Представяне на книгата „Монолог на един самотен махмурлия” на Борис Китанов

На 29 ноември Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”  и Издателско ателие Аб представиха книгата на Борис Китанов „Монолог на един самотен махмурлия”.

С представянето на книгата стартира  вторият сезон на съвместната инициатива на Националната библиотека и Издателско ателие Аб, изразена в проекта „Галерия на думите” за осъществяването на интересни срещи с любими автори, музикални творци и видни интелектуалци.
Гостите на събитието бяха приветствани от зам. директора на Националната библиотека доц. д-р Антоанета Тотоманова. Цялостната дейност на автора беше представена от г-н Анго Боянов, който сподели, че се надява на едно добро сътрудничество с Националната библиотека, което да доведе до реализирането на много и интересни за публиката събития. Редакторът на книгата г-жа Дора Велева поздрави Борис Китанов и каза, че това е книга „Възклицание от първата страница до последния ред…”. Тя е второ преработено издание, като първото е издадено с тираж едва 100 броя, които са се оказали твърде недостатъчни за всички желаещи да я притежават. Книгата е особен вид литература, безжанрова, която ни представя философските теории и изповеди на автора, неговата богата култура и житейски опит.

Гостите на събитието се насладиха и на музикалните изпълнения на цигулка на проф. Йосиф Радионов, който поздрави Борис Китанов и му пожела дълголетие и още много нови книги.

Авторът разчупи стереотипа, като не чете откъси от своята нова книга, а разказа интересни случки от живота си. Разказа за своите детски мечти и желания, за студентския си живот и творческия път в документалното кино. Борис Китанов благодари на всички приятели и гости за тяхното присъствие и ги зарадва с автографи.

2017-02-06T16:21:48+00:00 29.11.2016|Галерия на думите, Събития|

Кръгла маса „60 години реставрационна дейност в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

На 24 ноември 2016 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ за първи път тържествено се отбеляза кръгла годишнина от основаването на реставрационната лаборатория. Проведе се кръгла маса, озаглавена „60 години реставрационна дейност в Национална бибилиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Участие в събитието взеха специалисти, работещи в областта на консервацията и реставрацията на обекти върху хартия. Изнесените доклади представиха дейността на реставрационните лаборатории на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Научния архив на Българска академия на науките, Центъра за славяно- византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Военно-историческия музей и Националната галерия.

Гости на събитието бяха и представители на Държавна агенция „Архиви“, Химикотехнологичен и металургичен университет, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново, бивши ръководители и служители на реставрационната лаборатория на Националната библиотека, преподаватели и студенти от Национална художествена академия – специалност „Консервация и реставрация“ и студенти от УниБИТ – специалност „Библиотечни колекции“.

Ръководителят – ас. д-р Ивайла Богданова – и служителите на отдел „Реставрационен център“ в Националната библиотека получиха поздравителен адрес от ректора на Химикотехнологичен и металургичен университет проф. д-р инж. Митко Георгиев.

2016-12-06T16:05:18+00:00 24.11.2016|Събития|

Откриване на изложби “Емил Коралов, неконформистът” и “Милка Петрова–Коралова, скиталката, дъщеря на света”

На 23 ноември 2016 г. от 16.30 часа в Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий” в централно и западно фоайе бяха открити две представителни литературни изложби – “Емил Коралов, неконформистът” и “Милка Петрова–Коралова, скиталката, дъщеря на света”

Организатори на изложбите са:

Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий”
Национален литературен музей
Национален дворец на децата с Дом-музей “Ангел Каралийчев”
Фондация “Елена и Христо Генчеви”
Община Вършец
Художествена галерия – Добрич

ek00_small

Директорът на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” доц. д-р Красимира Александрова отправи поздравления към многобройната публика, гости, съорганизатори и основните инициатори на тези изложби – г-жа Емилия Коралова и г-н Любомир Коралов, дъщерята и синът на поетите Емил и Милка Коралови. 

Г-жа Румяна Пашалийска, автор на изложбите, уредник на Дом – музей „Ангел Каралийчев” при Националния дворец на децата анонсира концепцията и идеята в подготовката и реализацията на изложбите. Арх. Елена Петрова-Генчева представи юбилейното издание на „Сама по света”. Правописът на „Сама по света ” е автентичният, а илюстрациите са оригиналните, включени в последното издание на книгата през 1948 година. Корицата е на художника Вл. Коренев, като след тази дата книгата се публикува за първи път сега.

