БЪЛГАРСКИ И РУСКИ СПЕЦИАЛИСТИ ОБМЕНИХА ОПИТ В ОБЛАСТТА НА РЕСТАВРАЦИЯТА И КОНСЕРВАЦИЯТА В НБКМ

Международен семинар “Културното наследство като основа за междукултурен диалог. Стратегии за опазване в Русия и България” се проведе вчера в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Съорганизатор на срещата за специалисти беше Общоруската държавна библиотека за чуждестранна литература “М. И. Рудомино” – Москва.

Семинарът беше открит с приветствия на директора на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, и на Светлана Горохова, ръководител на Центъра за международно сътрудничество в “М. И. Рудомино”. Поздравителни адреси отправиха Весела Лашева от името на проф. д-р инж. Митко Георгиев, ректор на Химико-технологичния и металургичен университет в София и доц. д-р Васил Загоров, ръководител на катедра “Библиотечни науки” към УНИБИТ.

Сред гост-лекторите бяха специалисти от Общоруската държавна библиотека за чуждестранна литература “М. И. Рудомино” и Държавния исторически музей – Москва, от Военноисторическия музей на артилерията, инженерните и свързочните войски в Санкт Петербург, от Кремълския музей и Държавния литературен музей в Москва, от Научната библиотека на държавния университет в Томск. От страна на българските домакини знания и опит по процесите на консервацията, реставрацията и дигитализацията споделиха специалистите от реставрационния център в НБКМ, от Университета по библиотекознание и информационни технологии, от фирма АЯ Мсълюшънс ЕООД.

Авторът на разработката за системата “Аноксия” – Христо Златанов (фирма “Хрикат”), запозна гостите с метода за лечение на книги от биологични вредители, а гостите имаха възможност да наблюдават зареждането на камерата и практическото стартиране на самия процес на изтегляне на кислорода и вкарването на азот в нея. Семинарът приключи с посещение на реставрационния център, обиколка на библиотеката, както и с разглеждане на временните експозиции “Книги, посоки, публики”, “Международно сътрудничество” и изложбата „Лицата на доброто” с керамика и скулптури, дело на Анна Попова.

Докладите, включени в програмата на семинара, ще бъдат публикувани в следващ брой на сп. “Библиотека”, както и на сайтовете на Общоруската държавна библиотека за чуждестранна литература “М. И. Рудомино” – Москва, и Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

 

Фотограф: Иван Добромиров

2017-06-14T13:07:59+03:0014.06.2017|Събития|

АННА ПОПОВА ПРЕДСТАВЯ КЕРАМИЧНИ „ЛИЦА НА ДОБРОТАТА” В НБКМ

„Лица на добротата“ е нарекла Анна Попова първата си самостоятелна изложба, която бе открита в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. В Централното фоайе са подредени нейни скулптурни и керамични творби, които ще могат да се разгледат до 14 юли.

Посетителите посреща първо керамичната интерпретация „Десислава”, в която разпознаваме лика на красивата съпруга на севастократор Калоян от прочутия стенопис в Боянската черква. Там са още две керамични творби „Душата на художника” и „Близнаци”. Интересни са и скулптурните й работи от глина – „Познай себе си”, „Портрет на Лиза”, „След представлението”, „Преди да заспя”, „Портрет на Едуард, „Добият дух на твоя дом”, „Портрет на Зора” и др. Има и три творби, представени само с фотографии – за една от тях, „Портрет на Т. Франсис”, е позирал съпругът на авторката.

Ваенето на керамични скулптури е по-скоро хоби за Анна Попова. Тя е библиотекар по професия, има натрупан повече от 30 години опит и в момента е координатор на проекти и международна дейност в Българската библиотечно-информационна асоциация. От дете обаче й харесва да прави портрети от различни материали и дори се шегува, че най-ранните й опити в скулптурата са от пясък и сняг.

С годините тя развива своето хоби и усъвършенства уменията си в курсове по керамика в София. В края на 2011 г. участва в майсторски клас  при портретния скулптор Етиен Милнър в Лондон. Година по-късно вече е оборудвала свое ателие в родния си град Велинград, за да учи самостоятелно и да експериментира в съботните и неделните дни. Участва с три свои творби в лятната изложба на местната Художествена галерия през 2015 г. А от тази пролет ръководи съботен курс за деца в ателието по грънчарство при Историческия музей във Велинград.

