БИБЛИОТЕКАТА ПРЕДСТАВЯ “БЪЛГАРСКАТА РЪКОПИСНА ТРАДИЦИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ”

Експозицията „Българската ръкописна традиция през вековете” бе открита в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в навечерието на един от най-обичаните и светли празници на българския народ – 24 май, деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. По своята отдавнашна традиция институцията отбелязва с изложба майските празнични дни, свързани с почитта ни към славянските първоучители. През 2018-а тя е част от поредицата културни събития за 140-годишнината от учредяването на националната ни библиотека.

Създаването на славянобългарската писменост, нейното разпространение и запазване е огромният принос на славянството и по-специално на българите към културата на Европа през вековете до съвремието ни. Както е известно,  първоначално в книжовната традиция на България е въведена в употреба глаголицата, но тя е изместена още към края на IX век от по-познатата и поради това по-удобна и по-лесна за усвояване графика, останала в историята с названието „кирилица”.

Ранната българска ръкописна книга (X – XI век) представя паметници, изписани с глаголическо и кирилско писмо. Разказът ни започва от съхраняваните в чужбина най-ранни глаголически паметници – богато украсените Зографско четириевангелие  и Асеманиево евангелие, преминава през изящната кирилица на Супрасълския сборник, деловия  устав на Савината книга, до Енинския апостол, най-ранния български ръкопис от фонда на Националната библиотека.

Българското ръкописно наследство до края на ХIII век и основната линия в създаването на богослужебните книги представяме чрез едни от най-богато украсените и изписани с калиграфско уставно писмо ранни ръкописи на колекцията ни, сред които са Добрейшовото четириевангелие, Пирдопският апостол и Аргировият триод.

През следващия XIV век калиграфията и миниатюрната живопис са в подем. От ръкописите на търновската дворцова библиотека, сред които са Манасиевата летопис от 1335-1345 г. и Лондонското (Иван-Александрово) четириевангелие от 1356 г., проличава въздигането на българската средновековна писмена традиция до високите постижения на изкуството на византийската книга. Сред ценните ръкописи от библиотечната колекция са Сборникът от 16 слова на св. Григорий Богослов, Паренесис на св. Ефрем Сирин, Бориловият синодик (Палаузов препис). Открояват се нови графични образци на българската кирилица, характерни за Търновската книжовна школа.

Българската ръкописна книга през ХV-XVIII век представя паметници, създадени в различните книжовни центрове по нашите земи – Рилския, София с околните й манастири, калиграфско-художествените школи в Етрополе, Карлово и Кукленския манастир, Котленския книжовен център. Дамаскините, различните по вид сборници със смесено съдържание и апокрифите обогатяват представата за типологичното разнообразие, характерно и за народната книжнина. През 1765 г. Софроний Врачански прави първия препис на История славянобългарска, подготвила духовното ни израстване и националното ни освобождение.

Ръкописната книжнина, създадена във века на Възраждането, е отражение на все по-голямата необходимост от учебна, църковно-певческа, нравствено-поучителна и светска литература и е израз на художествено-естетическите потребности на българина. Чрез ръкописните преписи и новобългарските преводи на съчинения от различни жанрове се подготвя осъществяването на бъдещи печатни издания, които да образоват, възпитават и развличат възрожденския читател.

За осъществяването на настоящата изложба работиха няколко екипа. Сътрудниците на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” Нона Петкова, Росица Кирилова, Елена Узунова и Бояна Минчева създадоха концепцията на експозицията и направиха подбора на паметниците. Дигиталното заснемане на изображенията от оригиналите беше дело на колегите Красимира Иванова и Иван Добромиров от Дигиталния център на Библиотеката, оформлението на таблата бе направено от Борислав Захов и Марчела Борисова. По художественото експониране на оригиналите във витрините работиха Нона Петкова, Наталия Владинова и Росица Кирилова. Благодарността ни е и за колегите от Българския исторически архив на НБКМ, които предоставиха оригинали от своята колекция „Портрети и снимки”.

Текст: Елена Узунова

Фотограф: Иван Добромиров

2018-05-22T15:19:36+00:00 22.05.2018|Изложби|

УВАЖАЕМИ  ЧИТАТЕЛИ,

НАЦИОНАЛНАТА  БИБЛИОТЕКА ВИ  ПОЗДРАВЯВА  С  ДЕНЯ  НА  БЪЛГАРСКАТА  ПРОСВЕТА  И  КУЛТУРА  И  НА  СЛАВЯНСКАТА  ПИСМЕНОСТ   24   МАЙ.

 

В  ПРАЗНИЧНИЯ  ДЕН  БИБЛИОТЕКАТА  НЯМА  ДА  ОБСЛУЖВА  ЧИТАТЕЛИ.

 

2018-05-22T12:27:14+00:00 22.05.2018|Новини|

“КНИГИ, ПОСОКИ, ПУБЛИКИ” ГОСТУВА В БРАТИСЛАВА

Една от най-интересните експозиции на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” – “Книги, посоки, публики”, гостува в Братислава по повод майските празници на духовността и националната ни просвета и култура. Тя бе открита в Българския културен институт (БКИ) в словашката столица от двамата директори – доц. д-р Красимира Александрова и Ваня Радева.

