ИЗЛОЖБА НА НБКМ ПРЕДСТАВЯ НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ В ИЗКУСТВОТО

Най-новата си тематична изложба посвети Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) на Деня на народните будители – 1 ноември. В навечерието на празника екипът на културния институт почете празника и паметта на видни творци, работили за каузата на България. Експозицията “Народни будители в изкуството” е подредена в Западното крило на сградата и ще бъде достъпна за посетители до края на ноември 2017 г. Всички показани книги, илюстрации, снимки и документи са от фонда на НБКМ.

“При подреждането на изложбата е следван тематично-хронологичният принцип – подчерта Евелина Стойнева, експерт от направление “Библиографско и информационно обслужване”. – Първите витрини са посветени на българските владетели, допринесли в най-голяма степен за културния разцвет на държавата: княз Борис I, цар Симеон и цар Иван Александър. Специално внимание е отделено на светите равноапостоли Кирил и Методий, патрон на Националната библиотека, както и на будителите духовници Климент Охридски, Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, поели и продължили делото на двамата братя. Просветните дейци – издатели, книжари и учители, са представени с някои от най-ярките имена от епохата като Хр. Г. Данов, Ив. Богоров, Константин Фотинов, Братя Миладинови, Бачо Киро, Петко Славейков и Йоаким Груев. Изложбата за будителите не би била цялостна, без да се акцентира и върху забележителния принос на заслужили дарители като Васил Априлов, братята  Евлоги и Христо Георгиеви, Димитър Ценов.”

Във витрините са и експонати за видни поети, писатели и революционери (Христо Ботев, Георги  Раковски, Любен Каравелов и Иван Вазов), както и за майстори на четката, претворили образа на будителите в изкуството – Захарий Зограф, Георги Данчов-Зографина, Димитър Добрович, Николай Павлович. Акцент в изложбата са въздействащите образи на народните будители в изобразителното изкуство и скулптурата, но авторите й са се постарали да покажат присъствието на темата и в литературата, музиката, фотографията, филателията.

В словото си по повод празника директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, припомни думите на Стоян Омарчевски, който като министър на просвещението през 1922 г. предлага 1 ноември да се определи за Ден на народните будители: “Животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен…”

Фотограф: Иван Добромиров

2017-11-02T10:20:20+00:00 31.10.2017|Изложби, Събития|

ЕКИПЪТ НА НБКМ ПОЛОЖИ ВЕНЕЦ ПРЕД ПАМЕТНИКА НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

С полагане на венец пред паметника на Паисий Хилендарски в София екипът на Националната библиотека почете Деня на народните будители – 1 ноември. Празникът бе честван съвместно със служителите от Националния литературен музей, които също поднесоха цветя в израз на почит към автора на „История славянобългарска”.

В краткото си слово доц. д-р Любомир Георгиев, ръководител на направление „Опазване на ръкописно-документално наследство”, подчерта ключовата роля на Хилендарския монах и неговата „сия историйца” за възкресяването на националната памет и „събуждането” на българския народ, лишен векове наред от своята независимост. Припомни и статията „Отец Паисий”, публикувана през 1871 г. от проф. Марин Дринов, която задълго „налага представата, че епохата на Българското възраждане започва именно с написването на този Паисиев труд”.

На финала експертът от НБКМ изрази желанието на всички библиотечни служители и хора, работещи в сферата на културата, трудът им да бъде достойно оценен и по-високо възнаграден.

 

Фотограф: Иван Добромиров

2017-11-02T11:53:36+00:00 30.10.2017|Събития|

УВАЖАЕМИ  ЧИТАТЕЛИ,

НАЦИОНАЛНАТА  БИБЛИОТЕКА

„СВ.  СВ.  КИРИЛ  И  МЕТОДИЙ”  ВИ  ЧЕСТИТИ 

ДЕНЯ  НА  НАРОДНИТЕ  БУДИТЕЛИ  1  НОЕМВРИ

 

В СРЯДА (1.XI.2017 Г.) БИБЛИОТЕКАТА НЯМА ДА РАБОТИ С ЧИТАТЕЛИ

2017-10-30T10:55:19+00:00 30.10.2017|Новини|

КОНСУЛСТВОТО НА ЧИЛИ ДАРИ 275 КНИГИ НА НБКМ

Голямо дарение от книги направи Почетното консулство на Република Чили в София на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. На официална церемония снощи организационният секретар на Консулството, г-н Андреас Сааведра, предаде на доц. д-р Красимира Александрова, директор на НБКМ, 240 екземпляра от сборника “Разкази от Чили – антология” и 35 екземпляра от двуезичното издание със стихове “Всички щяхме да сме царици” от Габриела Мистрал.

