УЧЕНИЦИ ОТ ПЪРВА ЧАСТНА МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ СЕ ЗАПОЗНАХА СЪС СРЕДНОВЕКОВНИ РЪКОПИСИ

Деветокласници от Първа частна математическа гимназия в София бяха гости на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Учениците разгледаха сградата и присъстваха на лекция, посветена на ръкописна традиция. Имаха възможност да се докоснат до уникални документи от Средновековието и да се запознаят с технологията за изработване на книги – от хартията до богато украсената корица.

0

Фотограф: Иван Добромиров

2017-05-09T09:57:18+00:00 28.04.2017|Събития|

СМЯХ И СПОМЕНИ ОТ АРТИСТИ СЪС СРЕБРО В КОСИТЕ

Какво свързва театрални ветерани като Емилия Цанкова и Никола Петков, председателя на Съюза на артистите Христо Мутафчиев и министър Рашко Младенов с младия писател Димитър Калбуров и издателите от “Пощенска кутия за приказки” Гергана Турийска и Ясен Козев? Свързва ги представянето на книгата “Артисти със сребро в косите”, което събра снощи ценители на словото в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Поздрав към тях отправи директорът доц. д-р Красимира Александрова, а след това част от театралите забавляваха зрителите със своите лични истории през дългите години, посветени на театъра и киното.

„Поканен съм тук не като министър, а за да прочета един прекрасен текст на Валентин Ганев и малко да вляза в професията си”, пошегува се Рашко Младенов. А след това разсмя всички с няколко спомена на “актьора с контрабаса”, който по същото време имаше представление. Извън сценария министърът театрал разказа и личната си история за първото заснемане на видеофилм у нас в зората на 80-те години. Тъй като видеомагнитофонът по онова време бил огромен, а снимките се случвали в лека кола, Младенов трябвало сам да шофира, да си казва репликите и от време на време да се обръща към задната седалка и сам да пуска/включва апаратурата. Случката ще бъде включена в продължението на “Артисти със сребро в косите”.

“Енергичното старче”, както се самоиронизира режисьорът Никола Петков, пък направи приказна импровизация за създаването на артистичното издание, в която герои бяха и… библиотекарките. Той и Емилия Цанкова са съставители на томчето, в което откриваме текстове на Жоржета Чакърова, Емилия Радева, Гинка Станчева, Юлия Огнянова, Меглена Караламбова, Мария Стефанова Вели Чаушев, Ицко Финци, Димитър Стефанов, Иван Налбантов, Валентин Ганев, Христо Домусчиев, Георги Велчовски, Леон Даниел, проф. Любомир Тенев и др. Редактори са Корнелия Божанова и Елена Илиева.

“Докато четях тези текстове в сборника, през цялото време мислех за моите студенти първокурсници от НАТФИЗ. И си пожелах този сборник да стигне до тях. Защото той е особен учебник, справочник за всичко, което артистът може да преживее в театъра, превърнало живота му наистина в пълноценен”, е оценката на консултанта проф. Владко Мурдаров. Част от авторите на “Артисти със сребро в косите” снощи бяха гости на премиерата в НБКМ.

Текст: Виолета Цветкова

0

Фотограф: Иван Добромиров

2017-04-27T14:21:43+00:00 27.04.2017|Събития|

ДОЦ. ДОБРИНКА РАЙНОВА ПРЕДСТАВИ СИСТЕМА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА АЗБУКАТА И БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Мултимедийният проект на доц. дфн Добринка Райнова за изучаване на азбуката и българския език бе представен снощи в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Разработената от авторката система е плод на дългогодишен труд в тази област. Целта е да се дава възможност на децата по най-лесния начин да усвояват нови знания за буквите и родния език.

Проектът е разработен в два модула и представлява система за начално ограмотяване. Първият модул е „Малките математици” – с помощта на приказки и карти за игра децата могат да научат десетичната система, както и да развият пространно мислене за форма и числа.

Вторият модул е озаглавен „Лесно пиша и чета с шарените кубчета”. Това е метод, който позволява на децата да развиват и обоготяват лингвистичния си опит още в най-ранна възраст. С него те придобиват умения да разпознават буквите, да ги свързват в сричкова система и с лекота се учат да четат.

Обучението под формата на игра създава интерес сред децата и те възприемат знанията, без да е необходимо да полагат извънредни усилия. А магията на приказките ги води към опознаване на света.

