МАЛКИ МУЗИКАНТИ НА СРЕЩА С ХУДОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО В КЛУБ „ПИСМЕНА” НА НБКМ

Те са децата от втори клас на Националното музикално училище „Любомир Пипков” с класен ръководител Мария Стоянова. Преди ден изпълниха с одухотворени лица, глъч и настроение Класната стая към Зала „История на книгата” в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Тук, в Седмицата на детската книга, малките музиканти срещнаха писаното слово и авторите на литература за деца Ваная Тайя и Георги Атанасов.

Под псевдонима Ваная Тайя пише Ваня Аврамова, преподавател от УниБИТ, ръководител на отдел „Специални колекции” в Библиотеката и един от създателите на инициативата „Почети ми”. Децата искрено се забавляваха с нейната приказна разходка из чудната страна Моливия, където вселенското знание се пази от… моливи.

Поет и белетрист, редактор и журналист, Георги Атанасов е автор на 11 книги, три от които са за деца. Тъкмо по време на литературната среща с малките музиканти в рамките на Клуб „Писмена” направихме и своеобразна премиера на неговите творби „Азбука за момчета” и „Азбука за момичета”. Писателят прочете и съвсем нови стихове от все още непубликуваните му книги, озаглавени „Ами да” – за деца, и „Ами да, де” – за възрастни.

Учениците бяха изправени и пред интересно предизвикателство. Те получиха нотите на детска песен, отличена през миналата година със Специалната награда на Шестия европейски музикален фестивал „Златни искри” във Варна, по стихове на Георги Атанасов и музика на Илко Илиев. Децата трябваше да изпълнят песничката на пианото, без предварителна подготовка. Взаимно се насърчаваха и забавляваха, а очите им грейнаха, когато всеки получи книга за спомен от първото им посещение в Националната библиотека, подарък от нейното ръководство.

Обаятелно бе и изпълнението на актрисата Мая Кисьова. Приказката „Принцесата и  граховото зърно” от Андерсен и откъсът от „Лунната стая” на Валери Петров бяха нейният поздрав към децата и още една възможност за тях да се почувстват специални в този ден.

 

Текст: Стефка Рангелова

Фотограф: Стефан Рангелов

 

2019-04-12T13:54:19+03:0012.04.2019|Клуб "Писмена", Събития|

ПОЕЗИЯТА НА МУХАММАД ФИЗУЛИ ЗВУЧИ НА АЗЕРБАЙДЖАНСКИ И БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В НБКМ

Литературна вечер по повод 525-годишнината от рождението на големия азербайджански поет Мухаммад Физули (1483–1556) беше организирана в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Инициативата за провеждането на събитието е на Центъра за азербайджански език и култура към СУ „Св. Климент Охридски” и фондация „Европа и светът” с подкрепата на Института за ръкописи „Мухаммад Физули” към Националната академия на науките на Азербайджан и Посолството на Република Азербайджан в София.

Физули е един от великите поети на Азербайджан заедно с Низами Гянджеви (1141–1209) и Имадеддин Насими (1369–1417). Той създава лирика с еднаква лекота и елегантност както на родния си азербайджански, така и на персийски и арабски език. Жанровете, в които твори, са популярните в източната поезия газели, гасиди, рубаи, гита. Творчеството на Мухаммад Физули оказва влияние върху развитието на поезията в целия ислямски Изток.

Поздрав към гостите на събитието отправи доц. Антоанета Тотоманова, зам-директор на НБКМ, която подчерта доброто сътрудничество на Библиотеката с азербайджански и културни институции. А тематичната вечер откри Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан в България. Тя припомни ролята на поета в азербайджанската и световната литература. „Физули повдига на още по-високо равнище литературния ни език с образци, написани на азербайджански. Той оказва силно влияние върху класическата азербайджанска, но и върху световната поезия, създавайки нова литературна школа.”

По време на срещата прозвучаха стихотворения на изтъкнатия азербайджански лирик, преведени на български от София Шигаева-Митреска, директор на Центъра за азербайджански език и култура, и от Гергина Дворецка, журналист, поет и председател на фондация „Европа и светът”. Стиховете бяха изпълнени – в превод и в оригинал – от студенти в специалността „Тюркология” към СУ. Облечени в традиционни азербайджански носии, те успяха да предадат духа на мястото и епохата, когато е живял и творил Физули.

