София без право да продължи образованието си. А през 1963 г. напуска България и учи литература и психология в Сорбоната, Париж. През 1978 г. създава, заедно с брат си д-р Кирил Дреников, Института за балкански изследвания в Брюксел, Белгия. Дълги години е ръководил Националната библиотека на Венецуела. А днес е признат в цял свят като оценител на стари книги и ръкописи.

2016-12-06T16:22:04+03:0026.10.2016|Събития|

Представяне на книгата „Тъжният край на Поликарпо Каресма”

Книгата „Тъжният край на Поликарпо Каресма” на бразилския писател Лима Барето беше представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Събитието е част от традиционното партньорство между културния институт и Посолството на Република Бразилия.

Директорът на Библиотеката доц. д-р Красимира Александрова посрещна топло гостите с пожелание за още нови бъдещи инициативи.

През миналата година точно тук отбелязахме 100 години от литературните отношения между двете държави, припомни министър-съветник Рикардо Герра де Араужо. Резултат от тези отношения е създаването на специалността Португалска филология в Софийския университет и подпомагането от страна на Посолството на издаването на двуезични книги на големи бразилски писатели в сътрудничество с издателска къща „Огледало”.

„Тъжният край на Поликарпо Куаресма“ е изконно бразилска книга свързана с национални исторически събития. Но в нея по чуден начин витае и магнетизъм от атмосферата на Сервантесовия „Дон Кихот“, на Достоевския „Идиот“, Хашековия „Швейк“, дори на Захари-Стояновите „Записки“, подчерта издателят Пламен Анакиев. Преводът е на известния писател, преводач и филолог проф. Румен Стоянов.

Пламен Анакиев

От името на Издателска къща „Огледало” първо бих искал да благодаря на прекрасните домакини за тази наша вечер – Посолството на Федеративна република Бразилия в София и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методи”.

 

Уважаеми дами и господа,

Добре дошли на поредното българо-бразилско литературно събитие, продължаващо една полезна и здрава вече 13-годишна традиция. Както мнозина от вас се досещат, защото са отколешни приятели на бразилската култура, става дума за подетата през 2003 г. инициатива от Посолството на Федеративна република Бразилия да бъде подпомагано популяризирането в България на стойностни творби от бразилската изящна словестност. Началото на традицията бе поставено преди 13 години, когато Бразилското посолство направи възможна срещата на българския читател с водещи бразилски белетристи, които биха били чест за всяка национална литература, включени във взискателно подготвената антология „Седем бразилски разказа”.

Сега издадените у нас и популяризирани с подкрепата на Бразилското посолство книги на значими бразилски писатели са няколко десетки. Такава е и събралата ни днес книга на неповторимия бразилски разказвач Алфонсо Енрике де Лима Барето (1881-1922), представен на български също с неповторим преводачески почерк от нашия знаменит в моженето и скромността си иберист Румен Стоянов. Тази книга, както сте се информирали вече, е романът „Тъжен край на Поликарпо Куаресма”. Написан е през 1911 г., а за първи път публикуван през 1915-а, сиреч – във времето на утвърждаващия се в България символизъм. Но тогава литературните стремления в Бразилия са били доста по-различни от тези у нас. В това ще се убедите, прочетете ли романа.

Барето го определят като „предмодернист”, т.е. като предтеча на модернизма (каквото й да означава понятието), отприщил се в Бразилия през 1922 г. Значи все пак става дума за някакъв „-ист” и някакъв „-изъм”, различни от уж най-добре познатите ни „реализъм” и „реалист”. Но както проникновено изтъква отличният познавач на бразилската литература Румен Стоянов, бразилският модернизъм е така създаден или усвоен, така живеещ, че изцяло е в служба на бразилската национална самоличност. Той я дообогатява, без да я заразява, изкривява или обезличава с чужди на естеството й влияния. Той е претопен и моделиран в бразилската национална самоличност (представяна от отделния писател и интелектуалец), а не тя да е жертвана, за да се открои някой писател първо в собствените си самовлюбени очи като значим и „модерен”, а после и пред лековерието на подведената публика, която в последните десетилетия все по-често е жертва на така наречената бестселърщина (дума на Румен Стоянов). Големите, вечните бразилски писатели, част от които днес биват наричани модернисти, са притежавали изключителна самовзискателност и изключително бразилски светоусет, макар кръвта в жилите им да тръгва от различи народи. Такъв е и Лима Барето, метис, кариока, със своя роман „Тъжен край на Поликарпо Куаресма”.