На гостите на изложбите беше представен късометражен 5-минутен документален филм, посветен на 100-годишнината от рождението на писателя Емил Коралов. Изработен и излъчен по БНТ, в рубриката „Национален календар” (Сценарий: Румяна Пашалийска, оператор: Георги Илиев, режисьор: Николай Василев).

Наследникът на именитите творци г-н Любомир Коралов поздрави гостите и сърдечно благодари на всички, които са направили възможна реализацията на тези изложби и най-вече за съдействието на директора на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова.

Представянето на документалните изложби е първото събитие в рамките на националното честване, посветено на 110-годишнината от рождението на видните български писатели Емил Коралов (1906-1986) и Милка Петрова-Коралова (1906 –1944). 

Създатели на богато творчество за възрастни и деца в един от най-достойните периоди на българската литература, те са ценени от критиката и обичани от поколения българи.

През 30-те и 40-те години на миналия век, Емил Коралов е познато и утвърдено писателско име. Първокласен белетрист и европейски интелектуалец, той твори активно повече от половин век и оставя респектиращо книжовно наследство, което наброява повече от 100 заглавия. Като критичен тълкувател на своята съвременност, Коралов е един от първите български писатели, дръзнали да извисят глас срещу тоталитаризма, в защита на гражданското общество, на човешката неприкосновеност. Поради неизменната му позиция на “неконформист”, писателят не получава подобаваща оценка на голямото си литературно дело, но отстоява докрай истинските културни и човешки ценности…

Даровитата писателка Милка Петрова-Коралова е не само верен житейски спътник на Емил Коралов, но и негов духовен съмишленик в общата им творческа територия. Завършила висшето си образование в „Екол Нормал“ – Франция, тя е една от най-ерудираните и културни жени на своето време. Преподавателка по френски език и литература, член на Дружествата на детските писатели и на жените писателки, автор, редактор и издател на любими книги за деца и юноши, Милка Петрова-Коралова си отива от живота едва на 37 години.

Знаменитият й роман-пътепис “Сама по света”, родил се от нейните пътувания из цяла Европа през 30-те години на миналия век, остава и до днес без аналог в нашата литература. Оригинален по своя замисъл и сюжет, написан с голямо белетристично майсторство, той заема почетно място сред най-добрите образци на българската литературна класика за деца. 

Изложбите ни предоставят едно своеобразно пътуване в миналото, в което наши водачи и спътници са бележитите поети Емил и Милка Коралови. Пътуване изпълнено с много дух, магична атмосфера, история, лични моменти, творчество, любов, носталгия…

Автор на изложбите е Румяна Пашалийска, уредник на Дом-музей “Ангел Каралийчев”,  графичното оформление е дело на Ивелина Велинова, художник в Националния литературен музей.

Изложбите ще продължат до 08 януари 2017 г.

2016-12-06T16:15:14+00:00 23.11.2016|Изложби|

Гости от Иран

На 22 ноември 2016 г. гости на посолството на ислямска република Иран посетиха НБКМ. По време на срещата на доц. д-р Красимира Александрова с г-н Киани (културен аташе на Иран) и д-р Камияр (Организация за ислямска култура и взаимоотношения) бяха обсъдени възможностите за актуализиране на съществуващите договорености между НБКМ и водещи ирански културни институции. Бе потвърдено съвместното желание за сътрудничество в областта на книгообмена и библиотекознанието. Гостите се запознаха с персийски ръкописи от колекцията на отдел „Ориенталски сбирки” и изказаха задоволството си от радушния прием.

2016-12-06T16:20:41+00:00 22.11.2016|Събития|

Нощ на театрите

nosht_teatri

2016-11-29T13:40:22+00:00 19.11.2016|Новини|

„Новият директор” по инициатива „Мениджър за един ден” се запозна със служителите и дейностите в НБКМ

На 17 ноември Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” се включи в инициативата „Мениджър за един ден”.

m1d1Директорът доц. д-р Красимира Александрова имаше помощник в рамките на работния ден. Йоанна Енчева ученичка в 10 клас на Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски” беше избрана за участник по инициативата „Мениджър за един ден”. Младият директор се запозна с нелеката задача да бъдеш директор – с отговорностите, задълженията, структурата и работата в Националната библиотека.

“Мениджър за един ден” е сред най-популярните инициативи на Джуниър Ачийвмънт България. Тя се провежда ежегодно и в над 100 държави по целия свят. В нея винаги се включват както висши държавни управници, така и утвърдени мениджъри от всички сфери на бизнеса и обществения живот. Тези лидери дават начало на професионалната реализация на хиляди ученици по целия свят, а в замяна получават удовлетворение от предадения опит и от съвместната работа, както и вдъхновение от иновативните и свежи идеи на мотивираните млади хора.