 

Текст: Виолета Цветкова

Фотограф: Иван Добромиров

2017-06-13T09:14:59+03:0013.06.2017|Изложби|

АЛБУМЪТ “МИТОЛОГИЧНИ СЮЖЕТИ” НА ХРИСТО МИХАЙЛОВ С ПРЕМИЕРА В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Естетски издържан е албумът “Митологични сюжети” на художника Христо Михайлов, който снощи бе представен официално в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Във фотосите и текстовете от луксозното издание са събрани акцентите на многоликото творчество на артиста, работещ в областта на скулптурата, живописта и графиката, в приложните изкуства, концептуалните форми и научните изследвания върху някои от най-старите съкровища, откривани по българските земи.

“Христо Михайлов е ловец на красотата – пише в своя отзив към албума писателят акад. Антон Дончев. – Той я търси и гони в тайнствените лесове на сенките, където до могъщите стволове на дъбове се извиват омайните стебла на незнайни цветя, невидими за трезвия човешки поглед. Той я търси в неизбродимите полета на Словото, което изгражда пътища към хората, но и води към далечни светове. Той я намира в ателието си, в неразгадаемата спирала на сребърна обица. Той я вижда в камъка, в дървото, в котела на кипящата сплав от метали, чисти я с грижовни ръце от полепналата по нея ненужна обвивка, за да я покаже на нас, своите приятели: “Вижте, колко красив е светът!”

“Колцина са съвременните автори, които разсъждават не самоцелно, а с дълбоки познания и, разбира се, с органичен талант. При Христо Михайлов имаме щастливата среща на талант, интелектуална дълбочина и прозрение. С поглед, взрян в миналото, той проглежда в бъдещето и ни кани да споделим неговите причудливи, но и магично притегателни духовни светове”, коментира издателят Иван Гранитски. Снощи той подчерта и задълбочените познания на Михайлов, свързани с историята на прабългарите. Според Гранитски именно използваните от художника кодове правят творчеството му оригинално, а експериментите му – интересни. А изследователят и общественик Христо Смоленов сподели, че “всичко, което създава артиста в разнообразните си занимания, има измерение на победи и носи космическа посветеност”.

Директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, отправи специален поздрав към Христо Михайлов, подчерта неговата значимост в съвременната българска култура и благодари за дългогодишното си приятелство и сътрудничество с автора и издателя. На премиерата присъстваха Андрей Грива, председател на Общество “Бяло братство”, представители на Айкидо обществото, много приятели и ценители на изкуството на “виновника” за премиерата.

“Митологични сюжети” е издание на и-во “Захарий Стоянов” под редакцията на Иван Гранитски. Заслугата за графичния дизайн и предпечата е на Пламен Трампов.

Текст: Виолета Цветкова

2017-06-09T15:53:52+03:0009.06.2017|Събития|

ДЕСЕТКИ БИБЛИОТЕЧНИ СПЕЦИАЛИСТИ ПОЗДРАВИХА ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ДИМЧЕВ НА ЧЕСТВАНЕ В НБКМ

В приятелски празник и израз на уважение към приноса на проф. д-р Александър Димчев в сферата на библиотечно-информационните науки в България се превърна творческата среща, организирана в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” за неговия 65-и рожден ден и оттеглянето му от активна творческа дейност. На вечаршния празник заслугите на изтъкнатия учен бяха подчертани в словата на директора на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова и проф. Стоян Денчев, ректор на УНИБИТ, на проф. Ани Гергова (председател на Съюза на библиотечно-информационните работници, 2000-2003) и Мария Капитанова (председател на СБИР, 1994-1998,), на доц. Милена Стефанова от Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, проф. Маргарита Пешева (председател на СЕМ с два мандата), Биляна Яврукова (зам.-директор на Университетската библиотека в СУ), както и от водещия на вечерта доц. Антоанета Тотоманова, зам.-директор на НБКМ.

Доц. д-р Александрова подари на проф. Димчев юбилейна монета с образите на светите братя Кирил и Методий и плакет от гравирано стъкло на Националната библиотека, а проф. Стоян Денчев – “Ябълката на познанието”, почетния знак на УНИБИТ. Особено вълнуващи за учения бяха посланията от неговите колеги и приятели – професорите Ролф Хюпер и Улрике Шьомер от Университета по приложни науки и изкуства в Хановер. Те пристигнаха в София, за да поздравят на живо “човека, който завинаги ни зарази с бацилус булгарикус”. А специален момент от церемонията бяха изпълненията на Йоан Димчовски, възпитаник на д-р Столина Добрева в Националното музикално училище “Любомир Пипков”. Носителят на Първа награда от Международния конкурс “Млади виртуози” през 2016-а, изпълни на класическа китара пиеси от Леняни, Бах и Уолтън.