Д-р Невена Граматикова, архивист в отдел „Ориенталски сбирки” на НБКМ сподели впечатленията си от творчеството на именития поет. Тя представи и свой превод от турски език на негови стихове, публикувани от П. Р. Славейков в неговата книжка „Славейче, или събрание на различни песни, български и турски, за разтуха на младите” (Цариград, 1864). „Онова, което беше интересно за мен, е, че стихове на Физули са били познати на една от знаковите фигури на Българското Възраждане като Петко Р. Славейков и явно са навлезли в културната ни среда.”

В програмата на вечерта прозвуча и откъс от операта „Лейли и Меджнун” по едноименната поема на Физули. С премиерата си през 1908 г. тя е първата опера в ислямския Изток. Нейната 100-годишнина, отбелязана през 2008 г., бе включена в Списъка на паметните дати на ЮНЕСКО.

Литературното събитие бе съпроводено от изложба, представяща произведения на Физули и литература, посветена на него. Сред показаните издания са два ръкописа на известното съчинение на поета „Хадигат ас-Суада”/„Градина на щастието” (датирани съответно XVII в. и XVII – XVIII век), които са от фонда на НБКМ.

Фотограф: Стефан Рангелов

 

 

2019-04-12T10:55:14+03:0012.04.2019|Събития|

ПРАЗНИК НА ЦЪФНАЛИТЕ ВИШНИ

ОХАНАМИ – традиционният за японците празник на цъфналите вишни, бе отбелязан с музика, икебана и чайна церемония в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Градината пред сградата на културната институция е сред ключовите места в София, където през 1999 г. са засадени дръвчета с красиви розови цветове (сакура), дар от проф. Сома и Токайския университет.

Вече 20 години оттогава Асоциацията на завършилите Токайския университет в България организира Фестивал на вишневите цветове „Оханами” (Дни на съзерцание на цъфтежа на вишните), който следва традицията на древния обичай и през XXI век. “Пролетното тържество в Библиотеката е символ на дългогодишните ни приятелски отношения с Япония, които намират израз в множество културни инициативи. Една от тях е именно “Оханами”, събрала ни отново в храма на българската книжовност и култура”, отбеляза в приветственото си слово доц. д-р Красимира Александрова, директор на НБКМ. Посланикът на Япония в София, Н.Пр. Масато Ватанабе, благодари на български език за доброто сътрудничество и подчерта, че през тази година предстоят редица прояви по повод дългогодишните дипломатически и културни взаимоотношения между България и Япония. А Биляна Станойлович, председател на Асоциацията на завършилите Токайския университет в България, пожела на всички добро настроение и наслада от съзерцаването на цъфналите вишни пред Библиотеката.

Неизменен партньор при организирането на “Оханами” са Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий”, както и талантите от Детския хор на БНР и 138 СОУ “Проф. Васил Златарски”, които изпълниха песни на японски и български език по време на празника в НБКМ. “Оханами” завърши с демонстрация от Клуба по чайна церемония “Урасенке”, а за красивата обстановка на вечерта се погрижиха дамите от Школата по икебана “Сога”.

 

Фотограф: Стефан Рангелов

 

2019-04-11T13:56:35+03:0011.04.2019|Събития|

ПРОФ. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ НАПИСА КНИГА „ОТ ВСИЧКО”

Новата книга на проф. Огнян Герджиков – „От всичко” (Издателско ателие „Аб”) събра в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий десетки приятели и почитатели на именития юрист и политик, председател на Народното събрание (2001–2005) и служебен министър-председател (2017) на Република България. В изданието са събрани стихове, разкази, критически статии с правна тематика, афоризми и други творби на дългогодишния преподавател по гражданско и търговско право в СУ „Св. Климент Охридски”. Художественото оформление на книгата е дело на известния художник Симеон Спиридонов.

Водещ на литературно-музикалната среща бе издателят Ана Боянова. Текстовете бяха представени от самия автор и от актьора Емил Калев и елегантно допълнени от италианска и испанска музика в изпълнение на самата Ана Боянова и Емил Калев. Поетът Недялко Йорданов прочете свои стихове, посветени на Огнян Герджиков, а композиторът Хайгашод Агасян изпя най-новата си авторска песен.

Шеговитите текстове и остроумията на проф. Герджиков предизвикаха искрения смях на публиката. А дългата опашка за автографи доказа уважението на гостите към автора. „От всичко” е шестата книга на юриста след автобиографичната „Аз не бях политик” (2015, Издателско ателие „Аб”) и поредица издания на правна тематика. А ако се питате за какво мечтае днес 73-годишният Огнян Герджиков, част от истината се крие в едно от неговите най-нови стихотворения:

 

ИСКАМ

 

Искам топъл sms
като топъл шоколад,
като топла детска длан,
за да се почувствам млад.
 
