През 2019 г. отбелязваме три годишнини, свързани с изтъкнатия български революционер и писател Любен Каравелов – 185 г. от рождението му, 140 г. от смъртта му и 150 г. от излизането на първия брой на неговия вестник „Свобода“.

Любен Каравелов  умело съчетава  литературна, публицистична, журналистическа дейност с революционната, като ги подчинява на своето верую в живота  – свободата на отечеството.

„Както е потребен на земните животни въздух, а за рибите – вода, така също за човека е потребна най-напред от всичко свобода“  – с това послание на 7 ноември 1869 г. излиза първият брой на вестник „Свобода“.

Обществената обстановка в онзи момент до голяма степен определя бъдещите насоки, в които изданието ще се развива. Това е времето, когато апостолът на свободата Васил Левски изгражда първите частни революционни комитети и малко по-късно именно с Любен Каравелов поставят началото  на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.

В „Към читателите“ (бр. 1) Каравелов посочва целите на вестника – „да защитава българските интереси и да показа на българския народ път, по който той да върви, за да може по-лесно да достигне до своето нравствено съвършенство и до своята политическа независимост“.

Свобода (Вестник политически и книжевни) се списва от 1869 до 1874 г. в четири годишнини, с прекъсване между 25. 11. 1872-22. 02. 1873. Вестникът е спрян от румънските власти по настояване на турското правителство. Отново е възстановен от Любен Каравелов на 23. 02.1873 г., но вече под заглавие Независимост. Последният брой от него излиза на 12 окт. 1874 г. Случващото се с вестника до голяма степен е отзвук от развитието и промените, които настъпват в БРЦК, тъй като Свобода се превръща в орган на революционната организация.

Материалите във вестника са обединени в едно органично цяло от идеята за всенародна революция, както във всеки отделен брой, така и за всичките като цяло. Общата структура включва редакционна статия с анализ на основните актуални събития в началото на всеки брой; международен преглед, който разяснява същността на политическите факти и процеси; разделът „Български известия“включва дописки и писма от България, които отразяват различни аспекти от тежкото битие на българското население в условията на османския режим. Други два раздела са посветени на българския литературен живот.  В края на всеки брой е рубриката „От редакцията“, където освен отговори на читателски въпроси, се поместват шифровани съобщения, свързани с дейността на БРЦК. Във всеки брой на Свобода или Независимост се публикуват стихотворения, фейлетони или откъси от нова художествена творба.

Любен Каравелов естествено е автор на голяма част от статиите във вестника, но той е и редактор на всички постъпващи материали. Благодарение на своите идеи и ярък  публицистичен талант той успява да направи от всеки брой своеобразно художествено цяло. Сред сътрудниците на изданието са Иван Мънзов, Васил Левски, Димитър Ценович, Иван Вазов и др. Специално внимание трябва да отделим на участието на Христо Ботев, който от месец юли 1872 г. става помощник и съредактор на Любен Каравелов. Известен вече по това време като поет и публицист, той публикува в Свобода свои стихотворения, сред които са „Майце си“, „Елегия“, „Към брата си“и „Делба“ (посветено на Л. Каравелов).  Двамата идейни съмишленици намират обща литературна изява в популярната фейлетонна рубрика „Знаеш ли ти кои сме?“, създадена от Любен Каравелов от бр. 22, 1871 г. на Свобода, която продължава и в Независимост. Акцентът в тези фейлетони е преди всичко върху слабостите в българския културен и литературен живот – бездарието на публицисти и преводачи, резервираното отношение на някои общественици към революцията и др.

Вестник Свобода е ново явление в българската журналистика през Възраждането – с ясно формулирана цел и с идея как да бъде постигната. Публикуваните материали са разнообразни по съдържание и организирани в рубрики, съобразени с насоките и предназначението на вестника.

Любен Каравелов като общественик и блестящ журналист  успява във  всеки пореден брой от Свобода и Независимост чрез статия, кореспонденция, фейлетон не само да показва проблемите на своето време, но и да посочва решения за постигане на главната цел- революция и свобода.

Пълни годишнини от Каравеловите вестници Свобода и Независимост постъпват в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“още с първото дарение от българска възрожденска периодика, направено от българският търговец във Виена Никола Ковачев през периода 1879-1883 г.