ПРОФ. ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ ДАРИ НА НБКМ ПЪРВИЯ ПРЕВОД НА ФИНСКИ ЕЗИК НА “ПОД ИГОТО” ОТ ИВАН ВАЗОВ

Фондът на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) се обогати с нова ценна книга. Оригиналният екземпляр от първото издание на фински език на романа “Под игото” от Иван Вазов, отпечатан през 1910 г. във Финландия, бе дарен от проф. Венелин Цачевски. Дарението на известния учен, общественик и експерт по международни отношения са и негови авторски книги, плод на дългогодишния му опит като дипломат и посланик на България в Република Финландия.

“Убеден съм, че Националната библиотека е мястото, където трябва да се съхранява този превод на “Под игото” и да се показва по подходящи поводи”, заяви проф. Цачевски, връчвайки изданието на директора на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова. А тя отвърна на жеста с благодарствено писмо от името на културната институция.

Проф. Цачевски избра Националната библиотека за премиера на най-новата си книга “България и Финландия. История без край”. Публикуването й е посветено на 100-годишнината от провъзгласяването на независимостта на скандинавската държава. Присъстващите учени оцениха книгата като “капитално изследване, венец на цялостната изследователска дейност на автора” и “труд, който не би бил възможен без дълго, упорито и добросъвестно проучавне на историческите документи”. Томът съдържа богата географска и историческа информация за Финландия и нейния народ, за етапите на българско-финландските отношения и за ролята на генерал-лейтенант Казимир Ернрот в развитието на следосвобожденска България.

Сред гостите на литературната премиера бе и посланикът на Република Финландия у нас, Н.Пр. Пайви Блиника. В неофициален разговор с доц. д-р Александрова бяха обсъдени възможностите за бъдещо сътрудничество между финландското посолство и НБКМ.

Фотограф: Иван Добромиров

2017-03-31T17:03:52+03:0031.03.2017|Събития|

АНКЕТА СРЕД ЧИТАТЕЛИТЕ НА НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“

Уважаеми читатели,

Във връзка с желанието на НБКМ да подобри услугите за своите потребители, бихме искали да Ви помолим да попълните този въпросник. Вашето мнение е изключително важно за нас! Анкетата е напълно анонимна и събраната чрез нея информация ще бъде използвана само в обобщен вид.

Анкета

2017-03-31T16:02:02+03:0031.03.2017|Новини|

МЛАДИ МУЗИКАНТИ ГОСТУВАХА НА “ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ” В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

“Музикални сфери” се нарича новият проект в рамките на поредицата “Галерия на думите”, осъществявана съвместно от Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и Издателско ателие “Аб”. В него ще бъдат представяни талантливи млади музиканти. В първото издание на “Музикални сфери” на 28 март гостуваха трима пианисти, лауреати на международни конкурси.

Светлин Христов започва своя творчески път в Музикалната гимназия в родния си град Русе. Завършва Националната музикална академия „Любомир Пипков” (НМА) с три специалности, след което усъвършенства изпълнителското си майсторство в Москва. Снощи той изпълни произведения от Сметана, Скрябин и собствена композиция. “Музицирането на Светлин е с мисъл, фантазия, нежност и изненада”, коментира проф. Ростислав Йовчев.

Пианистката Елица Мирчева е родена в Шумен, завършва НМА и една година специализира в Германия. Споделя, че музиката е нейният живот и най-голяма мечта, че България е в сърцето й и не би я напуснала. Тя изпълни две произведения от Брамс.

Кристиан Тодоров бе най-младият от тримата пианисти в първото издание на “Музикални сфери”. Той е ученик от осми клас на Софийската математическа гимназия. Участва в редица конкурси и получава най-високи оценки от професионално жури и публика. На въпроса с какво предпочита да се занимава в бъдеще – математика или музика, той отговори, че музиката е неговият път. Изпълни две произведения от Сергей Рахманинов и Андрей Стоянов.

2

Фотограф: Иван Добромиров

2017-03-30T10:44:05+03:0029.03.2017|Галерия на думите, Събития|

В МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ТЕАТЪРА – ПОРЕДНО ИЗДАНИЕ НА КЛУБ „ПИСМЕНА“

С актрисата, режисьор и драматург Мая Кисьова избрахме Международния ден на театъра за премиера на новия й роман в кадри „Виж какво“, посветен на българските актьори, родени през 60-те години на ХХ век.