На фона на сравнително скорошно спрямо времето на автора политическо събитие – неуспешния опит за преврат от 1893-1894 г. срещу втория бразилски президент маршал Флориано Пейшото – талантливият белетрист представя живота на не много на брой персонажи, сред които се откроява моралната чистота и светлият романтизъм у основния герой на романа майор Поликарпо Куаресма – чудак, всеотдайно обичащ родината си, станал безсмислена жертва на изкористени съотечественици, и духовно най-близките му хора трубадурът на модинята Рикардо Людското сърце и Куаресмовата кръщелница Олга Колеони – млада жена от висшите буржоазни среди, предпочела да следва изконните нагласи на сърдечната човешка нравственост, а не хладната логика на социалния конформизъм.

Наистина краят на Поликарпо е тъжен. Съвсем невинен, той, безкористният патриот, е екзекутиран като… национален предател. И не могат в добрия си наивен порив да го спасят нито Олга, нито Рикардо. Законите на тогавашния обществен морал, които заклеймява романът с гротескния си трескав туптеж, диктуват друго. Но остава апотеозно извисеният от Лима Барето, макар и с най-минорни тонове, пример за човечност, който заблестява над мизерното бездушие на властници и тълпа. И се оказва, че романът съвсем не е политически или журналистически злободневно визиран, той е универсално философски хуманистичен, разтърсващо хуманистичен, без значение в какво време ще бъде четен. Затова от години се преподава в бразилските училища и неполучилият приживе признание Лима Барето е сочен за класик в бразилската литература.

С достойния превод на Румен Стоянов класическата творба, шедьовърът на Барето ще намери добър прием и в нашите читателски среди, особено сред настоящите и бъдещи специалисти по португалска филология и бразилска хуманитаристика. Въобще всяко представяне на бразилски автор, избран, преведен и предговорен (краткият по обем предговор към „Тъжен край…” също е пределно наситен с информация и анализ) от Румен Стоянов, е истински принос на бразилистиката ни в двустранните българо-бразилски отношения. А „Тъжен край на Поликарпо Куаресма”, ако не ме подвеждат паметта и информираността ми, е осмата поред книга от бразилец, отключена виртуозно на български от Румен Стоянов и вече издадена у нас. Тук съм длъжен да изтъкна с искрена благодарност, че преводът и публикуването на книгата бяха осъществени с финансовата помощ на Министерството на културата на Бразилия (Фондация „Национална библиотека”) при всестранното техническо съдействие и психологическо насърчение от страна на служители от бразилското посолство в София.

В навечерието на своя 75-и рожден ден, който предстои в настоящия месец, маестро Стоянов за пореден път ни предлага великолепен подарък Да му благодарим, да го поздравим и най-сетне да му дадем думата.

Бог да множи творческите му върхове и юбилеите му!

2016-12-01T13:58:38+03:0024.10.2016|Събития|

DMS KNIGA на 17 777: кампания на Националната библиотека за закупуване на камера за аноксия

Продължава кампанията за набиране на 50 000 лева за камера за дезинфекция по метода „Аноксия”, която Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” стартира на 14 септември. Закупуването на подобна камера ще ни даде възможност да използваме най-съвременната екологична технология за нетоксично почистване и спасяване на старинни книги и документи.

От днес вече е активен номер за еднократни дарения. Всеки, който желае, може да подкрепи каузата ни като изпрати съобщение с текст DMS KNIGA към номер 17 777. Стойността на 1 SMS при еднократните дарения е 1 лев за абонати по договор с Telenor, VIVACOM и Mtel, като не се начислява ДДС. За потребители на предплатени услуги на трите оператора цената на 1 SMS е 1,20 лева, като в нея е включен ДДС.  Цената на съобщението е 1 лев.