Финалът на вечерта бе запазен за “виновника” за творческата среща. “Драги приятели, колеги, гости, комшии – каза в своето слово снощи проф. Димчев, – бях намислил да говоря по-различно от това, което ще споделя тази вечер. Обстоятелства ме накараха да променя своите намерения. На първо място не бих желал да спукам “розовия балон”, който витае около мен, и всичко, което бе казано за моята персона. На следващо, не бих желал да чета лекции (по думите на моята съпруга Кристина). Няколко важни неща бих желал да споделя с вас. И те са свързани: за благодарността, за прошката, за предателството. На първо място умението и възможността да благодариш и да можеш да прощаваш те поставят в друга категория на общуването. От дете съм възпитан да знам измеренията на двата феномена, толкова важни за комуникацията и поведението на всеки един от нас. Защото да можеш да се извиняваш се изисква да си смел и толерантен. Да бъдеш силен характер… Благодаря на: ръководството на Националната библиотека – на директорите й за това, че организираха в моя чест това събитие; на всеки един от вас, че отзовахте на поканата; на нашите немски приятели; на Редакционно-издателския съвет в НБКМ – за изданието (бр. 3 на сп. “Библиотека” е посветен на проф. д-р Димчев)…”

Днес проф. Димчев сподели част от заключителните си думи и в своя профил в социалната мрежа. Ето и част от написаното: “343 души ме поздравиха вчера във фейсбук за моя рожден ден. Получих около 100 съобщения, над 50 телефонни разговора (от близки хора, от непознати, от мои съседи от мои студенти, ценящи искрено добрите неща). Ректорът на Софийския университет ми изпрати мил адрес по г-жа Б. Коларова. Той бе ангажиран в този момент. В НБКМ бе организирано превъзходно тържество в моя чест – на него присъстваха 120-150 души, мои колеги и приятели, комшии, студенти и възпитаници на катедра БИНКП, ръководителят на катедрата, духовни лица (Дядо Йоан, Отец Стефан и презвитера Марияна – от град Рила, дарили “амброзия” за тържеството), ректори… Важно е да бъде отбелязано присъствието на нашите германски колеги и дългогодишни приятели – професорите Ролф Хюпер и Улрике Шьомер, прелетели хиляди километри специално за рождения ден на Димчев. Те направиха чрез своето изложение истински празник за присъстващите в залата.”

Въпреки официалното оттегляне на 65-годишния учен от активната дейност, повечето от присъстващите на личния му празник изразиха убеждение, че проф. Александър Димчев ще продължи да се занимава с любимите си библиотечно-информационни науки.

Фотограф: Стефан Рангелов

2017-06-08T16:43:49+03:0008.06.2017|Събития|

МЛАДИ ПИСАТЕЛИ, ВДЪХНОВЕНИ ОТ ЯНА ЯЗОВА, ГОСТУВАХА НА КЛУБ „ПИСМЕНА”

Лауреатите от Националния литературен конкурс „Яна Язова” бяха основните участници в поредното издание на клуб „Писмена” на Националната библиотека. Наградените творби от десетте издания на конкурса са събрани в Сборник с разкази по повод 105-ата годишнина от рождението на забележителната писателка Яна Язова, родена в Лом през май 1912 г. Литературното състезание се организира ежегодно от Община Лом и Народно читалище „Постоянство 1856”.

Писателят Емил Андреев, също от град Лом и познат ни най-вече като автор на романа „Стъклената река” (награда на читателите за най-добър български роман през 2005 год.), представи сборника. Той изрази възхищението си от таланта на младите хора. Елеонора Бойчева и Любослава Христова прочетоха наградените си разкази, а Слав Петков, Яница Радева, Елена Немска, Златина Петкова и Анастасия Георгиева споделиха кое ги е провокирало да участват в конкурса.

Мая Кисьова – драматург, режисьор и актриса, заплени многобройната публика с откъс от авторския си спектакъл “Между ударите”. Той е посветен на Яна Язова и е игран от Кисьова през 2005 г. в Чешкия културен център.

