ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕБЛИДА ПОСЕТИХА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Дванадесет членове на ЕБЛИДА – Европейско бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации, посетиха Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. С помощта на експертите гл. ас. Бояна Минчева, Мария Кършийска, доц. Любомир Георгиев и зам.-директорите доц. Антоанета Тотоманова и д-р Марчела Борисова гостите се запознаха със сградата и колекциите на институцията, с инсталираната наскоро камера за обезпаразитяване на документи по системата “Аноксия”, както и с пътуващата експозиция “Книги, посоки, публики”.

Представителите на ЕБЛИДА бяха в София по повод провеждането на Кръгла маса на тема “Авторско право и библиотеките”. По време на форума бе приета декларация, озаглавена “Европа има нужда от своите библиотеки”, в която се казва:

Европейските правителства и институции трябва да включат културата в следващата Многогодишна финансова рамка, като по този начин гарантират, че опазването и популяризирането на документалното културно наследство в аналогов и цифров формат ще бъде подкрепено в необходимата степен чрез бюджета и законодателството на всяка страна.

(…) Европа трябва да извърши адекватна на съвременното развитие реформа в авторското право, която подкрепя учещите, създателите и иноваторите на бъдещето, а не негативните пазарни механизми на миналото.

(…) Европа трябва да оцени потенциала на библиотеките като обучителни центрове за умения, особено в областта на цифровата, медийната и информационната грамотност и да осигури тяхното пълноценно и ефективно участие в европейските инициативи за социално и регионално развитие.”

2018-02-28T15:34:11+03:0028.02.2018|Събития|

ИЗЛЕЗЕ БРОЙ 1/2018 НА СП. “БИБЛИОТЕКА”

Първият брой на сп. “Библиотека” за тази година вече е факт. В него са поместени специализирани текстове като “120 години Закон за задължителното депозиране в България” от Антоанета Тотоманова и Красимира Александрова, “Изпълнение и прилагане на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения за периода 2012–2017 г. Преглед и анализ” от Цецка Янакиева-Иванова и Ефросина Ангелова-Пенкова, “Книги под печат и издатели в системата ISBN за 2017 г. Статистически анализ по данни от Националния регистър на издаваните книги в България” от Радослава Стефанова, Валидирането на знания и умения в областта на културното наследство като предпоставка за приобщаване” от Милена Колева-Звънчарова и “България и Индия в книги и архивни документи от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” от Любомир Георгиев, както и библиографски справки, подготвени от Величка Шардина.

В изданието са публикувани и статии, свързани със събития от културия афиш на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, като “Сeмиозис на Умберто Еко. Нишката на Ариадна и личността в лабиринта на информацията: Кадастър на универсалното знание” от Александра Куманова, “Изложбата „Европа в старите карти” от дарениeто на инж. Любен Божков” от Юлия Карадачка и “Срещи с Людмила Филипова и с Мадлен Алгафари” от Стефка Рангелова.

Интерес представляват и статиите “По следите на 205-те номерирани екземпляра” от Петър Величков по повод 150 г. от рождението на Мара Белчева, “Двете съпруги на писателя Петко Росен” от Соня Кехлибарева и “Неизвестен вестник, редактиран от проф. Анастас Иширков” от Пело Михайлов, посветена на 150-годишнината от рождението на първия български географ.

Крайният срок за абониране за шестте книжки на сп. “Библиотека” за тази година е 30 март 2018 г.

2018-02-27T11:59:17+03:0027.02.2018|Събития|

Съобщение

 

УВАЖАЕМИ  ЧИТАТЕЛИ,

ПОРАДИ  МЕСЕЧНА  ПРОВЕРКА НА  ФОНДОВЕТЕ

НА 26  ФЕВРУАРИ  (ПОНЕДЕЛНИК)

НАЦИОНАЛНАТА  БИБЛИОТЕКА „СВ.  СВ.  КИРИЛ  И  МЕТОДИЙ“

НЯМА  ДА  РАБОТИ  С  ЧИТАТЕЛИ

2018-02-23T17:39:41+03:0023.02.2018|Новини|

ПОЧИНА ПРОФ. РАДКА КОЛЕВА, ДИРЕКТОР НА НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА „ИВАН ВАЗОВ“ – ПЛОВДИВ

 

Дългогодишният директор на пловдивската Народна библиотека “Иван Вазав” – проф. Радка Колева, почина на 75-годишна възраст. Отиде си уважаван специалист и общественик, чийто професионален и творчески път бе свързан и с Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София.

