МИГЪТ НА ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

“Божествен и безбожен,
усмихнат и тревожен,
възможен и несбъднат,
мигът на любовта
долита,  без да пита.”

 

В навечерието на Международния ден на жената – 8 март, в 25-ото издание на Клуб „Писмена” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” гостува един изключителен и чувствителен поет, за когото Животът се отъждествява с Любов! Повече от 50 години той „с усмивка стопля всяко слово”, неговата „любов е в безкрая единствена”, а мигът е вечност!

На любовта Георги Константинов посвещава много стихотворения. Около 200 от тях са се превърнали в незабравими поп- и рокпесни, а 100 са включени в антологията „Миг като вечност”, достигаща до нас чрез  Издателска къща „Хермес”. Десислава Добрева – PR на издателството, поздрави автора за любовната книга и заяви, че е „чест да се работи с него”.

Поетът, писателят и публицистът Георги Константинов  предизвиква нашия интерес през годините с всяко свое произведение. „На мен ми провървя на читатели. Моите стихотворения са по-популярни от самия мен!”, сподели пред публиката Георги Константинов и с таланта на актьор, дълбоко и съкровено рецитира своите стихотворения, прекъсван многократно от бурни аплодисменти.

Певецът Тодор Върбанов-Върбан (от рокгрупите  „Диана Експрес”, „Спринт”, „Импулс”) изпълни две от най-обичаните български песни по стихове на Георги Константинов – „Лоша черта” и „Миг като вечност”. Годините прелитат. Любовта може всичко, „чувството расте”, а обичаният поет неумолимо зове:

Ден ме обичай още – още ден ще живея…
Век ме обичай още – още век ще живея.”

Текст: Стефка Рангелова

Фотограф: Иван Добромиров

2018-03-07T14:43:39+03:0007.03.2018|Клуб "Писмена", Събития|

БЪДЕЩИЯТ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕИСК ПОСЕТИ НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Италианският журналист, политически анализатор и експерт по социалните въпроси Лука Хавиер посети вчера Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. След броени дни той ще заеме председателския пост на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) към Европейския съюз, но беше на работно посещение в България в качеството си на настоящ ръководител на Група III в институцията.

Лука Хавиер има специални интереси към културата и литературата на различните народи, затова след срещата си с президента Румен Радев пожела да се запознае с част от съкровищата на НБКМ. Зам.-директорът доц. Антоанета Тотоманова и доц. д-р Любомир Георгиев, ръководител на направление “Опазване на ръкописно-документално наследство”, представиха на госта изложбата “Зората на свободата”, открита в Библиотеката в навечерието на 3 март. А д-р Бояна Минчева, завеждащ отдел “Ръкописи и старопечатни книги”, запозна Лука Хавиер с най-старата славянска кирилска печатна книга в колекцията на НБКМ – “Осмогласник” (Цетине, 1494 г.), и с първата печатна книга с новобългарски езикови елементи “Абагар” на Филип Станиславов (1651 г.). Интерес предизвикаха и миниатюрните издания на Френско-английски речник (края на XVIII – началото на XIX век), на молитвата “Отче наш” в превод на седем езика (Мюнхен, 1959 г.) и др.

Лука Хавиер бе придружаван от д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България и бъдещ зам.-председател на Европейския икономически и социален комитет с ресор “Бюджет”.

2018-03-08T13:20:52+03:0007.03.2018|Събития|

Съобщение

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“

ВИ ЧЕСТИТИ

НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК 3 МАРТ !

 

БИБЛИОТЕКАТА НЯМА ДА РАБОТИ НА 3, 4 И 5 МАРТ 2018 Г.

НА 6 МАРТ ЩЕ РАБОТИМ С ОБИЧАЙНОТО СИ РАБОТНО ВРЕМЕ.

2018-03-02T19:29:25+03:0002.03.2018|Новини|

НБ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” ПОСВЕТИ ИЗЛОЖБА И КОНЦЕРТ НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Точно 140 години ще се навършат утре от паметния ден, в който през 1878 г. името България отново се появява на картата на Европа. Независимо от всички условности и събития, последвали Санстефанския мирен договор, независимо от споровете дали това е най-подходящата дата за национален празник на всички българи, 3 март е денят, в който повече от столетие отдаваме почитта си към смелите мъже и жени от различни държави, отдали живота си за каузата на един страдащ народ. Спомняме си за тях и сега.

Поклон за опълченците ни, за руските, финландските и румънските воини, осеяли с телата си земите около Стара Загора, Шипка, Плевен, София…

На тях е посветена и изложбата “Зората на свободата” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, открита в Централното фоайе от директора доц. д-р Красимира Александрова и доц. д-р Любомир Георгиев, ръководител на направление “Опазване на ръкописно-документално наследство”. В тематичната експозиция са представени архивни материали от фонда на културния институт (книги, гравюри, снимки и др.) за Руско-турската война (1877-1878) и подписването на Санстефанския мирен договор. Сред акцентите в изложбата са оригинални документи, които разкриват подробности за хода на бойните действия и за българското опълчение. Например в изпратената на 18 юли 1877 г. Телеграма на каймакамина до мютесарифа на Видин се съобщава за струпване на “неприятелски руски войски”, включващи 60 000 войници и артилерия.

В специална витрина е изложено и т.нар. Пенсионно дело на Никола Корчев, с което знаменосецът и един от спасителите на Самарското знаме кандидатства за поборническа пенсия. От него изследователите съдят за съдбата на оцелелите опълченци след Освобождението на България.

В други осем витрини, върху табла и на специално поставен екран могат да се видят книги, фотоси, дигитализирани документи и каритини, отразяващи годините от Априлското въстание до края на войната. Сред тях са и произведения на американския журналист Джанюариъс Макгахан и на британския политик Уилям Гладстон, както и творби на художниците Владимир Димитров-Майстора, Петър Морозов и Димитър Гюдженов.

Преди откриването на “Зората на свободата” гости на Националната библиотека бяха повече от 300 деца от цялата страна, възпитаници на школи от Арт компания “Нови звезди”. Кулминацията на тяхната патриотична инициатива и концерт беше масовото изпълнение на стихотворението “Аз съм българче” и на песента “Питат ли ме де зората”.

Фотограф: Иван Добромиров

2018-03-02T13:28:37+03:0002.03.2018|Изложби, Събития|