УВАЖАЕМИ  ЧИТАТЕЛИ,

ПОРАДИ  МЕСЕЧНА  ПРОВЕРКА

НА  ФОНДОВЕТЕ  НА

28  ЯНУАРИ  (ПОНЕДЕЛНИК)  НАЦИОНАЛНАТА  БИБЛИОТЕКА

„СВ.  СВ.  КИРИЛ  И  МЕТОДИЙ“

НЯМА  ДА  РАБОТИ  С  ЧИТАТЕЛИ

2019-01-24T12:56:57+00:00 24.01.2019|Новини|

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ИВАН ГРОЗЕВ

Книгата „Иван Грозев в българската литература” от Елена Азманова-Рударска (издание на „Рива”) бе представена в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Авторката е преподавател в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград и години наред проучва творчеството на малко известния писател. Идеята за написването на монографията й хрумва във връзка с работата по универстетския научно-изследователски проект „Неканоничната българска литература” – все пак тогава зад гърба й вече са една биографична студия и 10 литературно-критически статии за творчеството на Иван Грозев. Впоследствие обаче се отказва да ги включи в изследването, което добива изцяло литературно-исторически характер. Благодарение на срещите си хора, които са го познавали (напр. проф. Гаро Мардиросян, Валентина Дейкова – съпруга на внука на писателя, Александър Дейков) авторката се сдобива с ценни архивни материали.

Иван Грозев (23 юни 1872 – 10 януари 1957) оставя богато литературно наследство, което се радва на внимание до 1945 г., а след това потъва в забвение поради несъгласието му с идеологическата и партийна цензура на новата власт. Автор е на символистични творби с дълбок мистичен контекст. Грозев е сред малцината български творци, предлагани за Нобелова награда за литература. Кандидатурата му е издигана през 1928-а и 1929 г.

Литературното изследване на Елена Азманова бе представено от проф. д-р Михаил Неделчев (НБУ – София), проф. д.н. Цветан Ракьовски (ЮЗУ „Неофит Рилски”) и гл. ас. д-р Венцислав Божинов (ЮЗУ „Неофит Рилски”), зам.-главен редактор на „Рива”. Проф. Ракьовски открои характерния стил на Иван Грозев, спря се на фактите и събитията, изложени в монографията. Според него монографичното изследване на Елена Азманова запълва празнота в литературната ни история. “Това е новият път пред изследователите – нов биографичен прочит на творците от първата половина на ХХ век, идеологически и манипулативно подреждани от цензурата в периода 1945–1989 г.

Проф. Неделчев се спря на друг „сюжет” в книгата на Елена Азманова – взаимоотношенията на Иван Грозев с български творци като Алеко Константинов, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, П. К. Яворов, Кирил Христов, Николай Райнов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Емануил Попдимитров, Михаил Арнаудов и др. “Грозев е класически символист, не е подражател, а оригинален творец”, коментира литературният критик и в подкрепа на думите си прочете вдъхновено две негови поетически творби – „Богомили” и „Ноктюрно”.

“Религиозната и мистична поезия на Иван Грозев е недооценена, а той погрешно е поставян в графата „неканонични творци” – допълни проф. Неделчев. – Грозев не е неканоничен, а канонът се е затворил и е крайно време да се отвори, а забравеният творец да намери своето място в него.”

Доц. д-р Таня Казанджиева от СУ „Св. Климент Охридски” също подчерта необходимостта Иван Грозев да бъде разглеждан като един от творците, оформящи физиономията на българската литература.

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-01-14T07:46:18+00:00 14.01.2019|Събития|

СПОМЕНИТЕ НА ИВАН ТУТЕВ “ОТ БЕЗДЪННАТА БЕЗДНА”, ИЛИ ДНЕВНИК ОТ ЗАТВОРА И БЕЛЕНЕ

Публикуването на спомените на Иван Тутев – “От бездънната бездна. Дневник от затвора и Белене” (издателство “Рива”), е вече факт. Книгата, чиято официална премиера бе в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, е издадена със съдействието на актрисата Мара Чапанова, снаха на Иван Тутев и съпруга на неговия син, известния композитор Георги Тутев. В подготовката и изследването на текстовете участва Тони Николов, главен редактор на в. “Култура”. Той е автор на предговора и съставител на “Дневника”.

