БЪЛГАРСКА ПЕРИОДИКА: 140 ГОДИНИ ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
Изложбата е достъпна за посетители в Западното крило на Националната библиотека до края на юли

Лятното издание на документалната поредица “Българска периодика” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” е посветено на 140-годишнината от създаването на Държавен вестник. Изложбата с архивни материали от библиотечния фонд е подредена в Западното крило на сградата и може да се разгледа до 30 юли.

В седемте експозиционни витрини са представени публикуваните в Държавен вестник първи актове на българските държавници в следосвобожденска България, подписани през лятото на 1879 г. с цел изграждане на държавно устройство и национално обединение. След приемането на Търновската конституция се създава българска администрация, структурират се държавни институции и има стремеж за успешно функциониране на централната власт в младата държава.

Изложбата показва оригинали или копия на Държавен вестник, съдържащи укази за неговото създаване, за структурирането на Министерския съвет и на отделните министерства. Любопитни са и първите учебни програми, подготвени и издадени от Министерството на просвещението през 1880 г.

През същата година, с приемането и обнародването на първия Закон за устройство на съдилищата, се поставя началото на формиране и развитие на национална правна система, последвано от приемане и пубикуване на граждански и наказателни закони. Част от показаните архивни материали отразяват Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. и обявяването на Независимостта на България през 1908 г.

Интересно и любопитно за посетителите е да видят първия държавен бюджет, първия валутен курс и др. Представени са нормативните актове, регламентиращи дейността на Националната библиотека, както и първият Закон за задължителния депозит, също публикувани в Държавен вестник.

Държавен вестник е печатният орган, който единствен предоставя официална информация за дейността на българските държавни институции. Тя е достоверна, тъй като е основана на законови и подзаконови актове, имащи юридическо значение за правата и задълженията на гражданите на Република България (РБ).

Съществуването на Държавен вестник се базира на нормативно установени правила, съдържащи се в Конституцията на РБ, в Закона за Държавен вестник и други нормативни актове. В наши дни се издава от Народното събрание, а неговият председател назначава главния редактор. Споменатият по-горе Закон за Държавен вестник определя съдържанието и структурата на изданието:

В официалния раздел се обнародват актове, които са приети с национален референдум, Конституцията на РБ, кодекси, закони, подзаконови актове, укази на президента, международни договори, решения на върховните съдилища. Същността на този процес – обнародването, е особено важна и гарантира влизането в сила на нормативните актове, действието и задължителността за изпълнението им. Само публикуван в Държавен вестник нормативен акт, освен да влезе в сила, може и да породи правни последици.

В неофициалния раздел на Държавен вестник се обнародват официални известия като разпореждания, индивидуални административни актове, съобщения на различни институции и др. Така се постига официализиране на данни и факти, които трябва достигнат да големи групи хора. Гарантирани от държавата са публичността и юридическото значение на факти, които имат правна стойност и могат да породят юридически последици.

В наши дни, както е показано в изложбата “Българска периодика: 140 г. Държавен вестник”, официалният вестник на Република България се разпространява и ползва чрез печатно издание, чрез интернет сайта на Народното събрание или чрез други правни платформи.

Текст: Анна Александрова

Фотограф: Стефан Рангелов

 

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ, ИНФОРМИРАМЕ ВИ, ЧЕ ОРГАНИЗИРАНИТЕ ПОСЕЩЕНИЯ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ С ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАЯВКА. ФОРМУЛЯРЪТ МОЖЕТЕ ДА ПОПЪЛНИТЕ ТУК:

2019-06-28T13:38:19+03:0028.06.2019|Новини|

СПОМЕН ЗА ДИМИТЪР ДИМОВ В БИБЛИОТЕКАТА
Изложбата, подготвена от екип на Националния литературен музей, е отворена за посетители до 7 юли

Част от оригиналния ръкопис на романа „Тютюн”, пишещата машина, на която Димитър Димов е подготвил за печат „Поручик Бенц”, негови богато илюстрирани лекции по зоология, книги от домашната библиотека на писателя, очилата, любимата му чаша за кафе и още много негови лични вещи могат да се видят до 7 юли в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Експонатите са неразделна част от 16-те информационни пана на документалната изложба „Димитър Димов в писма и спомени”, подготвена от екип на Националния литературен музей.  Автори на експозицията, посветена на 110-годишнината от рождението на писателя, са д-р Милена Катошева, главен уредник на къщата музей „Димитър Димов”, и художничката Ивелина Велинова.