Радка Колева е родена на 26 септември 1943 г. в с.Чехларе, Пловдивска област. Завършва висше образование в Института по културата в Ленинград (днес Санктпетербургски държавен университет по култура и изкуство). Професионалният й път в Народната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив започва в отдел „Обслужване”, а по-късно работи в Справочно-библиографския и информационен отдел. През 1976 г. специализира в Националната библиотека на Франция. Проучва опита на водещи библиотеки в Чехия, Германия, Полша, Унгария, Великобритания и Италия и го прилага в България.

От 1978 г. Радка Колева е заместник-директор, а от 1988 г. – директор на Народната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив и успява да я утвърди като водеща културна институция не само в града, но и в цялата страна. Колегите й я помнят и като съвестен изследовател и научен работник в сферата на библиотекознанието, книгознанието и разкриването на книжовно-документалното наследство на НБ “Иван Вазов”. Тя защитава докторска дисертация през 1985 г. През 1989 г. получава научното звание „Старши научен сътрудник” II степен. Преподава във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” и в Университета по библиотекознание и информационни технологии, където през 2008 г. става професор.

Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” се превръща в „дом” за творческа реализация и изяви на Радка Колева. Повече от 30 години тя е активен участник в работата на Научната секция по библиографознание на институцията, несменяем член е на нейния Научен съвет и на Съвета на директорите на големите научни библиотеки (през 80-те и началото на 90-те години на ХХ век). Своите възгледи за „важността и близостта на двата културни института, които са вървели винаги заедно през годините – от  тяхното създаване, та до днес”, проф. Колева поднася като своеобразен поздрав за колегите си от столицата в статията „Основополагащи документи за народните библиотеки в София и Пловдив” (2005) по повод 125-годишнината на НБКМ.

Обвързаността на Радка Колева с Националната библиотека може да се проследи и чрез изразената подкрепа за редица български и международни проекти и програми, в които най-активно участва и НБ „Иван Вазов” – „Национална автоматизирана библиотечно-информационна мрежа” (НАБИМ); „Национална програма за опазване на библиотечните фондове” с цел разширяване на достъпа до тях, „Шанс за българските библиотеки”, проекти свързани с дигитализацията на уникални библиотечни колекции и др., както и в проекта за съвместно участие на осем български библиотеки в интегрираната библиотечно-информационна система COBISS.

Проф. Колева е удостоена с редица престижни награди и отличия, сред които орден „Св. св. Кирил и Методий” I степен (1985), Юбилеен възпоменателен знак „110 години от Съединението на България (1995), почетното звание „Следовник на народните будители” (2002) и др. През 2003 г. е удостоена със званието „Почетен гражданин на Пловдив”.

Поклонението пред тленните останки на проф. Радка Колева ще се състои от 11:00 до 13:00 ч. на 25 февруари (неделя) 2018 г. Ръководството и екипът на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” изразява искрени съболезнования към нейните близки и колегите от НБ “Иван Вазов”.

Поклон пред светлата й памет!

2018-02-23T17:25:53+03:0023.02.2018|Събития|

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ПРЕДСТАВЯ ДОКУМЕНТИ ЗА ЛЕВСКИ В БЛАГОЕВГРАД

Автентични документи от фонда на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) за живота и дейността на Васил Левски бяха подредени в Регионалния исторически музей в Благоевград по повод 145-годишнината от гибелта на Апостола. Иложбата от 11 табла под наслов “Посветен на Отечеството” беше представена от Александър Мошев, архивист в Българския исторически архив на НБКМ, и открита със слово на Елена Чалгънова, уредник в музея.

Ученици от трети клас в местното V СУ „Георги Измирлиев” рецитираха Ботевото стихотворение „Обесването на Левски”. На събитието присъстваха Росен Георгиев, кмет на село Дъбрава, ученици от XI училище „Христо Ботев” в Благоевград, директори на културни институции, туристи от Македония и множество граждани.