Специални гости бяха посланикът на Република България в Словакия, Н.Пр. Йорданка Чобанова и пълномощният министър Виктория Меламед, представители на други дипломатически мисии, на българската общност и на културни институции в града. “Благодарим за изключителната възможност да се докоснем до съкровищата на Националната библиотека” – това и още много подобни послания, записани в почетната книга на БКИ, свидетелстват за интереса към експозицията, посветена на безценните колекции на НБКМ с ръкописи, старопечатни книги и исторически документи.

Предстои гостуване на “Книги, посоки, публики” в Банска Бистрица и други словашки градове.

Фотограф: Андрей Требатицки

2018-05-21T12:56:29+00:00 21.05.2018|Събития|

АТРАКЦИЯ С ПЕЧАТАРСКАТА ПРЕСА НА ГУТЕНБЕРГ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Стотици посетители в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” от вчера се наслаждават на демонстрациите с печат на Гутенбергова преса върху ръчно изроботена хартия по метода на нейния откривател Цай Лун. Създателят на копието на оригиналната преса от 15 век – Диян Павлов-Джими, посреща гостите на Библиотеката, облечен в ефектен костюм от епохата. А с дългата си бяла брада изглежда като преродил се в наши дни Йоханес Гутенберг.

Джими е сладкодумен разказвач, който не само споделя истории около създаването на първата печатарска преса, а и повежда слушателите си на своеобразен “поход на буквите” през хилядолетията. Разказите му придружават информацията от авторската му изложба “Преди Гутенберг и след това”, открита вчера в Западното фоайе на Библиотеката. С помощта на 50 табла и множество предмети, свързани с писаното слово, експозицията проследява появата и развитието на различните писмености, както и на средствата, начините и материалите за писане – от Месопотамия и Шумер, през Китай и Египет, Елада и Рим, Средновековието, Европейския Ренесанс и Българското Възраждане, до изобретателя на системата за тиражирано книгопечатане Йоханес Гутенберг и съвременната пачатарска техника.

Диян Павлов – Джими е свободен артист и работи по изложбата повече от 10 години. Той е създател и на Творителница “О’Писменех!” в град Плевен, редовно посещавана от ученици и туристи. Пред тях той изнася цял спектакъл, в който сменя различни костюми според писмеността и материалите, за които разказва. Независимо дали е Цай Лун, Йоханес Гутенберг или Константин-Кирил Философ, на финала просветителят от 21 век задължително получава продължителни аплодисменти.

Демонстрациите на Диян Павлов-Джими в Националната библиотека ще продължат до 24 май. В Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост той ще посреща гостите между 12:00 и 14:00 часа, веднага след официалното тържество, организирано от Столичната община пред паметника на светите братя Кирил и Методий.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-05-18T17:02:03+00:00 18.05.2018|Изложби|

СЪЮЗЪТ НА ПЕЧАТАРИТЕ ВРЪЧИ ГОДИШНИТЕ СИ НАГРАДИ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Агенция “Ропринт” на Емил Петков и агенция “Елидис” на Лиляна Танчева са тазгодишните носители на годишните награди на Съюза на печатарската индустрия в България (СПИБ). Отличията бяха връчени снощи на церемония в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Победителите в двете категории – “Печатар на годината” и “Търговец на годината”, получиха своите статуетки (миникопие на Гутенберговата преса), от председателя на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм, г-н Петър Кънев.

Наградите на Съюза на печатарската индустрия в България се присъждат от 14 години насам. За четвърти път домакин на церемонията е Нациоалната библиотека, което я превръща в традиционен партньор на събитието. Поздрав от името на институцията към наградените отправи директорът доц. д-р Красимира Александрова.

В знак на благодарност за доброто сътрудничество председателят на Управителния съвет на СПИБ – Красимир Илиев, и главният секретар инж. Румен Трифонов обявиха, че Съюзът ще дари средства за реплика на Гутенбергова преса за откриването на Музей на книгата в НБКМ. Тя ще бъде изработена от Диян Павлов-Джими, създател на Творителница “О’Писменех!” – Плевен. Той е и автор на изложбата “Преди Гутенберг и след това”, която беше открита след церемонията в Западно фоайе на Библиотеката. Експозицията, гостуваща по идея на главния редактор на сп. “Полиграфия” – Екатерина Николова, ще бъде отворена за посетители до 24 май, включително. 

Фотограф: Иван Добромиров

2018-05-18T12:00:16+00:00 18.05.2018|Събития|

ТОНЯ БОРИСОВА ПРАЗНУВА 50 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА В НБКМ

Поетесата, актриса и изпълнител на народни песни Тоня Борисова покани приятели и почитатели на вечер, посветена на 50-годишнината от началото на творчестките й изяви на сцена. Тя изнесе музикално-поетичен спектакъл, в който представи откъси от най-новата си книга “Път от светлина в безкрая” под акомпанимента на пианиста Светлин Христов. 

Тоня Борисова е родена на 13 ноември 1952 г. Завършила е българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” и кинопедагогика във ВИТИЗ „Кр. Сарафов”. Има над 400 публикации в литературния и периодичен печат, по нейни текстове са композирали  Марин Големинов, Александър Йосифов, Кирил Стефанов, Стефан Диомов и др. Стиховете й са превеждани на френски, немски, английски, украински, сръбски, руски, португалски, турски и други езици.

Поетесата е наследница на Захарий Стоянов – факт, който Национална библиотека отбеляза с малка експозиция с издания от автора на “Записки по българските въстания”.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-05-18T13:16:23+00:00 18.05.2018|Събития|