Част от дарението ще остане във фонда на НБКМ, а друга ще бъде предоставена на библиотеки в страната. 200 книги от дарението са специален подарък за зрителите на моноспектакъла “Harlem Shake” на Ованес Торосян, който ще се играе на 5 ноември от 15 и 17 часа в НБКМ в рамките на петата “Нощ на театрите”.

Г-н Сааведра прочете поздрава към присъстващите на събитието от Н.Пр. Хосе Мигел Менчака, извънреден и пълномощен посланик на Република Чили, в който се казва:

“За съжаление и поради форсмажорни обстоятелства както аз, така и консулът на Чили, г-н Родриго Гусман, не можем да присъстваме на тази забележителна церемония в чест на чилийската литература (…) Това усилие заслужава най-искрени благодарности не само от страна на нашето Посолство, но и от Министерството на външните работи на Чили заради създаването на културни връзки между два далечни народа от географска гледна точка, но свързани от силни приятелски чувства.

Бихме искали да благодарим на Българската национална библиотека и на нейния директор – г-жа Красимира Александрова, която направи възможно това културно мероприятие да се осъществи в прекрасна обстановка. Убедени сме, че присъстваме на важно събитие, което ще отвори врати на ползотворно сътрудничество в бъдеще (…) Нашето желание е тази книга да бъде дарена и да достигне до библиотеките, училищата и културните институции в България като начин за сближаване на нашите народи и да направим от литературата мост между Чили и България.”

Специални благодарности бяха отправени и към Института “Сервантес” в София, към Мария Пачкова и Самуел Франсес, който посмъртно остави своите преводи, към редактора Къдринка Къдринова и към Рая Райчева за нейните преводи, илюстрации и корица на “Разкази от Чили – антология”.

Доц. д-р Александрова благодари за жеста и връчи на г-н Сааведра Свидетелство за дарение от името на НБКМ. Тя подчерта, че екипът на Националната библиотека цени и уважава жеста на Почетното консулство на Република Чили в София като поредна стъпка в добрите взаимоотношения на двете институции и възможност за читателите да се докоснат до литературата на южноамериканската страна.

Фотограф: Иван Добромиров

2017-10-27T16:02:38+00:00 27.10.2017|Събития|

“ВИНАГИ С ПАПИЙОНКА: НЕПОЗНАТИЯТ ДАМЯН КАЛФОВ” ПОСРЕЩА ЧИТАТЕЛИТЕ В НБКМ

“Винаги с папийонка: Непознатият Дамян Калфов” се нарича изложбата, която бе открита вчера в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” по повод 130 г. от рождението на един от талантливите, но позабравени български писатели. Експозицията е съвместно дело на неговия внук – проф. д-р Александър Георгиев, Националния литературен музей и НБКМ.

В Централното фоайе на партерния етаж са разположени 20 пана с архивни снимки и документи, проследяващи живота на майстора на късия разказ, сатирик, драматург, дипломат, юрист, интелектуалец и виден представител на столичната бохема от първите десетилетия и средата на ХХ век и не особено любим на властта след 1944-а. Заради характерния си профил той често е рисуван от художници като Илия Петров, Дечко Узунов, Александър Божинов, Райко Алексиев, Ари Калъчев и др. А Димчо Дебелянов му посвещава едно от най-известните си фронтови стихотворения – „Старият бивак”.

Експозицията продължава в Източното фоайе на сградата с девет витрини, в които са събрани книги от различни периоди на неговото творчество. Посетителите могат да видят още автентичното бюро и стола на Дамян Калфов, лични вещи и някои от любимите му рибарски принадлежности.