БИОБИБЛИОГРАФИЯ НА УМБЕРТО ЕКО ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ

Първата персонална биобиблиографията на произведения от Умберто Еко и на публикуваната у нас литература за него бе представена официално в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Поредицата от три книги е създадена в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). “Умберто Еко в България: биобиблиография” (изд. “За буквите – О писменехь”, 2017) е дело на екип от учени, сред които са проф. д.п.н. Александра Куманова, Мариета Найдова, Диана Ралева, Силвия Филипова, Никола Казански, Николай Василев. 

Събитието, което събра десетки почитатели на Умберто Еко в Централното фоайе на НБКМ, бе организирано със съдействието на Италианския културен институт в София, Столичната библиотека, специалност „Италианска филология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Националния учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура. Свои размисли за гениалния писател философ и за неговия принос към световната литература споделиха ректорът на УниБИТ, проф. д.ик.н. Стоян Денчев, г-жа Луиджина Педди, директор на Италианския културен институт – София, доц. д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека, и др.

В специални витрини бяха представени книги на Умберто Еко (на български и в превод на други езици) от фонда на НБКМ. Сред тях са: “Отсутствующая структура. Введение в семиологию” (Санкт-Петербург: Петрополис, 1998), “Искусство и красота в средневековой эстетике” (Санкт-Петербург: Алетейя, 2003), “Art and beauty in the Middle Age” (Yale Univ. Press, 1986), “Faith in fake: Essays” (London: Secker & Warburg, 1987), “Interpretation et surinterpretation” (1992), “Kant und das Schnabeltier” (2000), “De superman au surhomme” (1993) и др.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-02-19T14:48:53+03:0019.02.2018|Изложби, Събития|

КАРТИНИ НА ДЕЦА ОТ 10 СУ КРАСЯТ ФОАЙЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Изложба с картини на възпитаници от столичното 10 СУ “Теодор Траянов” с профил изобразително изкуство е подредена на партерния етаж в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). 26-те експонирани творби (графика, живопис, компютърна графика) са на ученици от пети до дванадесети клас с преподаватели Анита Георгиева и Румен Добрев.

Талантливите деца бяха поздравени от доц. Антоанета Тотоманова, зам.-директор на НБКМ, и от Нели Филипова, директор на 10 СУ. На събитието, посветено на патронния празник на училището, присъстваха народните представителки Мария Илиева и Ирена Анастасова, както и Вилма Доминикова от Регионално управление на образованието – София.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-02-16T16:21:07+03:0016.02.2018|Събития|

ЕНОТЕКАТА ВЛЕЗЕ В БИБЛИОТЕКАТА

С дегустация на качествени вина от български изби бе открита изложбата “Енотека и Библиотека (…за виното от летописите на времето)” в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Експозицията е създадена съвместно с Регионалната библиотека “П. К. Яворов”, където вече гостува през декември 2017 г.

“Енотека и Библиотека” разгръща идеята за многоликото присъствие на напитката на боговете, отразено чрез страници на ръкописи, старопечатни книги, вестници и други документи от фондовете най-вече на Националната библиотека – разказва един от авторите на изложбата, гл. ас. д-р Бояна Минчева, завеждащ отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в НБКМ. – Посетителите ще имат възможността да се потопят в отминали епохи, да си припомнят ключови моменти от българската история и да проследят настроението на средновековни книжовници, вдъхновени или поразени от въздействието на виното. От страниците на ранния периодичен печат ще оживеят полемиките между въздържатели и ценители, а практиката на старите народни лечители ще потвърди неговото запазено място в аптеката на българина през вековете.”

Чрез тринадесет богато илюстрирани пана и оригинални издания, подредени в шест витрини, са представени важни етапи от винопроизводството. Акцент в изложбата са кадрите от “Служебник” (гръцки) от 1650 г., изящните изображения (инициали) на Потир с Христовата кръв от страниците на един от най-богато украсените ръкописи във фонда на НБКМ – “Служебник” (гръцки) от 1736 г., молитви за гроздобер и против вкисване на виното в “Зайковски светогорски требник” от втората половина на XIV век, народни рецепти с вино, изписани на ръка и подвързани към екземпляр от “Болгарска граматика” на Неофит Рилски (Крагуевац, 1836), страници от Бельовски дамаскин (1776) и др.

