През 1698 г. в Лондон английският хирург и патоанатом д-р Уилям Купър (1666 – 1709) публикува атлас по анатомия на човешкото тяло (The Anatomy Of Humane Bodies, With Figures Drawn After The Life By some Of The Best Masters in Europe, And Curiously Engraven In One Hundred and Fourteen Copper Plates, Illustrated With Large Explications, Containing Many New Anatomical Discoveries, And Chirurgical Observations: To Which Is Added An Introduction Explaining The Animal Oeconomy, With A Copious Index. By William Cowper.). Изящният илюстративен материал, поместен в него, е обект на вниманието на художници, медици и изкуствоведи и до наши дни.

Книгата е с фронтиспис – портрет на Уилям Купър в техниката на мецотинто (вид гравюра върху метал) и алегорична гравирана заглавна страница, дело на портретиста Абрахам Блутелинг (1634 – 1690). Съдържа 114 табла с изображения на тела и анатомични разрези, както и 67 страници с пояснения.

Появата на това издание е свързана с любопитни подробности и скандални взаимоотношения, които го превръщат в обект на различни интереси и противоречиви страсти. През 1685 г. излиза от печат книгата на нидерландския лекар, анатом, поет и драматург Говард Бидло (Govard Bidloo) със заглавие „Anatomia Humani Corporis“ на латински език. В нея той помества 105 табла с анатомични разрези, гравирани от Абрахам Блутелинг. Художник  е нидерландецът Жерар де Лерес (1640 – 1711).   През 1690 г. тя е  преиздадена на нидерландски език със заглавие „Ontleding des menschelyken lichaams“ със същия илюстративен материал. В книгата са включени прецизно изработените изображения на тела и анатомични разрези. Те са представени от натура, при спазване на всички идеални пропорции. И ако в началото ни посрещат изящни женска и мъжка фигури, вдъхновени от естетическите образци на античността (художникът е последовател на Рембранд и Пусен), то след тях за бъдещите лекари са отстранени поетапно всички пластове на тленната човешка плът. Жертва на вроден сифилис, който деформира и разлага цялото му тяло, де Лерес вероятно компенсира болката от физическите си недъзи придавайки жестока „естетика“ на своите рисунки.  Той „пронизва“ смразяващите дъха анатомични разрези с кинжали и стилети, завързва им ръцете, фиксира с карфици и пирони мускулните влакна и сухожилията  и създава от изображението демоничен натюрморт, вписвайки телата в картини с ноти, книги и вази. Съвременните анализатори споделят възхищението си от прецизно изработените илюстрации с усет към детайла, но същевременно ги определят и като „отблъскващо реалистични“. При всички положения резултатът в най-висока степен подпомага бъдещите хирурзи и анатоми при усвояването на лекарската професия.

Тъй като атласът на Бидло на нидерландски език не предизвиква очакваното внимание и интерес, а вложените в него средства са внушителни за времето си, издателите му продават триста комплекта от гравираните табла на издателите на Купър. От своя страна последните молят Купър да преведе справочника на английски език, използвайки вложената информация и илюстративен материал, но добавяйки от себе си допълнителни разработки и разширен поглед върху някои раздели. Английският патоанатом добавя и 9 нови гравюри, воден от аргумента, че книгата на Бидло съдържа непълна и погрешна информация върху много от аспектите и проблемите на анатомията. Той дори премахва името на своя колега от заглавната страница и го заменя със своето, но стратегически го оставя в текста на новия предговор към атласа. Не са споменати и имената на Блутелинг и де Лерес. Постъпката е окачествена като един от най-скандалните актове на плагиатство в историята на медицинското книгоиздаване и предизвиква напълно оправдания гняв на Бидло. По това време законите, свързани със санкциониране на плагиатството, не са детайлно разписани, а присвояването на чужди текстове е често явление. Първият нормативен акт, който заклеймява интелектуалната кражба – Законът на Анна,  е гласуван чак през 1710 г. Две години преди отпечатването на книгата на английски език Купър е избран за член на Британското кралско научно дружество за своя принос към медицината. След плагиатството Бидло се опитва да оспори този избор и да компрометира Купър пред обществото, но постъпките му са признати за неоснователни. Английският хирург законно е закупил комплектите от изображения от издателите на нидерландския патоанатом. Достъпният език на неговия атлас го прави търсен справочник веднага след излизането му от печат. Екземпляр от английското издание, който тежи приблизително 9 килограма, се съхранява в колекцията от „Редки английски книги“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Размерите му са 593 х 356 мм.

Книгата е подарена на Националната библиотека през 1920 г. от г-жа Елиза Винарова – съпруга на ген. Върбан Винаров и майка на художничката Бистра Винарова. Г-жа Елиза Винарова е дъщеря на д-р Георги Вълкович – лекар, политик и дипломат. Заедно с други известни представителки на висшето общество в следосвобожденска България тя е самарянка във военни болници, а също и дарител на различни социални и държавни институции, сред които и Националната библиотека.

На предния форзац на книгата има дарствен надпис на латински  език, изписан от лорд Паджет – извънреден и пълномощен посланик на Британия при Високата порта от 1694 до 1702 г. Английският дипломат има съществен принос Османската империя и антитурската Свещена лига да стигнат до мирно споразумение. Лорд Паджет е участник в Карловицкия конгрес (1699 г.). Неговият принос за мирно уреждане на дипломатическите отношения е отбелязан и от османските власти, които го награждават щедро преди отпътуването му за родината. Възможно е лордът да е подарил екземпляра на някое медицинско училище в Константинопол (Цариград) непосредствено след излизането на изданието от печат (1698 г.). Доктор Георги Вълкович учи медицина в столицата на Османската империя (1851 – 1857 г.), специализира хирургия в Париж (1860 – 1863 г.), хирург е и директор на болницата „Хайдар паша“ в Цариград (1870 – 1871 г.) , а 16 години по-късно и дипломатически представител на Княжество България в същия град. Напълно допустимо е той да се е сдобил с този екземпляр от атласа при някое от своите пътувания из Европа, но  най-логично е това да е станало по времето, когато е бил в Цариград.