Истинското име на Георги Бенковски е Гаврил Груев Хлътев. Роден е в Копривщица, един от организаторите и водачите на Априлското въстание.

Данните за живота и делото на Георги Бенковски са оскъдни и дори годината на раждане не е точно установена. Завършва класно училище, след което учи терзийски занаят. Не след дълго изоставя тежкото чиракуване и се захваща с абаджийство. През 1866 г. е влиятелен абаджия, който купува от най-хубавите коне и оръжия. Горд и честолюбив, той скоро влиза в конфликт с местната турска власт. Според Михаил Маджаров на един Спасовден Георги Бенковски със свои другари арестуват турските заптиета, които се опитват да попречат на народното веселие.

През следващото десетилетие Г. Бенковски пътува много, продава абаджийска стока в Мала Азия, откупува десятъка, търгува с афион. Ето какво пише Иван Хаджийски за този период от неговия живот: “Той бе успял да види величието и нищетата на живота, да разбере по-тънко силите и пружините, които движат отделните хора и масите. Той познаваше турската империя, срещу която бе повел смъртна борба, защото не от книга бе научил турски, арабски, румънски, полски и по-малко персийски и италиански. И това негово дълбоко знание на живота и хората личи във всичките му действия”.

В средата на 70-те години на XIX в. в Румъния попада в кръга на младите, групирани около Христо Ботев, Стефан Стамболов и Иван Драсов. Г. Бенковски е включен в групата на Стоян Заимов, която има задача да подпали Цариград. В османската столица се снабдява с паспорта на полския емигрант Антон Бенковски и приема неговото фамилно име, а по-късно за собствено си избира името Георги.

Привлечен е от дейността на Гюргевския революционен комитет, който си поставя за цел да подготви въстание през пролетта на 1876 г. Определен е за помощник на Панайот Волов в Четвърти революционен окръг, но организационните му способности и ораторските му умения го извеждат на преден план в подготовката за въстанието.

В разгара на боевете застава начело на конната Хвърковата чета, която разширява обхвата на въстанието, подпомага важни отбранителни пунктове, води сражения с турски войски.

След разгрома на въстанието в Панагюрище с чета от 70 души Г. Бенковски се насочва към Балкана. В сраженията с турските войски четата намалява по численост и на 7 май е разпусната. Г. Бенковски прави опит да се измъкне от преследвачите и да се прехвърли в Румъния. Предаден, той е убит от засада на 12 май 1876 г., когато преминава дървеното мостче над р. Костина в Тетевенския Балкан.

Къщата на свещеник Иван Попевстатиев в Стрелча, в която участниците в Априлското въстание са положили клетва пред Георги Бенковски