Авторката и текстът участваха в предаването на БНТ „Ръкописът“ през 2015 г. Спомняме си, че откриването на този формат беше в Националната библиотека. Сега, две години по-късно и отново тук, редакторът и издател Георги Милев (изд. „Пергамент“) представи излезлия само преди пет дни роман „Виж какво“. Художник на корицата е доц. Николай Цачев, преподавател в Катедра „Книга и печатна графика“ в НХА. Специален гост на вечерта бе и Катя Атанасова – писател, продуцент в БНТ, участник в творческия екип на „Ръкописът“.

Откъси от новия роман прочетоха актьорите Ина Попова и Константин Кучев, както и самата Мая Кисьова. Публиката в поредното издание на Клуб „Писмена“ аплодира атрактивната актриса Мая Кисьова, изиграла повече от 30 роли в театъра и киното. И още нещо от завидната й творческа биография – тя е режисьор на пет камерни спектакъла, автор е на 12 пиеси, има повече от 50 публикации в наши и международни издания за театър, литература и наука. Нейни творби са превеждани на английски, френски, италиански, унгарски, латвийски, руски и японски език.

Актрисата сподели с приятели и гости своите спомени от щастливите мигове, преживени от нея в театъра в продължениe на две десетилетия. Благодарна и въодушевена, публиката поздрави Мая Кисьова – цветя и автографи, снимки и пожелания за успехи. Празничната мартенска вечер за някои от гостите продължи в цирк “Балкански” с официалната церемония по връчването на наградите “Икар”, организирана от Съюза на артистите в България.

Текст: Стефка Рангелова

Фотограф: Иван Добромиров

2017-04-06T11:00:34+03:0028.03.2017|Клуб "Писмена", Събития|

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ПОДКРЕПЯ “АРТИСТИ СЪС СРЕБРО В КОСИТЕ” В МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ТЕАТЪРА

 

artisti_sas_srebro_hrm

Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) подкрепи идеята на Съюза на артистите в България (САБ) да се дава възможност на хората, превърнали се в легенди от сцената и екрана, да продължават да радват публиката и след излизането им от светлината на прожекторите. Директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова поздрави близо 50-те български творци, събрали спомените си в книгата „Артисти със сребро в косите. Истински истории”.

Томчето, издание на „Пощенска кутия за приказки” и САБ, бе представено в навечерието на Международния ден на театъра, 27 март, в столичния “Сити Марк арт център” като част от тазгодишния Софийски театрален салон. В книгата са събрани истински истории от света на киното и театъра, разказани от творци “със сребро в косите”. Сред авторите са любими лица от сцената като Анастасия Савинова, Антон Тонев – Тони, Атанас Бояджиев, Божидара Цекова, Валентин Ганев, Вели Чаушев, Виолета Славова, Гергана Кофарджиева, Гинка Станчева, Димитър Стефанов, Емилия Ангелова, Емилия Радева, Емилия Цанкова, Жоржета Чакърова, Иван Налбантов, Ицхак Финци, Кирил Кавадарков, Корнелия Петкова, Красимира Казанджиева, Любомир Бъчваров, Мария Славчева, Мария Стефанова, Меглена Караламбова, Надя Топалова, Никола Петков, Никола Пашов, Стефан Германов, Стефан Илиев, Христо Домусчиев и др.

„Артисти със сребро в косите. Истински истории” ще бъде на разположение и на читателите на НБКМ. Доц. д-р Александрова покани пишещите артисти да представят на живо спомените си и пред гости на Националната библиотека.

Честит Международен ден на театъра!

2017-03-27T10:46:07+03:0027.03.2017|Събития|

СИСТЕМАТА “АНОКСИЯ” БЕ ПРЕДСТАВЕНА ОФИЦИАЛНО ПРЕД ЖУРНАЛИСТИ И ДАРИТЕЛИ В НБКМ

Системата за “лечение” на книги, която наскоро бе инсталирана в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ), днес бе представена официално пред журналисти и дарители. Гости на пресконференцията на тема “Лекуваме книгите, ремонтираме сградата” бяха Христо Златанов, създател на уникалния метод за обезпаразитяване на историческо наследство, експертът по реставрация и консервация инж. Искра Цветанска и Апостол Глосов, управител на строителната фирма “БИАД-С”, който извършва ремонта на пострадалия от тежкия сняг покрив.

Тук бяха първият дарител Николай Червенков (1000 лева) и ученици от Софийската математическа гимназия заедно с преподавателката по история, г-жа Калина Цонева, които събраха 1057 лв. и ги дариха за закупуването и инсталирането на системата “Аноксия” в НБКМ. Две трети от общо 50 000 лв., необходими за тази цел, са събрани от дарения и DMS кампания, а останалите са осигурени от библиотеката. Сред дарителите са още ПОК “Доверие”, Висшият адвокатски съвет, „Технополис България” ЕАД, „Виваком”, ЕОС МАТРИС ЕООД, Ралица Стойчева, Надежда Стойнова, Диляна Дучева, Вера Петрова, Евгени Георгиев, Петър Тодоров, Федя Огнянов.

