В първите дни на всяка нова година обикновено обръщаме поглед назад, за да се убедим, че достойно можем да продължим напред. Изводите за екипа на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” едновременно удовлетворяват, дават поводи за преосмисляне и ни подтикват към нови начинания.

Наситена бе 2018 г. за работещите повече от 200 служители в най-стария културен институт в България. Всичко, което ни вдъхновяваше, бе свързано със 140-ия рожден ден на Библиотеката. Именно той се превърна в кулминация на целогодишните ни усилия за това институцията да става по-популярна сред обществеността, без да отстъпва от принципите, на които се гради авторитетът й. Доказателствата са многобройни. На първо място

вярваме на статистиката

Регистрираните читатели за цялата изминала година са 12 613 (за сравнение – 9295 за 2017г.). Нарастна също общият брой на читателските посещения – физическите са 67 316 (51 717 за 2017-а), а виртуалните са  582 236 (при 543 217 за 2017-а). Повече са и предоставените информационни услуги – общо 9612 (при 9494 през 2017 г.), както и заетите библиотечни документи – 428 143 (при 359 130 за цялата 2017-а).

След въвеждането на електронната услуга „Моята библиотека” два пъти повече са онлайн поръчките на книги – 4682 тома (2435 през 2017 г.). Осигурените през 2018-а достъпи за потребители до бази данни доведоха до разширяване на услугата с допълнителен абонамент на EBSCO Academic Search Ultimate – до 10 020 списания в пълен текст, от които 9017 са научни списания, като 6506 заглавия са без ембарго, т.е. пълният текст на материалите е достъпен веднага след излизането им от печат.

Броят на регистрираните читатели през 2018 г. се увеличи с повече от 2000 човека

През изминалата година предприехме инвентаризация на библиотечния фонд. Инвентаризираните документи за свободен достъп в читални № 4, 5/6 са на стойност 1 822 248,67 лв., справочни издания – 1 244 695 лв., и книги от основния фонд – 726 863,32 лв. Създадени бяха и библиографски записи в COBISS за колекциите „Славянски и чуждоезични ръкописи”, „Славянски кирилски печатни книги ХV–XIX век”, „Редки гръцки книги” и за подръчните сбирки към читалня № 1. Библиотечни експерти работиха и по постановления по повод досъдебни производства на СДВР – 84 експертни оценки на движими паметници на културата.

Традиционно специалистите в НБКМ извършват дейности с национална отговорност. По силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги в Библиотеката постъпиха 62 314 д. е. (депозитни екземпляри: книги, дисертационни трудове, периодични издания, електронни и други видове документи); на библиотеките в страната бяха изпратени 168 447 д. е. В сравнение с 2017 г.  постъпилите монографични издания в Библиотеката са с 408 заглавия повече, а за депозитните библиотеки – с 2162.

Регистрираните нови издателства през изминалата година са 253. Присъдени бяха 12 612 идентификационни номера на книги (ISBN), на периодични издания – 183 (ISSN), на нотни издания – 48 (ISMN), и 21 (ISIL) – на библиотеки в страната. Библиотеката предостави на Националния статистически институт (НСИ) специализирана информация за книгоиздателската дейност в страната: за 2017 г. – 4173 библиографски записи; за 2018 г. – 6351 библиографски записи. Извършена бе и редакция на всички задължителни елементи за годишната статистическа информация по уточнените номенклатури на НСИ – 10 263 регистрационни единици.

100% бе използван капацитетът на монтираната през 2017-а в НБКМ камера по системата „Аноксия”. В нея срещу вредители бяха обработени 5000 тома от старопечатните арабографични книги и ръкописи, 52 кутии и папки с арабографични документи и повече от 15 000 книги от основния фонд. С помощта на доброволци бяха обезпрашени над 150 000 тома.

В Дигиталната библиотека постъпиха нови 365 обработени документа (37 790 файла). Окончателно бе внедрен новият софтуер за виртуално споделяне на дигитализираните библиотечни единици. Започна и процесът по прехвърляне на колекцията от дигитализирани периодични издания към новия софтуер на Дигиталната библиотека.

