5 октомври, 18 часа, фоайе II етаж: Клуб “Писмена” – представяне на книгата “Чамкория” от Милен Русков

Милен Русков, един забележителен съвременен писател, ще бъде специален гост на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.
Освен интерес и благодарност от своите читатели, наскоро – за празника на столицата 17 септември и едва четири месеца след излизането на новия му роман  “Чамкория” – авторът получи и Наградата на София в категория „Литература”.
На 5 октомври ни предстои вълнуваща среща с Милен Русков в първото за новия сезон издание на Клуб “Писмена” в НБКМ.
Очакваме ви!

2017-10-05T18:01:44+00:00 29.09.2017|Архив "Предстоящи..."|

25 октомври, 9:30-13:00 часа, Централно фоайе и Заседателна зала на ет. 2: Кръгла маса и откриване на изложба по повод 130 г. от рождението на писателя Дамян Калфов – съвместно с Александър Георгиев, внук на известния интелектуалец и дипломат, и Националния литературен музей

2017-10-25T10:01:08+00:00 28.09.2017|Архив "Предстоящи..."|

ИЗЛОЖБА ЗА ЛЕВСКИ В ПРАЗНИЧНАТА СЕДМИЦА НА ДОБРИЧ

Тази седмица Добрич тържествено отбелязва 77 години от своето завръщане в пределите на свободна България (25 септември). Само два дни след официалното честване в Регионалната библиотека “Дора Габе” в добруджанския град бе почетено и делото на Апостола на свободата.

Пътуващата изложба “Посветен на Отечеството. 180 години от рождението на Васил Левски”, създадена от експерти на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ), бе открита в присъствието на многобройна публика. Сред гостите бяха и библиотекари от цялата страна, събрали се на семинар в Добрич. Специално приветствие към всички отправи Невяна Христова, директор на РБ “Дора Габе”.

По време на представянето на експозицията доц. Любомир Георгиев от НБКМ подчерта ключовото значение на историческите свидетелства, съхранявани в Българския исторически архив в Националната библиотека, за разбирането на личността и идеите на Васил Левски. Донка Василева, краевед от местната библиотека, разкри интересни факти за работата на Апостола като учител в село Еникьой, Северна Добруджа. Тя прочете откъси от спомени на възрожденци, според които той е посещавал и Добрич по време на своята мисия.

НБКМ дари дигиталната версия на личния бележник на Апостола, която е на разположение на читателите и посетителите в РБ “Дора Габе”. Изложбата ще може да се разгледа там до 12 октомври.

 

НБКМ ПОДПИСА МЕМОРАНДУМ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА НА ИРАН

Меморандум за сътрудничество между Националната библиотека и архив на Ислямска република Иран и Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) бе подписан днес от директорите на двете институции, д-р Ашраф Бороджерди и доц. д-р Красимира Александрова. В клаузите на официалния документ са очертани направленията, в които двете страни ще работят съвместно през следващите две години, спазвайки вътрешните правила, действащото законодателство и нормативните уредби. Предвидени са възможности за междубиблиотечно заемане, обмен на публикации, изложби и специалисти по библиотечно дело, сътрудничество в областта на библиотекознанието, библиографията, научната информация и ръкописните фондове, както и разработване на общи проекти.

“Радвам се на днешната ни среща и съм убедена, че това, което току-що направихме, ще ни помогне да развием успешно контактите си в области като реставрация и дигитализация на книжното ни наследство и обмена на опит в различни области на библиотечното дело”, каза пред репортер на Националната телевизия на Иран г-жа Ашраф Бороджерди.

“Бих искала да изразя удовлетворението си от приятелската ни среща и от подписването на днешния меморандум. Вярвам, че направеното от нас ще допринесе за постигане на забележителни успехи в бъдещото сътрудничество между националните библиотеки на Иран и България”, допълни доц. д-р Красимира Александрова.