Сред гостите на събитието бяха дъщерите на Димитър Димов – Теодора и Сибила, писателят Захари Карабашлиев, режисьорът Сергей Комитски, литературни изследователи, университетски преподаватели, директори на библиотеки и др. Поздрав към всички, събрали се да почетат паметта на писателя, отправи директорът на НБКМ, доц. д-р Красимира Александрова:

На 25 юни се навършиха 110 години от рождението на един от най-изтънчените български писатели през ХХ век. Това е само формален повод да открием изложбата „Димитър Димов в писма и спомени”, а истинската причина да бъдем заедно в Националната библиотека е преклонението и уважението ни към словото и личността на Димитър Димов. Събира ни желанието да не оставяме да избледнява споменът за него.

Откриването на тази експозиция е и поредното доказателство за доброто сътрудничество между Националната библиотека и Националния литературен музей. Само преди година, също тук, представихме експозицията „Хипократ и Пегас”, посветена на медиците писателите от Възраждането до наши дни, сред които е и Димитър Димов. Заедно издадохме и сборника „Непознатият Дамян Калфов” с материали от съвместната ни конференция с изложба „Винаги с папийонка. Непознатият Дамян Калфов” по повод 130 г. от рождението на писателя. Имахме честта да бъдем домакини и на представянето на „Приближаване до взрива” – най-новата поетична книга на директора на музея Атанас Капралов.

С убеждението, че съвместна ни работа в името на българското слово ще продължи, бих искала да пожелая на добър час на откриващата се днес изложба. И нека не забравяме едно от посланията в романа „Тютюн” на Димитър Димов: „Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам.”

За личността и литературното наследство на Димитър Димов говориха литературният критик доц. д-р Георги Цанков и д-р Милена Катошева. Гостите на събитието се насладиха на музикалните изпълнения на китара на доц. д-р Росен Балкански и на рецитацията на актьора Стоян Чобанов. Изложбата бе открита от поета Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей.

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-06-28T18:48:33+03:0028.06.2019|Изложби, Събития|

БЛАГОРОДНИЯТ ГЕНИЙ ДА ВИНЧИ
Експозиция, посветена на 500 г. от смъртта на Леонардо, бе открита в Националната библиотека

„Леонардо: Благородният гений” е озаглавена изложбата, която бе открита днес в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Тя е подготвена по идея на посланика на Италия у нас, Н.Пр. Стефано Балди, в сътрудничество с Италианския културен институт в София. 15-те винилови платна представят най-значимите творения и мъдростта на легендарния представител на Флорентинската школа Леонардо да Винчи (1452–1519) в областна на живописта, скулптурата, архитектурата, дизайна, инженерните науки, зоологията, ботаниката и т.н. Представата за ренесансовата му личност, която не спира да вдъхновява и вълнува поколенията, се допълва от множество издания, подбрани от богатия фонд на Националната библиотека.

В емоционалната си реч посланик Балди очерта най-значимите моменти от живота и делото на Леонардо. А доц. д-р Kрасимира Александрова, директор на Библиотеката, благодари на дипломата за доверието именно храмът на знанието в България да бъде домакин на изложбата за гения, който завещава на идващите след него: „Тези, които се влюбват в практика без наука, са като моряк, който влиза в кораб без кормило или компас и никога не може да бъде сигурен къде отива… Ако се запасиш с търпение и проявиш старание, то засетите семена на знанието непременно ще дадат добра реколта. Корените на учението са горчиви, но плодовете – сладки.”

Фотограф: Стефан Рангелов

 

2019-06-24T09:31:59+03:0021.06.2019|Изложби|

ШИМОН ПЕРЕС: „НЯМА МЯСТО ЗА МАЛКИ МЕЧТИ”
Автобиографичната книга на покойния президент на Държавата Израел бе представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

„Няма място за малки мечти” е част от житейската философия на Шимон Перес. Затова може би няма и по-подходящо заглавие за автобиографичната книга на вече покойния президент на Държавата Израел. Луксозното издание на КК „Труд” бе представено за пръв път пред публика в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Освен домакините на вечерта – издателят Венелина Гочева и доц. д-р Красимира Александрова, на премиерата присъстваха представители на изпълнителната власт, Н.Пр. посланик Ирит Лилиан, дипломати, бивши политици и общественици. Специално за събитието в България пристигна и синът на Шимон Перес – Хеми Перес. Сред официалните гости бяха зам.-министърът на външните работи Юрий Щерк, зам.-министърът на образованието и науката Деница Сачева, ексвъншният министър Соломон Паси, проф. Стоян Денчев, учени, журналисти и др.

