МАЯ МАНОЛОВА И МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ С НАГРАДИ ЗА ЛИДЕРСТВО

Традиционните годишни награди за личен принос в лидерството на името на Стефан Стамболов бяха връчени вчера на церемония в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Техни носители за 2017 г. са омбудсманът на Република България Мая Манолова (в категорията за държавност) и Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай (за духовност).

Отличията се присъждат от селекционна комисия на Института за изследване и развитие на лидерството в информационна среда към Университета по библиотекознание и информационни технологии и Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките. Сред досегашните носители на Почетния знак „За лидерство” са президентите Желю Желев и Георги Първанов, патриарсите Максим и Неофит, министър-председателят Бойко Борисов, кметовете на София и Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, акад. Антон Дончев, акад. Светлин Русев, проф. Андрей Пантев и други.

След церемонията по награждаването в Централното фоайе на НБКМ бе проведена ХІI научна сесия по проблеми на лидерството на тема: „Мобилност на елитите на Прехода (1989-2017)”. Със свои доклади в нея участваха проф. Александър Маринов от СУ „Св. Климент Охридски”, проф. Стоян Денчев, ректор на УниБИТ, и чл.-кор. проф. Васил Проданов от УНСС и др.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-01-31T13:53:50+00:00 31.01.2018|Събития|

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ПОКАЗА РЪКОПИС ОТ XIX ВЕК В РАЗГРАД

Ценен ръкопис от фонда на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) бе представен в Художествената галерия „Проф. Илия Петров” в Разград. Така нареченият Разградски сборник на Христофор Никович от началото на ХIХ век е включен в откритата вчера изложба „Разград по време на руско-турските войни от XVIII и XIX век”.

“Ръкописът (НБКМ 1087) е изпълнен с различни летописни бележки, отнасящи се до събития от общата стопанска, църковна и военна история. Те засягат основно Североизточна България (Шумен, Разград, Велико Търново, Варна, Русе). Летописът дава сведения най-вече за събитията около руско-турските войни в първата половина на XIX век. Включена е и информация за ражданията на деца в Разград през 1833-1857 г. Преди да постъпи в НБКМ, книгата е била притежание на разградския жител Георги Мирчев”, обяснява д-р Бояна Минчева, ръководител на отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в НБКМ.

Освен ръкописа на Христофор Никович, в експозицията са включени експонати от Регионалния исторически музей в Разград и от Историческия музей в Тутракан, съобщи директорът на разградския музей Галена Радославова. Уредникът в музея Иво Стоянов уточни, че изложбата разказва и за обществено-икономическото развитие на Разград, включително за барутната фабрика, съществувала в града между 1843 и 1877 г. „Разград по време на руско-турските войни от XVIII и XIX век” ще остане отворена за посетители до 3 март.

2018-01-31T13:14:13+00:00 29.01.2018|Събития|

ВЕЧНИЯТ ВЪПРОС И ЛЮДМИЛА ФИЛИПОВА

Тя е крехка и млада, излъчваща сияние, преливаща от идеи и енергия.
И безспорно талантлива! Людмила Филипова снощи бе гост на клуб „Писмена” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

След силния си и впечатляващ дебют през 2006 г. с романа „Анатомия на илюзиите”, досега Людмила Филипова е издала 11 книги, при това в многобройни тиражи. Отличена е с наградата „Славянска книга” на престижния международен писателски конкурс “Югра”, в който участват десетки белетристи и поети от Русия и Балканите. Романите й се радват на успех в Америка, Русия, Сърбия, Гърция, Румъния, Кипър и Турция. Тя е и „Жена на годината” за 2011-а, номинирана е в международни конкурси за литература, по нейни романи се пишат сценарии за филмови продукции.

В края на 2017-а издателство „Enthusiast” издаде най-новата й книга – „Смисълът”, която от ноември досега претърпя три издания. „Романите на Людмила Филипова се  радват на много голяма аудитория.От една страна, читателите ѝ вярват, от друга – тя успява да предаде научните факти по вълнуващ начин именно чрез сюжетната линия.”, каза Виктория Бисерова, управител на „Enthusiast”.