Срещата в НБКМ бе организирана със съдействието на Културното представителство към посолството на Ислямска република Иран в София и неговия ръководител г-н Мохаммад Али Киани. По време на непринудения разговор, предшестващ подписването на меморандума, ръководителите на двете национални библиотеки подчертаха значението на опазването на литературното и историческото наследство в държавите от съвременния свят.

Гл. ас. д-р Анка Стоилова, архивист в отдел “Ориенталски сбирки”, представи съхраняваните в НБКМ персийски ръкописи и старопечатни книги, както и документи от османския архив, свързани с Иран.

Фотограф: Стефан Рангелов

2017-09-27T17:52:58+00:00 27.09.2017|Събития|

УВАЖАЕМИ  ЧИТАТЕЛИ,

ПОРАДИ  МЕСЕЧНА  ПРОВЕРКА НА  ФОНДОВЕТЕ

НА 26  СЕПТЕМВРИ  (ВТОРНИК)  НАЦИОНАЛНАТА  БИБЛИОТЕКА

„СВ.  СВ.  КИРИЛ  И  МЕТОДИЙ“

НЯМА  ДА  РАБОТИ  С  ЧИТАТЕЛИ

2017-09-25T13:29:39+00:00 25.09.2017|Новини|

ЕКСПЕРТИ ОТ АВСТРИЯ НАПРАВИХА МУЛТИСПЕКТРАЛЕН АНАЛИЗ НА ЕНИНСКИЯ АПОСТОЛ

Eнинският апостол – единственият български паметник, вписан досега в регистъра на световното писмено наследство (програмата „Паметта на света” на ЮНЕСКО), бе заснет с най-новата мултиспектрална техника и изследван спектроскопски от интердисциплинарен екип. Това бе осъществено на 18 септември от експерти от Междууниверситетския център за анализ на изображенията и материалите от културното наследство (CIMA) във Виена със сътрудничеството на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) в рамките на финансиран от Австрийския научен фонд проект за изследване на глаголическата традиция от Х-ХІ/ХІІ век в съпоставка с ранната кирилска традиция.

Екипът на CIMA използва разнообразни техники за анализ на състава на боите и мастилата, както и за характеризиране на пергамента: рентгенов флуоресцентен анализ (XRF) за идентифициране на наличните елементи и инфрачервена трансформация на Фурие (FTIR) и Раман-спектроскопия като допълнителни методи за определянето на различните съставки. Тяхното голямо предимство е прилагането им във въздушна среда. Процесът е недеструктивен (без да се взема проба от оригиналния материал) и дори неинвазивен, което означава, че преди, по време или след изследването не се появяват никакви изменения в ръкописа.

Енинският апостол е най-старият ръкопис в сбирката от славянски ръкописи на НБКМ и има изключителна стойност за българската книжовна култура. Той е най-ранният запазен препис от славянския превод на Апостола. Текстът свидетелства за една от най-старите форми на кирилско писмо и носи белезите на редакцията на първоначалния Кирило-Методиев превод, правена в Преславската книжовна школа. От особен интерес в него са украсените инициали, част от които са глаголически, а други представляват глаголически букви, преработени в кирилски.
Постъпването на Енинския апостол в библиотечния фонд има интересна предистория. След  реставрацията на църквата „Св. Параскева” в казанлъшкото село Енина към края на 1960 г. случайно в стара яма за гасена вар е открит ръкопис в извънредно тежко състояние. Очевидци описват находката като „безформено кълбо от пергаментни листове, облепени с кал, вар и тухлен прах”.

Паметникът е спасен с усилията на специалистите в лабораторията по реставрация и консервация на тогавашната Народна библиотека, а неговото съдържание става достъпно за изследователите. Със заповед на Комитета за култура и изкуство Енинският апостол (НБКМ 1144) е предаден от Историческия музей в град Казанлък във фондовете на днешната Национална библиотека “Св. св. Кирил и Методий) на 12 януари 1964 г. Той представлява фрагмент от изборен апостол (39 л. пергамент), датиращ от края на Х – началото на ХІ в.

Фотограф: Стефан Рангелов

2017-09-28T15:19:35+00:00 20.09.2017|Събития|