ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧЕНИЦИ В ЗАЛА „ИСТОРИЯ НА КНИГАТА“

Зала „История на книгата” и прилежащата й Класна стая в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” вече набират популярност сред читателите и гостите на най-стария културен институт в България. Открити в края на 2018-а по повод 140-ия рожден ден на Библиотеката, двете обновени пространства посрещнаха първите си посетители още през първите седмици на новата 2019 г. Публичната им история белязаха репортажи и интервюта за електронни и печатни медии, лекции за студенти от СУ „Св. Климент Охридски” и УниБИТ, както и извънкласни занимания за ученици от ЧЕСУ „Дорис Тенеди”, НМУ „Любомир Пипков”, 90 СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин” и др. А списъкът на желаещите да посетят своеобразния библиотечен музей нараства всекидневно.

Повече информация прочетете ТУК.

2019-02-27T15:47:05+00:00 27.02.2019|Зала "История на книгата", Събития|

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“

ВИ ЧЕСТИТИ НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК 3 МАРТ.

БИБЛИОТЕКАТА НЯМА ДА РАБОТИ ОТ  2  ДО  4  МАРТ 2019 Г.

НА 5 МАРТ ЩЕ РАБОТИМ С ОБИЧАЙНОТО СИ РАБОТНО ВРЕМЕ.

2019-02-27T15:04:14+00:00 27.02.2019|Новини|

КАТЯ ЗОГРАФОВА РАЗКРИ “СВЕТОВЕТЕ НА ЯВОРОВ” В НБКМ

Творци, изследователи и журналисти, сред които Йорданка Кузманова, Зорница и Йосиф Радионови, Здравка Евтимова, Вартануш Топакбашиян, Хайгашод Агасян, Петя Цолова, Боряна Дукова, д-р Тотко Найденов, проф. Видка Николова, доц. Мариета Иванова-Гиргинова и Пламен Антов, Валентина Попова, Ивайла Александрова, Гергина Дворецка и Светослава Рудолф, представители на Националния литературен музей (НМЛ), на Дамския салон „Евгения Марс” и на Клуба на българските писателки, на читалища и други организации, присъстваха на представянето на книгата „Световете на Яворов” от Катя Зографова (издателство „Изида”) в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Гости на литературната вечер бяха и г-жа Сатеник Зирекянц от Посолството на Република Армения у нас, президентът на Международна фондация „Гоце Делчев” г-н Христо Христов, г-н Карен Алексанян – създател на „Дворът на кирилицата” в Плиска и др.

Книгата бе представена от проф. Михаил Неделчев. Изключителен познавач на Яворовото творчество, той подчерта новите изследователски теми и приноса на Катя Зографова в яворознанието. А журналистът, писател и документалист Стоян Радулов определи „Световете на Яворов” като „лично преживяна, чувствена и словозографна, затова  различна и силно въздействаща” литература.

Приятната изненада на вечерта бяха изпълненията на певците от „Светоглас”, водени от Даниел Спасов. Поетът Атанас Капралов, директор на НЛМ, поздрави авторката от името на колегиума. А президентът на Международна фондация „Гоце Делчев” – Христо Христов, обяви съвместната инициатива с Фондация „П. К. Яворов” за издигане на паметник на Яворов в Скопие, Северна Македония.

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-02-26T13:25:16+00:00 26.02.2019|Събития|

ПОРЕДИЦА „БЪЛГАРСКА ПЕРИОДИКА” В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА
Първата изложба е посветена на вестник „Тъпан”

Седем тематични изложби под общото мото „Българска периодика” подготвя Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. От февруари до декември 2019 г. в Западното крило на сградата ще показваме архивни материали по повод кръгли годишнини от основаването на значими за обществения живот у нас вестници и списания. Посетителите в Библиотеката вече могат да разгледат първата изложба, посветена на 150 г. от излизането на първия брой на в. „Тъпан”, свързван и с публицистичното творчество на Христо Ботев.

Началото на тогавашния нов вестник на българската емиграция е поставено на 1 февруари 1869 г. в Букурещ. Редактор на в. „Тъпан” е Иван Мънзов, а уредници са Кирияк Цанков, Бранислав Велешки и Димитър Ценович. Вестникът се вписва в поредицата от други хумористично-сатирични периодични издания през Възраждането, започнала през 1863 г. с появата на „Гайда” на изтъкнатия публицист и общественик Петко Р. Славейков.

В. „Тъпан” е първият печатен орган на формиращата се революционна партия сред българските имигранти в Румъния. Излиза от 1 февруари 1869-а до 12 юни 1870 г., а след петгодишно прекъсване – от 20 юни 1875-а до 30 юли 1875 г. Основателите на вестника обявяват предварително задачите, които си поставят, на страниците на в. „Народност”: „1. Да служи за изправяне на лошавите човешки пороци. 2. Да брани чисто българските интереси. 3. Да отблъсква лукавите и лоши намерения на нашите неприятели.