Доц. дфн Добринка Райнова е дългогодишен университетски преподавател и творческа личност с разностранни интереси. Пише стихове, рисува, изкушава се от журналистика и обществена дейност. От 2009 г. е член-кореспондент на Международната академия по българознание, иновации и култура. Разработената от нея образователна система е публикувана в книга благодарение на издателство “Атеа”.

Фотограф: Иван Добромиров

2017-04-27T09:22:16+00:00 26.04.2017|Събития|

Курс за прилагането на УДК в класификационната и каталожната практика на библиотеките

Курсът за прилагането на Универсална десетична класификация в класификационната и каталожната практика на библиотеките се провежда по график и при голям интерес от страна на колегите. Разискват се основните промени в новата УДК и тяхното практическо приложение. В тази връзка Националната библиотека ще посочи e-mail за въпроси, предложения и коментари по въвеждането на УДК, които ще бъдат публикувани на специално място в официалната страница на библиотеката.

Допълнителна информация

График

Фотограф: Иван Добромиров

2017-04-26T08:37:29+00:00 25.04.2017|Събития|

МЕСЕЧНА ПРОВЕРКА НА ФОНДОВЕ

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
ПОРАДИ МЕСЕЧНА ПРОВЕРКА НА ФОНДОВЕТЕ НА 25 АПРИЛ 2017 г., ВТОРНИК, НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „СВ.  СВ.  КИРИЛ  И  МЕТОДИЙ“ НЯМА  ДА РАБОТИ С ЧИТАТЕЛИ.

ИЗВИНЕТЕ НИ ЗА ПРИЧИНЕНОТО НЕУДОБСТВО.

ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА НБКМ

2017-04-24T16:22:06+00:00 24.04.2017|Новини|

ЛИТЕРАТУРНИЯТ САЛОН “ЕВГЕНИЯ МАРС” ПОСРЕЩНА 20-ИЯ СИ РОЖДЕН ДЕН В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Точно две десетилетия закръгли Дамският литературен салон „Евгения Марс” – рожденият ден бе подобаващо отпразнуван в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Изкушени от писането интелектуалки се събраха и четоха свои стихове и разкази.

“Дамският литературен салон „Евгения Марс” дължи създаването си на една изключителна личност Делка Димитрова, дългогодишен редактор в литературния отдел на Радио София, изкуствовед и белетрист – разказва председателката на салона Божидара Цекова. – Преди 20 години тя е завладяна от мисълта да възобнови традицията на салоните от първата половина на ХХ век. Шест дами прегърнахме идеята, положихме началото през февруари 1996 г.  и вече две десетилетия тази малка формация от поетеси, белетристки, журналистки и пишещи актриси е оазис на духовност, на памет и творчество.”

Името на салона идва съвсем естествено, тъй като Лиляна Елмазова, снаха на Евгения Марс и жива връзка с миналото, е една от тях. Нещо повече – до скоро те провеждат сбирките си в нейния дом, запазен в елегантния вид, в който е бил през 30-те години на ХХ век, когато всеки четвъртък Евгения е събирала духовния елит на столицата. Там продължава да витае споменът за Иван Вазов, Димитър Шишманов, Стоян Михайловски, Цанко Церковски, маестро Атанасов, актьорите Адриана Будевска, Сава Огнянов и др.

“За съжаление, Делка Димитрова ни напусна и от 2004-а аз поех ръководството на салона – допълва Божидара Цекова. – През тези двадесет години издадохме десет алманаха „Капчуци на надеждата” и антологията „Ангели над покрива”, в която участват изтъкнати писатели, есеисти и богослови като Димитър Коруджиев, Калин Янакиев, Деян Енев и др. Личното творчество на дамите от салона надхвърля сто книги: романи, сборници с новели и разкази, стихосбирки, есета, хайку и редовно участие в периодичния печат. През годините на творчество израствахме като автори и самите ние.”

Сред дамите в литературния салон са Ангелина Дичева, Божидара Цекова, Ана Боянова, Крася Титянова, Катя Зографова, Кръстина Филипова, Ирина Александрова, Мара Чапанова, Мариана Кирова, Красимира Казанджиева, Радост Рачева, Александра Ивойлова, Анна-Мария Гюзелева, Надина Радева – всяка от тях е член на професионална организация на писатели, журналисти или преводачи.

“Гордеем се с множество награди от български и международни конкурси, включително в Анкона, Италия, и в Париж. Първенството държи Крася Титянова”, обобщава Цекова.

