„Несебър в картографски архиви и колекции II – XXI век“
Изложба на стари карти, атласи и гравюри

В навечерието на светлия християнски празник Успение на св. Богородица община Несебър и Международният  търговски и културен център «Геопан», Бургас откриха изложба „Несебър в картографски архиви и колекции II – XXI век.“.

Изложбата обедини усилията на най-големите културни и научни институти в България като  Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Българската академия на науките,  Научен архив, Националния музей „Земята и хората“, Военногеографската служба на Министерството на отбраната и музея на Лесотехническия университет.

Обединените усилия на културните и научните среди от България и Европа бяха уважени с присъствие от кмета на града Николай Димитров, д-р Стефан Пейков, председател на „Геопан“ и член-учредител на Българската картографска асоциация. Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов изпрати поздравителен адрес. Специално за откриването на изложбата пристигнаха президентът на Международната картографска асоциация Милан Конечни, проф. д-р инж. Теменужка Бандрова, председател на управителния съвет на Българска картографска асоциация, доц. д-р Антоанета Тотоманова, заместник-директор на националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Мариян Марков от Военно-географския център в Троян, акад.проф. д-р арх. Николай Тулешков, много граждани, общественици и гости.

Бяха показани и 45 изображения на стари карти и гравюри, които се съхраняват в Британската библиотека в Лондон, Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург, Библиотеката на гражданския музей „Корер”, Венеция, Библиотека „Томазо Корсини“, Флоренция, Военнния архив, Виена, Държавната библиотека на Прускотото културно наследство в Берлин, Държавния архив на Венеция, Националната библиотека “Марчиана”, Венеция, Саксонската библиотека, Дрезден, Френската национална библиотека,  Париж и още седем български архива, библиотеки и частни колекции.

За Националната библиотека, която притежава над 10 700 библиографски единици географски карти и атласи, тази изложба бе своеобразно продължение на изложбите „Европа в старите карти” и „Созопол – град в спиралата на вечността”.

Изложбата в Несебър представя част от миналото и величието на хилядолетния град съхранено в световните библиотеки, научни архиви и частни колекции. Уникалните експонати могат да бъдат видяни до 14 септември 2019 г.

2019-08-21T17:29:24+03:0021.08.2019|Събития|

УВАЖАЕМИ  ЧИТАТЕЛИ,

ПОРАДИ  ЕЖЕГОДНА  ПРОВЕРКА  НА  ФОНДОВЕТЕ,

НАЦИОНАЛНАТА   БИБЛИОТЕКА

„СВ.  СВ.  КИРИЛ  И  МЕТОДИЙ“ НЯМА  ДА  РАБОТИ  С  ЧИТАТЕЛИ В ПЕРИОДА

ОТ  1  ДО  31  АВГУСТ  2019  г.  

ЗАПОВЯДАЙТЕ  НА  2  СЕПТЕМВРИ!

2019-07-29T12:44:18+03:0029.07.2019|Новини|

ДЕСЕТКИ РОДОЛЮБЦИ СЕ ПОКЛОНИХА ПРЕД „ЗАВЕЩАНИЕТО” НА ВАСИЛ АПРИЛОВ
Представители на габровски културни институции присъстваха на откриването на Деня на отворените врати в НБКМ по повод 230 г. от рождението на видния просветител

Десетки родолюбиви българи посетиха днес Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, която организира Ден на отворените врати по повод 230-годишнината от рождението на Васил Априлов. В специална витрина за пръв път пред широка публика бе показан оригиналът на „Духовное завещанiе Василiя Евстатьева сына Априлова”, писано от възрожденеца през 1844 г. в Одеса. Ръкописът е част от колекцията „Български исторически архив” (БИА) на Националната библиотека. Подобно на други ценни документи като личните бележници на Левски, Ботев и Раковски, той се съхранява в трезор на БНБ и се изважда оттам само по значими поводи.

Благодарение именно на хора като родения в Габрово предприемач, просветител и дарител Васил Априлов днес имаме национално образование, библиотеки, култура, църква и държава… всичко, което ни прави нация от достойни хора със собствена история и проекция за бъдещето”, подчерта в словото си директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, и припомни неговите думи: „Тези, които не правят благодеяния, не трябва да бъдат извеждани на сцената, тяхната участ е забравата.