Езикът на числата е повече от показателен, ала това, което можеха да намерят посетителите, паралелно с основните дейности на институцията, също дава поводи за удовлетворение от положените усилия. Целият Културен календар на Библиотеката през 2018 г. бе посветен на 140-годишнината от нейното основаване. Постарахме се всеки месец на видеоекран или чрез

тематични експозиции

да представяме дейностите в различните отдели, които обикновено остават скрити за читателите – от „Европа в старите карти” и „Зората на свободата”, през „Българската ръкописна традиция през вековете”, „Перо и знаме”, „Египетската кампания (1798–1801) на Наполеон Бонапарт в документи и издания от фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, „100 години от обявяването на независимостта на България”, „Молитвата на Борис Христов: Мир на земята и благоволение за човечеството” и „Киево-Печорската лавра – традиция и вяра в слово и образ”, до кулминацията със „Съкровищата на Националната библиотека”.

Библиотеката за пръв път представи картографското дарение на инж. Любен Божков в изложбата „Европа в старите карти”

През цялата година Библиотеката бе домакин и на изяви на индивидуални творци или партньорски институции, които също поддържаха интереса към ценностите, показвани в различните пространства – „140 години Кресненско-Разложко въстание” (съвместно с Община Кресна), „Енотека и Библиотека” (съвместно с РБ „П.К. Яворов” – Бургас), „Хипократ и Пегас” (на Националния литературен музей), „Оригинални хромолитографии от Руско-турската освободителна война” (на НБ „Иван Вазов” – Пловдив), „Еклектика: Световни образци на EXLIBRIS” (на РБ „Любен Каравелов” – Русе), „За магията и душата на буквите” на калиграфа Маргарита Иванова (съвместно с МФ „Св. св. Кирил и Методий”), „В света на Дора Габе” (на РБ „Дора Габе” – Добрич), „Пътешественик във времето” по повод 85 г. от рождението на проф. Александър Фол (на БАН), „Българската история в художествено слово и образ” (на РБ „Стилиян Чилингиров” – Шумен), „По пътя на свободата” (на БР „Петър Стъпов” – Търговище), „Животът на думите” на художника Спартак Паскалевски, „Марин Дринов (1838–1906)” на БАН, творби на възпитаници от столичното 10 СУ „Теодор Траянов” и др.

В навчерието на 2 юни – директорът на Библиотеката, доц. д-р Красимира Александрова, представя електронното издание на тефтерчето на Христо Ботев

Изключителен интерес предизвика представянето на оригиналния

личен бележник на Христо Ботев

и на неговото дигитално копие. Това е вторият безценен документ от фонда на НБКМ (след тефтерчето на Левски), намерил подобаващото си съвременно издание в бутиков дигитален проект – факт, който вероятно ще се превърне в традиция. А пътуващите експозиции на Библиотеката – „Посветен на Отечеството: 180 г. от рождението на Васил Левски” и „Книги, посоки, публики”, продължиха своите обиколки у нас (Благоевград, Велинград, Добрич и др.) и в чужбина (Братислава, Загреб).

Една изложба, съдържаща едва шест картини и три бронзови пластики, постави началото за осъществяване на все още зрееща през пролетта на 2018-а идея. Художникът Петър Георгиев-Рей и скулпторът Христо Михайлов подредиха свои творби с благотворителна цел в Библиотеката, след което дариха част от тях и средства от продажбите, за да бъде създадена

Зала „История на книгата”

В продължение на няколко месеца, дарителите за публично споделената кауза се умножиха и на 10 декември своеобразната музейна сбирка, съчетана с Класна стая в Библиотеката, бе открита. От идеята бяха впечатлени представители на Асоциацията на интериорните дизайнери в България, проектът бе безвъзмездно създаден от „Ирис концепт” ЕООД и реализиран със съдействието на Министерството на културата и Асоциацията на интериорните дизайнери,  дарители от Асоциацията на печатарската индустрия в България и частни фирми. Благодарим и на “ЕКО брик” – Троян, с чиито бързи действия двете пространства бяха обзаведени и вече посрещат малки и големи почитатели на знанието.

