Съобщение

Уважаеми читатели,

Български информационен консорциум организира временен пробен достъп до списанията Central and Eastern European Online Library (CEEOL) за 34 институции в страната.

Достъпът е до 28.02.2018 г. и се осъществява чрез IP мрежата на Националната библиотека от адрес: www.ceeol.com . 

CEEOL осигурява достъп до научни списания и електронни книги в областта на хуманитарните и социалните науки. Цялото съдържание или е от Централна, Източна и Югоизточна Европа, или се отнася за тази част от света. В момента базата данни включва 1837 заглавия списания, като българските са 118.

2018-02-12T18:44:49+03:0012.02.2018|Новини|

ИСТОРИЦИ ОТ СЪРБИЯ ПОСЕТИХА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Петдесет представители на Дружеството на историците на Рашка област, Сърбия, гостуваха на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Сред тях бяха не само специалисти по история, а и библиотекари от Народната библиотека „Стефан Първовенчани”, обществени работници, преподаватели, ученици и свещеници от Кралево и околните места. Севда Накова запозна сръбските гости с историята и пространствата в сградата на Националната библиотека, а гл. ас. Бояна Минчева – с ценни старопечатни издания от библиотечния фонд.

Посещението е част от поклонническо пътуване до София и Велико Търново. Освен НБКМ, групата от Сърбия посети и православните храмове “Св. Неделя”, “Св. София” и “Св. Александър Невски” в столицата.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-02-09T16:57:57+03:0009.02.2018|Събития|

Съобщение

Днес, 7 февруари 2018 г., в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” бе подписан Колективен трудов договор между директора на Националната библиотека доц. д-р Кр. Александрова и двете синдикални организации в библиотеката КНСБ и КТ ”Подкрепа”.

Договорът е за срок от две години и влиза в сила от 1 януари 2018 г.

2018-02-07T18:27:56+03:0007.02.2018|Новини|

ИЗЛОЖБА ЗА КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ СЪБРА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ, МИТРОПОЛИТ И ДЕПУТАТИ В НБКМ

Вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова, Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим, кметът на Община Кресна, г-н Николай Георгиев, депутати, кинодокументалистът проф. Светослав Овчаров и обществени дейци се събраха днес на откриването на изложбата “140 години Кресненско-Разложко въстание” в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Събитието се провежда под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България.

Експозицията е съвместно дело на Община Кресна и НБКМ и се състои от две части – 21 фототабла, подготвени от Регионалния исторически музей в Благоевград, и шест витрини с документи и книги от фонда на Библиотеката. Чрез множество снимки, писма и архивни материали таблата проследяват събитията от периода 1878-1879 г. – от подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878), през последвалия Берлински договор (1 юли 1878), започналата съпротива срещу разделянето на българските земи, създаването на комитетите “Единство” и избухването на Кресненско-Разложкото въстание, до трагичното му потушаване.

Посетителите могат да се запознаят с дейността на видни личности през този период като Стефан Стамболов, Коста Паница и Никола Обретенов, екзарх Йосиф, митрополитите Натанаил Охридски, Мелетий Софийски и Кирил Скопски, началника на щаба на въстанието Димитър Попгеоргиев, Ильо войвода и др. В ръкопис на финалното табло откриваме скръбта на кресненци след кървавата развръзка: “Жална Кресна… Много страда! Грозни жертви скъпи дала!

Експерти от НБКМ (Александър Мошев, Руслан Иванов, Нона Петкова, Росица Яначкова и Ана Евстатиева) представят във витрините множество ценни документи за събитията около Кресненско-Разложкото въстание. Изложени са карта на Балканския полуостров според решенията на Берлинския конгрес от 1878 г., литографията „Мизия, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес” на художника Николай Павлович, протокол за сформирането и правата на въстаническия команден състав на Кресненско-Разложкото въстание в село Влахи (20 октомври 1878), призив към съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес, писмо от Натанаил Охридски до Марин Дринов с молба за осигуряване на средства за финансиране на въстанието (8 януари 1879, Кюстендил), снимки и автобиографии на участници във въстанието, изследвания на българския патриарх Кирил, Дойно Дойнов, ген.-майор Никола Ив. Чолаков и Стоян Райчевски, посветени на Кресненско-Разложкото въстание.

Паната, които виждаме в тази зала, не са само свидетелства за историята ни. В тях можем да прочетем много българщина, национален дух и героизъм в едни от най-трудните моменти от нашата нелека история – онези години веднага след Руско-турската освободителна война, малко преди и след Берлинския конгрес, когато току-що извоюваната свобода е жестоко изтръгната заради политически интереси и имперски амбиции – заяви в словото си вицепрезидентът Илияна Йотова. – Кресненско-Разложкото въстание остава малко познато. Незаслужено! Защото след Руско-турската освободителна война то е първият акт за формиране на единната българска нация. Оттук нататък ще започнат почти половин вековните битки за национално освобождение, години на борба, в които има много родолюбие и жажда за свобода (…) Тази изложба е невероятен родолюбив акт. Колкото повече хора я посетят, колкото повече млади хора я видят, толкова повече ще пребъде и България!”