За делото и живота на Васил Априлов разказа д-р Руслан Иванов, главен архивист в БИА. А Иван Петров, главен редактор на издателство „Абагар”, представи фототипното издание „Заветът”, отпечатано специално за 230-годишнината от рождението на възрожденеца.

Гости на НБКМ в Деня на отворените врати бяха представители на културни институции в Габрово, сред които Снежана Рачевиц – директор на Националната Априловска гимназия, Савина Цонева – директор на Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов”, експерти от Националния музей на образованието и Регионалния исторически музей, както и д-р Елена Сербинова, правнучка на един от изпълнителите на „Завещанието”.

Доц. Александрова връчи на г-жа Рачевиц почетна грамота за Националната Априловска гимназия по повод дарените от учениците средства по програма „Осинови книга” за реставрация на ценни документи от фонда на НБКМ. А Веселин Лазаров, уредник от Националния музей на образованието, получи почетната грамота „Дарител през 2018” за безвъзмездно предоставените от музея експонати за Зала „История на книгата”, открита на 140-ия рожден ден на Националната библиотека.

Текст: Виолета Цветкова

Фотогалерия

Фотограф: Стефан Рангелов

 

2019-07-19T17:25:46+03:0019.07.2019|Събития|

ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ В БИБЛИОТЕКАТА
На 19 юли от 10 до 16 часа всеки посетител може да види отблизо оригинала на “Заветът” на Васил Априлов

На 21 юли 2019 г. ще се навършат 230 години от рождението на видния български просветител Васил Априлов. По този повод Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” организира Ден на отворените врати на 19 юли от 10:00 до 16:00 часа – време, през което всеки може да види отблизо оригинала на „Духовное завещанiе Василiя Евстатьева сына Априлова”, писано от възрожденеца през 1844 г. в Одеса. Това е безценен документ, сравним с личните бележници на Левски, Ботев и Раковски, част от колекцията „Български исторически архив”.

Официалното представяне на ръкописа и на фототипното издание “Заветът” (съвместен проект с изд. “Абагар”) ще започне в 11:00 часа в Централното фоайе на Библиотеката. Гости на церемонията ще бъдат представители на местната управа и на културни институции в Габрово, родния град на Васил Априлов, останал в историята ни като един от най-значимите дарители, просветни и стопански дейци през първата половина на XIX век.

2019-07-17T14:29:32+03:0012.07.2019|Събития|

„ИЗКУСТВОТО НА КНИГАТА В ХЪРВАТИЯ” ГОСТУВА В СОФИЯ
Пътуващата изложба на Националната и университетска библиотека в Загреб бе открита днес в Централното фоайе на НБКМ

Експозицията „Изкуството на книгата в Хърватия”, подготвена от екип на Националната и университетска библиотека в Загреб, от днес може да се разгледа в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Специално за откриването й пристигнаха директорът Татяна Петрич и авторът на изложбата д-р Милан Пелц. Това бе и последното културно събитие, организирано с личното съдействие на посланика на Хърватия в София, Н.Пр. Лйерка Алайбег, преди окончателното й отпътуване от България.

В поздравителното си слово към гостите, сред които бяха и представители на Дипломатическия корпус, директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова, подчерта 78-годишните приятелски връзки между България и Хърватия и успешното партньорство на националните библиотеки, благодарение на което хърватската и българската общественост се запознават с културното и книжовно наследство на двете държави. „Доказателство за това сътрудничество е подготвената от експерти от отдел „Ръкописи и старопечатни книги” на НБКМ съпътстваща експозиция в Зала „История на книгата”, която представя хърватски старопечатни книги и един ръкописен молитвеник от нашите фондове – допълни доц. Александрова. – Показаните материали са носители на най-старата азбука в славянския свят, глаголицата, която чрез хърватската ръкописна и старопечатна книга се превръща в своеобразен посредник между Изтока и Запада.

Директорът на Националната и университетска библиотека в Загреб, д-р Татяна Петрич, също говори за добрите контакти между двете институции: „Бих искала да благодаря на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – нашия първи чуждестранен партньор, който дигитализира тези материали, за да се публикуват в сайта. Благодарение на съвместната ни работа по повод гостуването на изложбата „Книги, посоки, публики” на НБКМ в библиотеката ни в Загреб през 2018-а, хърватската публика се запозна със забележителни документи от колекциите „Ръкописи и старопечатни книги”, „Ориенталски сбирки” и „Български исторически архив” на Националната библиотека на България.”