За посетителите ще бъде интересно да видят и първото българско периодично издание на селскостопанска тематика – “Ступан” (излиза от септември 1874 г.), което проследява целия цикъл на винопроизводството от грижата за гроздето, през гроздобера до направата и съхранението на готовата продукция; “Руйно вино” – независим вестник за защита правата и интересите на питиепродавците и лозарите (София, 1929);Готварска книга” от Петко Р. Славейков (Цариград, 1870), първото печатно ръководство за правене на вино на български език от 1873 г., албума “Траките и виното” от Иван Маразов (Русе, 2000 г.) и др.

Включени са и материали, които разглеждат сравнително качествата на българските вина и тези от известни европейски държави винопроизводителки. Не липсват съвети за разнопосочната употреба на виното, извлечени от “старобабската” мъдрост. Или както казва Плиний Стари, “In vino veritas” (Naturalis historia 14, 141).

С думи към присъстващите на откриването на изложбата се обърнаха директорите на двете библиотеки – доц. д-р Красимира Александрова и Мария Бенчева. Сред госите на събитието имаше депутати, членове на Обществения съвет към НБКМ, писатели, журналисти и др.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-02-15T18:17:30+03:0015.02.2018|Събития|

„ПЪТЯТ НА СЪРЦЕТО” И МАДЛЕН АЛГАФАРИ

Писател, поет и преводач, преподавател и психотерапевт. Певица и танцьорка, майка и съпруга! Разнолика и обаятелна – Мадлен Алгафари беше февруарският гост на Клуб „Писмена” в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” в навечерието на 14 февруари, когато с вино и любов празнуват хората от всички възрасти. Мадлен избра точно тази дата, за да сподели с нас своя Път-живот в поетична форма. Защото „Пътят на сърцето” е Добър път”, убедена е тя.

През  2003 г. излиза от печат първата й стихосбирка, озаглавена „Мира нямам”, а три години  по-късно – „Вяра имам”. През 2007 г. Мадлен вече вярва, че „Всички можем да летим”, три години по-късно посвещава „Приказки за пораснали деца” на тези, които съчетават в себе си невинност и зрелост. Неистовият „Глад за истински неща” на Алгафари намира израз  в едноименния сборник от 2011 г. Психотерапевтът у нея ни предизвиква „Да се разболяваме качествено” и сами да избираме вярната посока – към болестта или към… здравето?! А как емоционалното невежество ни разболява? Отговор дава книгата й от 2015 г., озаглавена „Чувствам, следователно съм”.

Мадлен Алгафари уверено крачи по своя Път-живот. А извървяното е „Пътят на сърцето”! В зимната вечер тя ни предаде това, което й каза Пътят.

“Всички можем да летим” беше нейното послание към публиката в края на поетичната вечер. Красивата песен прозвуча в дует с певеца и композитор Хайгашод Агасян.

Текст: Стефка Рангелова

Интервю с Мадлен Алгафари

Фотограф: Иван Добромиров

2018-03-07T14:46:44+03:0014.02.2018|Клуб "Писмена", Събития|

УЧЕНИЦИ ОТ КРЕСНА РАЗГЛЕДАХА ИЗЛОЖБАТА “140 Г. КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКО ВЪСТАНИЕ”

Гимназисти от СУ “Св. Паисий Хилендарски” в Кресна посетиха Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) в последния ден на тематичната изложба “140 години Кресненско-Разложко въстание”. Тя беше експонирана в Централното фоайе на сградата като съвместен проект с и Община Кресна и предизвика сериозен интерес сред читателите и обществеността.

Александър Мошев, експерт от Българския исторически архив в НБКМ, разказа на учениците за събитията, провокирани от подписването на Берлинския договор (юли 1878 г.), и за трагичното потушаване на Кресненско-Разложкото въстание. След това момчетата и момичетата, на част от които им предстоят кандидатстудентски изпити, разгледаха Библиотеката и бяха запознати с дигиталния достъп до нейния фонд.

Изложбата “140 години Кресненско-Разложко въстание” предстои да бъде експонирана и на различни места в Пиринския регион.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-02-13T15:26:35+03:0013.02.2018|Събития|