Александър Стамболийски като министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1919 г.

Всяка година на 14 юни в местността Янини грамади край село Славовица, Пазарджишко се отдава почит пред паметта на един от най-значимите български политици след Освобождението – Александър Стамболийски (1879 – 1923). Министър-председателят на България (1919 – 1923)  и един от идеолозите на БЗНС е убит зверски от група членове на ВМРО дни след военния преврат на 9 юни 1923 г., който сваля правителството на БЗНС от власт. Осъществен е от Военния съюз и подкрепен от буржоазните партии, цар Борис III и автономистите на ВМРО. Събитията намират Ал. Стамболийски в родното му село Славовица, повечето земеделски министри са арестувани. В страната избухват стихийни селски вълнения, като най-голяма сила те придобиват в Плевенско и Шуменско. В крайна сметка бунтовете са потушени от военния гарнизон. Още на 10 юни новият военен министър ген. Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Ал.Стамболийски да бъде заловен и убит. Той заминава за Пазарджик, където операцията се ръководи от полковник Славейко Василев. На 13 юни Ал. Стамболийски е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го отвежда във вилата му в Славовица. След нечовешки мъчения и издевателства Ал. Стамболийски издъхва на 14 юни 1923 г. Днес родната му къща и вилата в Славовица са музей.

Александър Стамболийски като министър-председател, заедно с Димитър Станчов и ген. Михаил Савов в Париж през 1922 г.

Александър Стамболийски заедно с Александър Димитров, Марко Турлаков, Момчо Тенев и Димитър Драгиев