“БЪЛГАРСКАТА БОЙНА СЛАВА” БЕ ПРЕДСТАВЕНА В НБКМ

Книгата “Българската бойна слава” (издателство „Сиела”) бе представена вчера в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Авторите – младите сътрудници към сдружение “Българска история” Ивомир Колев, Мартин Чорбаджийски и Владислав Карагеоргиев, проследяват доста дълъг период от време. Събитията започват от битката при Онгъла през 680 г. и завършват с Втората световна война.

“Защо пишем? За да видим ежедневието на хората – на войника, който участва, на журналиста наблюдател, на тези, които вземат решение”, коментират авторите. И допълват: “Написаното се базира върху реални извори, върху обективната историческа истина, подплатена от допълнения, които да помогнат читателя да разбере обстоятелствата и времето.”

Публиката, която уважи премиерата на книгата в Централното фоайе на НБКМ,  беше активен участник в обсъждането на съдържанието и дългия период на бойни възходи и неуспехи в развитието на Българската държава. Бяха зададени въпроси за конкретни събития и обстоятелства от историята ни, мотивацията за написването на “Българската бойна слава”, както и митовете, които авторите са искали да развенчаят.

На финала на официалното представяне на книгата бе прожектиран клипа “Българското военно чудо”, подготвен от Мартин Стаматов.

Фотограф: Иван Добромиров

2017-11-23T16:51:40+03:0023.11.2017|Събития|

НОВИ БЪЛГАРСКИ ЕЛЕМЕНТИ В РЕГИСТЪРА „ПАМЕТТА НА СВЕТА” НА ЮНЕСКО

Два от общо 78-те нови елементи, включени в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света” за периода 2016-2017 г., са български. Комисията е одобрила предложените от България две номинации – Бориловият синодик от XIV в. от ръкописната колекция на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и Четириевангелието на цар Иван Александър от 1355-1356 г. от славянската ръкописна колекция на Британската библиотека в Лондон.

Номинацията на Бориловия синодик е изготвена от сътрудниците на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” на Националната библиотека, а чрез Националната комисия за ЮНЕСКО-България  беше предложено на Британската библиотека в сътрудничество с НБКМ да бъде издигната и кандидатурата на един от най-богато украсените български ръкописи от фонда на библиотеката в Лондон – Четириевангелието на цар Иван Александър (Лондонското четириевангелие). Двете номинации бяха представени през април 2016 г., а резултатите от избора на Международния консултативен комитет на ЮНЕСКО бяха обявени на 3 ноември 2017 г.

Програмата „Паметта на света” на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е създадена през 1992 г. с идеята да насочи вниманието на световната общност към опазването на писмената памет на човечеството. През 1997 г. необходимостта от идентифициране и регистриране на най-ценните и значими паметници дава начало на  Световния регистър „Паметта на света”. В него се вписват създадените през вековете неоценими документи, които са изградили съвременния ни свят такъв, какъвто е.

Първата приета номинация на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в регистъра „Паметта на света” е най-ранният книжовен паметник в славянската ръкописна колекция – Енинският апостол (края на X – началото на XI в.) Той е включен през 2011 г.

Текст: Елена Узунова

2017-11-17T14:44:17+03:0017.11.2017|Събития|

„Фабрикуване на съгласие” с Диана Димитрова в клуб „Писмена” на НБКМ

Медии, послания,  съзнание.Категории за добро и зло.

И как комуникацията често се превръща в манипулация?

Тези теми от години занимават Диана Димитрова – доктор по обществени комуникации и информационни науки. Тя работи като редактор, репортер, водещ на предавания и кореспондент на БНР, Дарик радио, Българската секция на БиБиСи. По време на Косовската криза през 1999 г. редица нейни анализи и интервюта са публикувани в БТА и вестник  „Капитал”.

         Всъщност точно работата й в Югославия е провокирала интереса към темата на книгата, която представихме  тази вечер в 20-то издание на клуб „Писмена” на НБКМ.

         На 350 стр.  в стилна,  черно-бяла книга, озаглавена  „Фабрикуване на съгласие.Как комуникацията става манипулация” се простират нейните сериозни научни аргументи и дълбоки анализи. Книгата  стига до нас  чрез  съдействието на Юлия Василева и нейното издателство „Холотера”.

         Разностранна литература – научна и художествена,  е  минала  през погледа на Диана Димитрова за изготвянето на този труд. Прави изключително впечатление колко коректно е изписана цитираната литература  и използваната библиография, интернет източниците, а също така и източниците на снимките.  Солидните проучвания и непосредствените  впечатления на  журналистката  се преплитат и в  резултат на това се появява една искрена книга, написана на образен и интересен език.

Дали по-лесно или по-трудно  се общува днес – във времето на информационните  технологии.Ориентираме ли се? Адаптираме ли се? Даваме ли си сметка за новите предизвикателства и възможности? А колко често сме потопени в послания, които съответстват на политически и икономически интереси в разрез с чисто човешките ни разбирания и потребности?

На тези въпроси отговори Диана Димитрова  обобщавайки, че „този, който владее умовете на хората и направлява техните емоции, той употребява обществата”.

Сериозни теми за размисъл, които авторката остави в умовете на всички нас  в  Световния ден на толерантността.