Истини, които да пазим, помним, да не ги забравяме” – с тези думи Йонко Йончев, управител на издателство “Рива”, откри литературната вечер. Тони Николов определи книгата като “уникална с генезиса на свидетелствата” – не просто историческо изследване, а и неподправен личен поглед към годините на лагерите и незачитането интелигенцията и на свободната мисъл. Мара Чапанова сподели своите близки, лични впечатления от Иван Тутев, когото определя като “емоционален, но и умело анализиращ фактите в дълбочина” с убеждението, че “всичко е сухо и кухо, когато се говори за Иван Тутев”.

Осъден в процеса срещу Трайчо Костов и групата около него през 1949 г. и с наложена доживотна присъда, Иван Тутев лежи в затвори и в лагера Белене до 1956 г.  От “приятел на народа” той е обявен за “враг на народа”. На въпроса “Защо бива арестуван?” д.ф.н. Момчил Методиев споделя своя хипотеза: “Централният метод на системата е произволът. Отговорът на този въпрос е, че е интелектуалец. Това го прави идеалната жертва.

Иван Тутев получава висшето си образование по история и философия, както и втората си специалност по икономически науки и агрономство в Германия. Там среща и съпругата си Ерна Графундер, която го подкрепя и остава близо до него до края на дните му. Изявен дипломат и общественик, той се движи в кръга на изтъкнати интелектуалци, художници, писатели.

Въпреки седемте години тежък престой в затвори и в концлагера, Иван Тутев не губи своята вяра в идеята, в комунистическия идеал. За да оцелее и съхрани себе си, той започва да записва преживяванията си: “Дневник на моя живот в затвора. Мисля, че това ще ме отвлича, но същевременно, чрез зафиксиране на моите мисли и чувства, аз ще получа възможност по-добре да се самонаблюдавам и самоанализирам, а чрез това и да се самоконтролирам. Не бива да се загубя душевно, не бива и да позволя чувствата да подчинят моето съзнание…” Бележките, които той пише по време на престоя си в затворите, са изнасяни тайно от съпругата му. Оригиналът на дневника днес се съхранява в Държавния архив.

Своите впечатления от книгата сподели журналистката Екатерина Бончева от Комисията по досиетата. Според нея това е не просто “поредният дневник”. Ценното в изданието са неговата многопластовост и множеството вплетени сюжетни линии.

Първото впечатление при контакта с “От бездънната бездна” е, разбира се, художественото оформление на корицата. По думите на Тони Николов публикуваният портрет на Иван Тутев (1924) е дело на Дечко Узунов – една от малкото творби на художника, повлияни от експресионизма.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-01-10T14:55:40+00:00 10.01.2019|Събития|

УВАЖАЕМИ  ЧИТАТЕЛИ,

ИНФОРМИРАМЕ  ВИ,  ЧЕ  С  ЦЕЛ  ОПАЗВАНЕ  И ДЕЗИНФЕКЦИЯ  НА  БИБЛИОТЕЧНИТЕ  ДОКУМЕНТИ  СТАРТИРА ОБРАБОТВАНЕТО  ИМ  В  КАМЕРАТА  АНОКСИЯ.

КНИГИТЕ  ОТ  СИГ.  15 081    ДО  СИГ.  18 440 НЯМА  ДА  СЕ  ПРЕДОСТАВЯТ  ЗА ПОЛЗВАНЕ  ОТ  ЧИТАТЕЛИ  ОТ  10  ЯНУАРИ  ДО  10 ФЕВРУАРИ  2019  ГОД.

МОЛЯ  ДА  НИ  ИЗВИНИТЕ  ЗА  ПРИЧИНЕНОТО  НЕУДОБСТВО.

2019-01-14T09:33:58+00:00 10.01.2019|Новини|

Този сайт използва бисквитки, за да направят употребата му по-удобна, по-приятна и по-сигурна. Чрез посещението си, вие се съгласявате с използването на бисквитки.