Особено ценна за салона е оценката на Министерството на културата, което присъжда сребърни отличия за принос в развитието на културата на Кръстена Филипова, Божидара Цекова и Ирина Александрова. Всички дами, последователки на Евгения Марс, често си припомнят нейте думи: „Задачата на българските писателки е да укрепват националното чувство у народа и да облагородяват душите; чрез поетични образи да действат за установяване на естетически вкус и обогатяване идейния свят на българина.” Но и допълват: “Ние сме си поставили и други задачи: опазване чистотата и красотата на словото и възкресяване паметта за големи творци като Мара Белчева, Яна Язова, Евгения Марс, Магда Петканова и др. По този начин ставаме мост между минало и настояще.”

Фотограф: Стефан Рангелов

2017-04-24T15:49:49+00:00 24.04.2017|Събития|

ЕКСПЕРТИ ОТ НБКМ ПРОВЕДОХА ОБРАЗОВАТЕЛЕН КУРС В БУРГАС

Служители на Националната библиотека “Св.св. Кирил и Методий” – гл. ас. д-р Бояна Минчева и доц. д-р Елена Узунова от отдел „Ръкописи и старопечатни книги”, проведоха двудневен курс (19-20 април) в Регионалната библиотека „П. К. Яворов” (РБ) в Бургас по програмата на ББИА за продължаваща квалификация на библиотекари. Темата беше “Специални колекции – старопечатни книги, редки и ценни издания и ръкописи”, а сред присъстващите бяха служители на РБ, експерти от отдел „Държавен архив” към дирекция „Регионален държавен архив” и главният уредник в Регионалния исторически музей в града.

Участниците в курса придобиха нови познания и умения за разпознаване и работа със старопечатни, редки и ценни книги и ръкописи. В хода на образователните лекции бяха идентифицирани редки гръцки богослужебни книги от ХVІІІ в. Накрая се проведе дискусия по въпроси и проблеми, свързани с комплектуването, обработката и популяризацията на тези специфични представители на ръкописно-документалното и книжовно наследство.

Събитието бе осъществено благодарение на финансовата помощ на фондация „Глобални библиотеки – България”, София.

2017-04-21T16:26:33+00:00 24.04.2017|Събития|

РОДОПСКИ ЗВУЦИ И СЛОВО В КЛУБ „ПИСМЕНА” НА НБКМ

В навечерието на 23 април – Световния ден на книгата и авторското право, гост на клуб „Писмена” беше Елена Алекова, ярък представител на българската литература, писател с богата творческа биография. Завършила е Литературния институт “М. Горки” в Москва. Специалист е по руска и съветска литература на ХХ век, доктор по философия и филология.

Елена Алекова е носител на Специалната литературна награда “Николай Хайтов” и на Националната награда за поезия “Дамян Дамянов”. Издала е десет стихосбирки, роман в стихове, автор е на сборник с литературна критика и на сборника с публицистика “Моята България”. Член е на СБП, на Съюза на българските журналисти и Съюза на учените в България.

Повод за среща с поета и писателя Елена Алекова ни даде най-новата й книга „Каквото…” (издателство „Лице”). „Тази стихосбирка е в известен смисъл експериментална и провокативна преди всичко с опита да се пише непретенциозно, опростено, приземено за най-сериозните теми за човека”, казва в предговора към книгата Никола Иванов.

И наистина – Елена майсторски се заиграва с думите, пише естествено, понякога и с лека ирония за важните неща в кръговрата на живота – Любовта, Вечността, Безсмъртието… Има тъга, пустота, но и звучи музика, прозира светлина, преплитат се реалност и сън. Всичко е някак автентично и въздействащо.

Затова оригиналните послания на поетесата стигат до читателя – у нас и по света. Националната библиотека е тази, която по линия на международния си книгообмен е изпратила книги на Елена Алекова в Конгресната библиотека във Вашингтон, в Руската държавна библиотека в Москва, в националните библиотеки в Киев, Санкт Петербург и Минск, в университетските библиотеки в Сиатъл, Блумингтън, Краков, в Славянската библиотека в Прага, Библиотеката за чуждестранна литература в Москва и Държавната библиотека в Мюнхен.

Поезията на Алекова по интересен и оригинален начин бе представена от писателката Мария Галишка, която прочете думите на поета Иван Карадачки. Красноречив в изказването си за поетесата беше проф. Банко Банков –  писател, автор на разкази и повести, романи и пиеси, преподавател на Елена в студентските й години. А самата поетеса доказа на живо безспорното си майсторство и талант с вълнуващ прочит на свои стихове.