Дядо Серафим припомни, че “в основата на организацията на това въстание са духовници от македонските епархии на нашия български народ, които със своя пламенен дух успяват да предизвикат действия у хората и да ги подтикнат към себежертвеност, към проява на истинската, съвършена християнска любов, която изисква да полагаме душите си за ближния”.

Доц. д-р Красимира Александрова, директор на НБКМ, цитира думи от апела на “Привременното българско управление”, които ясно говорят за духа на онези съдбоносни времена: “И така, братя, настана веч време и кога да покажем себе си, че сме народ, достоен за свобода, че во нашите жили не е престанала да тече кръв от Крума и Симеона…” И допълни: “140 години по-късно тези думи звучат като призив за единство, родолюбие и свободолюбие, които да ни съхранят като народ.

На финала на официалната церемония кметът на Обищина Кресна – Николай Георгиев, заяви, че “по своя размах Кресненско-Разложкото въстание се родее единствено с Априлската епопея от 1876 г., а по броя на жертвите, опожарените населени места, зверствата и прокудените от роден край бежанци, историческите факти му отреждат дори по-горно място”.

Изложбата “140 години Кресненско-Разложко въстание” ще остане в Националната библиотека до 13 февруари.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-02-05T20:22:37+03:0005.02.2018|Събития|

“ПОСВЕТЕН НА ОТЕЧЕСТВОТО” ГОСТУВА ВЪВ ВЕЛИНГРАД

“Посветен на Отечеството” – пътуващата изложба, която Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) създадена по повод 180-годишнината от рождението на Васил Левски, в момента може да се разгледа във Велинград. Тя беше експонирана първо в местното Средно училище “Васил Левски” и открита от д-р Камелия Божилова, архивист в отдел “Български исторически архив” на НБКМ. А до 14 февруари ще бъде отворена за посещение в сградата на Общинското читалище “Св. св. Кирил и Методий – 1905”, което е и инициатор за гостуването на изложбата в навечерието на 145-ата годишнита гибелта на Апостола.

Това е шанс за повече хора да се докоснат до ценни библиографски документи за човека, посветил себе си и целия си живот на Отечеството, отбелязват медиите във Велинград. Централно място в експозицията заемат Протоколът от заседанията на Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), проведено в Букурещ от 29 април до 4 май 1872 г., фотография на Васил Левски с участници във Втората българска легия и печат на БРЦК.

С ПИСМАТА НА ДЖОВАНИ КИАРОМАНИ – ОТ ВИЕНА ДО БУРСА

Представянето на книгата „Джовани Киаромани и неговото пътуване от Виена до Бурса през 1659 г.” (изд. “Парадигма”, 2017) препълни Заседателната зала на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) в последната вечер на януари. Изданието е красиво оформено, качествено отпечатано и се появява на бял свят благодарение на финансовата подкрепа от Италианския културен институт в София.

В своето представяне на книгата проф. д.н. Орлин Събев подчерта, че този своеобразен епистоларен пътепис е изключително ценен, защото в него за първи път се публикуват писмата на Киаромани както на оригиналния им италиански език, така и в български превод. Проф. Александър Костов, директор на Института по балканистика с център по тракология на БАН, и доц. Йорданка Бибина, председател на секция “Културна история на балканските народи” в същия институт, наблегнаха на приноса на доц. Пенка Данова като съставител и преводач на книгата.

Доц. Данова прочете стихове от писмата, отразяващи впечатленията на младия италианец от чара на местните жени, които среща по пътя си. Сеньора Луиджина Педди, директор на Италианския културен институт в София, отбеляза значението на книгата за разбирането на историческите връзки между българския и италианския народ.

Издателят Живко Кушев сподели пред многобройната публика радостта си от работата по “Джовани Киаромани и неговото пътуване…” и гордостта си от постигнатия резултат. Доц. Любомир Георгиев от НБКМ изтъкна, че писмата на Киаромани се съхраняват във фонда на проф. Марин Дринов в Българския исторически архив към Националната библиотека.

Мястото и времето за представянето на книгата са избрани неслучайно – през 2018 г. се навършват 180 г. от рождението на проф. Дринов и 140 г. от учредяването на Народната библиотека на България, за което възрожденецът има голяма заслуга.

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-02-01T14:26:27+03:0001.02.2018|Събития|