За системата „Аноксия” и инсталирането й в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

На 14 септември 2016 г. НБКМ откри кампания за набиране на необходимите средства за закупуване и инсталиране на камера за почистване на книжни документи от увреждащите ги микроорганизми (плесени, гъбички, бактерии). Идеята е чрез т.нар. система „Аноксия” да бъде приложена модерната и екологично чиста технология за „лечение” на ценните ръкописи, книги и архивни материали от фондовете на НБКМ. Тя представлява нетоксична дезинфекция и дезинсекция в контролирана безкислородна среда и внедрен контрол на нашествия от насекоми, при това без никакъв риск за книжовното културното наследство, за хората и околната среда.

Става дума за модифицирана атмосферата, базирана на премахването на кислорода до нива под 0,5% и въвеждане на инертен газ (в случая азот). В същото време се контролират нивата на температурата и относителната влажност, които се поддържат в определени параметри за ефективност на системата. „Аноксия” елиминира паразитите чрез дехидратация и задушаване. Смъртността на вредителите е 100%, независимо от техния стадий на развитие, а хартията остава непокътната.

Как изглежда системата „Аноксия”?

Това е корпус, в който се поставят документи, всеки от които е в специална кутия с неутрално pH. След това камерата се затваря херметически, изтегля се кислородът и се вкарва азот, т.е. създава се анаеробна среда. Така всички биологични вредители, намиращи се вътре, се дехидратират и загиват. При изваждането им документите нямат видима промяна, но всъщност са оздравени, обезпаразитени. Камерата се зарежда веднъж месечно, а еднократният процес трае около три седмици, в зависимост от обектите, които подлежат на аноксиране, и от използвания газ (азот, аргон, въглероден диоксид). Методът може да се прилага не само към хартия, а и към други материали (напр. текстил, дърво, кожа, пергамент).

В Националната библиотека се съхраняват повече от 8 000 000 книжни документа, много от които са единствени копия. Голяма част от културното наследство във фондовете обаче е в неприемливо състояние и трябва да бъде „лекувано” или предпазено от бъдещи увреждания. С инсталирането на камерата, работеща по системата „Аноксия”, НБКМ вече осигурява условия за съхраняване на книжния си фонд, както и за опазване на книжовно-документалното наследство в библиотеките в цялата страна.

Досега авторът на разработката за „Аноксия” – Христо Златанов, и инж. Искра Цветанска, главен експерт реставрация и консервация в Университета по библиотекознание и информационни технологии, успяха да приложат метода за дългосрочно съхраняване на общо 30 писмени материала от сейфа на Българския исторически архив (БИА). Сред тях са документи и тефтерче на Г. С. Раковски, 20 писма и тефтерче на Васил Левски, Устав на НБКМ, “Ад” на Гео Милев и др.

„Инсталирането на „Аноксия” в НБКМ е моя сбъдната мечта – коментира директорът доц. д-р Красимира Александрова. – Системата, която вече работи при нас, е единствената засега в България и на Балканите. Това ни дава възможност не само да опазваме документите чрез превенция, но и да ги „лекуваме” и съхраняваме за поколенията. Технологията е широко популярна в Европа и по света от 15 години, но за първи път влиза в България. За мен това забавяне обаче е нещо положително, приемам го като гаранция за проверена във времето методика.”

Кой е Христо Златанов, който създаде системата „Аноксия”?

Авторът на разработката е българин, но от 15 години живее и работи в чужбина, 14 от които в областта на опазване на културно наследство.

„Международната компания, за която работя от самото й създаване, е базирана в Порутагалия, но сме работили и в много други държави в Азия, Африка, Севена Америка – разказва Христо Златанов. – Дейността е насочена към превенция, лечение и дългосрочно съхранение на културно наследство. Попаднах в тази фирма и съм един от инициаторите и създателите на метода „Аноксия”. А след дълги години работа в други държави, пожелах да го направя и в родината си. През 2012 г. регистрирах своя фирма.

С доц. Александрова се познаваме и работим още преди тя да стане директор на НБКМ. Приложихме метода първо в Русе през май 2016-а, където имаха остра нужда от почистване на обекти от плесени. Там положихме основата, а три месеца по-късно получихме възможността да започнем внедряването на системата и в НБКМ. През март 2017-а Националната библиотека вече притежава първата инсталирана в България и на Балканите камера по системата „Аноксия”.”