Прозвучаха изпълнения на родопската народна певица Лидия Апостолова и на гайдаря Станимир Хайдушки. Акапелно запя и Елена Алекова. А това има своето обяснение – тя е родопско чедо, родена в с. Мугла, Смолянско.

Всички знаем, че в Родопите – тази дивна българска планина, песента е широка и някак гальовна, че в мелодията на гайдата е втъкана душата на българина. Точно затова музикалните изпълнения оставиха многобройната публика без дъх.

Текст: Стефка Рангелова

Фотограф: Стефан Рангелов

2017-05-03T10:46:57+00:00 21.04.2017|Клуб "Писмена", Събития|

ТРИМА РУСЕНЦИ ВЪРНАХА СПОМЕНА ЗА КОНСТАНТИН МУТАФОВ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

“Константин Мутафов. Животоописание. Творчество” е озаглавена книгата, която снощи събра почитатели на високото слово и българската памет в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Нейни автори са трима известни жители на Русе – преподавателите от Русенския университет Велислава Донева и проф. Стефан Вичев и експертът от местния Държавен архив Веселина Антонова. Благодарение на тях на бял свят се върна споменът за една от най-светлите личности, създатели и пазители на духовността в следосвобожденска България през първите десетилетия на ХХ век – поета, преводач, драматург, библиотекар и общественик Константин Мутафов.

Голяма част от неговия живот е посветена на Националната библиотека и на Народния театър “Иван Вазов”. Мутафов оставя богато наследство от авторски и преводни текстове, сред които няколко драми, поставяни на най-голямата ни театрална сцена. Старателно събира и обогатява фондовете на НБКМ с издирвани и систематизрани от него документални материали от цялата страна. През 60-те години личният му архив е предаден от неговата съпруга в Държавния архив, а преди две-три години дъщеря му – актрисата Стоянка Мутафова, заявява след свое представление в Русе: “Бих дала всичко, за да видя публикуван архива на баща си.”

Първа поема провокацията Велислава Донева, а по-късно към нея се присъединяват и двамата й съавтори. Написването на книгата им отнема повече от две години, в които те се натъкват и на неизвестни досега факти и материали за Мутафов. В томчето са включени също спомени и разкази на Стоянка Мутафова, както и лични снимки на нейния баща.

Книгата бе представена от Мирела Иванова, поет и сегашен драматург на НТ “Иван Вазов”, която определи Константин Мутафов като “голяма, авторитетна фигура в българския духовен живот от първата половина на ХХ век”.

“Искам да благодаря на авторите за силата, прецизността и любовта, с която са оцелостили делото и житейския път на Мутафов – каза Мирела Иванова. – Тази книга е възникнала в Русе не по обичайните причини. Русе е градът, който излъчва аристократизъм, полет на духа, свързва ни с Европа. А книгата излъчва същото: аристократизъм, европейски замах, присъствие на една голяма личност, каквато трудно можем да различим в съвременния ни свят и живот.”

След това поетесата допълни: “Авторите изграждат няколко важни мрежи на паметта, като ги подкрепят с много факти, документи, издирвания. Това е безкрайно важно, защото така можем да се опрем на своето минало и – стига да искаме – да имаме самочувствието, че зад гърба ни стоят сътвореното от големите родове и умове на нацията ни, интелектуалната памет на именит българин като Константин Мутафов и несвършващата артистичност, която откриваме в размислите на неговата дъщеря Стоянка Мутафова. Прекрасно е да се докоснем до толкова просветена и подготвена личност като нейния баща, посветил целия си творчески път на театъра и духовния градеж на нова България. По-голямата част от биографията му е свързана с Народния театър и с Националната библиотека, която днес е най-естественото място за представяне на биографичната книга. Приветствам авторите за това, че са успели да съхранят, пресъздадат и предадат спомена за Константин Мутафов на нас, които имаме потребност от примерите на подобни личности.”

Веселина Антонова и проф. Стефан Вичев споделиха подробности от своята работа по книгата. На представянето присъстваше и дъщерята на Стоянка Мутафова и внучка на Константин Мутафов, актрисата Мария Грубешлиева. “Благодаря на авторите, че са посветили толкова много труд и внимание на човека, когото майка ми толкова много обича – каза просълзена тя. – Докато ги слушах, си спомних нейните разкази как той не й е разрешавал да става актриса, защото не е бил сигурен в таланта й. Дори е ходил при Кръстьо Сарафов, за да пита дали тя наистина е талантлива, и умира, успокоен от неговите думи. Ако беше доживял да види дъщеря си каква актриса е, със сигурност би бил щастлив. А майка ми е много щастлива от появата на тази книга. Не спира да говори за любимия си баща и е удовлетворена, че негова личност е извадена от забвение. Благодаря от нейно и от мое име.”