Романът „Смисълът” разказва история за живота след години, който обаче строим днес. В книгата се сблъскват минало и бъдеще, наука, реалност и философия. Четем, отгръщаме страница след страница, удивляваме се на стила и знанията на Людмила Филипова и ни боли за нашата Земя, която съзнателно опустошаваме. Днес създаваме машини и изкуствен интелект, създаваме нови хора в лабораториите, без да допускаме, че всичко това след време може да ни унищожи.

Но надежда има! Дава я отново Людмила Филипова във финала на книгата. Най-развитата технологично раса в галактиката трябва да усвои най-важния урок – „да вярва в бъдещето на хората и в смисъла на тяхното съществуване”.

Гостите на Клуб “Писмена” от сърце аплодираха очарователната писателка, която въпреки своята младост, не спира да търси отговор на вечните въпроси. Благодарихме й за автографите и проявеното с лекота специално отношение към всеки от нас. Пожелахме й успех в предстоящото пътуване до Антарктида – там, където преди време Людмила Филипова остави своето послание към бъдещите поколения във времевата капсула.

Текст: Стефка Рангелова

Фотограф: Иван Добромиров

2018-01-25T13:20:07+00:00 24.01.2018|Клуб "Писмена", Събития|

Съобщение

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

ИНФОРМИРАМЕ ВИ, ЧЕ ОТ НАСТОЯЩАТА 2018 ГОД. ОБИЧАЙНАТА МЕСЕЧНА ПРОВЕРКА НА ФОНДОВЕТЕ НА

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“

ЩЕ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ВСЕКИ ПОСЛЕДЕН ПОНЕДЕЛНИК НА МЕСЕЦА.

НА 29 ЯНУАРИ (ПОНЕДЕЛНИК) БИБЛИОТЕКАТА НЯМА ДА РАБОТИ С ЧИТАТЕЛИ

2018-01-24T11:04:31+00:00 24.01.2018|Новини|

СТАРИТЕ КАРТИ “ГОВОРЯТ” ЗА ЕВРОПА В БИБЛИОТЕКАТА

Територията е една и съща, но нищо върху нея не е еднакво през различните периоди от развитието на Стария континент. Преместват се хора, а с тях и границите. Как и кога – това разкрива изложбата “Европа в старите карти”, която бе открита снощи в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Тя представя част от дарението на инж. Любен Божков, направено през 1953 г. и дало основата на днешната ни богата картографска колекция (10 700 единици).

Подредените в Централното фоайе карти обхващат времето от XIII до XIX век. Те са изработени в престижни ателиета от най-добрите за времето си европейски картографи и гравьори. Във витрините могат да се видят 12-те оригинални географски карти, с които е илюстриран и календарът на НБКМ за 2018 г. Сред тях са Карта на Древна Тракия, изработена от Абрахам Ортелиус в Антверпен, 1585; Карта на Османската империя от Теодор Данкертс (Амстердам, 1690); Карта на част от Балканския полуостров от Джакомо Кантели (Рим, 1689); Карта на победите на руската армия по време на войната срещу Османската империя (1735-1739) от Тобиас Конрад Лотер (Аугсбург, 1770); Карта на долното течение на р. Дунав с част от българските земи от Йоан и Гилелмо Блау (Амстердам, втора половина на XVII в.); Карта на Източното Средиземноморие от Юстус Данкертс (Амсетрдам, 1690); Карта на европейските провинции на Османската империя от Питер Шенк, Амстердам, 1720) и др.

В отделни витрини са изложени и 10 копия на други карти от дарението на инж. Божков. Всички експонати отразяват исторически, политически и икономически процеси, протичали през вековете на Стария континент, на Балканския полуостров и по българските земи.

Почетно място в експозицията заема кътът, посветен на инж. Любен Божков. Благодарение на неговия внук – също Любен Божков, посетителите могат да видят лични вещи, снимки и публикации от архива на дарителя. За първи път се показват фотографии от албума на фамилия Божкови, благодарственото писмо от цар Фердинант по повод книгата „Съобщителните средства на България” от инж. Божков, измервателен инструмент нониус и термохигрограф, с които той си е служил. Любопитен акцент са оригиналните негови шаржове, дело на приятелите художници Александър Божинов и Константин Щъркелов. В експозицията са и две репродукции на творби от Александър Добринов, свързани с дейността на Любен Божков като председател и гуверньор на Ротари клуб-България.