Искам цветен sms
като залез над море,
като есенни листа,
кат’ рисунка на дете.
 
Искам ведър sms
кат’ окъпано поле,
като утринна зора,
като образ на дете.
 
Искам слънчев sms
като пролетно небе,
като влюбена жена
и усмивка на дете.
Искам…!

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-04-05T20:25:51+03:0005.04.2019|Събития|

ЗАПОЧНА ОСНОВНИЯТ РЕМОНТ НА ПОКРИВА НА БИБЛИОТЕКАТА
До 90 дни трябва да бъде изпълнен проектът, за който бяха отпуснати държавни средства на стойност 782 400 лева

Строителни работници от фирма „БИАД”-С вече започнаха дълго чакания основен ремонт на покрива на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. В края на 2018 г. фирмата спечели обществената поръчка, обявена от НБКМ, след като бяха осигурени общо 782 400 лева от страна на Министерския съвет и Министерството на културата. Проектът за ремонта е дело на Николай Борисов.

„Ремонтните дейности ще бъдат извършени върху обща площ от 948 кв. м – уточни на пресконференция днес доц. д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека. – Предстои да бъде извършена подмяна на досегашното стъклено покритие на оберлихтите над Централното фоайе, три от читалните и част от работните помещения в Библиотеката, както и на 28 елемента (каменни пластики, всяка от които тежаща около 300 кг) от подпокривния корниз на сградата. Керемидите върху останалата част от покрива ще бъдат пренаредени, а счупените ще бъдат заменени със здрави. Няма да се ремонтира единствено малкият оберлихт над Заемното гише, който бе реновиран през 2017 г. след възникналия тогава инцидент в следствие на обилния снеговалеж.”

На журналистически въпрос дали отпуснатите финансови средства ще са достатъчни за ремонта, управителят на „БИАД”-С – Апостол Глосов, заяви: „Парите никога не стигат. Но ние сме съобразили бюджета с проект, който да се вмести в него и максимално да защити Националната библиотека и съхраняваното в нея книжовно богатство. Нека не забравяме, че сградата е национален паметник на културата, който се нуждае от цялостен ремонт. Първо обаче трябва да се ограничат течовете от покрива, иначе всякакви други строително-ремонтни дейности биха били обезсмислени. С този бюджет ще направим ремонт, който да издържи десетилетия.”

Проектантът Николай Борисов допълни, че сградата е строена преди повече от 60 години – период, когато качеството на строителството е било на много високо ниво. „Ако периодично са били отстранявани проблемите, днес картината щеше да бъде много по-различна”, уточни Борисов.

„Срокът за изпълнение на проекта за ремонт на покрива на Националната библиотека е 90 дни, но институцията няма да бъде затваряна и ще продължи да работи с читатели в обичайния си седмичен режим”, обяви доц. Александрова.

Фотограф: Стефан Рангелов, Николай Марков

 

 

2019-04-04T09:27:00+03:0003.04.2019|Събития|

ДРЕВНА АПОЛОНИЯ И СЪВРЕМЕНЕН СОЗОПОЛ ПРИВЛИЧАТ ЦЕНИТЕЛИ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА
Повече от 100 експоната от праисторията до Средновековието са подредени на фона на 20 архивни и нови географски карти

Десетки ценители на националната ни история и култура се наредиха сред първите посетители на изложбата „СОЗОПОЛ/АПОЛОНИЯ – ГРАД В СПИРАЛАТА НА ВЕЧНОСТТА” в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Тя бе открита снощи от директора доц. д-р Красимира Александрова, зам.-началника на Военно-географската служба полк. Христо Стаменов, Димитър Недев, директор на „Музейния център” в Созопол, и д-р Стефан Пейков от Международния търговски и културен център „ГЕОПАН”. Официалното събитие уважиха народни представители от Бургас и региона, дипломати, експерти в сферата на археологията и картографията, историци, журналисти и др. А днес потокът от хора, любопитни да видят изложбата, не спира от сутринта.