Предварително благодарим за подкрепата ви! Дано нашата кауза е близка до вашите сърца. В случай, че съберем повече от необходимата сума, ние ще я предоставим благотворително на институция, която да инвестира в закупуване на втора камера за дезинфекция.

Може да ни подкрепите и на откритата дарителска сметка:

УниКредит Булбанк АД
София 1000
Ул. „Княз Александър Батенберг” 12
IBAN: BG20UNCR76303100112993
BIC:UNCRBGSF

За технологията:

Методът „Аноксия“ представлява нетоксична дезинфекция, посредством контролирана безкислородна среда и внедрен контрол на нашествия от насекоми, без никакъв риск за книжовното културното наследство, за хората и околната среда. Това е изкуствена промяна на атмосферата, чрез премахването на кислорода до нива под 0,5 % и въвеждане на инертен газ (в този случай азот). В същото време се контролират нивата на температурата и относителната влажност, които се поддържат в определени параметри за ефективност на метода. „Аноксия“ елиминира 100% паразитите чрез дехидратация и задушаване.

В Националната библиотека се съхраняват над 8 милиона книжни документа, много от които са единствени копия. Голяма част от културното наследство във фонда обаче е в лошо състояние и трябва да бъде възстановено. Чрез камерата Националната библиотека ще осигури условия за съхраняване на книжния си фонд и ще помогне за запазването на книжовно-документалното наследство в библиотеките в цялата страна.

2016-11-29T13:40:23+03:0020.10.2016|Новини|

Вежди Рашидов: Министерството на Културата ще осигури средства за ремонт на Националната библиотека

Министър Вежди Рашидов, който се срещна днес с ръководството на Националната ни библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, съобщи, че Министерството на културата ще осигури средства за ремонт на престижния ни институт.

„Днес дойдохме по спешност в Националната библиотека, защото директорката доц. Красимира Александрова подаде сигнал, че след вчерашните проливни дъждове покривът е протекъл. Запознат съм с проблемите на материалната база на института, той има тези проблеми не от вчера. В годините сградният фонд е бил занемарен, което е довело до сегашното състояние. Благодаря на доц. Александрова за това, че бързо след встъпването си в длъжност „директор” пое отговорностите си и е направила пълен анализ на текущото състояние на сградата, за което вече ми докладва. С колегите ми търсехме решение да осигурим средства от неголемия бюджет, с който разполагаме, но след като вчера разбрах, че има и теч, започваме спешни дейности по ремонта още от понеделник”, съобщи министър Рашидов пред журналисти след огледа. „За нас като нация е изключително важно не само да съхраняваме по правилния начин книжовното ни наследство, но и да можем да го правим достъпно за възможно по-голяма публика – от експертите и специалистите, до читателите”, изтъкна министър Рашидов. „Това е националната ни памет и гордост и ние като граждани трябва да сме отговорни към нея”, подчерта още той и изрази надежда, че не само държавата, но и меценатите ще бъдат по-активни. „Дарителите трябва да излязат от анонимност, с обединени усилия можем да направим много за българската култура. Ясно е, че средствата не достигат, но ще се борим за по-голям бюджет за следващата година, така че през 2017 г. да може да започне и същинското поетапно цялостно обновяване на сградата на Националната библиотека”, допълни той.

Директорката на библиотеката доц. д-р Красимира Александрова посочи, че и към момента във всички хранилища се полагат усилия за съхраняването на колекциите, но трябва да бъдат създадени нормални условия. Фондът на институцията наброява над 8 милиона библиотечни единици.

Министър Рашидов и директорката на библиотеката доц. д-р Красимира Александрова разгледаха заедно откритата преди дни изложба „Книги и правосъдие”, която е експонирана в Западното фоайе на библиотеката. Над 40 старопечатни издания и ръкописи са представени в тази необичайна изложба. Изложените книги са част общо 91 тома, иззети от частно лице в Шумен през 2013 година. Днес ценните издания допълват колекцията на Националната библиотека, като предстои да преминат през експертна оценка, специализирана библиотечна обработка и реставрация. Посетителите могат да видят старопечатни български и чуждоезикови издания, стогодишни книги, в голямата си част първи издания на бележити български писатели и първи преводи на произведения на европейски автори. Особен интерес представляват и ръкописите на църковнославянски.