Христо Златанов има завършено техническо образование. Натрупал е дълъг практически опит в сферата на опазване и съхраняване на културно наследство в Александрийската библиотека, националните библиотеки на Сингапур и Португалия, Азорските острови, националните архиви на Мексико и Ангола, Зографския манастир в Света гора и др.

В момента живее в България. Фирмата му извършва услуги за опазване културно наследство и произвежда оборудване в тази област. На базата на натрупания практически опит продължава да създава нови неща (напр. инструмент, който прави по-рентабилна работата на реставраторите).

anoksia1

Фотограф: Стефан Рангелов

2017-03-24T17:15:24+03:0024.03.2017|Събития|

Премиера на „Книга, книжовност, книгоиздаване” в Националната библиотека

Сборникът „Книга, книжовност, книгоиздаване” бе представен официално в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Съставители на обемния труд за българското книжовно дело са доц. Васил Загоров и проф. Алберт Бенбасат.

Събитието беше открито от директора на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова. Приветствие към авторите и гостите отправи и ректорът на Университета по библиотекознание и информационни технологии, проф. Стоян Денчев.

Съставителите запознаха присъстващите с текстовете, публикувани в сборника. Тринадесетте статии са писани преди около век и представят историята и развитието на българската книга и книгоиздаване от Освобождението през 1878-ма до 1944 г. Всеки текст е преписан и е адаптиран към съвременните езикови норми. В своеобразния превод обаче доц. Загоров и проф. Бенбасат са се постарали да запазят автентичния изказ, защото “волята на авторите е свещена и не бива да се нарушава”.

Двамата учени са избрали текстове като “Първата българска типография в Солун и някои от напечатаните в нея книги” на Марин Дринов, “За календарите” от Стилиян Чилингиров, “За уличната сензационна литература” от Божан Ангелов, “Българската книга” от Д-р Кръстьо Кръстев, “За уличната литература и за нейните крепители у нас” от Христо Вакарелски, “Българската книга” от Тодор Боров, “Книгописният труд у българите” от Александър Теодоров-Балан и др. Сред най-големите трудности за съставителите са били пространните бележки под линия, които в някои от оригиналните статии са по-дълги от самия текст.

Сборникът „Книга, книжовност, книгоиздаване” (За буквите – О писменехь, 2016) се издава по научно-изследователски проект НИП – 2016 – 08, Наредба №3 на Министерство на образованието и науката. Автор на графичния дизайн е Христо Христов.

W0

Фотограф: Иван Добромиров

2017-03-23T14:20:18+03:0023.03.2017|Събития|

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ДАРИ БЪЛГАРСКИ КНИГИ НА СЛАВЯНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ В БАКУ

Студентите българисти от Славянския университет в Баку се сдобиха с повече от 40 книги на български автори благодарение на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Дарението беше направено по време на среща на директора на НБКМ,  доц. д-р Красимира Александрова, с ректора на висшето учебно заведение, проф. Нурлана Алиева, и посланика на Република Азербайджан в София, Н.Пр. д-р Наргиз Гурбанова.

Славянският университет в Баку има 70-годишна история. В него е създаден Център за български език и култура, в който се обучават 50 студенти. Сред книгите, дарени от НБКМ, са творби на класиците Йордан Йовков и Димитър Талев и на съвременни автори като Георги Мишев, Любомир Левчев, Владимир Зарев, Андрей Захариев, Атанас Звездинов, Ваня Щерева и Людмила Филипова. Българистите от Баку вече ще имат възможност да четат в оригинал и научна литература, включително “Проблеми на неологията в славянските езици”, “Магията на думите”, “Котленски сборник”, “София – XV-XX век” и др.

Дарението беше оценено високо от гостите от Азербайджан, а доц. Александрова изрази готовността на НБКМ да превърне акта в традиция. Ще бъде обсъдена и възможността студенти от Славянския университет в Баку да гостуват на Националната библиотека и да участват в работни ателиета по реставрация на стари ръкописи и книги.

Фотограф: Иван Добромиров

2017-03-22T10:30:31+03:0021.03.2017|Събития|

РАЗГРАД ПОСРЕЩНА ИЗЛОЖБАТА “ПОСВЕТЕН НА ОТЕЧЕСТВОТО” НА НБКМ

Пътуващата изложба на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” – “Посветен на отечеството. 180 години от рождението на Васил Левски”, вече може да се разгледа и в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев” в Разград. Тя бе представена пред ученици от ОУ „Васил Левски” и ОУ „Никола Вапцаров” от Димитър Петров, отговарящ за връзките с обществеността на регионалната библиотека, и от доц. д-р Любомир Георгиев, ръководител на направление „Опазване на ръкописно-документално наследство” в НБКМ.

