НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА ПРЕДСТАВЯ ИЗЯЩНИ ИЗДАНИЯ НА КИЕВО-ПЕЧОРСКАТА ЛАВРА ОТ XVII–XIX ВЕК

“Киево-Печорската лавра – традиция и вяра в слово и образ” се нарича най-новата изложба, която може да се разгледа до 29 октомври в Централното фоайе на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Експозицията, посветена на 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Украйна, бе открита снощи от директора доц. д-р Красимира Александрова и посланика на Украйна у нас – Н.Пр. Виталий Москаленко, в присъствието на ръководителите на дипломатическите мисии на Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина в София, представители на Държавната агенция за българите в чужбина и други институции, десетки граждани.

Върху седем експозиционни пана е представена богата информация за многовековния духовен и книжовен център на православието Киево-Печорска лавра. Именно там през 1616 г. известният учен и просветител, архимандрит Елисей Плетенецки, основава печатница, чиято дейност продължава повече от 300 години. Оригинални старопечатни, редки и ценни книги, издадени там през периода XVII–XIX век и притежавани днес от НБКМ, могат да се видят в специално подредените за изложбата витрини.

Още в началото на изложбеното пространство посетителите попадат на текст, свързан с историята на основаването на печатницата на Лаврата и с бележитите майстори на словото, гравюрата и книгопечатането, работили там. Маркирани са също българско-украинските и украинско-българските книжовни и литературни връзки през столетията.

Сред представените експонати (върху таблата и във витрините) са богато илюстрираната книга “Толкование на апокалипсис” (1625) на Андрей Кесарийски – най-ранното издание на Печорската лавра в колекцията на НБКМ и свидетелство за майсторството на печатаря Памво Беринда, както и други изящни издания, осъществени със съдействието на киевските митрополити Йоасаф Кроковски и Исая Копински, и др.

Изданията са ярко свидетелство за присъствието на украинската книга на територията на България през вековетекоментира в словото си за откриването д-р Бояна Минчева, ръководител на отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в Библиотеката. – Общото представяне на Лаврата е в хронологичен порядък, но са обособени и отделни тематични акценти, пряко свързани с културните и книжовни връзки между България и Украйна, които са с почти хилядолетна история. Сред тях е първото издание на Житие и служба на св. Иван Рилски от 1671 г., преиздадено на новобългарски език от Неофит Рилски. Тематична витрина представя значението на св. Димитрий Ростовски значение за монашеския живот в Рилския манастир, както и връзката му с българската историопис. Друга витрина, посветена на Йосиф Соколски, дава биографични сведения за противоречивата личност на българския свещенослужител, прекарал последните 18 години от земния си път в Киево-Печорската лавра.”

Интересен исторически факт е, че до началото на XII век цялата българска оригинална и преводна литература вече е била позната в Киевска Рус посредством преписи на ръкописни творби на бележити автори като Климент Охридски, Йоан Екзарх и др. През XIV–XVI в. Киприян и Григорий Цамблак пренасят там традициите на Евтимиевата книжовна школа. През XVII и XVIII в. се наблюдава и друга практика – по българските земи се преписват книги от стари украински и други славянски ръкописни или печатни образци. Най-големите средища на този културен и книжовен обмен са светогорските манастири и Рилският манастир. Днес Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” притежава 191 тома, печатани в Печорската лавра.

“Киево-Печорската лавра – традиция и вяра в слово и образ” е съвместно дело на специалисти от НБКМ и представители на Посолството на Украйна в България.

Фотограф: Иван Добромиров

  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
2018-10-17T15:22:08+00:00 17.10.2018|Изложби, Събития|

Този сайт използва бисквитки, за да направят употребата му по-удобна, по-приятна и по-сигурна. Чрез посещението си, вие се съгласявате с използването на бисквитки.