Календарите през различните епохи съчетават в себе си предназначение за полза и забава и отразяват картината на обществено-политическия живот на времето и мястото, в което са създадени.

Разнообразни по вид и структура, те се доближават до народните вярвания и светоусещания, в които неизменно присъствие имат изключителните събития, а нерядко и чудесата.

Предсказанията за предстоящата година са солидно подсигурени от астрономически явления и изчисления, които с математическа точност определят хубаво или лошо време, а дори и политически промени. Календарите в повечето случаи са съставени от авторитетни личности, чието реално съществуване остава обвито в тайнственост и противоречия.

Такъв е примерът с календарите, приписвани на „прочутия астроном Казамия”, преиздавани многократно през ХIХ век за българите и други балкански народи. Джовани Пиетро Казамия е венециански астроном и астролог, живял през втората половина на XVIII и първата половина на XIX век. Неговите „предсказания” за климатични и политически явления и събития разнообразяват и ръководят ежедневието на читатели от различни националности, но същевременно отразяват актуални настроения и тенденции в развитието на европейските общества.

В леточисленията, поместени в календарите, са изредени хронологично бележити годишнини от сътворението на света, изчислени според годината на съставянето на календара. Те са своеобразно огледало на светоусещането на българския народ за значими събития, дали отражение върху неговата история, политически и църковни борби и културни постижения.

Друг вид календари – „вечните”, събират между кориците си безкрайния кръговрат от години и особености на различните сезони, които са важен фактор за природното равновесие и човешкия живот. И тук звездите и планетите чертаят периоди на благополучие и отправят предупреждения за бедствия, подредени в съответните комбинации и последователности.

Появата на календарите е предопределена от вечния стремеж да бъде задоволено естественото човешко любопитство, да се надникне в бъдещето, за да бъде то предизвестено, овладяно и посрещано с относителна лекота. От друга страна с разнообразния си състав те представляват малки домашни наръчници – свидетелства на времето, в което са създадени. А интересът към тях не стихва през годините.

Фотограф: Иван Добромиров