ПОРЕДИЦА „БЪЛГАРСКА ПЕРИОДИКА” В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА
Първата изложба е посветена на вестник „Тъпан”

Седем тематични изложби под общото мото „Българска периодика” подготвя Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. От февруари до декември 2019 г. в Западното крило на сградата ще показваме архивни материали по повод кръгли годишнини от основаването на значими за обществения живот у нас вестници и списания. Посетителите в Библиотеката вече могат да разгледат първата изложба, посветена на 150 г. от излизането на първия брой на в. „Тъпан”, свързван и с публицистичното творчество на Христо Ботев.

Началото на тогавашния нов вестник на българската емиграция е поставено на 1 февруари 1869 г. в Букурещ. Редактор на в. „Тъпан” е Иван Мънзов, а уредници са Кирияк Цанков, Бранислав Велешки и Димитър Ценович. Вестникът се вписва в поредицата от други хумористично-сатирични периодични издания през Възраждането, започнала през 1863 г. с появата на „Гайда” на изтъкнатия публицист и общественик Петко Р. Славейков.

В. „Тъпан” е първият печатен орган на формиращата се революционна партия сред българските имигранти в Румъния. Излиза от 1 февруари 1869-а до 12 юни 1870 г., а след петгодишно прекъсване – от 20 юни 1875-а до 30 юли 1875 г. Основателите на вестника обявяват предварително задачите, които си поставят, на страниците на в. „Народност”: „1. Да служи за изправяне на лошавите човешки пороци. 2. Да брани чисто българските интереси. 3. Да отблъсква лукавите и лоши намерения на нашите неприятели.

Основен обект на сатиричните стрели на вестника са представителите на „старите” и тяхната организация – Добродетелната дружина. Авторите критикуват дуалистичните им идеи и консервативност, разобличават чорбаджийството, фанариотите и турската власт. Единственият сътрудник, който подписва своите материали във вестника, е Иван Кършовски и поради тази причина въпросът за участието на Христо Ботев предизвиква остра полемика през 20-те и 30-те години на XX век.

Публикациите в  „Тъпан” са насочени предимно срещу Любен Каравелов и умереното крило на революционното движение. Счита се, че техен автор или вдъхновител е редакторът Иван Мънзов, който е в конфликтни отношения с писателя енциклопедист. Пасквилният характер на текстовете принизява значително качеството на хумора в „Тъпан”. В излезлите три броя след възстановяването на изданието активно сътрудничи и Стефан Стамболов.

В жанрово отношение материалите са изключително разнообразни – от сатирични статии и фейлетони до хумористични диалози и стихотворения. Не липсват и характерните за другите възрожденски вестници публикации като дописки, телеграми и известия.

„Тъпан” е едно от най-богато илюстрираните периодични издания през Възраждането. Само през първия му период карикатурите са петдесет и шест и са дело на известния полски художник емигрант Хенрих Дембицки. Те отразяват идейното и творческото сътрудничество между него и Христо Ботев. По-късно Дембицки илюстрира и Ботевия сатиричен вестник „Будилник”. Карикатурите подсилват ефекта на текстовете и подчертават революционната им насоченост. Художникът изгражда цяла галерия от образи на съвременници и показва добро познаване на българския революционен живот. Карикатурите през втория период на вестника са с автор Райс.

„Тъпан” е част от богатата колекция от възрожденски периодични издания на Националната библиотека. През 2013 г. пълното течение на вестника бе реставрирано и подвързано със средства, дарени за инициативата „Осинови книга в НБКМ”.

Текст: Росица Кирилова

Фотограф: Иван Добромиров