Днес в рубриката „Перли в КОРОНАта“ ще представим на Вашето внимание един от най-завладяващите паметници в колекцията от славянски ръкописи на Националната библиотека.

Това е Драготиният миней и апостол от края на XII – началото на XIII в. Той е сред малкото запазени палимпсести. Палимпсестът представлява пергаментен писмен паметник, чийто първоначален текст е заличен, обикновено чрез измиване или изстъргване, а изчистеният пергамент е употребяван наново за изписването на друг текст. Приготвянето на пергамент е било трудоемко и скъпо. Затова и текстове, които вече не са били в употреба, са заличавани, а пергаментните листове са използвани за изписването на новия текст.

Горната част на този ръкопис е Апостол и съдържа апостолски четива. Върху части от пергамента се вижда изтритият текст, написан с гръцки и с кирилски букви. Неотдавна фрагмент от гръцкия текст е идентифициран като Октоих от XI в., а наскоро след специализирано заснемане беше разчетена славянската част – Миней от началото на XII в.

Драготиният апостол съдържа и месецослов, в който са посочени и славянските имена на месеците: септември – руен, октомври – листопад… май – тревен. В месецослова се среща едно от най-ранните споменавания на св. Кирил под датата на неговото успение – 14 февруари, където е поместен и текст на тропара от службата за светеца: „От пелените още ти взе за сестра премъдростта прилежно, богогласний, и като девойка чиста и пресветла я прие и с нея украси душата си, като със скъпоценно злато, и стана втори Кирил за Църквата по име и по разум, о премъдрий!“ Неговият брат св. Методий се чества на 6 април, но паметта му тук не е отбелязана. В този ранен период – XII-XIII в., двамата братя все още се празнуват поотделно в деня на успението на всеки от тях.

Драготиният миней и апостол е наречен така по името на един от книжовниците, изписал горната част от ръкописа – Драгота. Според най-скорошните изследвания се възприема, че ръкописът произлиза от Охрид.

През 1896 г. е видян в сбирката на Найден Геров в Пловдив. Не е известен начинът на постъпление на ръкописа в Националната библиотеката. Той обаче е ценен писмен паметник, който е от значение при изследването на българския език и книжовност.