ЛЕТОСТРУЙ или ДОМАШЕН КАЛЕНДАР
Националната библиотека представя изложба по повод 150 години от излизането на първия брой на енциклопедичния сборник, издаван от Христо Г. Данов

Третата си поред изложба от документалната поредица “Българска пероидика” представя през този месец Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Експозицията е посветена на 150-годишнината от излизането на бр. 1 на сп. “Летоструй” и може да се разгледа в Западното крило на сградата.  В шест изложбени витрини са подредени архивни документи и фотоси, свидетелстващи за началото и развитието на изданието, както и за личностите, допринесли за неговото списване и отпечатване.

Факт е, че през 70-те години на ХІХ в. броят на излизащите списания нараства значително. Новите издания се отличават с по-качествено съдържание и списване в сравнение с излизалите в предходните години. И все пак влиянието им сред тогавашното българско общество не е така силно с оглед на новите изисквания на времето, свързани с настъпилия революционен подем през това десетилетие.

Списание “Летоструй” е календарен сборник с енциклопедичен характер, който излиза през периода 1869–1876 г. в осем годишнини. Издава се от книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук и Велес, но се печати във Виена. Редактори на списанието през периода на съществуването му са изтъкнатите възрожденски книжовници и издатели Христо Г. Данов, Йоаким Груев и Янко Ст. Ковачев.

В Предговора към първата годишнина основателите на изданието определят главната му цел така: “…Книжарницата предприима да издава под имя Летоструй или Домашен календар ежегодно една такава книга, която да послужи за разпространение на полезни познания за всички рядове в обществото.” Целта със сигурност е постигната, защото списанието се радва на изключителна популярност.

Всяка годишнина започва с Календарна част  (леточисление, празници на религиозните общности в тогавашна Турция, предсказания за времето и др.) и Статистическа част (родословие на държавни глави, пощенски тарифи, мерки и теглилки и други статистически данни), които следват образеца на издаваните и много разпространени през Възраждането годишни и вечни каленадари. Останалата част от съдържанието е организирана в определени тематични дялове – Естественонаучен, Здравословен, Черковно-училищен, Книжовен и Стопански.

В популярните статии, поместени в съответините дялове  се разглеждат въпроси от областта на физиката, химията, хигиена на храненето, предпазване от болести или проблеми на училищното дело, съвети по земеделие и др.  Публикуват се и откъси от художествени произведения, критически отзиви и библиографии, преглед на събития от обществения и културен живот, както и “Разпис на книгите, що ся намират за продан у книжарницата на Хр. Г. Данов” (за съответната година).

Богатият опит като съставители и преводачи  най-вече на учебна книжнина, който притежават Хр. Г. Данов и Йоаким Груев, им дава възможност да подготвят и поместят множество свои публикации с различна проблематика на страниците на “Летоструй”. Думите на Хр. Г. Данов “пръскайте колкото се може повече светлина в душата на хората – там е единственото спасение” намират реализация в техните усилия да допринесат за интелектуалния напредък и нравственото възпитание на сънародниците си.

Статиите на Хр. Г. Данов Нашите народни училища, науката и чуждите язици, За отглядвание детца да бъдат здрави, силни и дълговечни, Няколко думи против пиянството, както  и Етнографический погляд въз Европейска Турция, Практически познания от земеделие, За вътрешната топлина на земята на Йоаким Груев са само малка част от материалите, които намират място в списанието, но ясно онагледяват тематичното му многообразие. Сред сътрудниците на “Летоструй” са и възрожденските  книжовници  Петко Р. Славейков, Григор Начович, Андрей С. Цанов, Иван  Ев. Гешов и др.

Списание „Летоструй“ се отличава и с богатия си илюстративен материал.

Колекцията от възрожденски периодични издания на Националната библиотека е свързана по своеобразен начин с един от  редакторите на “Летоструй” – Янко Ст. Ковачев. През периода 1879–1883 г. неговият брат, българският търговец във Виена Никола Ст. Ковачев, подарява пълни течения  от най-значимите възрожденски вестници “Македония”, “Право”, “Свобода” и “Независимост”, “Знаме” и още много други  на формиращата тогава се първа културна институция в новоосвободена България.

 

Текст: Росица Кирилова