Зала “История на книгата” вече е отворена за посетители

В Зала „История на книгата” те ще могат да проследят пътя на писаното слово от древни времена до днешната дигитална ера. Експонирани са копия на някои от най-ценните ръкописи и старопечатни книги от библиотечния фонд. Погледа привличат също умалена реплика на Гутенбергова преса, изработена от Диян Павлов-Джими, както и двете електронни устройства, на които могат да се „разлистят” дигиталните копия на Рибния буквар и на Софрониевия препис на “История славянобългарска”, на личните бележници на Левски и Ботев. А в библиотечната Класна стая ученици и студенти могат да провеждат свои извънкласни занимания и да се запознават с историята и съкровищата на Библиотеката (за заявки – тел: 0878 91 14 59; e-mail: v.tsvetkova@nationallibrary.bg)

И през 2018-а най-голямото книгохранилище в България бе

предпочитано място за литературни вечери

За най-новите си творби пред публика разказаха проф. Александра Куманова и научен екип („Умберто Еко в България: биобиблиография”), Валентина Радинска („Защото е студено), Петя Минкова („Истината за Ким Филби”), Атанас Капралов („Приближаване до взрива”), акад. Васил Сгурев („Курският сблъсък”), Александър Стоянов („Руско-турските войни (1569–1878 г.)”, Любомир Левчев („Островът и всичко останало”), проф. д-р Чавдар Ангелов и арх. Кирил Русков („София – архитектурни забележителности”), актрисата Роза Николова („Когато времето беше безсмъртно”), актьорът Иван Митев („Театърът, наречен „Надежда”), режисьорите Мая Вапцарова („Арена”) и Димо Дешев („Записки по българските истории”).

Съюзът на българските пистели представи двутомна антология на българската поезия и проза, а експерти от НБКМ и техни колеги – сборника с доклади от Международната научна конференция „Рилският манастир: история, памет, духовност”.

Теодора Димова избра Библиотеката за софийската премиера на “Зове овцете си по име”

Гости на библиотечния Клуб „Писмена” с новите си произведения бяха Теодора Димова („Зове овцете си по име”), Людмила Филипова („Смисълът”), Георги Константинов („Миг като вечност”), Мадлен Алгафари („Пътят на сърцето”), Недялко Йорданов („67 сутрини”), Ивинела Самулова („Пътеписи за душата на България”), Николай  Милчев („Ти и котките следобед”), актьорът Рашко Младенов („До последен дух”) и др.

Много дарителски жестове

получи през изминалата година Националната библиотека. Сред най-вдъхновените ни благодетели бяха учениците от столичното 125 СУ „Боян Пенев”, които през март 2018-а се включиха в програмата „Осинови книга в НБКМ”, а в края на годината обявиха, че продължават дарителската си кампания и през 2019-а. Така деветокласниците, които увличат съучениците си в акцията, заслужено спечелиха приза „Млад будител”, присъден от Библиотеката за пръв път на 1 ноември 2018 г. В „Осинови книга” се включиха и представители на Сдружение „Граждански клуб Арарат 76” и Издателство „Класика и стил”, които направиха благотворителна акция по време на премиерата на книгата „Арменски легенди и поеми”.

Учениците от 125 СУ “Боян Пенев” с наградата “Млад будител на годината – 2018”

С дарения от частни лица и с подкрепата на Министерството на културата успяхме да издадем и луксозния албум „СЪКРОВИЩНИЦА: 140 години Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. В знак на благодарност за получените жестове най-старият културен институт също даряваше.

Служителите на институцията посадиха доброволно 140 фиданки в Новата гора край Суходол; дарихме книги на читалища, детски градини, училища, включително на български общности в чужбина и за възстановяването на разрушената от въздушните атаки библиотека в Мосул, Ирак; с лични дарения отново се включихме и в националната инициатива “Българската Коледа”. Така се роди и темата на Международната конференция

„Благотворителност и култура на дарителството” (10–11 декември 2018)

в която със свои разработки и коментари се включиха 46 участници от 10 държави.