Завеждащият отдел „Възраждане” на Регионалния исторически музей в града – Иво Стоянов, говори за мястото на Разградския край в делото на Левски. Учениците, сред които се отличиха участници в клуб „Млади възрожденци”, показаха завидни познания по темата и поставиха интересни въпроси за документите, гроба и предателството на Левски.

Женета Александрова, директор на РБ “Проф. Боян Пенев, благодари на Националната библиотека за възможността “Посветен на отечеството. 180 години от рождението на Васил Левски” да бъде експонирана и в Разград. До края на юни изложбата ще гостува във Враца, Силистра, Дулово, Кърджали, Габрово, Монтана и Велико Търново.



РУСКИ ЕКСПЕРТИ ПО ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО ОРГАНИЗИРАТ РАБОТЕН СЕМИНАР В НБКМ

Предложение за провеждане на научно-практически семинар за професионалисти в областта на опазването на културното наследство направи днес Вадим Дуда, генерален директор на Общоруската държавна библиотека за чуждестранна литература “М. И. Рудомино” в Москва, по време на среща с директора на на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) доц. д-р Красимира Александрова.

Проектът “Културното наследство като основа за междукултурен диалог. Стратегии на съхраняване в Русия и България” е планиран за дните между 12 и 18 юни 2017 г. В семинара се предвижда запознаване с дейността на най-значимите български библиотеки и музеи, сред които НБКМ, Центъра за славяно-византийски проучвания “Дуйчев”, Националния исторически музей и Народната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив. От Русия ще пристигнат 19 специалисти по реставрация на книги и опазване на библиотечни и музейни фондове. Очаква се и провеждане на кръгла маса с експерти от двете страни по проблемите на съхраняването на специализирани колекции, включително електронни.

По време на срещата доц. Александрова подчерта, че научната дейност е изключително важна за НБКМ и предложи на руските партньори да споделят дългогошния си опит чрез авторски публикации в сп. “Библиотека”. Вадим Дуда одобри и идеята един брой на изданието на НБКМ да бъде посветен именно на Общоруската държавна библиотека за чуждестранна литература “М.И. Рудомино”. Според нейния директор приоритетни теми за културния институт в момента са превръщането му в съвременно пространство, което да бъде интересно и привлекателно за младите хора.

Усилията на екипа на Вадим Дуда са насочени още към предоставяне на полезни интернет услуги на читателите, откриване на културни центрове на различни държави, както и към подпомагане на по-малки библиотеки. Всяка година московската “М.И. Рудомино” избира три регионални руски библиотеки, на които оказва съдействие чрез обучение на професионалисти, оформяне на пространства и специализирани читални.

Доц. Александрова и Вадим Дуда откриха прилики, но и различия във финасирането на двете национални институции. Основните средства се осигуряват от министерствата на културата, които обикновено не са достатъчни. Според директора Дуда обаче в Русия е популярна т.нар. социална отговорност на големите финансови и бизнес организации, които са готови да подпомагат дейността на културни институции.

Гостите от библиотека “М.И. Рудомино” посетиха и се запознаха с работата на експертите в Реставрационния център на НБКМ, който има 60-годишна история. Вадим Дуда прояви специален интерес към току-що монтираната камера за обезпаразитяване на стари книги и ръкописи по метода “Аноксия”. Ръководителите на двете национални библиотеки обсъдиха евентуалния виртуален обмен на книги и възможностите за временен offline и online достъп до електронни издания, с които разполага “М.И. Рудомино”. А политическата и икономическа страна в отношенията на Русия с Европа и света директорът на Общоруската държавна библиотека за чуждестранна литература коментира лаконично и с чувство за хумор: “Да, има криза, но ние не участваме в нея.”

Срещата на ръководителите на двете национални библиотеки е плод на споразумение за сътрудничество, подписано през януари 2016 г. Гостите от Русия дариха комплект книги от български автори, преведени на руски език. А доц. Александрова подари от името на НБКМ реплика на икона от XIX век с изображенията на патроните на библиотеката, светите братя Кирил и Методий. Оригиналът се съхранява в Националния исторически музей.

 

Фотограф: Иван Добромиров

2017-03-17T09:50:04+03:0016.03.2017|Събития|