Откритата днес експозиция „Изкуството на книгата в Хърватия” се състои от 21 цветни информационни табла. „Върху тях се открояват изображенията на писмени паметници, украсени с миниатюри – средновековни кондики (богослужебни сборници) и ръкописни книги от епохата на Барока – разказа авторът на изложбата, д-р Милан Пелц. – Има и материали, насочващи към необичайността на хърватската култура, наричана триезична или „три-писмена”. Векове наред хърватите използват паралелно латински, староцърковнославянски и хърватски език. По същия начин, в допълнение към латинския, те са пишели текстове на глаголица и на кирилица… В изложбата представяме и печатни книги – от т.нар. инкунабули до по-модерни издания. Повечето са украсени с илюстрации, изпълнени с различни техники: дърворезба, медни гравюри, литография, сериграфия… Много от представените материали, напр. първата хърватска глаголическа печатна книга от 1483 г., предизвикват възхита с хармонията и благородната простота на техните страници. А представените издания след XIX век показват различните възможности на модерния графичен дизайн.

Д-р Пелц допълни:

Огромният фонд от писмени паметници на хърватската култура се натрупва от Ранното Средновековие до наши дни. А ние трябваше да подберем твърде ограничен брой експонати, за да представим пред международна публика тази забележителна област от духовния и културен живот на нашия народ. Фокусът ни е върху книги, които бихме могли да наречем „носители на естетическа наслада”. Защото в процеса на създаване на всяка национална книжнина, включително на хърватската, има голям брой значими произведения, но само някои от тях притежават онази добавена стойност, която ги превръща в символи на майсторството да се прави книгаИзкуството на книгата е отражение на духовния живот на всяка нация. Излагането на самите книги би било сложна и скъпа процедура. Затова в София можете да видите визуализирани части от уникалните материали, съхранявани в различни колекции и библиотечни фондове в Хърватия и по света.

Изложбата „Изкуството на книгата в Хърватия” бе официално открита на Н.Пр. Лйерка Алайбег. „За мен е чест да служа на страната си в атмосферата на вашата прекрасна, приятелска и богата на културно наследство България. Сърдечно благодаря на всички, които взеха участие в организирането на тази ценна експозиция”, каза в заключение посланикът на Хърватия.

За доброто настроение на присъстващите на събитието се погрижиха певиците от хор „Зорница” при читалище „Отец Паисий – 1936” в Нови Искър. Те изпълниха български и хърватски народни песни заедно с посланик Алайбег. Гостите посетиха Зала „История на книгата” в НБКМ, Боянската църква и други забележителности в София.

 

Текст: Виолета Цветкова

 

Фотогалерия

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-07-10T11:00:27+03:0010.07.2019|Изложби, Събития|

„Инженеринг за извършване на неотложни ремонтни работи в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий – проектиране, строителство и авторски надзор“

2019-07-31T09:10:48+03:0005.07.2019|Профил на купувача|

„Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатацияна лабораторно оборудване за лаборатория по консервация и реставрация на документално наследство на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий” по проект “Изграждане и развитие за върховни постижения „Наследство БГ”

  1. Дата на публикуване: 30.07.2019 17 MB
  2. Дата на публикуване: 30.07.2019 11.2 MB
  3. Дата на публикуване: 30.07.2019 27.8 MB
  4. Дата на публикуване: 30.07.2019 11.4 MB
2019-07-31T10:14:28+03:0003.07.2019|Профил на купувача|

ХЪРВАТСКАТА ГЛАГОЛИЦА – МОСТ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА
Новото издание на поредицата “Книжовен калейдоскоп” на НБКМ е в Зала “История на книгата” до 31 юли

През месец юли експозиционната поредица “Книжовен калейдоскоп” е посветена на хърватската глаголица. Посетителите на Зала “История на книгата” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” имат възможността да разгледат един ръкопис и две старопечатни книги, носители на най-древната азбука в славянския свят.

Букварът на словенския печатар Примож Трубар – “Табла за дицу”, отпечатан през 1561 г., е най-ранната хърватска глаголическа книга в колекциите на НБКМ. Това е и най-ранният славянски буквар, отпечатан на разговорен език – хърватски.