10 декември 2018 – организационният секретар на Почетното консулство на Република Чили в София – д-р Андреас Сааведра Бараона, участва с доклад “Дипломация и дарителство” в тематичната международна конференция в НБКМ

Стотици бяха учениците и студентите, които посетиха Библиотеката през 2018-а. Библиотечни експерти ги запознаваха с нейната история и книжовно богатство. Част от тях участваха и в работилницата „Основни книговезки практики и ръчна реставрация на хартия”, организирана от Реставраторския център по повод Международния ден за опазване на културното наследство. Много природолюбители и бъдещи изследователи се събраха и в „Нощта на прилепите 2018”, организирана в НБКМ съвместно с Националния природонаучен музей.

НБКМ бе домакин и на среща на директорите на регионалните библиотеки с представители на Министерството на културата и на Комисията по културата и медиите в Народното събрание, както и на тематичния семинар „Влизане в сила на регламент на ЕС за защита на личните данни”. А екипът на сп. „Библиотека” подготви и издаде шест броя от специализираното издание (последният бе посветен на 140-ия рожден ден на НБКМ); сборника „Непознатият Дамян Калфов”, книга за историята на Библиотеката и Опис на архива на Тодор Боров (и двете в електронен вариант).

Наситени и ползотворни бяха

международните контакти

Бяха сключени или подновени договори за партньорство с националните библиотеки или други институции в Малта, Хърватия, Черна Гора, Русия, Сърбия. Ценни книги от библиотечния фонд бяха представени в Централата на Европейския парламент в Брюксел, в Третяковската галерия в Москва, в Румъния и др. Съвместни инициативи бяха осъществявани на територията на Библиотеката съвместно с посолствата на Украйна, Бразилия, Япония, с консулството на Чили и др.

Гости на НБКМ бяха дипломати и учени от САЩ, Корея, Япония, Саудитска арабия, Ирак, Албания и др., както и съпруги на чудестранни посланици у нас. Наши специалисти участваха в конференции и семинари в Азербайджан, Белгия, Казахстан, Китай, Малта, Словения, Франция, Румъния, Сърбия.

6 юни – дипломати и съпруги на чуждестранни посланици у нас посетиха Библиотеката и се запознаха с част от книжовното й богатство

Споделеното е само част от многообразната дейност на НБКМ. Затова заслужено звучат и наградите, с които институцията беше отличена през миналата година – „Златно перо”, ежегодно присъждано на 24 май от „Кантус Фирмус”, галерия „Макта” и „Classic FM радио” за принос към българската култура; Наградата за инвестиция в областта на културния туризъм, присъдена по повод Европейската година на културното наследство в рамките на Международната туристическа борса във Велико Търново; Плакетът на Народното събрание по случай 140 г. от основаването на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

Националната библиотека е първият носител на Наградата за инвестиция в областта на културния туризъм, присъдена в рамките на Международната туристическа борса във Велико Търново

Какво ни предстои? Празникът по повод кръгла годишнина отшумя, но дългата история и наследството, съхранявано в Националната библиотека, задължава нейния екип да продължи да го проучва, опазва и популяризира. Експертите ни вече работят по експозиции за Константин-Кирил Философ, Васил Априлов, Любен Каравелов, Панчо Владигеров… Предстоят изненади.

Текст: Виолета Цветкова

Фотографи: Иван Добромиров, Стефан Рангелов

Асоциацията за жените адвокати беше инициатор и организатор на премиерата на дебютната книга на Десислава Каменова “Лукиана” (КК “Труд”) снощи в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Литературната вечер изпълни Централното фоайе с многолюдна публика – адвокати, членове на асоциацията, почитатели на писаното слово. Като “книга-споделяне – не толкова литературен факт, а факт на споделеност”, определи сборника от къси разкази Мирела Иванова, поетеса, преводач и драматург на Народния театър “Иван Вазов”. Според нея “книгата сякаш оставя отворена врата за всеки”.

Водеща на премиерата беше д-р Райна Дамяни, журналист, художник и арт експерт, автор на предаването “В часа на синята мъгла” по радио “Дарик”. “Човек се чувства свободен в сърцето и мислите си. И книгата, и писателят носят свободолюбив дух”, твърди тя. Според Дамяни във време, изпълнено с претенциозност, сборникът е създаден с непретенциозност и с изключителен вкус, а разказите са “кратки, красиво написани, експресионистични”.