Основен обект на сатиричните стрели на вестника са представителите на „старите” и тяхната организация – Добродетелната дружина. Авторите критикуват дуалистичните им идеи и консервативност, разобличават чорбаджийството, фанариотите и турската власт. Единственият сътрудник, който подписва своите материали във вестника, е Иван Кършовски и поради тази причина въпросът за участието на Христо Ботев предизвиква остра полемика през 20-те и 30-те години на XX век.

Публикациите в  „Тъпан” са насочени предимно срещу Любен Каравелов и умереното крило на революционното движение. Счита се, че техен автор или вдъхновител е редакторът Иван Мънзов, който е в конфликтни отношения с писателя енциклопедист. Пасквилният характер на текстовете принизява значително качеството на хумора в „Тъпан”. В излезлите три броя след възстановяването на изданието активно сътрудничи и Стефан Стамболов.

В жанрово отношение материалите са изключително разнообразни – от сатирични статии и фейлетони до хумористични диалози и стихотворения. Не липсват и характерните за другите възрожденски вестници публикации като дописки, телеграми и известия.

„Тъпан” е едно от най-богато илюстрираните периодични издания през Възраждането. Само през първия му период карикатурите са петдесет и шест и са дело на известния полски художник емигрант Хенрих Дембицки. Те отразяват идейното и творческото сътрудничество между него и Христо Ботев. По-късно Дембицки илюстрира и Ботевия сатиричен вестник „Будилник”. Карикатурите подсилват ефекта на текстовете и подчертават революционната им насоченост. Художникът изгражда цяла галерия от образи на съвременници и показва добро познаване на българския революционен живот. Карикатурите през втория период на вестника са с автор Райс.

„Тъпан” е част от богатата колекция от възрожденски периодични издания на Националната библиотека. През 2013 г. пълното течение на вестника бе реставрирано и подвързано със средства, дарени за инициативата „Осинови книга в НБКМ”.

Текст: Росица Кирилова

Фотограф: Иван Добромиров

Уважаеми читатели,

През 2019 г. Националната библиотека има абонамент за онлайн версиите на следните издания, които могат да се четат онлайн само на специално инсталираните за тази цел компютри в читалня № 4.

 


Националната библиотека осигурява достъп до онлайн изданията на влиятелния британски ежедневник The Times и неговото неделно издание The Sunday Times.

 


Осигурен е достъп и до The Economist, седмично англоезично списание, което предлага авторитетен поглед и мнение върху международните новини , политика, бизнес, финанси, наука и технологии. На сайта се публикуват всички статии от печатното издание и е осигурена възможност за търсене в архива назад до юли 1997 г. Предлага се също разнообразно уеб съдържание като блогове, дебати, аудио и видео програми.

 


Медийната платформа е ориентирана към бизнес читателите и включва вестник Седмичен Капитал; Капитал Daily; специализираните бизнес доклади от поредицата Капитал 100 (класации и секторни анализи) и неограничен брой справки в масива КАПИ с финансова информация за фирми.  Може да намерите икономически анализи и коментари на текущите събития от седмицата. Съдържанието е организирано в три области : 1. Средата (политическа, макроикономическа, регулаторна правна), 2. Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт), 3. Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

2019-02-22T15:31:30+00:00 22.02.2019|Новини|

УВАЖАЕМИ  ЧИТАТЕЛИ,

ПОРАДИ  МЕСЕЧНА  ПРОВЕРКА НА  ФОНДОВЕТЕ  НА 25  ФЕВРУАРИ  (ПОНЕДЕЛНИК)  НАЦИОНАЛНАТА  БИБЛИОТЕКА „СВ.  СВ.  КИРИЛ  И  МЕТОДИЙ“ НЯМА  ДА  РАБОТИ  С  ЧИТАТЕЛИ.

2019-02-20T15:40:03+00:00 20.02.2019|Новини|

НБКМ ПРЕДСТАВЯ ОРИГИНАЛНО ПИСМО НА ЛЕВСКИ В ЗАЛА „ИСТОРИЯ НА КНИГАТА”

Оригинално писмо на Васил Левски до Панайот Хитов от 1868 г. може да се види днес в Зала „История на книгата” в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Именно в него Апостола пише „…ако испичеля, пичеля за цел народ, ако изгуба, губа само мене си…”

По повод 146-ата годишнина от гибелта на Левски в специална климатизирана витрина са показани и други ценни документи от колекцията „Български исторически архив” на Библиотеката. Сред тях са Протоколът от заседанията на Общото събрание на БРЦК (29 април – 4 май), подписан от представителите на ЧРЦК, и писмото от Христо Иванов – Големия до Захарий Стоянов от 12 юни 1884 г., в което има информация за предателство спрямо Васил Левски.