Финалът, съвсем естествено, бе отреден на Петър Величков – литературен историк и изследовател на Яна Язова, благодарение на когото нейните неиздадени и заклеймени през 30-40-те години на миналия век книги днес стигат до читателите. Самият той през 2007 г. написва книга за Яна Язова с най-точното и красноречиво заглавие „Проклятието на дарбата”.

Виртуалните паметници на скулптора Спартак Дерменджиев – „Невъзможната любов” на Яна Язова и проф. Александър Балабанов, и филмът на Сиана Колибарова „Кой скри Яна Язова” допълниха представата ни за един достоен живот, завършил по изключително трагичен начин през август 1974 г.

Текст: Стефка Рангелова

Фотограф: Стефан Рангелов

2017-06-07T14:07:33+03:0007.06.2017|Клуб "Писмена", Събития|

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ДАРИТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР АБАДЖИЕВ

Точно 82 години закръгля днес писателят и музикален критик Александър Абаджиев – един от дарителите на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Автор на повече от 70 книги за именити оперни певци и диригенти, той е роден на 2 юни 1935 г. в Плевен и посвещава целия си професионален път на изследване на класическата музика и най-големите гласове на България.
Дни преди личния празник на Александър Абаджиев фондация “Борис Христов” дари на НБКМ и на регионални библиотеки в страната 36 екземпляра от неговата книга “Тримата велики български баси: Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев”. Дарението бе прието от директора доц. д-р Красимира Александрова, която връчи благодарствени грамоти на автора на книгата и на председателя на фондацията, световноизвестния тенор Бойко Цветанов.
На церемонията присъстваха дъщерята на Никола Гюзелев – Адриана, и ректорът на Университета по библиотекознание и информационни технологии проф. д.ик.н. Стоян Денчев, който отправи емоционален поздрав към дарителите.
Националната библиотека честити рождения ден на Александър Абаджиев и му пожелава крепко здраве и вдъхновение за нови книги!

Фотограф: Иван Добромиров

2017-06-02T16:02:43+03:0002.06.2017|Събития|

ИЗЛОЖБАТА “ПОСВЕТЕН НА ОТЕЧЕСТВОТО” ВЕЧЕ Е В МОНТАНА

Пътуващата изложба “Посветен на Отечеството. 180 години от рождението на Васил Левски” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) вече може да се разгледа и в Монтана. Тя бе открита вчера във фоайето на Регионалната библиотека „Гео Милев” със слова на нейния зам.-директор Кети Костадинова и на заместник областния управител Цветко Цветков.

Експозицията, съдържаща единадесет табла с документални материали за живота и делото на Апостола на свободата, бе представена от ас. д-р Камелия Божилова, архивист в отдел „Български исторически архив” на НБКМ. Сред първите посетители бяха много ученици, специалисти от Държавния архив в Монтана, Траяна Ценова от Общинския комитет “Васил Левски” и др.

“Посветен на Отечеството” ще остане в града до средата на юни, след което ще отпътува към Велико Търново.

 

 

 

1 ЮНИ: НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА В ДЕТСКИТЕ ФАНТАЗИИ

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обгърна,
яхнал пръчка при теб да се върна…”

Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” вече не е затворено пространство за децата. Напротив, само от началото на 2017 г. близо 1500 ученици от 1 до 12 клас и техни преподаватели от столицата и страната посетиха достолепната сграда в центъра на София и се запознаха с нейното безценно книжовно богатство.

Най-вълвуващи за децата са разказите на библиотетчните специалисти за средновековни ръкописи и старопечатни издания, надникването в читалните, където достъп имат само достатъчно порасналите, както и възможността да чуят автентичните послания и описания за животните и човека от Рибния буквар на д-р Петър Берон или да се докоснат до най-малките книги в НБКМ. Фантазиите им провокира т.нар. Капсула на времето, в която се пазят есета на хора от различни възрасти на тема “Как си представям света през 2060 г.”

Много често след обиколката си в Библиотеката учениците пренасят своите емоции в рисунки и школски съчинения. Затова на 1 юни – Международния ден на детето, показваме част от създаденото от група четвъртокласници от столичното училище “Св. София”, които ни гостуваха в края на март заедно със своята учителка по български език и литература, г-жа Даниела Богданова. Техните рисунки са скъп спомен за нас. Затова именно с тях честитим 1 юни на всички български деца и им пожелаваме щастливо детство и весело лято!

2017-06-01T09:12:42+03:0001.06.2017|Събития|