В продължение на месец Централното фоайе на сградата ще бъде дом за повече от 100 експоната от различни етапи в историческото развитие на древния черноморски град и копия на 20 уникални географски карти, част от които са от колекцията на Библиотеката. Изложбата е част от дългосрочен проект за събиране на картографски изображения на Аполония/Созопол по идея на покойния виден созополчанин проф. Божидар Димитров. Сега, вече в завършен вид, тя е обогатена и превърната в част от постоянната експозиция на създадения с негово участие Общински културен институт „Музеен център” – Созопол.

Посетителите в Библиотеката ще могат да видят изложбата, съчетаваща археология и картография, през погледа на нейните създатели д-р Стефан Пейков, Димитър Недев, подп. д-р Мариан Марков – главен инженер на Военно-географския център – Троян, и майор Дочо Николов – зам.-началник сектор „Полиграфия” в същата институция. Включени са непоказвани образци на българската военна картография – от създаването й до последното аерофотозаснемане на крайбрежието на Созопол, извършено през 2016 г. Това се прави за първи път със специалното разрешение на министъра на отбраната. Освен чрез картографските архиви, Военно-географската служба представя Созопол и с най-новата въведена в употреба от 1 януари 2019 г. Държавна топографска карта в мащаб 1:25 000, както и в карти, изработени по стандартите на НАТО в мащаби 1:50 000 и 1:250 000.

Изложбата е подредена в няколко модула, които очертават основните посоки на наличния картографски материал, на направените археологически проучвания и на перспективите пред издирването и съхраняването на културно-историческото наследство на Созопол: Модулите обхващат следните теми:

– Аполония в ранните картографски свидетелства;
– Аполония и началото на модерната европейска картография;
– Созопол в променената представа за Балканите и Черноморието;
– Созопол в европейските военно-административни представи за Балканите;
– Созопол преди и след Руско-турската война 1877–1878 г.;
– Созопол в картния фонд на Военно-географската служба и „ГЕОПАН”

На фона на картите и информационните табла в десет витрини са подредени археологическите находки (от керамика, метал, камък и др.), разкрити при проучвания на древна Аполония. Изключителен интерес предизвиква мраморният реликварий, разкрит през лятото на 2010 г. от екипа на проф. Казимир Попканстантинов. Според разчетените надписи, учените предполагат, че в ковчежето са били поставени мощи на св. Йоан Кръстител.

Екипът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” с радост включи експозицията „Созопол/Аполония – град в спиралата на вечността” в културния си календар за 2019 г. и прие да бъде неин домакин от 2 април до 2 май 2019 г. Както е известно, най-старият културен институт в България притежава богата колекция от карти и атласи (повече от 11 000 единици) и приема подобно събитие като своеобразно продължение на подготвената през 2018 г. от библиотечните ни експерти изложба „Европа в старите карти”.

Снимки: Стефан Рангелов, Николай Марков

2019-04-03T15:31:45+03:0003.04.2019|Събития|

БИБЛИОТЕКАРИ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИ ДЕТСКИ АВТОРИ
Новата инициатива на Националната библиотека бе посветена на Международния ден на детската книга

Международният ден на детската книга, отбелязван всяка година на рождената дата на Ханс Кристиан Андерсен – 2 април, се превърна в повод за новата инициатива „Библиотекари четат детски български автори” в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. В Зала „История на книгата” се събраха библиотекари и малки почитатели на книгите, за да почетат заедно и да нарисуват преживяното.

Акцент на събитието беше представянето на част от първата книга на 12-годишния Павел Алексиев – „Сладкомен”. Как изглежда Сладкомен? Ето как го описва Павел: „Цялото му лице беше от шоколад, а тялото – сладолед. Краката и ръцете му бяха от смесено сладко (боровинково, ягодово и бананово). Говореше на най-красивия език – езика на течния шоколад…”

Директорът на Националната библиотека, доц. д-р Красимира Александрова, поздрави участниците в инициативата, като изтъкна важността и ключовата роля на детската книга за стимулиране на въображението на най-малките. После всички – гости и библиотечни експерти – се опитаха да нарисуват илюстрации към бъдещия роман на Павел. Младият автор лично избра първите три, които обеща да включи в „Сладкомен”. Рисунките изобразяват кораби от шоколад, сладоледи, мечета с близалки, самия Сладкомен и др.

На финала участниците в инициативата на НБКМ прочетоха откъси от детски книги от фонда на библиотеката, написани от Борис Априлов, Ангел Каралийчев, Леда Милева и други автори. А всеки от гостите получи като подарък детски книжки.

Фотограф: Стефан Рангелов

 

 

2019-04-03T15:14:14+03:0003.04.2019|Събития|