Текст:Стефка Рангелова

Фотограф:Иван Добромиров

2017-11-17T13:38:16+03:0017.11.2017|Клуб "Писмена", Събития|

ИЗЛОЖБАТА “КНИГИ, ПОСОКИ, ПУБЛИКИ” ГОСТУВА В СКОПИЕ

Пътуващата изложба “Книги, посоки, публики” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) в момента гостува на македонската Национална и университетска библиотека “Св. Климент Охридски” (НУБ) в Скопие. Откриването й на 9 ноември бе съпътстващо събитие от Шестата конференция на директорите на библиотеките от Югоизточна Европа и част от работната среща на експерти от двете институции през изминалата седмица.

“За мен е висока чест и удоволствие да представя изложбата „Книги, посоки, публики”, създадена с усърдие, но и с вълнуващо пристрастие от екипа на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – каза в словото си за откриването един от авторите на експозицията, гл. ас. д-р Бояна Минчева от отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в НБКМ. – Книжовната ни съкровищница грижливо съхранява и чрез своите специалисти представя при всяка възможност по различен начин и пред различни публики създаденото от търсещия човешки дух през вековете. Колекциите на отделите „Ръкописи и старопечатни книги”, „Български исторически архив” и „Ориенталски сбирки” към библиотеката имат своя специфика, изразена и отразена чрез различни посоки на експониране и възприемане… От името на директора на Националната библиотека, доц. д-р Красимира Александрова, и от свое име,  бих искала да благодаря на нашите любезни домакини от Националната и университетска библиотека “Св. Климент Охридски” в Скопие и специално на директора г-жа Сенка Наумовска, които ни предоставиха възможността да ви покажем тази скромна, но изразителна част от съкровищата на Националната библиотека  на България.”

Допълнителен жест към домакините от името на 10-членната ни делегация направи доц. Александрова. Тя подари на г-жа Наумовска дигиталната версия на личния бележник на Васил Левски, разработена в НБКМ по повод 180 г. от рожденито на Апостола.

“Книги, посоки, публики”, която представя част от най-ценните ръкописи, книги и документи от фондовете на НБКМ, бе посрещната с интерес както от македонските колеги, така и от директорите на националните библиотеки от Югоизточна Европа и официалните гости на конференцията. Акценти в дебатите на библиотечните ръководители бяха дигитализацията и съвременните методи за опазване на книжното богатство, които намериха естествено продължение в работното ателие, организирано по идея на НБКМ. В специално подготвени презентации опита си по темите споделиха директорът Красимира Александрова, Георги Бобев, ръководител на отдел “Дигитална библиотека”, и експертът от Реставрационния център Наталия Владинова. В работното ателие се включиха още Силвия Найденова, директор на Централната библиотека на БАН в София, както и колеги от Националната и университетска библиотека в Скопие. Срещата продължи с посещение в читалните, реставраторското ателие и фондохранилищата. В непринудени разговори бяха обсъдени актуални въпроси, свързани със съвременното състояние и дейности на структурните звена в двете библиотеки. На финала всички се обединиха в мнението си, че срещата и работното ателие са били изключително полезни за библиотечните специалисти. Обмяната на опит ще продължи с посещение на колеги от Македония в НБКМ в края на месеца.

Текст:Виолета Цветкова

2017-11-14T17:38:34+03:0014.11.2017|Събития|

НА ТЕАТЪР В БИБЛИОТЕКАТА С ОВАНЕС ТОРОСЯН

Само пет дни след джаз импровизациите на Венци Благоев и проф. Радулов, които слушахме на премиерата на новата книга на Веселина Седларска, Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” посрещна и зрители на моноспектакъл. Специално за тазгодишната Нощ на театрите на 5 ноември пространството на Пета читалня се превърна в сцена за две представления на “Harlem Shake” на Ованес Торосян.

Актьорът, роден в Ереван, Армения, но носещ и български гени, живее тук от 6-годишен. Семейството му идва в България заради кризата, сполетяла ги по време на военния конфликт в Нагорни Карабах през 90-те години на миналия век. Ованес и неговият брат Тигран (актьор в Театър “Българска армия”) завършват образованието си в София и избират да живеят тук, вместо да търсят щастието си на Запад, както много свои връстници. Това е и една от провокациите, родила авторския му моноспектакъл.

“Harlem Shake” е своеобразен бунт на актьора, който не знае къде за него е “вкъщи” (нито в Русия, нито в България, нито в САЩ), но изпитва обич към българската земя, традиции и ценности. Героите, в които се превъплъщава за около час и половина, са представителна извадка на познати ни до болка социални типажи: самодоволен фолкпевец, изживяващ се като “истински автор”, таксиметров шофьор, който “ги вози и ги знае всичките”, жител от “маалата”, който може “да ти преобърне изборите”, политик, на когото артистите са му в тежест, рапиращ тарикат… Смях през съзли е “Harlem Shake”, преди Ованес да “закове” всички, съчетавайки библейското “В началото бе словото” и Шекспировото “Останалото е мълчание”.

Идеята на актьора е да продължи да играе моноспектакъла си в различни български библиотеки. А може би отново и в НБКМ.

Текст: Виолета Цветкова

Фотограф: Иван Добромиров

2017-11-06T15:10:35+03:0006.11.2017|Събития|