Министър Рашидов проведе разговор с директорката доц. д-р Александрова относно бъдещите възможности за подпомагане на Националната ни библиотека. По негова идея след завършване на ремонта ще бъдат закупени и нови стелажи, тъй като сегашните вече са износени. Доц. Александрова бе подготвила и специална изненада за министър Рашидов – той имаше възможност да види на живо един от редките илюстрирани ранни преписи на т. нар. Александрия – Софийска илюстрирана Александрия от ХV в. От десетките средновековни книги за големия владетел Александър Македонски, писани на арабски, персийски, турски и други езици, българският ръкопис предизвиква най-голям интерес сред научните среди. Анонимният текст съдържа 270 страници с подробно описание на живота и бойните подвизи на Александър Велики и лансира нови тези за смъртта му.

Източник

2016-12-06T16:23:19+03:0014.10.2016|Събития|

Представяне на книгата „Методика на обучението по религия във Висшите училища“

Преподавателите в УниБит проф. Жоржета Назърска и д-р Светла Шапкарова избраха Националната библиотека за представянето на книгата си „Методика на обучението по религия във висшите училища”. Учебникът обобщава техния 12-годишен опит в преподаване и работа на терен със студенти и религиозни общности. Чрез представянето на религиозните различия книгата дава възможност за формиране на отношение в студентите, разбиране на духовните ценности и толерантност.

2016-12-06T16:23:43+03:0013.10.2016|Събития|

Колегата Александър Мошев представи книгата си „BOLGAR: тайните на нашия произход”

Нашият колега Александър Мошев представи новата си книга „BOLGAR: Тайните на нашия произход” в Регионалната библиотека „Емануил Попдимитров” в Кюстендил. На събитието присъстваха и ръководителят на направление „Ръкописно-документално и книжовно наследство” доц. д-р Любомир Георгиев и методистът Петър Петров.

Изследването представя един по-различен поглед за древните корени и произхода на българите. В книгата си Мошев застъпва хипотезата, че българите са съществували поне 2 хиляди години преди Христа и са обитавали района на Балканите, Северното Причерноморие, Мала Азия и Кавказ.

От десетилетия нашата история се представя по един и същ начин – малка азиатска орда се разтваря в „славянското море”. Ордата оставя немного следи в езика ни, включително имената българи и България. Най-често се твърди, че древните българи са били конници, чергари и тангристи. В последните години всички тези твърдения се оспорват от различни автори и теории за произхода ни. „BOLGAR: Тайните на нашия произход” представя различна гледна точка. В нея ще откриете отговори на въпроси като: Могат ли откритията в едно македонско градче да преобърнат представите за нашето минало? Какво означава името „българи”, колко древен е нашият език, къде е легендарната ни прародина? Къде изчезнаха траките? Кои са славяните? Еретици ли са богомилите? Имало ли е българи на римския престол? На какъв език е говорил хунският вожд Атила…

pl_moshev

2016-11-23T14:41:25+03:0012.10.2016|Събития|

Ученици от 109 ОУ посетиха Националната Библиотека

Ученици от 7 клас в 109 Основно училище „Христо Смирненски” посетиха Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Те разгледаха част от читалните и видяха как се реставрира оригинален ориенталски ръкопис.

Посещението в библиотеката е част от събитията, свързани със „Седмица на знанието и четенето” в 109 ОУ, придружени от директора на училището Емил Киликчийски, зам.-директорите Емилия Вичева и Сийка Стойчева и преподаватели. Директорът на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова им разказа и за инициативата за отваряне на институцията към младите читатели и отговори на въпросите на репортерите от училищния вестник „Бухлар” за това колко хора посещават на ден библиотеката и кои са най-четените книги. Накрая децата получиха книжки с информация за традициите, обичаите и любопитни факти за държавите в Европа.