Посетителите могат да видят също снимки на Любен Каравелов (1834–1879) във военно черкезко облекло и на Христо Иванов – Големия (1838–1898).

2019-02-27T16:08:09+00:00 19.02.2019|Зала "История на книгата", Събития|

“МНОГОТОЧИЯ НА ЛЮБОВТА” – ЦВЕТНИ СЮЖЕТИ НА ВАЛЕНТИНА ПОПОВА В БИБЛИОТЕКАТА

Третата си самостоятелна изложба подреди художничката Валентина Попова в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. За да я поздравят, на откриването на експозицията се събраха нейни приятели, колеги от Българското национално радио, където е работила дълги години, ценители на изкуството.

Валя Попова не е дипломиран артист. Тя е социолог по образование, пътешественик и художник по вътрешно призвание. Творбите й бяха представени от проф. Чавдар Попов. Според известния изкуствовед липсата на академично образование е донякъде плюс за художничката, тъй като понякога професионализмът затваря в рамки, а тя свободно борави с цветове и форми, доверявайки се единствено на себе си. Картините й са пъстри и жизнерадостни, някои са вдъхновени от изкуството на аборигените, другите крият (успешно или не съвсем) любовта й към котките.

Изложабата “Многоточия на любовта” е отворена за посетители в Библиотеката до 28 февруари.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-02-15T16:02:56+00:00 15.02.2019|Изложби|

УВАЖАЕМИ  ЧИТАТЕЛИ,

ИНФОРМИРАМЕ  ВИ,  ЧЕ  С  ЦЕЛ  ОПАЗВАНЕ  И  ДЕЗИНФЕКЦИЯ  НА  БИБЛИОТЕЧНИТЕ  ДОКУМЕНТИ  СТАРТИРА  ОБРАБОТВАНЕТО  ИМ  В  КАМЕРАТА  АНОКСИЯ  КНИГИТЕ  ОТ  СИГ.  18 441    ДО  СИГ.  20 196 НЯМА  ДА  СЕ  ПРЕДОСТАВЯТ  ЗА ПОЛЗВАНЕ  ОТ  ЧИТАТЕЛИ  ОТ  15  ФЕВРУАРИ  ДО  15  МАРТ  2019  ГОД.

МОЛЯ  ДА  НИ  ИЗВИНИТЕ  ЗА  ПРИЧИНЕНОТО  НЕУДОБСТВО.

2019-02-15T15:23:38+00:00 15.02.2019|Новини|

ПРЕПЪЛНЕНА ЗАЛА ЗА “ЛЮБОВ ДО СИНЬО” В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА

Тясно се оказа Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” за премиерата на най-новата поетична книга на Добромир Банев “Любов до синьо” (издателство “Персей”). Многобройни почитатели на поета юрист, сред които артисти, певци, музиканти, поети и журналисти, се събраха, за да споделят романтичните му стихове в навечерието на Деня на влюбените.

Книгата беше представена от нейния редактор, поетесата Маргарита Петкова. “Толкова добре работим с Добри, че сглобихме книгата за един ден. Успях да поправя… две запетайки”, пошегува се авторката на “Болката отляво”. Както е известно, паралелно със самостоятелните си творчески изяви, двамата са и съавтори на книгите “Абсурдни времена”, “Абсурдни времена 2” и “Зад огледалото”.

Преди броени дни Добромир Банев закръгли 50 години. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски”, работи в адвокатска кантора, а свободното си време посвещава на писането. Автор е също на стихосбирките “Еднакво различни” и “В понеделник ще е късно”, на многобройни публикации в периодичния печат. “Любов до синьо” е втората книга на поета, издадена от “Персей” след “Аз съм в другото такси” (2017). Издателят Пламен Тотев не скри желанието си да издаде и следващата му творба. А защо е “Любов до синьо”? Отговорът е в едноименното стихотворение:

 

Любов до синьо

Най-простите неща така болят!
Любов до синьо. Обич до припадък.
Въпроси като ситен дъжд валят.
Светът е полудял,
животът  – сладък.

Играем роли в евтин водевил,
където се намразваме до вечност.
Обноските ни предполагат стил,
изгубен със самата ни човечност.

Но именно в нелепата среда,
която припознаваме за своя,
крещим безумно между „не“ и „да“:
„Най-истинската истина
е моята.“

Въпроси като ситен дъжд валят.
Светът е полудял, животът – сладък.
Болят най-простите неща, болят!
Любов до синьо.
Живи – до припадък.

Фотограф: Иван Добромиров

2019-02-14T14:16:08+00:00 14.02.2019|Събития|