Бревиарият на Иван Паштрич, професор по догматика в колежа на Пропагандата в Рим, е литургична книга на католическата църква. Съдържа основния набор молитви от дневния, седмичния и годишния богослужебен кръг, както и жития на светците. Изданието е осъществено през 1688 г. в печатницата на Конгрегацията за проповядване на католическата вяра в Рим. Езикът на книгите, отпечатани там, е наричан често “илирийски”. Той е приеман от балканските славяни така, както латинския от западните католици.

Хърватският глаголически ръкопис от XVII век съдържа молитви за различни случаи. В края му са поместени в календарен ред паметите на светци, почитани предимно от Римокатолическата църква. Отбелязани са и датите на големи християнски празници като Благовещение, Рождество на Йоан Кръстител и др.

Хърватските глаголически ръкописи и старопечатни книги имат ролята на културен и духовен посредник между Изтока и Запада в предаването на модели, култура на оформянето на кодекса, както и своеобразната устойчивост в продължителното използване на глаголицата.

Експозицията е организирана във връзка с гостуващата изложба “Изкуството на книгата в Хърватия”, създадена от екип на Националната и университетска библиотека в Загреб, Хърватия. Откриването й е на 9 юли 2019 г. в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

 

Текст: Бояна Минчева

БЪЛГАРСКА ПЕРИОДИКА: 140 ГОДИНИ ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
Изложбата е достъпна за посетители в Западното крило на Националната библиотека до края на юли

Лятното издание на документалната поредица “Българска периодика” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” е посветено на 140-годишнината от създаването на Държавен вестник. Изложбата с архивни материали от библиотечния фонд е подредена в Западното крило на сградата и може да се разгледа до 30 юли.

В седемте експозиционни витрини са представени публикуваните в Държавен вестник първи актове на българските държавници в следосвобожденска България, подписани през лятото на 1879 г. с цел изграждане на държавно устройство и национално обединение. След приемането на Търновската конституция се създава българска администрация, структурират се държавни институции и има стремеж за успешно функциониране на централната власт в младата държава.

Изложбата показва оригинали или копия на Държавен вестник, съдържащи укази за неговото създаване, за структурирането на Министерския съвет и на отделните министерства. Любопитни са и първите учебни програми, подготвени и издадени от Министерството на просвещението през 1880 г.

През същата година, с приемането и обнародването на първия Закон за устройство на съдилищата, се поставя началото на формиране и развитие на национална правна система, последвано от приемане и пубикуване на граждански и наказателни закони. Част от показаните архивни материали отразяват Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. и обявяването на Независимостта на България през 1908 г.

Интересно и любопитно за посетителите е да видят първия държавен бюджет, първия валутен курс и др. Представени са нормативните актове, регламентиращи дейността на Националната библиотека, както и първият Закон за задължителния депозит, също публикувани в Държавен вестник.

Държавен вестник е печатният орган, който единствен предоставя официална информация за дейността на българските държавни институции. Тя е достоверна, тъй като е основана на законови и подзаконови актове, имащи юридическо значение за правата и задълженията на гражданите на Република България (РБ).

Съществуването на Държавен вестник се базира на нормативно установени правила, съдържащи се в Конституцията на РБ, в Закона за Държавен вестник и други нормативни актове. В наши дни се издава от Народното събрание, а неговият председател назначава главния редактор. Споменатият по-горе Закон за Държавен вестник определя съдържанието и структурата на изданието:

В официалния раздел се обнародват актове, които са приети с национален референдум, Конституцията на РБ, кодекси, закони, подзаконови актове, укази на президента, международни договори, решения на върховните съдилища. Същността на този процес – обнародването, е особено важна и гарантира влизането в сила на нормативните актове, действието и задължителността за изпълнението им. Само публикуван в Държавен вестник нормативен акт, освен да влезе в сила, може и да породи правни последици.

В неофициалния раздел на Държавен вестник се обнародват официални известия като разпореждания, индивидуални административни актове, съобщения на различни институции и др. Така се постига официализиране на данни и факти, които трябва достигнат да големи групи хора. Гарантирани от държавата са публичността и юридическото значение на факти, които имат правна стойност и могат да породят юридически последици.

В наши дни, както е показано в изложбата “Българска периодика: 140 г. Държавен вестник”, официалният вестник на Република България се разпространява и ползва чрез печатно издание, чрез интернет сайта на Народното събрание или чрез други правни платформи.

Текст: Анна Александрова

Фотограф: Стефан Рангелов