В деня на откриването на експозицията се проведе и научна конференция, докладите от която ще бъдат издадени в книга. За живота и многоликото творчество на Дамян Калфов говориха Катя Зографова, д-р Радка Пенчева, Стоян Райчевски и Славимир Генчев. Свои доклади изпратиха и проф. Хюсеин Мевсим от Анкарския университет (за дипломатическите години на Калфов в Цариград) и Чавдар Ангелов (за страстта на писателя към лова и риболова).

Гостите бяха поздравени от директорите на двете национални институции, доц. д-р Красимира Александрова и Атанас Капралов. А проф. Георгиев, който живее в САЩ и е тук специално за събитието, направи нестандартно обобщение за своя дядо: “Донесох неговия перфоратор за хартия. За мен този предмет е символичен за Дамян Калфов, който винаги е имал смелостта да прави дупки в системата.”

 

Дамян Калфов е роден на 26 октомври 1887 г. в с. Булгаркьой, Одринска Тракия, в семейство на строителен предприемач. Завършва Българската гимназия „Д-р П. Берон” в Одрин (1905) и известно време учителства, преди да завърши право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1915 г. Участва като доброволец в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Работи за кратко като помощник-библиотекар в Народната банка, после като съдия (1915-1920) и финансов инспектор в Министерството на финансите (1920-1924).

Калфов е аташе по печата в българската легация в Цариград (1924-1926). След това, до 1944-а, е чиновник в различни министерства, включително контрольор по отчетността в дирекцията на БДЖ, докладчик в Сметната палата и финансов инспектор. Литературата обаче е голямата му страст. Предпочита кратките форми. Освен разкази, пише и много фейлетони, повести за деца. Посвещава много от творбите си на риболова, другата му голяма страст. 

Изключително плодовит автор, още като студент Калфов започва да публикува във в. „Вечерна поща” (1912) и сп. „Българска сбирка” (1912). Сътрудничи на „Българан” (известно време е и негов редактор), „Барабан”, „Щука” и др. Автор е на сборниците с разкази „Под южното небе” (1917), „Съпрузи” (1921), „Индийският петел” (1928), „Едрата мряна” (за деца, 1930), „Вашите познати” (1932), „Втора младост” (1934), „Десантът при Шаркьой” (1934), „Огнената пещ” (1935), „Разкази на четиримата” (1935), „Светът е опак” (1935), „Твърде късичък роман” (1935), „В окопите” (1937), „Отсам окопите” (1938), „Първи сняг” (1938), „Край реката. Рибарски разкази” (1940), „Бойни другари” (1941), „Ние без маска” (1941), „Женитба” (1942), „Славни времена” (1943); на комедиите „Тигърът” (1930), „Ловецът Механдов” (1931) и „Сивата лисица” (1935), както и на повестите за деца „Марженка” (1938) и „Гора, малката сърничка” (1943).

След 9 септември 1944 г. издава „Хумористични разкази” (1948), „Избрани разкази” (1953), „Язовир” (разкази за деца, 1954), „Така ги видях” (разкази, 1954), „Сърничката Гора” (разкази за деца, 1955), „Избрани разкази” (1957), „Край реката. Разкази за въдичаря” (1959), „Сърничката” (разкази, 1960), „През моите очила” (разкази, 1961), „Носът на дядо Мраз” (разкази за деца, 1965), „Работливото Данче” (разказ за деца, 1965), „Герчо мексиканецът” (разкази за деца, 1966), „Славният въдичар” (разказ за деца, 1966), „Избрани разкази” (1967), „Дипломати” (комедия в 3 действия, 1968), „Изпуща ли се такъв шаран” (разкази, 1969, с предговор от Ясен Антов) и др.

Дамян Калфов умира на 17 юли 1973 г. в София.

 

Текст: Виолета Цветкова

Фотограф: Иван Добромиров

2017-10-26T12:10:18+00:00 26.10.2017|Изложби, Събития|

Този сайт използва бисквитки, за да направят употребата му по-удобна, по-приятна и по-сигурна. Чрез посещението си, вие се съгласявате с използването на бисквитки.