Адв. Мирослав Мичев, автор на предговора “Малка книжка за дълго четене”, сподели личното си изживяване при досега със сборника: “Книгата ме откъсна от моите тревоги… Деси поема сериозна отговорност с това да продължава да вдъхновява читателите си.”

Паралелно с премиерата беше представена и изложба с 20 ефектни черно-бели фотографии на художника фотограф Виолета Апостолова-Лети. Част от тях илюстрират разказите и корицата на “Лукиана”. Като “писателско визуално пътешествие” определи изданието водещата на премиерата и подчерта важното място на фотосите в него.

“Лети облече книжката. Даде й най-прекрасните дрехи”, посочи авторката Десислава Каменова. Тя е адвокат на свободна практика и медиатор при извънсъдебно решаване на спорове. Но заедно с това е и писател, а повод за първата й книга е желанието й да споделя повече с другите. Както посочи д-р Дамяни, “професията адвокат е номер едно в цялото човешко общество; няма професия писател – никой не може да те научи да пишеш; нормално е да правим няколко неща едновременно, да споделяме”.

Гости на премиерата бяха председателят на Софийската адвокатска колегия адв. Ивайло Данов и, разбира се, председателят на Асоциацията за жените адвокати – адв. Елка Пороминска. По време на събитието тя обяви наскоро учредения арт клуб на адвокатите “От другата страна на луната”.

Фотогалерия

Вероника Илиева и Таня Михалева от студио “Ирис концепт” спечелиха наградата “Дарител на годината – 2018” – плакет и грамота, която за пръв път бе присъдена от Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) на церемония на 23 януари. Двете дами са автори на дизайнерския проект за Зала “История на книгата” и Класна стая в Библиотеката, дарен на иституцията по повод 140-ата годишнина от нейното създаване (10 декември 2018).

Присъдена бе още една награда “Дарител на годината – 2018” – на издателство “Еднорог” за неговата последователна дарителска политика към Библиотеката. Отличията бяха връчени от директора доц. д-р Красимира Александрова и от ученици от столичното 125 СУ “Боян Пенев”, които на 1 ноември 2018 г. бяха отличени с приза “Млад будител”, също присъден за пръв път от НБКМ.

С почетни грамоти за дарителските си жестове бяха удостоени Асоциацията на интериорните дизайнери, Съюзът на печатарската индустрия в България, частни фирми, помогнали за реализирането на проекта Зала “История на книгата” и Класна стая в Библиотеката, както и благодетели по програмата “Осинови книга”, за издаването на луксозния албум “Съкровищница” и други проекти (пълният списък на дарителите можете да видите по-долу).

Библиотеката отличи с почетни грамоти и шест национални медии: БТА, БНР, БНТ, Медийна група “България”, Нова тв и Би Ти Ви. През цялата година те бяха неизменен партньор на институцията както за популяризиране на нейното богатство и събития от Културния календар, така и за решаване на проблемите на най-стария културен институт в България.

За доброто настроение на гостите на церемонията се погрижиха възпитаничката на Националното музикално училище Росица Станева (класическа китара) и актьорът Янко Лозанов, който вдъхновено рецитира откъси от “Проглас към евангелието” от Константин-Кирил Философ.

СПИСЪК НА НАГРАДЕНИТЕ ДАРИТЕЛИ

Плакет и грамота “ДАРИТЕЛ НА ГОДИНАТА – 2018”:

1. „ИРИС КОНЦЕПТ” ЕООД
2. ИЗДАТЕЛСТВО „ЕДНОРОГ”

Почетна грамота “ДАРИТЕЛ ПРЕЗ 2018”:

1. АСОЦИАЦИЯ НА ИНТЕРИОРНИТЕ ДИЗАЙНЕРИ В БЪЛГАРИЯ
2. “БРИК ИНЖЕНЕРИНГ” ООД
3. “СЪБЕВИ ГРУП” ООД
4. СЪЮЗ НА ПЕЧАТАРСКАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ
5. KNAUF България ЕООД
6. “ОРГАХИМ” АД
7. “ДАНА БИСИ” ООД
8.  NRG Soft ООД
9.  3CON.EU
10.  АГЕНЦИЯ ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИЕ
11.  СДРУЖЕНИЕ “ВЕРИТАС”
12.  ГРАЖДАНСКИ КЛУБ “АРАРАТ 1976”
13.  ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ “ТАНГРА ТанНакРа”
14.  ФОНДАЦИЯ “Д-Р ДИМИТЪР ЩЕРЕВ”
15.  АМЕРИКАНСКА ФОНДАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ
16.  проф. АЛЕКСАНДРА КУМАНОВА
17.  МЛАДЕН ЗАПРЯНОВ
18.  ХРИСТО МИХАЙЛОВ
19.  ИВАН САРИЕВ
20.  МАГДАЛЕНА МАНОЛОВА
21. ДИМИТЪР КЕНАРОВ
22.  МИТКО НОВКОВ
23.  ПЕТЪР БОБАДОВ
24.  ЮЛИЯН ШКОДРОВ
25.  ИВАН ВЪКОВ
26.  ПЛАМЕН ВЪКОВ

Почетни грамоти за МЕДИЙНО ПАРТНЬОРСТВО

1. БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
2. БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО
3. БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ
4. МЕДИЙНА ГРУПА “БЪЛГАРИЯ”
5. “НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП”
6. “Би Ти Ви – МЕДИА ГРУП” ЕАД

Фотогалерия

Книгата „Иван Грозев в българската литература” от Елена Азманова-Рударска (издание на „Рива”) бе представена в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Авторката е преподавател в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград и години наред проучва творчеството на малко известния писател. Идеята за написването на монографията й хрумва във връзка с работата по универстетския научно-изследователски проект „Неканоничната българска литература” – все пак тогава зад гърба й вече са една биографична студия и 10 литературно-критически статии за творчеството на Иван Грозев. Впоследствие обаче се отказва да ги включи в изследването, което добива изцяло литературно-исторически характер. Благодарение на срещите си хора, които са го познавали (напр. проф. Гаро Мардиросян, Валентина Дейкова – съпруга на внука на писателя, Александър Дейков) авторката се сдобива с ценни архивни материали.

Иван Грозев (23 юни 1872 – 10 януари 1957) оставя богато литературно наследство, което се радва на внимание до 1945 г., а след това потъва в забвение поради несъгласието му с идеологическата и партийна цензура на новата власт. Автор е на символистични творби с дълбок мистичен контекст. Грозев е сред малцината български творци, предлагани за Нобелова награда за литература. Кандидатурата му е издигана през 1928-а и 1929 г.

Литературното изследване на Елена Азманова бе представено от проф. д-р Михаил Неделчев (НБУ – София), проф. д.н. Цветан Ракьовски (ЮЗУ „Неофит Рилски”) и гл. ас. д-р Венцислав Божинов (ЮЗУ „Неофит Рилски”), зам.-главен редактор на „Рива”. Проф. Ракьовски открои характерния стил на Иван Грозев, спря се на фактите и събитията, изложени в монографията. Според него монографичното изследване на Елена Азманова запълва празнота в литературната ни история. “Това е новият път пред изследователите – нов биографичен прочит на творците от първата половина на ХХ век, идеологически и манипулативно подреждани от цензурата в периода 1945–1989 г.

Проф. Неделчев се спря на друг „сюжет” в книгата на Елена Азманова – взаимоотношенията на Иван Грозев с български творци като Алеко Константинов, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, П. К. Яворов, Кирил Христов, Николай Райнов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Емануил Попдимитров, Михаил Арнаудов и др. “Грозев е класически символист, не е подражател, а оригинален творец”, коментира литературният критик и в подкрепа на думите си прочете вдъхновено две негови поетически творби – „Богомили” и „Ноктюрно”.

“Религиозната и мистична поезия на Иван Грозев е недооценена, а той погрешно е поставян в графата „неканонични творци” – допълни проф. Неделчев. – Грозев не е неканоничен, а канонът се е затворил и е крайно време да се отвори, а забравеният творец да намери своето място в него.”

Доц. д-р Таня Казанджиева от СУ „Св. Климент Охридски” също подчерта необходимостта Иван Грозев да бъде разглеждан като един от творците, оформящи физиономията на българската литература.

Фотогалерия