2016-11-23T13:31:07+00:00 17.11.2016|Събития|

Националната библиотека отбеляза Деня на народните будители

С тържествен водосвет и молитва за здраве в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” беше открита изложбата „Заветът на народните будители”.  

Целта на създателите на експозицията е да припомнят делата на личностите, които възраждат и укрепват България като държава на духа. Заветът на народните будители е предаден чрез оригинални техни творби – ръкописи и печатни издания, чрез завещанията им, отразяващи техните обществени позиции и духовни ценности. Различни документи свидетелстват за паметта и почитта към тях на българския народ  през вековете.

Централният експонат е преписът на „История славянобългарска”, направен от Софроний Врачански през 1765 г. в гр. Котел. В непосредствено съседство до него посетителите могат да видят екземпляр от първото издание на „Рибния буквар” на д-р Петър Берон от 1824 г. и ръкопис на „Българо-гръцкия речник” на Неофит Рилски от първата половина на ХІХ в.

Най-ранният документ, изложен в експозицията, е пергаментен ръкопис от края на ХІІ в. (Драготин миней и апостол). Той е и най-старият писмен паметник в колекциите на Националната библиотека, в който са отбелязани паметите на светите братя – просветителите Кирил и Методий и техните ученици – светите Седмочисленици.

Специална витрина с творбите на първия българин печатар Яков Крайков, „епископа от Велика България” Филип Станиславов и предвъзрожденския ни книжовник и деец на илиризма Христофор Жефарович е посветена на еманципацията на българското народностно самосъзнание и зараждането на националната идея.

Посетителите на изложбата ще имат неповторимата възможност да видят почерка  на титаните на нашето Възраждане. Прощалното писмо на Христо Ботев до съпругата му Венета, написано на „Радецки” през съдбовния май на 1876 г., стои редом с „Песента на Раковски” и със стихове на Стефан Стамболов. Впечатляват изкусно направените фотографски портрети на Любен Каравелов, Александър Теодоров – Балан, Симеон Радев, Иван Шишманов и Фани Попова-Мутафова.

Изложбата обрисува с текст началото на празника на народните будители, като е подчертан приносът за него на Стоян Омарчевски и проф. Боян Пенев. Показани са книги на този виден български литературен историк, познавач на творчеството на Паисий, Раковски и Петко Рачов Славейков. Представено е и възраждането на празника и ролята в него на майсторите на българския език Петър Константинов, Николай Генчев и Тончо Жечев.

Изложбата е представена в Националната библиотека на България и неслучайно важен акцент в нея е дейността на библиографи – будители като проф. Тодор Боров и акад. Никола Михов. Техните трудове са „едно оръдие, на което дължим сегашната си свяст и в което е скрито словото на българската бъднина“, както заявява библиографът проф. Александър Теодоров – Балан.

Образите и идеите на всички онези именни и безименни възрожденски будители възкръсват в творбите на редица днешни  писатели и поети,  претворили през призмата на своето светоусещане познанието за българската история и култура. Затова в експозицията са намерили място творби на съвременници като проф. Вера Мутафчиева, Антон Дончев и Стефан Цанев.

Автори на тази толкова богата и разнородна по съдържание изложба са нашите колеги доц. д-р Елена Янакиева, Юлия Карадачка – Симеонова, доц. д-р Елена Узунова, гл. ас. д-р Бояна Минчева, гл. ас. д-р Руслан  Иванов, гл. ас д-р Милена Тафрова. В подготвянето на експозицията взеха участие д-р Марчела Борисова, доц. д-р Любомир Георгиев, ас. д-р Ивайла Богданова.

Експозицията ще остане в Централното фоайе до 23 ноември.  

По-рано през деня директорът на Библиотеката доц. д-р Красимира Александрова и директорът на Националният литературен музей Пламен Георгиев-Крайски поднесоха цветя на паметника на Отец Паисий.

По случай празника Националната библиотека подари книги на гражданите на столицата и флаери, с които напомняме за кампанията за закупуване на камера за дезинфекция на документи по метода „Аноксия”. Всеки, който иска, може да подкрепи каузата за опазване на книжовното богатство на България като изпрати SMS с текст DMS KNIGA на кратък номер 17 777.

2016-11-20T18:08:56+00:00 01.11.2016|Изложби|