„Константин Мутафов. Животоописание. Творчество“ (АИ “Русенски университет”) е подарък от родния град на именития интелектуалец за 95-ия рожден ден на Стоянка Мутафова и е посветена на 110 г. от основаването на Народния театър “Иван Вазов”. Авторите публикуват изследвания по напълно неизвестни досега източници, част от Националния архивен фонд.

Текст: Виолета Цветкова

000

Фотогалерия

Фотограф: Стефан Рангелов

2017-04-20T15:41:53+00:00 20.04.2017|Събития|

ПЪТУВАЩАТА ИЗЛОЖБА “ПОСВЕТЕН НА ОТЕЧЕСТВОТО” Е В СИЛИСТРА ДО 28 АПРИЛ

Пътуващата изложба на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) –  “Посветен на отечеството. 180 години от рождението на Васил Левски”, от вчера има нова спирка. До 28 април тя ще може да бъде разгледана в експозиционното фоайе на първия етаж в Регионалната библиотека „Партений Павлович” в Силистра.

Изложбата, съдържаща част от личния архив на Апостола на свободата и фотодокументална част от неговото наследство, бе представена пред публиката в крайдунавския град от д-р Руслан Иванов, главен архивист от отдел “Български исторически архив” на НБКМ. Той сподели трепета от първия си досег до тефтерчето на Апостола. Д-р Иванов представи идеята на проекта, протокола на БРЦК, печата на БРЦК, снимката на Васил Левски с Втора българска легия и акцентира върху интересни факти, свързани с живота, делото и заветите на Апостола.

„Днес библиотеките са паметта на нацията – заяви в словото си за откриването на изложбата г-жа Даниела Недялкова, директор на РБ „Партений Павлович”. – Сред стените от мъдрост се съхраняват знаковите паметници на писаното слово. Националната библиотека “Св.св. Кирил и Методий” пази за поколенията средновековни ръкописи, но и възрожденска документалистика. Сред тях е и Архивът на Левски, който е укрит от самия него в самара на коня му и е спасен за поколенията. „Времето е в нас и ние сме във времето” пише идеологът на българското Освобождение. Неговите завети ни обсебват, независимо от времето и пространството. Защото са Апостолски! До нас са достигнали няколко избелели снимки, но с неизбледняващи образи; няколко пожълтели страници, но с изпепеляващи слова за свобода или смърт… И един овехтял личен бележник, в чиито 60 листа е събрана философията на един живот. Димитър Страшимиров пише, че в него четем „интимния разговор на Апостола със самия себе си”. Скромният бележник е използван за „лозинки”, т.е. пароли, чрез т.нар. одрани листи – всъщност една стройна и модерна теория на конспирацията, създадена от йеродякон Игнатий.

Днес не стихват споровете къде е неговият гроб, защо не е бил спасен от сънародниците си, защо не е канонизиран като мъченик за правата вяра; не спират изследванията, поетите пишат, негови паметници са на четири континента, включително и в Силистра. Тук краеведите разискват спомени от Възраждането – пребивавал ли е Васил Левски в града, а преди десетилетие беше отхвърлена реализацията на утвърден идеен проект на големия български скулптор Ангел Станев за символичния каменен паметник на Апостола от 2006 г. Четириметровото каменно бесило като символ на робството; разкъсаните брънки на веригите; висящият каменен диск като разпятие, свързващо съзнателната саможертва, изкуплението и безсмъртието са останали в Силистра само като макет.”

На откриването на “Посветен на Отечеството” присъстваха Цветана Игнатова, ръководител на Дирекция „Хуманитарни дейности” в Община Силистра, Йордан Колев – директор на Художествената галерия, представители на Историческия музей и на Държавния архив, ученици от клуб „Васил Левски” от училище „Н. Й. Вапцаров с тяхната преподавателка Лиляна Николова, както и Иван Занов – краевед и председател на Клуба на учителите по история в Силистра, заедно със своите ученици от Спортното училище „Дръстър” и СОУ „Н.Й.Вапцаров”, общественици, библиотечни специалисти и граждани.

Следващите спирки на пътуващата изложба ще бъдат в Дулово, Кърджали, Габрово, Монтана и Велико Търново.

Снимки: Руслан Иванов и www.libsilistra.bg