2016-12-06T16:24:47+03:0011.10.2016|Събития|

Ценен ръкопис от XV век се завърна в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Известната „Сръбска Александрия” участва в международна изложба в Белград, Сърбия

В периода 22 август-30 септември 2016 г. в галерията на Сръбската академия на науките и изкуствата в Белград беше представена международната изложба „Светът на сръбските ръкописи (от XII до XVII в.)”, в рамките на 23ти Международен конгрес по византинистика. Единствената чуждестранна институция, която взе участие със свой паметник в експозицията, беше Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

Ръкописът, част от колекцията „Славянски ръкописи” на Националната библиотека, е широко известен в научните среди като „Сръбска (Софийска) илюстрована Александрия”. Той е датиран от 30-те-40-те години на XV в., представлява разказ за живота и завоеванията на Александър Македонски и е единствения запазен днес славянски препис на античната повест с обширен цикъл от миниатюри. Ръкописът е част от сборник, който включва още разказа за Троянската война (Троянската притча), поучителни слова, гадателни текстове, врачувания за болест и др.

На 7 октомври 2016 г. ръкописът беше върнат в Националната библиотека. Гл. ас. д-р Бояна Минчева, ръководител на Отдел „Ръкописи и старопечатни книги”, и д-р Ивайла Богданова, ръководител на Направление „Консервация, реставрация и опазване на фондовете”, приеха официално документа като прегледаха внимателно неговото състояние преди връщането му в хранилището за ръкописи на Националната библиотека.

Предстои организирането на събитие, на което паметникът ще бъде представен и пред българската публика.

2016-12-06T16:35:41+03:0011.10.2016|Събития|

Националната библиотека отбеляза Световния ден за достоен труд

На 7 октомври, Световният ден за достоен труд, служители на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” получиха удостоверения за проведено обучение по безопасност на труда по инициатива на КТ „Подкрепа”. Сертификатите връчи вицепрезидентът на синдиката Йоанис Партениотис в присъствието на директора на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова, доц. Венцислав Велев и Луизина Савкова от Министерството на културата.

„Ние имаме обща кауза и сме партньори в осигуряването на безопасна и спокойна среда за работа”, заяви доц. Александрова. Председателят на структурата на КТ „Подкрепа” в НБКМ Иван Добромиров отбеляза, че  най-важното за добрата работа в един екип са добрите отношения.

Библиотеката получи като дарение помагала и изследвания за здравословни и безопасни условия на труд в България.

На 7 октомври в повече от 130 държави по целия свят се отбелязва Световния ден за достоен труд. Денят се чества по решение на конгреса на Международната организация на профсъюзите и обединява синдикалисти от цял свят в усилията им за установяване и спазване на работните права и солидарност.

2016-12-06T16:36:23+03:0007.10.2016|Събития|

Националната библиотека отбелязва Световния ден за достоен труд

На 7 октомври в повече от 130 държави по целия свят се отбелязва Световния ден за достоен труд. Денят се чества по решение на конгреса на Международната организация на профсъюзите и обединява синдикалисти от цял свят в усилията им за установяване и спазване на работните права и солидарност.

Достойните условия на труд според Европейската конфедерация на профсъюзите включват закриване на временните работни места, които застрашават здравето и безопасността на работещите, въвеждане на по-добра организация на работа и създаване на благоприятна работна среда, възможности за обучение и развиване на уменията и квалификацията през целия живот.

През тази седмица по инициатива на Конфедерацията на труда „Подкрепа” в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” провеждат обучение за служители на библиотеката под надслов „Безопасният труд е достоен труд”.

На 7 октомври, събота, от 14,00 часа в присъствието на директора на Националната библиотека доц. Красимира Александрова и вицепрезидента на КТ „Подкрепа” Йоанис Партениотис служителите на библиотеката ще получат своите сертификати за проведеното обучение и помагала за безопасност на труда. Срещата е открита за медиите.

2016-11-28T17:44:11+03:0005.10.2016|Новини|