“Днешният ден е много различен и в по-нестандартен формат. Започнахме годината с календар, от който се роди и идеята за “Европа в старите карти”. Но всичко това дължим на една изключителна личност – инж. Любен Божков. Макар малко позабравен, оказа се, че когато има добра воля, споменът се връща. И така, от 1953 г., едва сега за пръв път се говори за неговото безценно дарение”, заяви на откриването на изложбата директорът доц. д-р Красимира Александрова.

Юлия Карадачка, ръководител на екипа, подготвил изложбата, припомни най-важните моменти от биографията на инж. Божков, който успява “да съчетае сухата материя на техническите науки с интереса си към литературата и изкуството”. Роден през 1880 г., той е истински строител на България от първата половина на ХХ век. Ненапразно е наричан “геополитикът на българските железници”. Негова е заслугата и за изграждането на пристанищата във Варна и Евксиноград. Бил е не само предприемач, а и учен, университетски преподавател, картограф и меценат.

“Страшно съм щастлив, че скромната ни фондация може да работи с Националната библиотека и че тя обръща внимание на един голям българин. Представете си само какво доверие е имал той към тази институция, за да дари именно на нея своята колекция от карти”, сподели Иван Сариев, управител на фондация “Пчелен кошер”, партньор в реализирането на календара и изложбата.

Цвятко Кадийски припомни дейността на инж. Божков като виден ротарианец и благодари от името на Ротари клуб-София, че изложбата не пропуска тази различна страна от живота на дарителя.

Нека припомним и житейското кредо, което инж. Божков следва през целия си професионален път: “Обичай ближния си, радей за града си. Бъди добър и услужлив гражданин в професията и обществото, бъди морален в делата си, бъди отечестволюбец. Търси между другите народи хора с добра воля, търси сближение, за да има на земята мир и между человеците благоволение.”

Инж. Любен Божков си отива от този свят в края на юни през 1959 г. – дни, преди да бъде обявен за член-кореспондент на БАН. Изложбата с карти от неговото дарение може да се разгледа в Националната библиотека до 4 февруари 2018 г.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-01-23T16:09:10+00:00 23.01.2018|Изложби, Събития|

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ПРЕДСТАВЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕВОДИ НА МИХАЙ ЕМИНЕСКУ В КРАЙОВА

Ценни издания с поезия и проза на Михай Еминеску в превод на български език представя Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) в румънския град Крайова. Книгите са част от изложба, открита по повод Националния ден на културата на Румъния, 15 януари. Експозицията е създадена съвместно с Регионалната библиотека „Христо Ботев” във Враца и домакините от Библиотека „Александър и Аристия Аман” в Крайова.

Един от най-интересните томове в двуезичната изложба “Еминеску – поет национален, поет универсален” е сборникът “Българска звезда” (изд. 1905) със стихотворение на Стоян Михайловски, в което той прави паралел между четирима поети – Михай Еминеску, Шандор Петьофи, Едгар Алън По и Андре Шение. От фонда на НБКМ са и два сборника от 1955-1956 г. с избрани творби на именития румънски поет в превод на Борис Колев, както и “Смей се, палачо” (изд. 1990) в съставителство и превод на Радой Ралин.

Преведена на повече от 50 езика, поезията на Еминеску навлиза в България през 1894 г. с първия превод на стихотворението „Сънливите птиченца”. През 1970-а е публикавуна обширна статия със сравнителен характер, в която Илия Конев прави паралел между Христо Ботев и Михай Еминеску. А през 2016 г. излиза книга с избрана негова проза „Бедният Дионис” със съставител и преводач Огнян Стамболиев. В текстовете си „последният европейски романтик” обхваща философски, социални, исторически и психологически въпроси, които поставя и решава в духа на романтичните традиции от XIX в.

На официалното откриване на “Еминеску – поет национален, поет универсален” в Трансграничния център за информация и комуникация Долж-Враца, град Крайова, присъстваха експертите от НБКМ Мая Димитрова и Петър Петров, както и колеги от Регионалната библиотека във Враца. Домакините ги запознаха и с други редки и ценни издания на местнита Библиотека „Александър и Аристия Аман”.

2018-01-17T17:42:47+00:00 17.01.2018|Изложби, Събития|