„ДО ПОСЛЕДЕН ДУХ” С РАШКО МЛАДЕНОВ

„Добре дошли в света на музиканта, актьора, шофьора на такси, учителя, продавача на цигари, директора и министъра Рашко Младенов. Добре дошли. И блазе ви.”

 Димитър Стоянович

 

Датата е 25 септември – начало на третия творчески сезон 2018/2019 на Клуб „Писмена” на Националната библиотека. Поканихме за гост на Клуба актьора и музикант Рашко Младенов, този път в качеството му на писател, с наскоро появилата се и вече нашумяла книга „До последен дух”.

Творбата излезе от печат преди месец с логото на престижната Издателска къща „Жанет 45”, чиято работа винаги е била гаранция за качество в литературата и  графичния дизайн. Редактор на книгата е Димитър Стоянович – главен редактор на сп. „L’Europeo” и автор на повече от 50 документални и игрални филми, а предговорът е на Светлозар Желев – водещ на рубриката „Литературен гид” в предаването „Библиотеката” по БНТ.

Интересни и забавни случки изпълват книгата, поднесени са колоритно, с чувство за хумор.Това, което приятно ни изненадва, е, че Рашко Младенов има перото на добър разказвач, нищо че за пръв път попада в чужд за него свят – писателския.

Завладяващ е светът на един от любимите ни театрални и филмови актьори. На страниците на книгата оживяват изключителните преживявания на Рашко Младенов, споделени остроумно и оригинално от самия него.

И така… роля след роля, пътуване след пътуване, до… „последен дух”!

Текст: Стефка Рангелова

Фотограф: Стефан Рангелов

2018-09-26T16:07:02+03:0026.09.2018|Клуб "Писмена", Събития|

 

УВАЖАЕМИ  ЧИТАТЕЛИ,

ПОРАДИ  МЕСЕЧНА  ПРОВЕРКА НА  ФОНДОВЕТЕ

НА 1  ОКТОМВРИ  (ПОНЕДЕЛНИК)  НАЦИОНАЛНАТА  БИБЛИОТЕКА „СВ.  СВ.  КИРИЛ  И  МЕТОДИЙ“

НЯМА  ДА  РАБОТИ  С  ЧИТАТЕЛИ.

2018-09-26T10:59:06+03:0026.09.2018|Новини|

ЧЕСТИТ ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА!

Националната библиотека отбелязва 110-годишнината от паметното събитие с документална експозиция

 

„...Цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България! 
Да живее българският народ!”

Из „Манифест към българския народ”

 

На 22 септември 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолната столица Търново княз Фердинанд I, в присъствието на членовете на правителството, прочита манифеста към българския народ.  В българската историческа памет този храм носи изключителен символичен и емоционален заряд. Обявяването на Независимостта, именно там, е и символичен акт на продължение на Второто българско царство. С оглед на историческата традиция българската държава е провъзгласена за царство, а княз Фердинанд получава титлата цар.

Според думите на тогавашния министър-председател Александър Малинов, българските политици проявяват „висок патриотизъм и истинска държавническа мъдрост”, използвайки назрялата политическа обстановка след Младотурската революция и конфликта около въпроса с Източните железници. Това е изключителен и рядък успех на българската дипломация, оценила и взела твърдото решение да отстоява правото на България да бъде свободна и суверенна държава.

С този акт българската държава отхвърля васалната зависимост на страната от Турция, несправедливо наложена от Берлинския конгрес, и „се завръща в семейството на независимите европейски държави”, както отбелязва акад. Георги Марков. Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатически мисии. Независима България променя Конституцията си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и търговски.

Усилията, знанията и опита на българските дипломати и политици като Александър Малинов, Стефан Паприков, Иван Салабашев, Андрей Ляпчев, Страшимир Добрович, Димитър Станчов и много други  се увенчават с успех на 6 април 1909 г., когато “прогласената във Велико Търново независимост е получила най-после одобрението и признанието на Великите сили и нашите съседи” (Ал. Малинов).

Изложбата в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” , посветена на събитието, представя документи и издания, свързани с обявяването и признаването на Независимостта. Акцентите са върху държавните символи, националния химн, дипломатическата кореспонденция, отзвука от събитието по страниците на българския и чуждия печат, отбелязването и възобновяване на честването на празника.

Честит празник!

2018-09-21T16:36:23+03:0021.09.2018|Изложби, Събития|