Баща ми написа 20 книги, тази е последната – сподели Хеми Перес. – Той започна да я пише през 2016 г. и я завърши няколко седмици преди да почине. Чрез нея за пръв път написа и нещо за себе си, за своето пътуване, продължило 93 години. Това не са само мемоари или книга за миналото. Баща ми се опита да опише лидерството от гледна точка на своя опит (…) Първият съвет, който той отправи към бъдещите лидери на света, е, че ние сме толкова големи, колкото голяма е каузата, на която служим. Говорим за каузи, но това са и мечти, а първата от тях в живота на моя баща беше основаването на Държавата Израел. Втората му мечта и стремеж беше да се гарантира бъдещото съществуване на Израел. А третата – осигуряването на мир между нас и нашите съседи (…) Новите лидери трябва да оставят миналото зад гърба си и да се придвижат към една нова епоха. В новата епоха нашите сила и икономика няма да идват от Земята, а от силата на нашия интелект. За пръв път в историята на света имаме възможността да бъдем велики, но не за сметка на някой друг. Ако няма вода в земята ни, можем да вземаме вода от морето, да я обезсоляваме и да я използваме за пиене. Ако нямаме енергия, можем да я вземем от слънцето с помощта на новите технологии. Днес можем да бъдем силни, без да убиваме и без да са нужни кръвопролития (…) Книгата на моя баща е послание към млади и стари, към лидери и обикновени хора, затова ние я превеждаме на много езици.”

За личните и задочните си срещи с Шимон Перес говориха зам.-министърът Юрий Щерк, управителят на КК „Труд” и Медийна група „България” Венелина Гочева, посланик Ирит Лилиан, журналистът Георги Милков, политикът Соломон Паси. А на въпроса на проф. Денчев какъв баща беше Шимон Перес, синът Хеми Перес отвърна с множество примери и с обобщението: „Когато един баща е обществено значима фигура, това често може да хвърля сянка в отношенията между него и децата му. Баща ми обаче беше дърво, което пропускаше светлината през клоните си. Учеше ни да четем. И казваше: Ако се храниш три пъти на ден, няма да си гладен, но ако четеш три пъти на ден, ще бъдеш мъдър.

В краткото си поздравително слово доц. Александрова благодари на издателите и на организаторите от Посолството на Държавата Израел в София за избора да представят „Няма място за малки мечти” в Националната библиотека. Подчерта заслугите на един от най-влиятелните политици в света и пожела на добър час на книгата по пътя й към читателите.

2019-06-21T18:13:21+03:0021.06.2019|Събития|

ВИОЛЕТА ХРИСТОВА И „ПОРТРЕТ НА МАГЬОСНИКА” В СТИХ
Новата книга на поетесата бе представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Многобройна и емоцианолна публика изпълни вчера фоайето на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” за представянето на новата книга на поетесата Виолета Христова, „Портрет на магьосника”. Сборникът с избрани стихотворения е издание на Литературен кръг „Смисъл” –  творческа платформа за  българска художествена литература.

Добри думи за книгата споделиха нейният редактор Николай Милчев и поетесата Камелия Кондова. А великолепните изпълнения на цигуларката Цветина Панайотова допълваха магията на вечерта по неповторим начин.

Виолета Христова е председател на Литературен кръг „Смисъл” и е автор на десет стихосбирки. През 2017 г. излезе и сборникът й с умозрения и фрагменти „Господарят на гледката”. Нейни стихове са превеждани на руски, сръбски, френски, английски и арабски език и са включени в десетки издания у нас и в чужбина.

Доказателство за емоцията на вечерта са думите на Даниела Гигова, споделени във фейсбук: „Има дни, в които умората смачква не само тялото ти, душата ти смачква … Знаеш, че трябва да се вкопчиш в нещо, за да излазиш до утрешния ден … Моето вкопчване  беше Виолета Христова с Портрет на Магьосника! И се пренасяш в друг свят сред едни хора, които вълшебно редят буквите в думи и думите в стих, а душата ти съблича ризата на умората! И забравяш всичко лошо наоколо поне за малко!

Фотограф: Стефан Рангелов

2019-06-20T09:00:09+03:0020.06.2019|Събития|